Как се гледа малко дете, когато и двамата родители са на свободна практика; няма баба и бавачки, които да помагат и хлапето не ходи на детска градина? Десислава Илиева – консултант на свободна практика – отговаря именно на този въпрос. Получило се е много вдъхновяващо интервю с усмихнат човек, доволен от живота, който си е създал. За мен беше радост да го прочета и е удоволствие да го публикувам. Надявам се да е полезно и окуражаващо и за теб.
п. с. Очаквай в следващите дни пост за това как мина фрийлансърската среща в събота и какви се надяваме да са последиците от нея.
=================
Десислава Илиева: добрият, откликващ родител се води от потребностите на детето си, а хората на свободна практика – от потребностите на клиентите си
интервю на Мая Цанева
Десислава Илиева е консултант на свободна практика в областта на организационното развитие, най-често в сектора на неправителствени организации. „През 2010 родих една прекрасна Лора, която сега е на пет години и половина. Живеем в София, като и двамата с баща й сме на свободна практика“.
Как и кога започнахте да работите на свободна практика?
Преди 20 години започнах работа в Център за рехабилитация на жени, преживели насилие „Анимус“. Тогава това беше от първите организации, предоставящи подкрепа на жени, и когато в България започнаха да се появяват други подобни, аз се включих в оказване на подкрепа на различни неправителствени организации как да работят по-ефективно. Междувременно се обучих в чужбина. Така вече 18 години практикувам като независим консултант. Много харесвам работата си.
Как се промени работният ви ритъм, когато се появи дъщеря Ви? Кои бяха най-сериозните предизвикателства, с които се сблъсквахте в началото на майчинството?
В отглеждането на детето ни участваме само ние с баща й. Нямаме детегледачки и баби, които да живеят наблизо. Не сме я давали на ясла, нито на градина.
Бих казала, че е луксозно гледано дете, защото малко родители могат да си позволят детето им да е всеки ден с тях.
Преди бременността си пътувах много – в страната и в чужбина. Аз родих на 37 години, така че зад гърба си вече имах солиден професионален път. Работех до последния ден на бременността си. Когато родих, най-важното, което се случи, беше, че на практика преустанових работа за около година . Имах вече поет ангажимент за серия от обучения към една организация и само него нямаше как да не го изпълня. Така че, когато бебето беше на месец и половина, в кафе паузите на обученията притичвах до вкъщи, за да го накърмя. В последствие започнах да приемам само малки поръчки, които не изискваха пътувания – работех на 2-часов работен ден, по време на дневния сън на детето. През първите една-две години най-често съм работила през нощта – след като я приспя, сядам на компютъра и така до към два часа след полунощ.
Работният график и на двама ни стана по-организиран и строен. Опънахме голям календар у дома и всеки от нас си записваше ангажименти. Така гарантирахме, че винаги един от нас ще бъде у дома с детето. Всеки от нас разполагаше с времето само в едната половина на деня. Така балансирахме заетостта ни. Нашата дъщеря е провесила свой календар с котета, за да „записва ангажиментите си“.
При ангажименти, свързани с пътувания из страната, семейството ми винаги пътуваше с мен. От една страна, защото успях да кърмя дълго, а от друга страна, защото вярвах, че не е добре детето ми да се разделя от мен за повече от една нощ. Тя беше на 4 години, когато за първи път я оставих една нощ без мен, тъй като бях в командировка.
Споменахте, че отглеждате дъщеря си вкъщи. Как се справяте? Коя е най-изненадващата/странна ситуация, в която сте попадали?
Графикът ми е гъвкав и мога да го управлявам сама. Вече съм свикнала, така че детето да е част от него. Не е нужно да се съобразявам с работодател, но за сметка на това не ползвам отпуски и почивни дни и работя в къщи, дори когато детето е край мен.
Веднага се сещам за една много сложна ситуация. Дъщеря ми беше на година и половина. Предстоеше да провеждам обучение и тя беше много кисела, не ме пускаше да изляза. Не можех да я оставя. Затова я взех със себе си и провеждах обучение с нея в скута. Детето ми беше спокойна. После стана ясно, че са никнели едновременно 4 кътника и затова е била разстроена.
Какви хитрини/методи използвате, за да си осигурите спокойствие за работа вкъщи?
Внимателно планиране на времето е ключово – познавам навиците и ритъма на детето си и затова знам кой момент за каква дейност е подходящ. Не оставям да ми се натрупват ангажименти като за пълен работен ден. Това е предимство на свободно практикуващите – регулирам количеството работа и сроковете.
