Как да си отвоюваш време за работа от набезите на близки и приятели

Ти си фрийлансър, който съвсем съзнателно е избрал да работи от понеделник до петък, 9 до 17 часа или от 10 до 18 часа, както всички останали. Правиш го, за да почиваш, когато почиват близките и приятелите ти и да прекарваш повече време с тях. Дотук добре.

Проблемът е, че те знаят, че си у дома през деня. Да, работиш, но смятат, че винаги можеш да прекъснеш за малко, нали нямаш шеф. Според тях не ти коства нищо да отделиш половин час, за да си побъбрите, да им свършиш някоя дребна услуга, да платиш сметките, да напазаруваш, да купиш подарък за рожден ден.

Така започва твоят кошмар. Не отказваш да направиш каквото са помолили, защото са ти близки, любими и не искаш да ги обидиш. Вътрешно обаче си раздразнен, ядосан и мечтаеш час по-скоро да те оставят намира. Графикът ти се обърква, задачите ти изостават. Ставаш все по-нервен. Прибираш се с мисълта, че ще останеш да поработиш до по-късно вечерта. Да, ама не съвсем, защото децата си идват от училище, половинката ти от работа, всеки иска внимание и в крайна сметка оставяш своите несвършени задачи за следващия ден. Неудовлетворението и раздразнителността ти се увеличават, чувстваш се все по-зле. Не само защото някой недоволен клиент те обвинява, че не си спазваш сроковете, а и защото: 1.) обичаш това, което правиш и искаш да имаш достатъчно време за него; 2.) все повече приемаш поведението на близките си като обидно и неуважително.

Не позволявай от фрийлансър да се превърнеш в момче за всичко на приятели, близки и роднини.

1. Научи се да отказваш на молби за услуги и дружески срещи, които нарушават работното ти време и планове. Не чакай околните да се сетят сами, че си имаш работа. Кажи им го. Не разчитай че помнят и ще проявят разбиране – повтаряй всеки път, ако е необходимо, че в момента работиш и да, ще направиш каквото можеш за тях, но когато приключиш със задълженията си. Страхуваш се, че ще ти се обидят? Да, някои ще се обидят, но ще им мине и в крайна сметка ще свикнат, че не си на тяхно разположение през деня.

2. Събери твоите и чужди задачи, заради които се налага да излизаш, в един ден. Аз често отделям четвъртъка за всичките си работни и неработни срещи. По време на курса „Как да успеем на свободна практика“ с колегите фрийлансъри обсъждахме, че може в един ден от седмицата да се вършат всички задачи, свързани с дома, услуги на приятели, etc. Така не си разкъсваш времето и работиш по-спокойно. Освен това не си принуден да отказваш на близките си. Само трябва да почакат до деня, в който на теб ти е удобно да направиш това, за което са те помолили.

3. Направи си работна стая или работен кът. За предпочитане първото. Нека семейството ти свикне, че щом си на това определено място, значи работиш. Опитът ми показва, че със стая, на която вратата стои затворена, докато се трудиш, се получава по-лесно. Ако имаш само един кът, отдели го с параван. Колкото по-малко те виждат домашните ти, толкова по-бързо забравят, че си наблизо. Освен това избягваш атаката „Нали те виждам, че само седиш, блееш в монитора и нищо не вършиш. Докато мислиш, можеш да направиш това, за което те моля.“ Когато някой дойде при теб, в твоя офис кът, не го насърчавай да говори и ако се забави повече от 5 минути, напомни му, че работиш и го помоли да те остави.

4. Приюти се в офис на приятел или в споделено работно пространство. За мен това е много крайна мярка. Аз обичам да си седя в къщи, харесвам работната си стая и особено много ценя тишината, концентрирам се по-добре. Но ако не можеш да се отървеш от гости, половинката ти те е натоварила с всички домашни задължения, никой не ти влиза в положението, а ти не успяваш да се пребориш за правото си на спокоен труд, просто изнеси работното си място. Ако и за теб това е крайна мярка, неудобство и ненужен разход, върни се на точка 1 и бъди твърд и непреклонен.

5. Примири се, понякога наистина има и по-важни неща от работата ти. Понякога молбите за внимание, услуга, изслушване и какво ли още не идват много и наведнъж. И колкото и да не искаш да си признаеш, ти се струват важни. Наистина не бива да ги отхвърляш. Щом така усещаш нещата, действай, погрижи се за близките си. Само остави мисълта, че не работиш и закъсняваш със сроковете у дома. Тя няма да ти помогне да си свършиш задачите, но със сигурност ще те кара да се чувстваш зле през цялото време. А това също не е от полза за никого. Ако ще помагаш на обичан човек, помагай. Ако ще работиш, отрежи всички и работи. Само не стой кисел и изнервен насред всичките свои и чужди задачи. Изтощително, непродуктивно и неприятно е – за теб и за околните.

Битката за време за работа е решителна и продължителна. Затова се въоръжи с търпение, бъди мил, любезен, твърд, непоколебим и не позволявай да ти вменяват чувство за вина. Припомни си още:

Знам, че за днес ти бях обещала продължението на „5 съвета за фрийлансъри, които искат да привличат клиенти с телефонен маркетинг“. Но един разговор за набезите на близки и приятели в работно време с Невена Дишлиева-Кръстева (страхотна преводачка и издател) и собствената ми разклатена програма през последните две седмици, ме провокираха да напиша този пост.

Ти как се справяш с отвоюването на време за работа?