Помниш ли каква беше действителната причина да станеш фрийлансър? Нямам предвид желанието сам да си бъдеш шеф, да разполагаш с времето си и подобни. Имам предвид конкретната причина:

• имал си достатъчно спестявания и си решил да пробваш;
• съкратили са те и докато да си намериш работа на трудов договор си станал фрийлансър;
• скарал си се с шефа, писнало ти е, напуснал си и си скочил директно в дълбоката вода – без спестявания, без идея какво точно ще правиш.

Аз лично станах фрийлансър, докато се опитвах да си намеря работа като копирайтър в рекламна агенция по време на кризата. Нямах идея как ще си търся клиенти и с какво се захващам. Знаех само, че това е единственият начин – към онзи момент – да работя това, което искам.

Защо те питам как си станал фрийлансър?

Защото ми е интересно и защото твоята история може да помогне на хората, които искат да излязат на свободна практика.

Често срещам кандидат-фрийлансъри, които не смеят да се откажат от илюзорната сигурност на работата на трудов договор. Аз им разказвам кое как е, но знам, че шубето си стои в тях и им пречи да пробват. Това не е обвинение! Често съм си мислела, че може би ако не бях принудена от обстоятелствата, аз също нямаше да стана фрийлансър. А и именно заради форсмажорната ситуация нямах време да се страхувам.

Ето защо не мога да дам никому съвет как да се пребори със страховете си и да излезе на свободна практика.

Разкажи ми накратко, моля те – при теб как беше? Какво те накара да напуснеш офиса и да станеш фрийлансър? Беше ли те шубе? Как се справи със страховете си? 

Ще публикувам твоята история (с линк към портфолиото/сайта ти и кратко твое представяне) през следващите седмици, ако ми я изпратиш на mogilska(at)gmail.com.

Можеш да пишеш и в коментарите към поста, ако искаш. При всяко положение на тези читатели на блога, които все още не смеят да излязат на свободна практика, твоята история ще им е полезна/интересна/вдъхновяваща.

Предварително ти благодаря.

Членуваш в няколко групи за фрийланс, уеб маркетинг и SEO във Facebook и LinkedIn. Дейно дискутираш наболели професионални теми в Google+. Регистриран си още в професионални форуми, чиито членове се предполага, че ще имат нужда от услугите ти. Искаш да си полезен на останалите и разбира се, да привлечеш някои от тях за клиенти. Това е чудесно, обмисли как ще представиш себе си и услугите, които предлагаш.

Continue reading →

Добро утро. Добре ли спа?
Днес е рожденият ми ден и ще си позволя да дрънкам малко общи приказки. За сметка на това ще бъда кратка.

1. Няма празен ход в живота ти. Каквото и да правиш, прави го със сърце и разум. Не се жали, не претупвай. Всичко, което свършиш или не свършиш, след време ще се върне при теб. Късметът най-често е сбор от всички онези малки стъпки, които си направил през годините. Ти си даваш и отнемаш възможностите всеки ден, когато избираш да те мързи или да не те, да си груб или да се усмихваш и да си възпитан, да си стиснат или пък да се раздаваш.

2. Не се къпи в собственото си самосъжаление. Ако попаднеш в задънена улица – лична или професионална – върни се малко назад и потърси пряка. Все някоя ще изскочи. Докато се тръшкаш, че нищо не става и никой не ти помага, нищо няма да става и никой няма да ти помага.

3. Радвай се. Ако си депресар по душа, няма да те насилвам – и веднъж дневно е достатъчно. Просто всичко е хубаво, най-вече това, че докато си жив, винаги има шанс да ти бъде още по-хубаво. А и причини за сдухване бол, не е кой знае какъв майсторлък и изобретателност да ти е гадно и да се чувстваш зле.

4. Зарежи тия просветления и ми направи подарък. Ако смяташ, че съм ти била полезна, предай щафетата нататък, бъди полезен на някой друг и ти.
Избери си статия от блога и я сподели със свои приятели.
Изпрати им линк, сподели я на стената си в някоя социалка – каквото искаш.
(Да, подаръкът е същият като миналогодишния, но аз си го харесвам.)
Благодаря ти.

Нека съботата започне сега.
🙂

Допитвай се до служба “Езикови справки и консултации” винаги, когато не си сигурен как се пише някоя дума, къде се слага запетайката или не можеш да си редактираш текста. Работещите там са истински спецове, ще ти помогнат. Отговарят на въпроси по телефона от 9 до 17 часа всеки работен ден:

• 0900-12-230 (за стационарни телефони на Виваком),
• 0879 66 83 63.

