Преди няколко седмици установих, че в главата ми цари пълен хаос – подхващам едно, зарязвам друго, а се оказва, че мисля за трето. Бях недоволна от скоростта, с която се развиват личните ми проекти, навивах се, че всичко трябва да става с темпото, с което съм свикнала и съответно се чувствах много неудовлетворена от себе си. Усещането за неудовлетвореност върви с куп допълнителни екстри като раздразнение, лошо настроение, безпричинни избухвания, неочакван плач и още по-ниска продуктивност. От тях пък си пати най-вече семейството ти – детето, мъжът ти и който друг е наминал да ви види.
Сигурна съм, че това не се случва само на мен. Знам, че има още майки фрийлансъри, които се карат на домашните, после се чувстват виновни, опитват да поправят грешката си, но междувременно се изнервят още и още, че работата им изостава, че стигат до нещата, които обичат да правят вечер и докато си помислят как ще свършат нещо по тях и вземат, че заспят. Затова реших да напиша тази статия. В нея споделям скромния си опит как да излезеш от този омагьосан кръг и хем да не се държиш като задник и да се радваш на семейството си, хем да успееш да поработиш.