За тези, които вече ми завиждат, ще кажа, че по-малкото работа означава автоматично и по-малко доходи. Моят бюджет е пряко обвързан с количеството работа, която свършвам. Така че… въпрос на приоритети.
С дъщеря ми вече можем да се договаряме – „Какво можеш да правиш сама, докато мама работи“. Решаваме какво е и кога. За предпочитане в първата половина на деня – тогава е спокойна, отпочинала и се занимава с нещо сама, в стаята, където работя или някъде наоколо. Тя обича да шие, така че издебвам момента и донаписвам доклада, който ме чака.
Кои са най-най-големите заблуди на хората относно фрийлансърите родители?
Отстрани вероятно изглежда сякаш работя, когато искам и колкото искам, т.е. сама съм си шеф. Това е вярно до голяма степен, но се пропуска факта, че то е свързано и с приходите ми. Когато дъщеря ми беше болна от варицела, цял месец не съм работила. Съответно цял месец нямах никакви приходи.
Какво знае детето за работата Ви? Как тя влияе на възпитанието му?
Дъщеря ми знае, че мама помага на хората да работят по-добре. А тати – поправя компютрите на хората. Често стои с него и учи разни неща. Понякога вярва,че му помага да ги поправят заедно.
Когато аз съставям графици за срещи с клиенти си, тя ми пише часовете на компютъра. Чрез нас тя учи за взаимоотношенията с хората – защо е важно да не се закъснява, да се спазват уговорки и обещания.
По какво си приличат родителството и работата на свободна практика? На какво Ви учи детето като професионалист?
Приличат си по това, че и при двете няма отпуск. Но не бих казала, че родителството ме оформя като професионалист, а по-скоро обратното. И то, и работата на свободна практика, изискват много високо ниво на самоконтрол, самоорганизиране, да обичаш това, което правиш, за да си добър в него. Добрият, откликващият родител се води от потребностите на детето си, а хората на свободна практика – от потребностите на клиентите си. Трябва да можеш да разбираш кой от какво има нужда, нали? Това са безценни умения, които формират едни от най-ключовите родителски умения.
И здраво управление на семейния бюджет, като финансов министър. Иначе изпадаш в дупка, защото няма заплата, която те чака в края на месеца.
Възможен ли е баланс между личен живот и работа при заетост на свободна практика?
Ами ето ме – аз съм доказателството. Имам хармонично, спокойно семейство, в което има любов и уважение. Има зачитане на интересите и нуждите на всеки – независимо от възрастта. Харесвам много работата си, защото е интересна и обогатяваща. Работата и семейството ми са две части от мен. В този смисъл няма разлика между мен и хората, които не работят на свободна практика – аз не работя повече или по-малко от тях, а просто по-неравномерно разпределена във времето работа.
В някои задачи работя в екип с колежка, също на свободна практика и с малко дете. Понякога, когато се подготвяме за някоя задача, сме се събирали в домашна обстановка, а децата ни си играят заедно. Ето пример за съвместяване.
И накрая нещо полезно: коя е най-подходящата игра или занимание, които да осигурят възможност за работа вкъщи, когато децата са наоколо?
Зависи от естеството на работата, а също и от интересите и възрастта на децата. Избирам времето, в което да работя, по моменти, когато детето ми е заето със своите неща – творчески порив или филм (но дозирано). Тогава съгласувам количеството работа с това колко очаквам, че ще продължат самостоятелните занимания.
================
За автора
Мая Цанева е журналист, специалист „Връзки с обществеността“ на свободна практика и експерт по европейски проекти. Щастлив родител на малкия Митко. Магистър по европейски науки от НБУ и докторант към Софийски университет. Има над 10-годишен журналистически опит в пресата и електронните медии. Специализира в областта на предприемачеството. Пише за в.“Труд“, „Жената днес“, „Дневникът на мама“ и др. издания.Свържете се с Мая и/или научете повече за професионалния й опит.
Ако искате да споделите своята история на родител фрийлансър и какви предизвикателства срещате, пишете ми. Очаквайте и практична информация за вашите социални задължения и права като родители, които работят на свободна практика.
Здравейте, и аз работя като фрийлансър, нямам собствени деца, но съм отгледала две момчета, не само с финансова помощ, а и с буквално гледане “от пелените, през хранене и приспиеане до Баба Шарка”. Знам колко е трудно и също е чужбина ме обичиха за работа с едно от звената, които снабдяват финансиране по проекти за организации, като Фондация “Асоциация Анимус” в София. Тази статия обаче, за мен, съдържа едно мно повърхностно описание на реалността. Познавам семейството, представено в публикацията от съседската ми среда и не съм съгласна напълно с информацията, посочена е интервюто, успех все пак на автора, а и на детето на тези родители…