Как се монетизира блог? Колко труд стои зад успешния кулинарен блог? Кое е по-важно, когато развиваш свой сайт – да се стремиш към напредък или към перфектен резултат?
✅ Ако си задаваш някой от тези въпроси, или имаш нужда от вдъхновение и споделен чужд опит, за да продължиш да работиш по своя проект, прочети интервюто на Александра Джандева със Станка Стоянова – кулинарен блогър – за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.
Станка от Know How To Cook: Зад всеки успех стои постоянство и упорит труд
Стани, здравей и добре дошла! Представи се с няколко изречения.
Добре заварила! Благодаря за поканата! Казвам се Станка Стоянова, човекът зад рецептите, снимките и цялата полезна информация в блога Know How To Cook. Обичам да експериментирам и да създавам рецепти. Най-много от всичко обичам да готвя вкусна и истинска храна за семейството и приятелите ми. Имам две деца, които честичко тестват кулинарното ми вдъхновение. Заедно със съпруга ми са най-големите ми критици и нищо, което не е получило тяхното одобрение не вижда бял свят.
Know How To Cook е вече на 14 години, а през последните 7 години фокусът ми е изцяло върху ястия със сезонни продукти. Стремя се да предложа на читателите ми вкусни рецепти, които да са подходящи за цялото семейство, включително за хора с непоносимост и алергии, какъвто е и моят случай.
Когато създаде Know How To Cook имаше ли ясен план за неговото развитие?
Не, никакъв.
Блогът за мен беше електронен тефтер, до който мога да имам достъп от всяка точка на света и по всяко време. Създадох го, за да имам къде да си записвам рецептите, които приготвям вкъщи и, за да мога да ги повтарям.
Плановете ми за неговото развитие дойдоха на много по-късен етап.
По професия си програмист. Защо се отказа от тази сфера?
Да, бакалавър съм по „Информатика“ и магистър по „Икономика на търговията“. Започнах да работя по специалността си още в университета. След 8 години в сферата, реших да опитам нещо ново и така станах собственик на малък франчайз бизнес за бебешки дрехи и текстил. Първоначалната идея беше да съвместявам двете неща, но бързо стана ясно, че това няма как да се случи. Затова взех решение да напусна.
Фактът, че бях две години в майчинство, направи решението сравнително лесно. Започнахме с един магазин, след година станаха два. Този бизнес ме научи на много, срещна ме с нови приятели, беше ми приятно да си общувам с клиентите и да им помагам в едни от най-щастливите им мигове.
Докато един ден не осъзнах, че не си представям до края на живота си да правя това. Исках нови предизвикателства, а и у мен се беше натрупала известна умора от шестдневната работна седмица.
Макар магазинът да беше успешен, сметнахме, че няма да е особено рентабилно да наемем човек, който да работи там вместо мен. Така, след дълги колебания, реших да кажа край.
В този момент ли реши да се заловиш сериозно с блога?
Кулинарният блог го създадох 7 години преди франчайз бизнеса, още през 2010 г. През годините блогът имаше своите върхове и спадове, моменти, в които целенасочено отделях време за неговото развитие и месеци, в които стоеше на заден план, защото фокусът ми беше насочен на друго място.
Виждайки нуждата на хората, в моето положение, които трябва да изключат куп храни от менюто си по здравословни причини, и вдъхновена от американските кулинарни блогове, реших да направя тази крачка и да мина на свободна практика.
кокосова панакота с нар
Кое ти беше най-трудно през първите години като фрийлансър?
Най-трудно за мен беше да е науча да си управлявам добре времето и да си
подбирам битките.
Първоначално имах период от няколко месеца, в които бях много ентусиазирана. Работех неуморно, стоях до малките часове на нощта, за да създавам съдържание. Недостатъчният сън обаче, доведе след себе си поредица от здравословни проблеми и много преумора.
Началото беше трудно и от финансова гледна точка, защото възможностите за монетизация по онова време не бяха толкова много.
безглутенов сладкиш с кайсии
Развиването на успешен кулинарен блог изисква време и много различни умения. Какви знания ти се наложи да усвоиш в движение?
За да си успешен кулинарен блогър е нужно да имаш познания в много сфери. Не е достатъчно просто да готвиш вкусно, защото хората няма как да опитат храната. Те я виждат на екрана на телефона или компютъра си. Трябва да ги привлечеш първо с вида ѝ.
Още докато работех в магазина, изкарах курс по фотография. След това преминах през индивидуално обучение за изграждане на личен бранд, а след като реших да се оттегля от бизнеса ни, се записах на цялостен курс по дигитален маркетинг.
Тъй като винаги съм имала интерес към SEO, следващата ми стъпка беше да изкарам и допълнително надграждащо обучение в тази сфера. След това преминах през допълнителен курс по e-mail маркетинг, още една цялостна програма за дигитален маркетинг за сверяване на часовника и специализирано обучение за обработка на кулинарна фотография. Последният курс, който преминах в началото на тази година беше с фокус върху поставянето на цели.
В първите години отделих много време и ресурси за различни обучения, за да мога да имам основа, върху която да стъпя, а и да разширя знанията си.
През последните 2-3 години се опитвам повече да прилагам на практика вече
наученото. Посещавам еднодневни обучения, чета статии и книги от доказани автори, за да надграждам и да се развивам.
Каква част от работата по блога остава скрита за читателите и последователите?
Успешният кулинарен блог изисква посветеност. Отстрани работата на кулинарните блогъри, често изглежда много лесна, но истината е, че огромна част от нашия труд остава скрита.
В представите на повечето хора, ние просто снимаме бързо с телефона това, което сме сготвили вкъщи през деня и после, за 5-10 минути, го публикуваме. Това е много далеч от истината. Да, има рецепти, които готвим за семейството си и споделяме с нашите читатели и последователи, но винаги интересът на читателя е водещият.
Първата стъпка е планиране на рецептите, защото те трябва да не са само вкусни, но и да са подходящи за нашата аудитория. Разбира се, има рецепти, които се раждат сами, но винаги е добре да имаш план, който да следваш, ако искаш да създаваш качествено и полезно съдържание.
Едва след това идва процесът на приготвяне на рецептата. Това не е еднократен акт. Някои рецепти изискват многократно тестване, преди да постигнем желания резултат. Заснемането на истински вълнуващ и апетитен кадър също не винаги е лека задача. Ролята на кулинарната снимка не е само да покаже готовото ястие. Тя трябва да накара човека от другата страна на екрана да усети вкуса и аромата на храната, да провокира емоция у него, да го потопи в определена атмосфера. Това изисква време и вдъхновение, въображение и чувство за естетика.
За постигането на красива кулинарна снимка е необходимо да се внимава за всеки детайл от композицията – от избор на подходяща светлина, правилен ъгъл на заснемане до подбор на подходящи фонове, посуда и аксесоари. всеки този процес може да отнеме часове. След това снимките трябва да се обработят, което отново може да коства няколко часа.
Едва след тях идва моментът за написване на текста към рецептата, оптимизирайте достигането му за търсачки и достигането, за да достигнете до целевата аудитория. Всъщност, често аудиторията счита този текст за абсолютно ненужен, но той е много важен. От една страна можете да разкажете повече за самата рецепта, за възможни замени, начините за съхранение или някои моменти, за които трябва да сме внимателни по време на приготвянето. От друга, този текст е важен и не бива да бъде подценяван, защото помага рецептата да се класира по-добре в търсачките.
Не на последно място са и техническите аспекти като поддръжката на блога, социалните мрежи и административните задачи, които са неизбежни за професионален кулинарен блогър.
Кога разбра, че е дошъл моментът да монетизираш и да започнеш работа с различни марки?
Времето да започна да монетизирам дойде в момента, в който реших, че искам да затварям франчайз бизнес.
Първоначално смятах, че ще бъде лесно, защото от години следвах кулинарните блогъри на запад и бях запозната с техните методи за монетизация. В чужбина голяма част от приходите на големите кулинарни блогъри идва от дисплейна реклама и афилиейт маркетинг.
На практика обаче ситуацията у нас се оказа се по-различна. Приходите от дисплейната реклама са минимални на фона на тези в чужбина за същия брой импресии. Афилиейт маркетингът едва през последните 2-3 години започна
си проправя път в монетизационния микс на създателите на съдържанието у нас. Така че трябваше да мислиш за други източници.
В началото организирах детски кулинарни работилници и водех демонстрации на кулинарни фестивали, разработвах рецепти за бранд, който предлага бутилирана супа.
COVID кризата беше преломен момент. Тогава мъжа ми изгуби работата си, а аз бях бременна с второто ни дете. Това беше сигнал, че е настъпило време да преразгледам сериозно всички възможности за монетизация, дори и тези, които преди това отхвърлях.
Така само за няколко месеца създадох първия си физически продукт, който дълго преди това отлагах. Скоро след това пуснах и втори. След това започнах да получавам и предложения за партньорство от големи брандове. Радвам се, че те сами започнаха да ме търсят за съвместна работа, защото аз съм от хората, които не се самопредлагат. Това, че ме забелязали и оценили е огромно признание за труда, който влагам.
