Category Archives: Срокове и разпределяне на времето

Ти си фрийлансър и кога и колко да работиш си определяш сам. Случва се да будуваш пред компютъра цял ден и цяла нощ, случва се да започнеш в 9 и да приключиш в 18 часа, случва се и изобщо да не работиш.

Понеже няма как да определиш работното си време, просто нямаш такова. В един идеален свят клиентите щяха да знаят този факт без да злоупотребяват с него. В реалността обаче те често не могат да разберат защо не искаш в неделя в пет следобяд да се захванеш с тяхната поръчка и да се постараеш да я приключиш до понеделник сутрин. Преди време имах подобен разговор с един господин. Той ядосано ми обясни, че съм фрийлансър именно, за да се отзовавам на желанията на всеки клиент, по което време се сети, че му е необходим копирайтър. Дори да бях написала на челото си с големи букви, че съм фрийлансър, който приема само експресни поръчки, това пак нямаше да е вярно.

Съветвам те да се сдобиеш с официално, нормирано работно време. И разбира се, да се постараеш всичките ти стари, нови и бъдещи клиенти да узнаят за него. (Преводачката Нели Обрешкова например го е сложила в имейл подписа си.)

Continue reading →

Както писах в “Мръсните тайни на един фрийлансър”, двете фази – да спреш да се грижиш за себе си и да спреш да се срещаш и да говориш с хора, освен ако не е по работа – са взаимносвързани. Ако не си занемарил външния си вид, което се отразява на цялостното ти усещане за теб и околните и допринася за това да си ленив и апатичен, по-лесно ще се накараш да излезеш с приятели. Ако пък ти се излиза с приятели, ще се принудиш да се приведеш в приличен вид.

Когато се оплакваш, че липсата на офис ти пречи да се поддържаш във форма и да общуваш, всъщност казваш, че ти трябва външна причина, за да се грижиш за себе си и да се чувстваш добре. Много лошо, колега. Защото дори и да се върнеш в офис, рано или късно ще се намери нова причина да изглеждаш и да се чувстваш зле. Затова те съветвам отново да се обърнеш към този, който може да ти помогне най-добре – ти самият.

Continue reading →

Знаеш, че спазването на определените срокове е едно от нещата, които клиентите ценят най-много. Ти си съвестен фрийлансър и не ги разочароваш – по-точен си от швейцарски часовник.
Но, както съм ти напомняла и друг път, прекаленият светец и Богу не е драг.

Не давай крайни срокове без да са ти ги поискали.

Какво имам предвид?

Например:
Имаш редовен клиент, за който пишеш определен брой статии на месец. Не сте се уговорили твърдо колко текста трябва да получава седмично. Първата седмица,  по една или друга причина, му пращаш съвсем малко статии. Съвестта те гризе и му обещаваш, че следващата седмица ще му изпратиш повече. И то не кога да е, а до вторник. Само че във вторник се оказва, че трябва да свършиш нещо още по-спешно за друг клиент и обещаното остава на заден план.

Continue reading →

Понякога нещата просто не зависят от теб. Нямаш Интернет (и приятелите ти нямат, и в кафенето няма, etc.). Компютърът ти се нуждае от спешна, непредвидена поправка. Твой близък има проблем и трябва да му помогнеш. Сигурна съм, че можеш да добавиш още няколко по толкова случаи, в които не можеш да си спазиш сроковете с основателна причина.

Основателна или не, проблемът е, че си фрийлансър и всяко закъснение се отразява на репутацията и джоба ти. Как да се измъкнеш сух от водата?

1. Успокой се. Не се ядосвай. Вместо това помисли какво да направиш в ситуация, в която уж нищо не може да се направи.

2. Предупреди клиента си веднага, че няма да си спазиш срока. Кажи му защо. Не се притеснявай, че ще прозвучиш като празнодумец, който си търси извинение. Когато казваш истината, това си личи. Честно.

3. Увери клиента, че веднага щом е възможно ще довършиш поръчката и ще му я изпратиш. Накарай го да ти влезе в положението. Той сигурно също е изпадал в такава ситуация.

На теория едно от най-хубавите предимства на това да си фрийлансър е, че можеш да работиш, когато и откъде си пожелаеш.

На практика е още по-хубаво. Съществуват обаче някои тънкости и неудобства, които ти препоръчвам да имаш предвид. Особено ако за пръв път се отправяш на пътешествие, по време на което ще трябва да работиш.

На теория можеш да се излежаваш на плажа с лаптоп в скута и мохито в ръка и работата да върви като песен. Виждал си много такива снимки и си въздишал завистливо, нали?

На практика всичко, което ще постигнеш е да напълниш лаптопа с пясък, а ако си по-сръчен ще успееш да го залееш и с мохито. Жега е, морето е срещу теб, наистина ли вярваш, че можеш да се концентрираш и да работиш? По-добре остани в хотела или седни в някое кафене, свърши си каквото имаш и се забавлявай след това.

На теория можеш да работиш, по което време си пожелаеш. В общи линии си го представяш като допълнителни 3-4 часа към обичайните 24, които се появяват и изчезват, когато ти е удобно.

На практика нямаш способността да събираш и разтягаш времето. Затова използвай прохладните сутрини или горещите часове между 13 и 17 часа, за да свършиш каквото трябва. Ако не се изкушаваш от вечерно пийване с приятели, можеш да работиш и нощем. Ти избираш.
Най-добре е да си вършиш работата по едно и също време всеки ден – помага за дисциплината и концентрацията и приключваш по-бързо.

На теория навсякъде има Интернет.
На практика, докато не ти е необходим, наистина го има навсякъде. Потрябва ли ти, изчезва като с магическа пръчка. Провери цените на мобилния Интернет в страната, в която отиваш. Друг вариант е да си подготвиш всички материали предварително и спокойно да си работиш във влака или от някое бунгало в средата на нищото. Все ще намериш кафене с Wi-Fi, където да поседнеш за час и да си прегледаш пощата.

На теория можеш да си цъкаш на лаптопа откъдето намериш за добре.
На практика след втория час ти трябва ток. В автобуса или колата ще ти е малко трудно да си го набавиш, затова проверявай предварително заредена ли ти е батерията. Превърни си го в навик.

На теория и на практика ти може би имаш по-добра идея за това как се работи по време на пътуване. (За мен експериментите в тази посока едва сега започнаха.) Ще се радвам да я споделиш.

========================

Прочети още:
Теория и практика на работата от вкъщи

Ако вече имаш поне малък стаж като фрийлансър, не може да не си усетил леката шизофреничност на това поприще. Хем се кефиш, че си свободен да работиш, когато и откъдето си поискаш, хем в един момент се оказва, че трябва да си счетоводител.

Фрийлансър се подготвя за почивка… или не се подготвя… и какви са последиците от това

Ти си усърдна мравка на полето на труда – най-вероятно си фрийлансър – и си решил да излезеш в отпуска. Честито! За теб забавленията едва сега започват. Не, нямам предвид по време на почивката. С тях съм сигурна, че ще се справиш и сам.

Преди да излезеш в отпуска предупреждаваш достатъчно рано клиентите, на които подаваш материали регулярно. Понякога се налага да подготвиш повече статии, плакати, листовки или каквото-друго-има-за-подготвяне преди да излезеш в почивка. Това, както и сам знаеш, е допълнителен зор.

В един момент лоялността ти към клиентите и мисълта, че с предварителното изпълнение на поръчки, си осигуряваш нещо като платен отпуск за фрийлансъри се изпаряват. Изтощен се предаваш на изкушението да отделиш цели два часа преди отпътуване, за да си приготвиш багажа. Естествено, правиш грешката да оставиш всички несвършени задачи за първия работен ден след ваканцията.

Връщаш се от почивка. Свеж си като репичка. Няма поръчка, която да може да ти се опре. Мноого хубаво. Радвам се за теб.
Надявам се, че си предвидил време за:

• корекции, които клиентите са върнали, докато те е нямало;
• отговори на нови запитвания и изготвяне на оферти;
• реалните поръчки, които можеш да свършиш за един работен ден.