Една от книгите, които препрочитам често е „Х-тимен дневник“ на Мишел Турние. Помага ми и ме успокоява повече от множество полезни съвети, мъдри предписания за живота и тежки класики. И понеже Мишел Турние е починал днес, реших да ти спестя многознайството си и да ти предложа кратък откъс от „Х-тимен дневник“. Преводът е на Мария Георгиева.
===
***
Най-напред трябва да припомня, че огледалата са се появили много късно в човешкия живот. Стъклените огледала, изобретени във Венеция, датират от XV век. И стрували цяло състояние, тъй че по-голямата част от хората никога не били виждали подобно нещо.
Такъв бил и случаят с едно селско семейство, което веднъж било посетено от някакъв богат пътешественик. Подслонили го те в най-хубавата одая от къщата. Като си заминал на следната сутрин, мъжът забелязал, че бил оставил торбичка. Малко засрамен от любопитството си той я отворил и извадил от нея именно огледало. Почнал да го разглежда. И бил поразен от това, което зърнал в него: живото лице на собствения си баща, починал преди десет години, и това лице се било вторачило в него и ясно се виждало сълзи да пълнят очите му. Работата била там, че бил умрял от мъка, жестоко скаран със сина си – болезнен семеен спомен. Нашият човек скрил предмета в едно чекмедже и побързал да излезе.
Жена му видяла, че бил развълнуван. „Какво има?“, попитала го. Но той само вдигнал рамене и тръгнал да си върши работата.
Жената останала замислена и загрижена. По-късно влязла в стаята и почнала да рови навред, за да разбули тайната. Накрая отворила чекмеджето и открила огледалото. Погледнала го. Изпълнило я смразяващо отчаяние: „Тъкмо от това се боях, рекла си тя. Мами ме. И на всичко отгоре другата е стара и грозна!“
===
