С какви трудности се сблъскваш, когато решиш да си правиш блог на български и да го монетизираш? Своя отговор на този въпрос споделя с теб Никола Янчовичин, който вече две години развива блог за печелене на пари онлайн. Виж какво го притеснява, как се опитва да се справи и използвай неговия опит, за да планираш и развиеш по-добре своя проект. Това е основната идея на рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“, в която фрийлансъри от всякакви области споделят с теб с какви проблеми са се сблъскали и как са ги решили, за да продължат да работят спокойно на свободна практика.
Ако и ти искаш да споделиш своята история в блога „Свободна практика“, пиши ми, за да уточним подробностите.
Писането винаги ми е доставяло особено чувство на удовлетворение.
Притиснат обаче като всеки човек от други отговорности, подвластен на природата на настроенията, знам, че за да правя това, което харесвам, подобно на Джек Лондон, то трябва да „продам своя мозък”.
След редица подобни „проби”, реших да се впусна в изпълнението на един от най-често срещаните съвети, които ще срещнете в мрежата, ако решите да се ровите за идеи как може да припечелите пари в нея – блогването.
След близо вече две години „борба в окопите” и след привлечени посетители, реших да споделя моя опит, надявайки се, че той ще е полезен и за други, които имат амбиции в тази сфера.
Публикувай редовно, читателите ще те последват
В един филм, който се нарича „Поле на мечтите”, главният герой (изигран блестящо от Кевин Костнър) направи игрище за бейзбол под натиска на гласовете, които чуваше в главата си. „Направи го и те ще дойдат” – горе-долу това е, което му нашепваха, загатвайки, че със самата си дейност, със самото създаване на игрището, той ще привлече други хора.
Мнозина блогъри, моя милост също, са допускали тази грешка, поне що се отнася до публикуването. Ако всеки ден публикуваш нещо, няма как да не привлечеш посетители, нали?
Може и да напишеш текстове с обема на „Война и мир” и пак нищо да не се получи.
Защо ли? Никой не е чувал за твоя сайт. Няма да има посетители, които пишат името му в браузъра си. Разчиташ на посетители на от търсачките. Или от други сайтове като форуми, социални мрежи и т.н.
Що се отнася до търсачките – това, което пишеш трябва да е написано хем за тях, т.е. да е удобно да търсещите да го намерят, хем трябва да е релевантно на това, което търсят.
Ако пишеш както мен за теми, по които има голямо търсене – като предприемачество, работа чрез мрежата и т.н., то съдържанието ти може и никога да не се класира на предна позиция.
Другото важно нещо са самите обеми – сърфиращите в мрежата ползват главно английски език. Затова и по теми, които на нас ни се струват екзотични, има голям обем търсения. Не е чудно, че хора, които имат „портфолио” от сайтове могат да печелят огромни пари от своята дейност.
Трафикът от други сайтове, като форуми и социални мрежи също страда от този проблем, а и там се „обира” трафик, които е породен от спонтанния интерес. Т.е ако не може да се привлекат голям брой последователи, абонати и т.н., това не е дългосрочна стратегия. А тези групи от хора в социалните мрежи, в тематичните форуми – може да са много малко, ако са само от българи.
Ти ще станеш авторитетен, цитиран източник в мрежата
Трябва да станеш „някой” в своята сфера. Когато сайтът ти е посещаван, то несъмнено след време ще получиш най-авторитетния вот на доверие в мрежата/търсачките – други сайтове ще започнат да те цитират.
Може би е рано да се каже, но за две години блогване съм получил две-три цитирания чрез хипервръзка /линк/ към моя сайт за блогване, предприемачество, онлайн маркетинг „Пасивен доход”.
Не знам дали е до манталитет, т.е. дали собствениците на български сайтове не слагат връзки, но имам поглед, че на английски език определено по-бързо се получават нещата.
Защото, както казах, на английски има огромно търсене, дори и в екзотични ниши. Да речем, че започнеш сайт на български за домашни любимци, но го посветиш на влечуги или рибки. Е, как ще вземеш хипервръзки от други подобни сайтове, като на същата или близка тема има може би още два-три?
Ако започнеш да блогваш на български, и искаш да го правиш по-професионално, се подготви, че трябва да заделиш средства да си купиш публикации с връзка към твоя блог (практика, която Гугъл не одобрява) или ще трябва да си много проактивен. Да си готов да пишеш безплатно, да правиш услуги, за да получиш публикация с връзка към твоя блог. (Още една SEO стратегия, която Гугъл не толерира.)
Блогвайки в свободното си време, ще установиш с колко малко такова разполагаш всъщност. Особено ако основната ти работа е изнурителна и/или напрегната.
„Червената лента” ще те „омотае”.
„Червена лента“ е термин за спъващите, често безумни правила на бюрокрацията, които пречат на гражданските и стопански правоотношения.
„Че какво може да попречи писането на даден текст? Сега няма цензура” – ще възрази някой.
Да. Няма.
Обаче ако искаш да печелиш средства от твоя блог, то тук ще се натъкнеш на доста „червена лента”.
Искаш да пуснеш реклама в Гугъл. Опа! Преобладаващото мнение е, че трябва да си регистриран по Закона за ДДС и да се отчиташ всеки месец.
А рекламата, която пускаш в малък блог, с няколко хиляди посетителя месечно, може да е с доходност от 20-30 лв. С тях няма как да си платиш на счетоводител, за да ти прави отчетите.
Полученият доход също трябва да бъде обложен. Ето още една декларация.
Мислиш си, че ще приемаш платени публикации – повечето хора ще искат да им бъде издаден надлежен документ за направения разход.
„Нали имаше нещо там за лица, които се осигуряват сами?” – ще попиташ ти.
Да, има. Но те се осигуряват за своя сметка и риск – независимо колко са спечелили. И то не за всички рискове – ако си спомняш, в началото на разразилата се епидемия имаше доста хора, които нямаха право на така наречената „борса” /обезщетение за безработица/. Защото, наети „сами от себе си” те не могат да се осигуряват за този риск.
И аз съм спрян за момента от червената лента.
Попитан от хората колко печеля, то честно мога да кажа: нищо.
За да има смисъл, за да мога да монетизирам блога си, то трябва да изчакам той да се развие „главоломно”.
Блогването е учене на най-различни умения
Ако човек иска да развие блог на свой собствен сайт, независимо коя система за управление на съдържание ще ползва, то трябва да бъде подготвен, че има много неща, които трябва да научи. Оптимизиране на съдържание, проучване на теми, диагностика на самия сайт, както и какво ли още не.
Блогвайки на български – това може да е трудно, защото хем „занаят се краде”, хем няма много информация на нашия роден език.
Ако приема, че досега съм отделил над 500 часа, то едни скромни 100 от тях са именно за проучване, разправии с поддръжката на хостинга, шпиониране на успели блогъри.
Финални мисли
Целта на този материал не е да обезкуража тези, които искат да блогват. Това може да е едно чудесно хоби. Може и да се превърне в много доходоносна дейност, която ти носи материално обезпечен живот с по-малко стрес. Просто като всяко нещо – към нея трябва да подходиш професионално.
===
Никола Янчовичин е завършил специалностите „Психология“ и „Право“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Работил е в държавната и общинската администрация, както и като лице, което упражнява свободна специалност. Създава блога „Пасивен доход“, с цел да пише по тематики, като основаването на бизнес в интернет, онлайн маркетинг, работата на свободна процедура, нетрадиционните видове бизнес и други.
