Бележки на стената – 3, за първото правило на брандирането и маркетинга

Научи се да си сдържаш нервите. Всеки път, в който избухваш, изглеждаш глупав, слаб и губиш. Вместо крясъци, пробвай да използваш аргументи.

***

Прочети какво казва Сет Годин за първото правило на брандирането и маркетинга. Ти си твоят бранд, ще ти е полезно.

***

Запомни, че “не е важно какво имаш, а как го имаш”. Написал го е Тери Пратчет, а той разбира от тези неща.

От мен успешна и прекрасна предпочивна седмица. Ако някой иска да добави своя бележка към стената, да се чувства свободен да го направи. 🙂

Фрийлансърът и коледната организация на времето и парите

Koledna_organizaciq_vreme_pariПразници! Ужас!
Ако има нещо, което да обърква плановете на фрийлансъра, това са точно те.
Всичко става много бавно. (Би било хубаво положението с клиента, фрийлансъра и графиците да се е променило, но не ми се вярва.) Половината от хората, с които работиш, ги няма. Одобрението на даден проект се отлага. Съответно се отлагат и плащанията. А още не съм чула за фрийлансър, който да получава коледна премия. Затова е добре да се погрижиш за клиентите и за себе си отрано.

С редовните поръчки е по-лесно. Особено ако става въпрос за писане на статии. Имаш си график. Знаеш кога какво трябва да се пусне. Можеш да подготвиш всичко предварително, да го изпратиш за одобрение и да си спокоен. Свършил си работа и клиентът е доволен. Освен това не губиш пари.
Имаш висящи поръчки? Пиши на клиентите си и ги попитай какъв е техният график. Ще приключите ли проекта до края на декември. Кога ще почиват и кога ще работят. (Предлагам ти да не се доверяваш на официално обявените дати за работа и почивка, защото със сигурност ще останеш изненадан.) Ако се окаже, че всичко се отлага за след нова година поне ще знаеш, че имаш свободно време да поемеш някоя бърза поръчка.

Вероятно имаш и договорени дати за плащания. Ако те съвпадат с почивните дни, недей да гадаеш кога ще ти дадат пари. Попитай.
Направи си добър план за работа, като се съобразиш с работните дни на клиентите си.

Напиши си на един лист откъде и кога очакваш плащания. Не включвай нищо, за което само предполагаш. Заложи на сигурните цифри. Така ще знаеш за колко време с колко пари разполагаш. Всичко, което те изненада приятно, е добре дошло, а неприятните изненади вече си ги елиминирал.
Ако поемаш бързи поръчки между празниците, договаряй предварително и твърдо срокове за работа и за плащане.

И още нещо – предвиди си достатъчно време за почивка. Като фрийлансър извън строя няма да си полезен и приятен нито на себе си, нито хората около теб.

Сам знаеш, че хубавите мигове се създават по-трудно, отколкото се изкарват парите. Хубава седмица и успех в планирането и привеждането на плана в действие. 🙂

Как да изградиш ефективен работен процес с нов клиент

Да започнеш работа с нов клиент е като да заживееш с новия си любим в една къща. Всичко изглежда идеално, но още не е ясно кой как стиска пастата за зъби и дали, когато той казва „ще сменя крушката утре“, няма предвид утре, но след две седмици.

 

За да минете безболезнено периода на стиковане, и двамата трябва да сте доста точни в изказа си и търпеливи един към друг. Затова ти предлагам няколко начина да си улесниш живота.

Continue reading

По заповед на щуката и по твое желание

Както си забелязал, този път нямаше неделни мъдрости.

Причината е, че пътувах. Ако те интересуват извън-копирайтърските-ми-занимания, можеш да хвърлиш едно око на другия ми блог или на сайта на художничката Албена Баева – Runabout project.

За да ти бъда полезна и тази седмица, имам следното предложение – напиши в коментарите какво искаш да прочетеш в “Свободна практика”. Задай тема. Аз ще напиша пост. И готово.

Ако не измислиш нищо до края на седмицата, ще реша, че засега няма разминаване между това, което пиша и това, което ти е полезно. Но пък винаги оставам отворена за предложения.

Поздравявам те с този фрийлансърски комикс.

Повече комикси на тема “Фрийлансърът и неговите възходи и падения” можеш да намериш във Freelance Switch.

До следващата неделя!

Вежливият фрийлансър

Поговорката “Добра дума железни врати отваря.” в повечето случаи е изключително вярна.
Да се държиш възпитано с клиенти, колеги и с всички около теб ми се струва толкова естествено, че дори няма да го коментирам.

Но!

Както всичко на този свят и учтивостта си има граници. А границата между учтивост и прекалена учтивост, която дразни, е толкова тънка, че понякога не усещаме как сме я прекрачили.

Да вземем за пример общуването в skype. (Ако си забравил, припомни си как да общуваш с клиенти в skype.)
Когато искам да попитам нещо клиент или колега, аз поздравявам, питам удобно ли е да говорим и след това казвам какво ме тормози.