Можеш и да им пишеш на: ezikovispravki@ibl.bas.bg. Ще ти отговорят.

***
Отдели 14 минути и 28 секунди от напрегнатото си ежедневие, за да разбереш как да направиш стреса свой приятел. Кели Макгонигал обяснява логично и вдъхновяващо как и защо той може да ти помогне.

***
Отдай се на забавления – вземи пример от Марк Твен, който казва: “Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра. Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша.”

Познаваш го това чувство, сигурна съм. То се появява, когато затвориш телефона, договорил поредната поръчка. Вместо усещане за доволство, в теб се промъква леко безпокойство, сещаш се, че май си взел твърде много работа за следващата седмица или две. Трескаво превърташ в ума си на кого какво и кога си обещал да свършиш. Безпокойството ти е заменено от тлъста, ледена тревога, която малко по-късно се превръща в разкошен пристъп на паника.

Не се притеснявай, още много пъти ще взимаш повече работа отколкото можеш да свършиш. Учи се да не го правиш и междувременно се забавлявай с това да си тренираш нервите и да бъдеш спокоен в кризисни ситуации, които си предизвикал сам.

Паникьосаният фрийлансър е напълно безполезен за себе си и за клиентите. Затова, действай по следната схема и ще излезеш сух от водата:

1. Напиши на един лист всичките си задачи. Това ще ти помогне да си прецениш времето и да разбереш наистина ли са толкова много и няма да успееш да се справиш в определения срок или само така ти се струва.

2. Подреди задачите по срок. Отбележи срещу всяка поръчка кога трябва да бъде предадена.

3. Подреди задачите с еднакъв срок по реда, в който смяташ да ги вършиш. Аз бих те посъветвала да започнеш с най-сложните задачи и да вървиш към по-лесните. Така, когато вече си уморен и ти е писнало, няма да си толкова натоварен. Но може да тръгнеш и наобратно. Някои фрийлансъри предпочитат да започнат с по-леките задачи, защото ги отхвърлят по-бързо. Успокояват се, че са свършили по-голямата част от работата и могат по-добре да се концентрират върху сложните задачи. Пробвай кой вариант е подходящ за теб.

4. Направи си списък с задачите по реда, в който ще ги вършиш. Когато приключиш с някоя задача, задрасквай я. Действа успокояващо, окуражаващо и мотивиращо за пристъпване към следващата.

5. Вземи предварително мерки, ако след като си изпълнил точка 1, се окаже, че наистина не можеш да свършиш всичко в срок. Когато списъкът със задачи е направен и е очевадно, че си прекалил с обещанията към клиентите си, най-добре е просто да се обадиш на някои от тях или да им пишеш и да предоговориш сроковете, в които трябва да получат поръчките си. (Или да си намериш помощници, но за това ще пиша друг път.)

6. Не губи време във вайкане и чупене на пръсти, а действай. (И не забравяй точка 4.)

Защо да си губиш времето със списъци, когато можеш направо да започнеш да работиш?

Защото, докато си паникьосан и без това нищо смислено няма да свършиш. Отдели половин час и си подреди нещата. Тогава и най-малката безумна надежда, че може да се случи чудо и да изпълниш всичко, което си обещал ще се изпари. Истината действа успокояващо, подтиква те да вземеш адекватни мерки за справяне със ситуацията и да работиш спокойно и съсредоточено. А това е единственият начин да изпълниш поетите ангажименти.

Лека работа. И успех.

п. с. Съветвам те да си пазиш тези списъци. Натрупай ги на купчинка в единия край на бюрото си и поглеждай с превъзпитателна цел към тях всеки път, когато договаряш нова поръчка. Нали не искаш от спокоен и уверен професионалист на свободна практика да се превърнеш в уплашен фрийлансър.

Няколко съвета от Яна Милошева – PR консултант

Обожавам да работя с творци. Вдъхновява ме мисълта, че помагам изкуството им да стигне до повече хора. Заразявам се с магията им. С времето си създадох няколко правила, които се старая да прилагам, за да протича съвместната ни работа възможно най-гладко. И с много любов.