През последните години имам много страхотни партньорства с брандове, чиито продукти и услуги не само ми харесват, но и използвам с удоволствие в ежедневието си.
бадемови сладки с портокал
Кои са най-ценните уроци, които научи като фрийлансър и блогър?
На първо място да имам адекватна самооценка и да си знам цената. В началото на няколко пъти ме отхвърлиха доста грубо заради това, че искам и очаквам труда ми да бъде заплатен.
Имаше моменти на неувереност и колебание от моята страна дали да се откажа, но с много подкрепа, както от семейството ми, така и от специалисти, успях да продължа напред. След като станах по-уверена в себе си, получих предложения за партньорства, които дори в най-смелитите си мечти, не съм си представила, че може да ми се случат.
Научих, че стремежът към перфекционизъм може да бъде враг, а не приятел, особено в творчески процеси като готвене, снимане, писане. Перфекционизмът беше основната причина често да се самокритикувам и да отлагам някои мои проекти.
Научих по трудния начин, че е по-важно да се стремя към напредък, а не към съвършенство, и да приемам, че няма да бъде перфектна във всеки аспект на работата си.
Tъй като често ми се налага да движа няколко проекта едновременно, се научих по-добре да приоритизирам времето си и да го организирам по-ефективно. Все още има какво да се подобри, но като майка на две деца, знам че в момента това е невъзможно.
мариновани тиквички с копър
Можеш ли да дадеш пример за най-разпространените заблуди, свързани с работата на свободна практика?
Те са толкова много, че не знам от къде да започна.
Може би най-разпространената, подхранвана и от социалните мрежи е, че когато си на свободна практика можеш да работиш по 2-3 часа на ден и да спечелиш много пари за кратко време.
Истината е, че за да постигнеш успех и финансова стабилност се иска много постоянство, инвестиция на време и упоритост. Често зад успеха стоят много повече от 8 часов работен ден.
Друга заблуда, на която често се натъквам, свързана конкретно с блогърите и създателите на съдържание, е че хората не разбират колко труд стои зад крайния продукт – пост, статия, рецепти.
Не се гледа с добро око, ако това ти е основната дейност, на която разчиташ и нямаш друга странична работа. На блогърството все още се гледа като на хоби, нещо с което се занимаваш в свободното си време, между другото и като такова трябва всичко да е про боно. Знам откъде идва тази погрешна представа и е трудно да бъде променено мнението на хората.
Какви са предизвикателствата в момента пред създателите на качествено съдържание в България?
Основното предизвикателство е голямата конкуренция и насищането на пазара. Интернет е залят със съдържание от всякакво естество и е все по-трудно да се привлече и задържи вниманието на аудиторията.
Постоянните промени в алгоритмите на Google и социалните мрежи също са сериозно предизвикателство. Нужно е непрекъснато да следиш за новостите и да се адаптираш към тях, за да може съдържанието, което създаваш да достигне до хората.
Намирането на начини за монетизация също не е лесно. Както по-рано споменах, дисплейната реклама не е достатъчна. Трябва да се търсят нови методи и комбинации между тях, като продажба на собствени физически и дигитални продукти, партньорства с брандове, абонаменти, афилиейт маркетинг и други.
соленки с кашкавал
Оценен ли е адекватно трудът на създателите на съдържание?
Трудно ми е да дам еднозначен отговор на въпроса. Много фактори влияят върху заплащането. От една страна е икономическото състояние на индустрията, а от другата са конкуренцията на пазара и способността на създателя на съдържание да оцени адекватно труда си и да го монетизира по различни начини.
Има много създатели на съдържание, които са ценени и трудът им е добре възнаграден, но са много и случаите, в които блогъри се съгласяват да работят при неизгодни условия, като бартер за продукти, например. В краткосрочен план, или ако блогът е само хоби, това може и да е добра сделка, но в дългосрочен, когато трябва да изхранваш семейство, да плащаш данъци и осигуровки, подобен род заплащане не е адекватно и устойчиво.
Би ли променила нещо по пътя си, ако сега започваше на свободна практика?
Може би бих била по-смела в някои решения, защото съм склонна дълго да премислям и отлагам някои неща, но вярвам, че всяко нещо се случва в точния за нас момент. Тогава, когато сме готови да го посрещнем и да се справим с него, независимо дали е хубаво или лошо.
Запознайте се с работата на Станка
===
Казвам се Александра Джандева – работя на свободна практика като журналист и комуникационен специалист.
Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи. Поддържам личен блог, с който подкрепям жените да развиват уверено кариерата си.
