Разкажи ми как стана фрийлансър: Мирослав Моравски – адвокат и правен съветник

Какво значи да си юрист-фрийлансър и как така правиш едни и същи неща, но веднъж са ти скучни и неприятни, а друг път ги вършиш с удоволствие? Тези два въпроса ще ти разясни днес Мирослав Моравски – адвокат и правен съветник в сферата на гражданското, търговското право и интелектуалната собственост – който ми изпрати своята история за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.

Пожелавам ти приятно четене. И напомням – ти също можеш да представиш себе си и своята работа в „Свободна практика“, прочети как и ми пиши.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

=============

 

 

 

Как станах или по-скоро как разбрах, че съм фрийлансър

Да грокнеш фрийланса

Мирослав Моравски - адвокат и правен съветникДълго време все не можех да се престраша да напиша историята на моето превръщане във волнонаемник, ако мога да използвам тази поостаряла дума. Причините за това бяха доста – от една страна едва наскоро започнах да работя по този начин, от друга – самата ми професия, си е свободна по дефиниция. Но нека да започна отначало.

Как станах фрийлансър?
Ами всъщност учих за такъв. Завършил съм право, и след поредица от заемани позиции като адвокатски помощник и юрисконсулт, от средата на миналата година най-сетне се взех в ръце и започнах да работя за себе си.

Адвокатската професия си е свободна открай време, така че е странно някой да се определи като юрист–фрийлансър. Освен това ми се струваше, че в това съвременно понятие до голяма степен има нещо различно от старите свободни практики, дали заради голямата обвързаност с информационните технологии и интернет, дали заради множеството нови специалности, които изгряха с тях.

Коренът на колебанията ми обаче беше в отношението ми към професионалната сфера и юридическата работа, което, след излизането ми от университета, започна да става все по-негативно. Работих на доста места и почти навсякъде, с едно-две изключения, отношенията между служители, колеги и шефове бяха меко казано студени и негативни, а работата – принизена до сива, скучна административност. Наивно започнах да приемам, че виновна е самата юридическа професия, че тя си е просто „такава”. Фактите от световната история, които ми напомняха, че доста мислители, философи и писатели са били прависти, както и свежите и приятни колеги, които все пак се намираха, не ми помагаха много и аз все повече затъвах в търсене, от една работа на друга. За протокола трябва да призная, че дори започнах да обмислям идеята да започна ново образование и да стана програмист.

Преломът дойде неусетно, без търсене и без обмисляне на кардинални решения. От една страна покрай мен все се намираха приятели и познати, които имаха нужда от една или друга юридическа услуга или съвет. Да им помагам ми допадаше и се чувствах добре и полезен. От друга страна, покрай търсенето на работа, открих порталите за фрийлансъри и у мен се зароди идеята да предлагам фрийланс юридически услуги.

Следващата стъпка беше напускането на работа и „хвърлянето в дълбокото”. Както знаете, когато си начинаещ не „връщаш” работа, и аз постепенно осъзнах че правя много от нещата, които съм работил и преди. Разликата беше че ги правех с голямо желание, защото се чувствах пряко полезен и бях удовлетворен от резултатите.

Едва след тази трансформация разбрах нещо, което сякаш всеки би трябвало да знае – въпросът не е в професията, а в начина по който подхождаш към нея, начинa по който я упражняваш и се грижиш за нея. Something in the way, както е казал Кърт Кобейн. Осъзнах, че фрийлансърството дава новата (или връща изначалната) възможност на хората да определят сами какво и как да правят, да бъдат активни, да се грижат за себе си.

Накрая да кажа и няколко думи за работата ми. От началото на свободната ми практика се занимавам главно с имотни и семейно-правни казуси, като поемам и поръчки за различни търговски компании, документи, регистрации, промени. Имам доста опит в сферата на договорното право, мога да консултирам колеги относно международни и вътрешни отношения, по различни сделки и поръчки.

Големият ми интерес обаче е насочен към правото на интелектуална собственост и по специално авторското право, където специализирам в момента. За повече информация:

www.moravsky.wordpress.com

www.about.me/miro.moravsky

Надявам се това дългичко четиво да ви е било полезно и най-вече интересно.

Благодаря на „Свободна практика” за възможността, продължавай все така!

Прочети още истории от поредицата:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *