Интервю с адвокат по авторско право и регистрация на търговски марки Диана Попова
Вярно, че добрите практики за работа с ИИ все още се оформят, създават, налагат, но има някои, които вече можеш да приложиш, за да си спокоен.
Прочети интервюто, за да знаеш:
- какви са последствията за теб, ако дори неволно нарушиш нечии авторски права, използвайки ИИ;
- защо не е добра идея да генерираш логото си с AI;
- как да защитиш собствените си авторски права.
⇒ Материалът е част от голямата тема как професионалистите в България използват AI, по която работим с Александра Джандева. 144 души – фрийлансъри, предприемачи и служители – отговориха на въпросите в анкетата „Как да използваме ИИ прозрачно и етично в работата си“. Виж краткия анализ на техните отговори и си свали като pdf големия анализ с тенденции, статистика и множество лични истории на различни експерти как използват AI в работата си.
адв. Диана Попова: Използвайте изкуствения интелект като помощник на естествения, а не като заместител
(въпросите зададе Александра Джандева)
Диана, здравей! Моля, представи се накратко и разкажи за нашите читатели с какво се занимаваш.
Аз съм адвокат, фокусиран върху защитата на интелектуалната собственост – авторски права, търговски марки, промишлен дизайн. От началото на 2021 развивам самостоятелна адвокатска практика, като паралелно с това се стремя да създавам съдържание в социалните мрежи, което да популяризира темата и да я преведа на разбираем и интересен език. Определям се като AI ентусиаст и IP Storyteller.
Как се промени твоята работа след навлизането на AI?
От една страна много процеси се улесниха. Търсения и проучвания, които преди отнемаха дни, сега се случват за минути. От друга страна обаче, работата с клиенти значително се затрудни в някои аспекти. Все по-често бизнесите разчитат на AI за специализирани услуги като право, счетоводство, дори медицина, а това са области, в които водещ е човешкия анализ.
⇒ Трудно е да обясня на клиент, който идва при мен с изготвено от ChatGPT становище, че този анализ е абсолютно неприложим към казуса му. Трудно е да обясня и защо е важно да не се ползва AI за създаването на лога, търговски марки, корпоративни визии и за измислянето на име на бранда.
Ти самата за какво използваш изкуствен интелект най-често и за какво не му се доверяваш?
Използвам AI ежедневно, но за да мога да го използвам качествено, съм отделила стотици часове в курсове и обучения.
⇒ И точно защото знам колко е лесно да го манипулираме, никога не го използвам за препоръки. Не търся с него продукти или услуги, а в редките случаи, в които го правя, проверявам всеки източник по много пъти и правя паралелно собствено проучване.
Истината е, че когато човек има малко опит и познания в маркетинга, SEO и GEO, знае как да излъже алгоритъма, така че той да препоръчва неговия бизнес. Не защото е най-добрият, а защото сайтът му е оптимизиран по начин, който търсачките виждат, одобряват и класират високо.
Ако генерирам лого с AI, мога ли да го регистрирам като марка? Знам, че не звучи сериозно този въпрос за теб като юрист, но предполагам, че доста хора вече си го задават и е хубаво да чуят коментар от професионалист.
Дали можете – вероятно да. Дали е добра идея – категорично не. Причините са няколко.
- Всеки AI модел е захранен с определена информация, т. нар. „входни данни“. За да създаде лого по наши инструкции, той използва нашите указания, но използва и вече заложените при обучението му данни. Така шансът да се генерира лого, което е много сходно с вече съществуваща търговска марка, или със защитен обект на авторско право, е огромен.
- Дори след създаването на изображението, да накараме някой инструмент да провери дали то не нарушава по-ранни права, това на практика не може да се случи. Моделите не получават достъп до регистрите, в които се съдържа информацията, заради наличието на CAPTCHA потвърждението „Не съм робот“. Дори да създадем агент, който успява да го заобиколи, той пък не може да интерпретира резултатите, тъй като няма правната рамка.
Сигурна съм, че много AI експерти ще се опитат да ме оборят, но в момента ситуацията е тази – опитвала съм се стотици пъти да автоматизирам тази част от работата си – с агенти, с асистенти, с дълги промптове, с проекти с инструкции и източници – резултатът не е задоволителен.
⇒ На следващо място, AI инструментите не познават законодателството в областта на търговските марки, а ако ние не им зададем изрична инструкция, да се съобразят с него при генерирането на логото, те няма да го направят.
Както българския Закон за марките и географските означения, така и Регламент (ЕС) 2017/1001 съдържат така наречените „абсолютни основания за отказ“. Ако някое от тях е налице, то при заявяване на създаденото изображение като търговска марка, ще бъде постановен отказ.
Ти самата проверяваш ли твоите клиенти дали използват AI за лога и други неща, които искат да защитят като търговска марка?
Не. Проверявам дали логото не нарушава по-ранни права, защото ако то не създава риск за бизнеса на клиента, за мен няма значение дали е създадено от AI, или от човек.
Следиш темата за EU AI Act. Разкажи ни малко повече за тези регулации на човешки език – какво представляват и как ни засягат?
Регламентът класифицира системите за AI в четири нива, като задълженията нарастват с нивото на риска. Той забранява използването на AI с неприемлив риск (например социално оценяване), налага строги изисквания за съответствие при високорисковите системи и изисква прозрачност за генеративния AI.
⇒ Накратко, съгласно този акт, колкото по-голям е рискът за хората, толкова по-строги са правилата. Целта е едновременно да се позволи използването на AI, но и да се пазят хората, техните права, безопасност и достойнство. Това означава, че бизнесът не може просто да внедри AI система и да каже „готово“. Според естеството на системата са налице редица изисквания, проверки, документация, управление на риска, човешки надзор. За обикновения човек най-важното е следното – ако AI може сериозно да повлияе на живота ти, актът иска повече контрол и защита; ако AI е по-безобиден, правилата са по-леки.
Колко голям е рискът докато използваме AI да нарушим нечии права над визии, текст, лого – волно или неволно? И ако се случи – какво реално следва?
Рискът го има още откакто се появиха лого генераторите. Дори преди ерата на AI ми се е случвало да получа от двама клиенти с напълно различни бизнеси почти идентични лога за регистрация. Този риск го има дори и ако се ползва изцяло човешки труд – всеки един творец може несъзнателно да имитира чуждо произведение – снимка, текст, музика или визия – без да знае за неговото съществуване. AI моделите просто увеличиха този риск, тъй като използват вече зададени входни данни.
⇒ Какво следва ако имаме нарушение, зависи изцяло от това какви права нарушаваме – защитата е една при търговските марки и съвсем различна при авторските права. Но във всеки случай можем да се окажем ответник по иск за нарушени права, включително може да получим запор на банковите си сметки още преди да сме уведомени за образуваното дело, в случай че е поискано обезпечение на бъдещ иск.
Как могат творците и професионалистите да защитят правата си в тази нова среда?
Трудно. Авторското право възниква по силата на закона. То не се патентова, не се регистрира. За това е важно да пазим суровите файлове – дали ще говорим за изображения, снимки, ръкописи. Добре е да ги съхраняваме на външен носител, като запазваме преработките като нов файл с ново име. По този начин в едно производство за установяване на нарушение, чрез анализ на метаданните на файловете може да се проследи промяната в произведението и началната дата на създаването му. Ако все пак сме използвали изкуствен интелект, можем да пазим данни за промпта и цялата история на процеса по създаването му.
Знаеш ли вече за дела свързани с нарушени авторски права заради употреба на AI у нас или в чужбина?
Вече има няколко интересни дела, но са твърде изолирани случаи, за да можем да говорим за единно тълкуване.
Едно от интересните дела е Bartz vs. Anthropic PBC. В него група автори предявява иск срещу Anthropic PBC пред калифорнийския съд, относно използването на авторски произведения за обучението на Claude, без разрешението на авторите, каквото се изисква по закон за всеки вид използване. В това решение се приема, че обучението на AI е трансформативно, защото технологията се „учи“ подобно на човека и както можем да използваме произведения за обучителен процес, без да нарушаваме правата на авторите, същото се отнася и за AI. Ако ме питате за мнението ми – не споделям тези изводи.
Друго интересно решение, което приема различен подход, е делото, образувано от GEMA (организация за колективно управление на музикални права) срещу OpenAI (ChatGPT) пред Регионалния съд Мюнхен. То е особено важно за нас, защото е постановено от европейски съд и стъпва на принципите на континенталната правна система. Съдът постановява, че изключението, което позволява свободно използване на произведения за автоматизиран анализ на текст и информация, се прилага, ако това не води до запаметяване на данни в модела. GEMA успяват да докажат, че данните всъщност се запаметяват и могат да бъдат лесно възпроизведени – ако например попитаме модела „Какъв е припевът на тази песен?“, той ни отговаря. Решението е първоинстанционно и е много любопитно как ще се развие спорът на следващи инстанции.
В анкетата ни излезе нещо много интересно – 55% от анкетираните на практика не споделят с клиентите си, че ползват AI. От тях 31% признават само при директен въпрос, а 24% не казват никога. Ако умишлено не кажеш на клиента, че използваш AI и после се окаже, че има проблем с авторски права какво се случва?
Предполагам че зависи от конкретния бранш. Но е важно да знаем, че отговорността е винаги на човека зад компютъра. Дали ще говорим за авторско право върху текст, изображение, музика, AI не може да бъде носител на авторски права. Това е един от малкото принципи, около които към момента няма спор.
⇒ За възникването на авторско право, се изисква произведението да е резултат от човешка творческа дейност. Тази дейност може да е подпомогната от AI, може да се изразява и в изготвянето на правилния промпт. Но за автор се счита човекът. И ако този човек е нарушил чужди права, без значение е дали използва AI или не, не може отговорността да се прехвърли на машината. Така че, ако използваш AI, без значение дали ще кажеш на клиента или не, отговорност за вредите носиш ти.
Пример:
Да предположим, че имаме дизайнер, който е сключил договор с възложител да изработи конкретна визия. Страната по договора е дизайнера, а не AI. Ситуацията е сходна с това да наемете голяма агенция, която да ви предаде конкретен проект, а да се окаже, че един от членовете на екипа е нарушил авторско право при работата си по този проект. Отговорност носи страната по договора – агенцията. А как тя ще уреди после отношенията си с лицето, което е станало повод за лошото изпълнение, са отношения вън от договорните отношения между възложителя и изпълнителя.
Дай ни съвети как безопасно да използваме изкуствен интелект, без да нарушаваме етични рамки и законови регулации?
⇒ Съветът ми винаги е да ползваме изкуствения интелект като помощник на естествения, а не като заместител. Помагайте си е него, но не се доверявайте сляпо на резултатите. Проверявайте всичко, което предлага. И не на последно място – научете се да го използвате правилно.
Интересното, което видях в проучването е, че близо половината от анкетираните са самоуки в използването на AI. Отделете време за няколко курса или обучения. Има страхотни безплатни ресурси, има и платени, които не струват милиони.
Не е оправдано да давате 20 евро месечно за ползването на AI, но да не дадете още толкова, за да се научите как да го ползвате.
Разберете какво е prompt engineering и се научете да структурирате запитванията си по начин, по който да давате достатъчно контекст и малко поле за свободна интерпретация. Създавайте собствени асистенти, които да обучавате на вашия стил и тон, захранвайте ги с източници, които могат да бъдат и ваши предходни произведения.
Какви съвети ще споделиш за финал с нашите читатели?
AI е страхотен помощник, когато знаем как да го използваме. Но за момента колкото и да ни улеснява той си остава именно това – помощник. Не може да ни замени изцяло, като това важи с особена сила за творческите професии. Но това не трябва да ви спира да учите – колкото повече отлагате да се научите как да ползвате AI, толкова по-трудно ще бъде утре, след месец, да не говорим след година. Технологията се развива с такава скорост, че дори за човек, който се информира постоянно, е трудно да навакса. Бъдете любопитни, но заедно с това креативни и критични.
Научете повече за регистрацията на търговски марки, интелектуалната собственост и работата на адвокат Диана Попова:
