Разкажи ми как стана фрийлансър: Мирослав Моравски – адвокат и правен съветник

Какво значи да си юрист-фрийлансър и как така правиш едни и същи неща, но веднъж са ти скучни и неприятни, а друг път ги вършиш с удоволствие? Тези два въпроса ще ти разясни днес Мирослав Моравски – адвокат и правен съветник в сферата на гражданското, търговското право и интелектуалната собственост – който ми изпрати своята история за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.

Пожелавам ти приятно четене. И напомням – ти също можеш да представиш себе си и своята работа в „Свободна практика“, прочети как и ми пиши.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

=============

Как станах или по-скоро как разбрах, че съм фрийлансър

Да грокнеш фрийланса

Дълго време все не можех да се престраша да напиша историята на моето превръщане във волнонаемник, ако мога да използвам тази поостаряла дума. Причините за това бяха доста – от една страна едва наскоро започнах да работя по този начин, от друга – самата ми професия, си е свободна по дефиниция. Но нека да започна отначало.

Как станах фрийлансър?
Ами всъщност учих за такъв. Завършил съм право, и след поредица от заемани позиции като адвокатски помощник и юрисконсулт, от средата на миналата година най-сетне се взех в ръце и започнах да работя за себе си.

Адвокатската професия си е свободна открай време, така че е странно някой да се определи като юрист–фрийлансър. Освен това ми се струваше, че в това съвременно понятие до голяма степен има нещо различно от старите свободни практики, дали заради голямата обвързаност с информационните технологии и интернет, дали заради множеството нови специалности, които изгряха с тях.

Коренът на колебанията ми обаче беше в отношението ми към професионалната сфера и юридическата работа, което, след излизането ми от университета, започна да става все по-негативно. Работих на доста места и почти навсякъде, с едно-две изключения, отношенията между служители, колеги и шефове бяха меко казано студени и негативни, а работата – принизена до сива, скучна административност. Наивно започнах да приемам, че виновна е самата юридическа професия, че тя си е просто „такава”. Фактите от световната история, които ми напомняха, че доста мислители, философи и писатели са били прависти, както и свежите и приятни колеги, които все пак се намираха, не ми помагаха много и аз все повече затъвах в търсене, от една работа на друга. За протокола трябва да призная, че дори започнах да обмислям идеята да започна ново образование и да стана програмист.

Преломът дойде неусетно, без търсене и без обмисляне на кардинални решения. От една страна покрай мен все се намираха приятели и познати, които имаха нужда от една или друга юридическа услуга или съвет. Да им помагам ми допадаше и се чувствах добре и полезен. От друга страна, покрай търсенето на работа, открих порталите за фрийлансъри и у мен се зароди идеята да предлагам фрийланс юридически услуги.

Следващата стъпка беше напускането на работа и „хвърлянето в дълбокото”. Както знаете, когато си начинаещ не „връщаш” работа, и аз постепенно осъзнах че правя много от нещата, които съм работил и преди. Разликата беше че ги правех с голямо желание, защото се чувствах пряко полезен и бях удовлетворен от резултатите.

Едва след тази трансформация разбрах нещо, което сякаш всеки би трябвало да знае – въпросът не е в професията, а в начина по който подхождаш към нея, начинa по който я упражняваш и се грижиш за нея. Something in the way, както е казал Кърт Кобейн. Осъзнах, че фрийлансърството дава новата (или връща изначалната) възможност на хората да определят сами какво и как да правят, да бъдат активни, да се грижат за себе си.

Накрая да кажа и няколко думи за работата ми. От началото на свободната ми практика се занимавам главно с имотни и семейно-правни казуси, като поемам и поръчки за различни търговски компании, документи, регистрации, промени. Имам доста опит в сферата на договорното право, мога да консултирам колеги относно международни и вътрешни отношения, по различни сделки и поръчки.

Големият ми интерес обаче е насочен към правото на интелектуална собственост и по специално авторското право, където специализирам в момента. За повече информация:

www.moravsky.wordpress.com

www.about.me/miro.moravsky

Надявам се това дългичко четиво да ви е било полезно и най-вече интересно.

Благодаря на „Свободна практика” за възможността, продължавай все така!

Прочети още истории от поредицата: