Category Archives: Срокове и разпределяне на времето

Да не ме разбереш погрешно – спазвам си крайните срокове. Точното им определяне и предаването на работата в уговореното време е част от това, дето в дебелите книги наричат професионализъм. Но понякога се появяват пречещи обстоятелства: зъбобол, грип, внезапно изкривяване на времето и пространството. Какво се прави в такива случаи? Имаш три възможности:

1. Решаваш на всяка цена да спазиш крайния срок

Сътворяваш чудеса от храброст – не спиш, не ядеш, успяваш да преодолееш зъбобола, температурата, дупката във времето – и в крайна сметка предаваш работата си навреме. Поздравления. Или си по-голям перфекционист и от мен, или си открил магически хапчета против умора, или просто си фрийлансър новак, който се страхува да не си изтърве поръчката. Проблемът в случая е, че нещо, което може да се свърши за два дни, не може да се свърши за два часа. Ти си успял? А сигурен ли си в качеството на това, което предаваш?

2. Покриваш се

Свършваш си работата както трябва и я изпращаш на клиента ден-два по-късно. Не е лошо. Важното е, че заставаш на 100% зад това, което си написал, нарисувал, програмирал, etc. Добавяш един имейл с извинение за закъснението и всичко би трябвало да е наред, но всъщност не е.

Клиентът ти, също като теб, си има планове и ти му ги объркваш. Може и да си най-добрият фрийлансър копирайтър, дизайнер или програмист, но току-що си му показал, че не може да ти разчита.

3.  Признаваш си

Виждаш, че няма да успееш да свършиш работата навреме. Преценяваш колко още време ти трябва и пишеш на клиента си веднага. Обясняваш му по каква причина няма да успееш да завършиш поръчката в срок.

Не се оплитай в сърцераздирателни оправдания като „имам проблем с компютъра, защото се карах с приятеля си и му ливнах чаша вода в лицето, но вместо него нацелих клавиатурата и…“

Достатъчно е да кажеш „Разболях се и се концентрирам трудно, а искам да свърша работата си добре.” Ако причината е друга, съобщи я сдържано, не се увличай в подробности. И нещо много важно:

винаги, когато искаш отлагане на крайния срок, подчертавай, че това е само, за да можеш да направиш всичко както трябва.

В мейла, с който искаш отсрочка, можеш да добавиш, че като извинение за забавянето, ще свършиш още нещо за клиента, безплатно. Дори да е дребно, на него ще му стане приятно и ще му е още по-лесно да прояви разбиране.

Това е. Ти избираш кой от вариантите е най-добър за теб. Аз само напомням, че от всяка ситуация има печеливш изход или поне такъв, който носи по-малко загуби.

Пожелавам ти успешна седмица, в която не чуваш свистящия звук на преминаващи покрай теб крайни срокове.

Понякога поръчките просто спират. Опитваш какво ли не, но в имейла ти няма нови писма, телефонът мълчи и ти естествено се паникьосваш. Недей.

Вярно, че е трябвало отдавна да направиш план, който да не позволи да изпадаш в такива ситуации, но след като не си предприел нищо в тази посока навреме, не се тюхкай. Не губи ценни часове в колебания от сорта: да си намеря работа в офис или да си прережа вените с тъпо бръснарско ножче?

Вместо това се захващай за работа

• Извести всички стари и по-нови клиенти, че си свободен да поемаш поръчки.
• Познаваш добре бизнеса на по-старите си клиенти – предложи им да направят нещо интересно за празниците. (Естествено не забравяй, че интересно, значи ефективно за техните клиенти.)
• Обмисли промяна в професионалните си занимания и започни да работиш за нея. Веднага.

Под „промяна в професионалните занимания“ нямам предвид да се откажеш да правиш това, което обичаш, а да намериш по-сигурни начини да печелиш от него в дългосрочен план. Прегледай статията „Как да си осигуря спокойно съществуване като фрийлансър“.

Пожелавам ти да си дзен и да не се тормозиш много, защото и това ще мине.
Въпросът е как, а отговорът зависи изцяло от теб.
Ако имаш още брилянтни или не толкова брилянтни идеи по темата, можеш да ги споделиш в коментарите.
ае 🙂

Често се случва да работиш, когато другите почиват. Колкото и добре да си организираш времето, колкото и непоколебим да си в това, че не работиш в събота и неделя, по празници или след 19 ч. вечерта, то просто се случва. Особено в сезони като летния или преди коледа. Не отказваш поръчка, защото знаеш, че скоро ще започне мъртвият период и голямата отпускарска вълна ще срине нивото на доходите ти до минимум.

Къде е границата между професионализма и твърде личното отношение?

Със сигурност си чувал, че бизнес се прави с лично отношение. И понеже си фрийлансър, който иска нещата да му се получават, най-вероятно спазваш усърдно това правило. Чудесно! Замислял ли си се, къде е границата?

Има един момент, в който личното отношение става твърде лично и започва да пречи. Когато клиентът ти стане твърде близък или когато приемаш работата като дело на живот и смърт. Имам една добра новина за теб – нищо не е въпрос на живот и смърт освен опасното приближаване към смъртта. Имам и една лоша – колкото по-лично приемаш работата си, толкова по-зле ще я вършиш. Научи се да поставяш граници.