Случва ми се колега или клиент, с когото не съм си писала от половин година – поне – да започне разговора със “Здравей”, изчаква да му отговоря, после пита “Как си?”, не продължава преди да съм му отговорила, после минава на “Добре ли се чувстваш?” и “Имаш ли време?”, пак изчаква, и чак след това решава да зададе конкретния си въпрос.

И двамата знаем, че цялото десет минутно предисловие няма никакво значение. Не е ли по-лесно да си кажем “Здрасти” и да минем директно на темата, която ни вълнува?

Да цениш времето на другия, както и своето собствено, все повече ми се струва като висша форма на учтивост и такт. Особено, когато става дума за работни отношения. Затова си мисля, добре е да се научим къде е границата между фиктивното дружеско бъбрене и учтивостта в бизнеса.

Разбира се, всяко правило си има изключения. Ако твоят приятел е твой клиент или ако работиш с приятел за един и същи клиент, или ако става въпрос за редовни клиенти.

Да открием баланса е важно. И то най-вече за собствения ни успех. Представи си колко ще си благосклонен към един човек, който вече те е изнервил, макар и с най-добри намерения. “Прекаленият светец и богу не е драг.”, както казва една друга българска поговорка.

Та… надявам се, че се чувстваш добре. Здрав си. Имаш достатъчно работа. Нищо не те притеснява. Дано това продължи и следващите дни и така де… пожелавам ти хубава седмица.

И хвърляй по едно око на моите писания.

Бележки на стената – 2, за разпространението на идеите

Вторият Ignite Sofia Talks ще бъде на 14 ноември, ден понеделник, от 19 часа в клуб Twins.
7 участника имат по 5 минути, за да те запалят по своята идея.
  • Жюстин Томс ще говори за предприемачеството и промяната.
  • Рая Боюкова от сдружение “Трансформатори” ще ти разкаже как можем, с общи усилия, да променим средата, в която живеем.
  • Георги Малчев ще ти разкрие как да мотивираш хората около себе си.
  • Максим Гурвиц иска да ти сподели няколко неща за принципите на подривната технология като икономически модел.
  • Кирил Митов има страхотна теория как да се решат проблемите на съвременното ИТ образование.
  • Константин Христов ще те занимава със структурата на съвременния интернет.
  • Мартин Линков ще те накара да се замислиш колко внимание обръщаш на храната и здравето си.
Ела, ще бъде интересно.

***

Прочети публикацията на Жюстин Томс – “Човекът, който отговаря за онлайн нещата във фирмата”. Става въпрос за това как да намериш най-подходящия човек, който да се грижи за образа на бизнеса ти в интернет.

В грешка съм? Ти не търсиш, а предлагаш – ти си най-подходящият за тази работа. Чудесно. Просто ти подсказвам да помислиш за “дигиталната следа”, която оставяш.

***

Чуй какво ти казва Сет Годин за идеите, разпространението им и хляба на филийки. (Има и субтитри на български.)

***

Помисли върху прозрението на Марк Твен: “Забелязвам, че колкото повече работя, толкова по-голям късмет имам.”

И нали знаеш, само с мислене не става 😉 Успешна седмица!

Преди да стана фрийлансър и след това

Днес съм неприятно тъжна и ще се въздържа от даването на умни и не толкова умни съвети. Ще ви разкажа нещо.

Преди да стана фрийлансър бях копирайтър в криейтив студио. Бях доволна. Споменавала съм при какви условия работех. Отнасях се отговорно към работата си, защото я обичам. Много.
Колегите ми бяха, и си останаха, мои приятели. Имах достатъчно време и възможност да пиша, да чета, да се разхождам и да пътувам. Интересувах се от проблемите на близките си хора, от новите театрални постановки, филми и книги. Не мислех много за всичко останало, което се случва наоколо ми. Вероятно, защото при мен всичко си беше наред.

След като станах фрийлансър пак се интересувах от същите неща, но започнах да забелязвам и други, които касаят не само мен и близките ми. Просто бях принудена да се науча да виждам по-далече от носа си.
Открих, че светлото бъдеще е като среброто – бързо потъмнява, ако го използваш без да се грижиш за него.

С колкото повече проблеми се сблъсквам, толкова повече си мисля, че ако всеки от нас спре да мисли само за сегашния момент и как да изгази мътилката; ако винаги, когато решаваме нещо, мислим с перспектива и не само за себе си; ако правим каквото трябва, пък да става каквото ще, ще ни бъде много по-лесно и приятно да работим и да живеем точно тук.

Това е. И ми се струва, че изисква много по-минимални усилия от това просто да оцеляваме. Може да звучи наивно, твърде романтично или съвсем утопично. Но, както казах, днес съм неприятно тъжна и много исках да си кажа.

На вас ви пожелавам усмихната и успешна седмица.

п. с.
Заглавието на поста е препратка към страхотната книга на Ивайло Петров “Преди да се родя и след това”. (Моето издание е от 1981 година, издателство “Христо Г. Данов”. По-новите издания са със заглавие “Преди да се родя и след смъртта ми”.)
Препоръчвам ви я.
Дори можете да започнете веднага, благодарение на chitanka.info.