Днес работя от Синя – едно село/предградие на Флоренция. За първи път откакто сме в Италия имаме нещо като приличен интернет. Дотук ни спасяваше най-вече мобилният.
Синя е чудно място за работа. Тихо е, зелено е и топло. В цялото село/предградие има точно две кафенета. Едното е затворено, а другото го държат двама дядовци, които не знаят английски, но за сметка на това не спират да ти говорят и да искат да ти помогнат с нещо. С какво точно… ще остане загадка. Ако имаш мобилен интернет или не ти трябва такъв, можеш да работиш и от масите на тяхното кафене. Заслужава си да се разсейваш от така важните си задачи с гледката към площада, планината и околните къщи.
От самата Флоренция никак, ама никак не ти препоръчвам да се опитваш да работиш. Претъпкано е от туристи и местни, които искат да ти продадат нещо. Няма как да си събереш главата. Кафенетата също са доста шумни. Интернет? Ко? Не! Е, в някои заведения има, но по-добре си свърши работата в хотела и се разходи на спокойствие.
Доколко ще ти се получи е отделен въпрос. Ако искаш, прочети за моето произшествие във Флоренция и виж до какви два ценни извода ме доведе то. Цък.
Ае
п. с. Прилагам и малко снимков материал, който няма нищо общо с работата.