Професионализмът предполага да правиш всичко, което се изисква от теб, плюс още малко, колкото се може по-добре. Да имаш лично отношение към клиента означава да знаеш какво е най-доброто за неговата ситуация. Да можеш да се поставиш на негово място и когато е необходимо, да му направиш отстъпка – и не говоря само за цени. Да реагираш бързо, с хладен ум и горещо сърце. Както би направил за себе си. Не вярвам, ако си разярен, да тръгнеш да работиш или да спориш с партньори и клиенти. А ако все пак го правиш, спри. Това може само да ти навреди.

Твърде лично отношение е да пренебрегваш семейството си цял ден, да прослушаш всички радиостанции, за да разбереш дали излъчват рекламния клип на клиента ти, а след това изпаднеш в нервна криза, защото в едната са го излъчили с 10 минути по-късно.
(Не се хващай за примера, сигурна съм, че можеш да намериш още по-добри в собствената си практика.)

Добрият професионалист се държи, както се държи влюбеният шест месеца след началото на връзката. Отваря си очите. Вижда недостатъците, вижда прекрасните неща и се опитва да направи най-доброто, за да просъществува връзката без да заличава себе си в нея.

Пожелавам ти прекрасна седмица.
Аз се обичам. Обичай се и ти. Помага.
🙂

или как да си улесним живота и работния процес

Тефтерчето на фрийлансъра е като белия бастун за слепеца. Не че не можеш да направиш няколко крачки и без него, но те са несигурни, мъчителни, бавни и в крайна сметка си принуден да спреш.

Най-вероятно работиш по няколко проекта едновременно. Искаш да си много бърз, продуктивен и ефективен. Това е напълно възможно. Просто ти трябва тефтерче.

• Докато събираш информация за проект номер 3,  можеш да откриеш нещо интересно и за проект номер 1. Запиши си източника, за да го проучиш по-късно.
• Най-добрите идеи обикновено ни хрумват след като сме спрели работа и правим нещо съвсем различно. В момента, в който идеята изплува в главата ти – запиши я. Понякога тя изчезва твърде бързо и ти остава само смътно съжаление и раздразнение – измислил си чудно решение, но не можеш да си го спомниш.
• Всякакви въпроси, които ти хрумват и са свързани с проекта или с клиента ти. Записвай.

Ако го правиш редовно, ще откриеш, че докато свършиш едната си поръчка, подготвителните работи по другата са мръднали значително напред. Спестил си много време. Източниците, от които да четеш, да анализираш и да се подготвяш за работа са много по-интересни. Въобще осъзнаваш, че тефтерчето на фрийлансъра е нещо като машина на времето и вълшебно килимче в едно.

Задължително ли е да ползваш точно тефтерче?
Не, естествено, но мисли практично. Хвърчащите листчета никога не летят на там, на където трябва.  Лепящите бележки се залепват една за друга, за стола и за опашката на котката и никога повече не виждаш написаното на тях. Коркова дъска и кабърчета? Сигурна съм, че вече имаш такава дъска. Просто разрови всички листове, късметчета, картички, снимки и много важни бележки с номера, които висят на стената и ще я намериш.

Използвай Word, Sticky Notes или наистина си вземи малко, старомодно тефтерче, което се побира в джоба ти. Направи така, че да ти е удобно, за да свикнеш да си записваш въпроси, хрумки и идеи редовно.

Започни да си изграждаш този навик още от днес.
Запиши първото и най-важно нещо към настоящия момент:
“Имам още два дни почивка и не се страхувам да ги използвам.:)”

За всички е ясно, че първият работен ден, след повече от два почивни, е време за адаптация, проверяване на пощата, пиене на кафе, разсеяно отговаряне на имейли и обсъждане кой къде и как е почивал.

Ти си фрийлансър и нямаш колеги, на които да разкажеш какво точно ти се е случило, къде си бил и колко е лошо обслужването в новия бар на еди-коя-си-улица. Разсейваш се с Фейсбук, Туитър, любимите си блогове. Успокояваш се, че за деня имаш само няколко поръчки от редовни клиенти, с които се чувстваш спокоен. Няма да излизаш и имаш време да свършиш всичко, което си планирал.

Не позволявай това да се случва. Не цитирай дори на шега поговорката „Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.“ Знам колко е трудно. Затова споделям с теб няколко номера, с които превъзмогвам мързела и липсата на концетрация.

Continue reading →

или един ден на копирайтъра фрийлансър

По желание на Рая ще разкажа как минава един фрийлансърски работен ден за мен. При това ще го опиша такъв, какъвто е сега, защото в началото опитите ми за организация бяха направо нелепи.

На теория фрийлансърът може да спи до късно и да работи после, като преди това дълго пие кафе и се мотка по пижама.

На практика ставам в 8 ч. Правя упражнения до 8:30. (Наложи се, когато открих, че се уморявам след половин час ходене пеша и дънките все повече ме стягат.) Душ, закуска и в 9:30 съм пред компютъра.

На теория трябва да преглеждаш фрийланс сайтовете непрекъснато, защото може да изпуснеш поръчка.
На практика това губи много време, затова ги проверявам сутрин и към края на работния ден.

Continue reading →