Днес, вместо мъдри мисли и непоискани съвети, реших да те почерпя с една окуражаваща приказка, която е колкото за деца, толкова и за възрастни. И е съвсем подходяща за фрийлансъри, изобретатели, хора, които смятат, че са в задънена улица и не знаят накъде да поемат.
Казва се „Как беше изобретено летенето“, написана е от Маргарит Минков и е публикувана в книгата „Весел, гъделичкащ смях“ с разкошните илюстрации на Люба Халева.
Приятно четене и успешна седмица!
================
Информация, полезна и за фрийлансъри, и за клиенти
За клиенти: Знаеш ли, ако ти трябва слоган, визии за реклама (печатна, онлайн), сценарий за видео или за радио, как да си поръчаш, за да получиш това, което ще ти свърши работа?
За фрийлансъри: Наясно ли си, ако получиш имейл от типа „Искам слоган/сценарий за видео/визии за външна реклама, можете ли да ги направите, кога и колко ще ми струва?“, какво трябва да попиташ клиента, за да можеш да му свършиш работа.
Предлагам ти да се запознаеш с тайната първа стъпка, която те приближава с една идея към успешния резултат на всяка творческа задача, предназначена за постигане на бизнес цели – криейтив бриф/творчески бриф. Или казано по-просто – условието на задачата.
Може да ти звучи малко шизофренично и пресилено, но е истина – от това как се държиш със себе си, зависи до голяма степен успешната ти работа като фрийлансър. Спомни си времето, в което си бил на трудов договор в различни фирми. Добре ли се чувстваше, когато шефът ти забелязва твоите усилия и показва пред теб и колегите, че оценява работата ти? Това мотивираше ли те да се справяш още по-добре? А имал ли си шеф, който всячески се опитва да те мачка и пренебрегва усилията ти? Как се чувстваше тогава – окрилен за нови работни подвизи или ставаше все по-неудовлетворен и апатичен?
Е, когато работиш като фрийлансър отношението на шефа ти е още по-важно. Коварният момент е, че по-трудно ти прави впечатление как се отнасяш със себе си и може да мине много време преди да осъзнаеш, че проблемът е в теб и трябва да промениш своето отношение към себе си. Затова ти предлагам малко помощ.
И как да се върнеш към работен режим след дълга почивка
Случва ли ти се често да работиш цял ден и да не свършиш нищо? Познаваш ли потискащото усещане, че непрекъснато се трудиш и нищо друго не съществува в живота ти освен компютъра и поръчките на клиентите? Мислиш ли си защо става така, че нямаш време дори да хапнеш като хората, а задачите от единия ден все остават за другия?
Има неща, които правиш с цел да си по-ефективен, да работиш по-добре и по-бързо, а се оказва точно обратното – пилееш повече време, енергия и не си особено доволен от резултата.
Знам, че днес вероятно си почиваш, но не мога да се въздържа. Трябва да споделя с теб коментара си точно за тази седмица.
А?
Почти всеки фрийлансър се стреми към работа с постоянни клиенти, предлага пакети, отстъпки, абонаментни услуги. Абонаментът е сладка работа – взимаш гарантирани пари всеки месец и то преди да си свършил това, за което ти плащат. Професионализмът, коректността ти, добрите отношения с клиента и набраната инерция дават и на двама ви усещане за сигурност. Идилията е пълна. Препоръчвам ти обаче да обмислиш добре своето абонаментно предложение преди да го представиш на клиента. Веднъж договореното положение трудно се променя, особено след като минат месеци и години на кротко съвместно работно съществуване.
Ти пишеш, бришеш и публикуваш статии в блога си редовно, и всичко би трябвало да е наред. Но се оказва, че нещата не стоят съвсем така. Тълпи от посетители не кацат на сайта ти всяка минута, а тези, които все пак се прилъжат, изчезват бързо. Толкова бързо, че нямаш никаква полза от посещението им.
Очевадно има проблем, само дето не си много наясно какъв. Имам няколко подсказки по въпроса, може би ще ти свършат работа.