Уточнете ясно какво и кога трябва да се свърши

Още след първата ви среща с човека на изкуството, на която обсъждате възможностите за съвместна дейност, много ясно поискайте обратна връзка. Искайте потвърждение, че наистина ще работи с вас. Настоявайте да се уточнят детайли като от кога до кога ще ползва услугите ви и срещу какво заплащане. Не пропускайте и едно от най-важните неща: какво точно се очаква от вас! Искайте творецът, с когото ще работите, да ви го обясни в прав текст.  Препоръчително е след това да опишете всичко в един имейл и да настоявате за писмено потвърждение, че той вижда нещата по същия начин. Не правете компромис с тази точка, само защото работите с хора от сферата на изкуството – това няма да има значение, когато дойде време за отчет и заплащане.

Настоявайте за спазване на крайните срокове

След като сте уточнили плана и сте разбили задачите на възможно най-малки детайли, време е за действие. Постарайте се целият проект да върви възможно най-точно във времевите рамки, които сте му поставили. Колкото и досадни да се чувствате – повтаряйте и притискайте творческата натура да спазва определените срокове.

Хората на изкуството често забравят задачките от ежедневието. Точно затова сте вие – да държите в ред програмата и да повтаряте до втръсване кога, къде и кой трябва да бъде на интервю, кой на фотосесия и каква информация ви трябва за пресата.

Не се изкушавайте да подходите артистично към задачите си

Вие сте организиращата сила. В един момент ще ви се прииска да захвърлите всички тефтери и календари и да сте впуснете в луд танц на сцената заедно с артистите. Не се изкушавайте, не можете да си го позволите. Очарователният плам на хората на изкуството трябва да ви служи за вдъхновение и двигател, но не и да ви разсейва.

Винаги си подготвяйте резервен план

Хубаво е да бъдем оптимисти и да вярваме в хепи енда, но все пак имайте минимум план В. Аз лично се старая да имам и С, и D. Макар да важи за всички организационни дейности, това е особено важно за проекти, свързани с творчески особи, които треперят в предпремиерна треска, и със събития, които трябва да се проведат в конкретен ден и час. Възможно е всичко да се обърка в последния момент. Трябва да сте подготвени. Ако все пак се случи да не сте…

Не подценявайте човека на изкуството

По време на съвместната ви работа, докато общувате с печатница, журналисти, фотографи и артиста, който ви е наел, има моменти, в които ви се струва, че светът се разпада и няма никакъв начин да се справите. Точно тогава – напълно изневиделица – артистът изскача с най-оригиналния и работещ план на света и – воала, положението е спасено. Просто така, с финес и оригиналност. Имайте едно на ум, че човекът на изкуството най-често витае в облаците и все пак го слушайте внимателно. Когато е необходимо, той слиза на земята и заедно оправяте нещата.

Адаптирайте се към начина на мислене и работа на твореца

Хората на изкуството рядко мислят за крайни срокове и точно спазване на уговорените часове за среща, ако не са свързани с тяхната същинска работа. За тях PR-ът е важен, но той е ваша работа и те просто забравят за него. Забравят също, че без тяхното навременно съдействие, вие няма как да направите това, за което са ви наели. Научете се да получавате своето. Настоявайте, изпращайте артистични напомняния, използвайте всеки удобен момент, за да измъкнете информацията, която ви е необходима. Не очаквайте от артиста да ви помага. Измислете как да се справите сам, за да му помогнете вие.

Не се ядосвайте и не приемайте нещата лично

Приемете, че работата с творчески натури не върви по начертания предварително график. Оставяйте си тайно малко повече време до крайния срок за разпращане на прессъобщение, организиране на фотосесия и т. н. Не приемайте като лично отношение закъсненията, липсата на отговор на някои важни за вас имейли. Артистът, с когото работите мисли за представлението, изложбата, книгата си. И не, няма нищо против вас. Най-вероятно дори ви харесва. Просто е малко зает и нищо друго няма значение. Затова по-добре се настройте от самото начало за приключение, проявявайте изобретателност и се забавлявайте.

Яна Милошева завършва „Връзки с обществеността“ и магистратура „Организационно поведение и консултиране на организацията” в СУ „Св. Климент Охридски“. От няколко години активно работи като PR на свободна практика с различни театрални, художествени и музикални формации. Най-значимите й проекти са за: театрална къща „Viva Arte”; професионална група за импровизационен театър „ШиЗаПро“; хеви метъл група lieVeil.

За професионални контакти и повече информация, свържете се с Яна чрез нейния LinkedIn профил.