Как да се върнем към работен режим след дълга почивка

За всички е ясно, че първият работен ден, след повече от два почивни, е време за адаптация, проверяване на пощата, пиене на кафе, разсеяно отговаряне на имейли и обсъждане на почивните дни.

Фрийлансърът няма колеги, на които да разкаже какво точно му се е случило, къде е бил и колко е лошо обслужването в новия бар на еди-коя-си-улица. Той се разсейва с фейсбук, туитър, любимите си блогове. Успокоява се, че за днес има няколко поръчки от редовни клиенти, с които се чувства спокоен. Няма да излиза – денят е негов, също и вечерта – и може да свърши всичко, което е решил.

Не позволявай това да се случва. Не цитирай дори на шега поговорката “Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.” Знам колко е трудно. Затова споделям с теб няколко номера, с които превъзмогвам мързела и липсата на концетрация.

1. Използвам следобеда на последния почивен ден, за да прегледам задачите, които имам за предстоящата седмица. Отнема ми около 5 – 10 минути. Не отлагам това за вечерта, защото така оставам с усещането, че изобщо не съм почивала.

2. Правя си план за цялата седмица. Не наум. Пиша го. Отнема ми около 7 до 10 минути.

3. Преглеждам писмата, на които имам да отговарям. Понякога, ако съм в настроение, нахвърлям черновите на имейлите, така че да мога на следващата сутрин само да ги редактирам и изпратя. 30 минути са ми достатъчни.

4. Ако имам висящи срещи, насрочвам ги за първия работен ден след почивката. Така, искам не искам, трябва да се подготвя предварително и да съм в кондиция, за да мога да отговарям адекватно на запитванията на клиентите си.

5. Не променям обичайния си работен режим. (Старая се.) Ставам навреме и правя нещата, които обикновено правя в другите дни от седмицата. Опитвам се да не удължавам пиенето на кафе под предлог, че преглежам пощата или обмислям как да подхвана някоя от задачите си.

6. Лека-полека се настройвам на работна вълна. Това ми помага да се концентрирам по-лесно на следващия ден. Доколкото си спомням служителите във фирми използват последния почивен ден, за да се подготвят за работния. Не прекаляват с алкохола, лягат си рано, знаят какво точно трябва да свършат на следващата сутрин. Аз правя същото. (Не ми е задължително, което ме кара да се чувствам чудесно.)

Съветвам те да пробваш. Ще ти отнеме около час. И не си мисли, че ако си отпуснеш само първия работен ден за разтакаване, на следващия ще ти бъде по-лесно. Няма. Само ще загубиш и него. След това следващия. Ще изостанеш с графика, поръчките, парите. Към края на седмицата клиентите – тревожни и ядосани – ще ти изпращат мейли, а ти ще си мислиш, че след 5 минути се стягаш и почваш. Само да дочетеш тази статия. Да изиграеш тази игра, да напишеш този коментар. Не се самозалъгвай. Колкото повече отлагаш, толкова по-трудно ще ти бъде. После идва чувството за вина. После ставаш много недоволен от себе си. В крайна сметка се натрупват толкова негативни мисли и емоции, че по-добре би било да не си почивал изобщо.

Затова, ако нямаш блог, в който да пишеш в неделя или в последния почивен ден, за да се събираш, подготви се по друг начин. Помисли си, че всеки почивен понеделник обикновено се превръща в работна събота. После приготви доспехите. Лъсни оръжието. И атакувай проклетата седмица пръв. 🙂

п. с. Комиксът е на N. C. Winters.

Фрийлансърът, който може да казва “не”

Понякога клиентите си мислят, че щом си фрийлансър си благодарен на всяка поръчка, която получаваш и не можеш да казваш “не”. Ето няколко случая, в които те съветвам да ги изненадаш.

1. Лошо отношение. Това е една от причините да не искам да работя с шеф.
Не виждам защо тогава трябва да търпя клиент, който от самото начало има лошо отношение към мен. Ако някой толкова много не харесва това, което правиш, защо иска да работи с теб?

2. Опит за драстично намаляване на цените от страна на клиента. Имаш си базова оферта. Имаш си политика за отстъпки. Спазвай си ги. Качествената работа струва пари. Това твоят клиент го знае много добре, когато продава продукта/услугата си на своите клиенти.

3. Несъобразяване с графика ти. Всички работим и имаме програма за деня. Затова според мен е редно работните срещи да се уговарят поне един ден предварително. Естествено, че можеш да направиш изключение: ако човекът е в града за малко и иска да се запознаете на живо; ако постоянен клиент има нужда от нещо по спешност и т.н.
Когато някой се държи с теб като с момиче на повикване и не уважава времето и ангажиментите ти, дали ще уважава и оценява работата, която вършиш за него?

4. Работа над уговорената без допълнително заплащане. Разбира се, това е много общо казано и, дали да се съгласиш или не, зависи най-вече от конкретната ситуация. Няма нищо лошо да направиш нещо за свой постоянен клиент или ако поръчката ти е важна, да поработиш повечко за чест и слава. Но има случаи, в които клиентът се е съгласил на цената, одобрил си е проекта и след известно време иска още един вариант. Без да е ясно защо, без насоки, а просто така… да има… В тези случаи те съветвам да откажеш.

5. Не си сигурен, че можеш да се справиш с работата. Вече съм писала за тази ситуация.

Знам колко е трудно всъщност за един фрийлансър да казва “не”. Изкушението да вземеш и тази поръчка, да си осигуриш още работа и пари е голямо.
Но вече се убедих, че от подобни изкушения, освен неприятности, не печеля нищо. Общуването е трудно. Мотивировката и на двете страни – нулева или съвсем погрешна. Резулатът – плачевен.

За да запази качеството на работата, уважението на клиента и самоуважението си, фрийлансърът просто трябва да се научи да използва тази вълшебна дума – “не”.
Сигурно е, че тогава много по-често ще чува от клиентите си още по-вълшебната дума “да”.

Един бонус разлика

Празничният мързел още ме държи, затова ще бъда кратка.

Докато бях служител на заплата, ми се виждаше съвсем естествено да получавам бонус за коледните и великденските празници.
Тази коледа осъзнах, че бонус няма да има, каквото съм изкарала това.
Причислих факта към недостатъците на фрийлансърството и го забравих.

Вече няколко пъти получавам допълнително пари от клиенти, доволни от работата, която съм свършила за тях. Няма значение дали сумите са големи, малки или съвсем малки. Усещането е страхотно. Все едно взимаш коледна и великденска премия едновременно.

Ако клиент ти е превел повече пари от уговореното, най-вероятно ти също имаш бонус за добре свършена работа. И все пак те съветвам да дадеш знак, че си получил повече пари.Аз винаги го правя.
Може клиентът да се е объркал. Може да ти плаща и за част от работата, която ще свършиш за него следващия месец.

Напиши му имейл. Обясни, че парите са повече и ако е станала грешка, веднага ще ги изпратиш обратно. Изкажи благодарност, ако са бонус за добре свършена работа.

Винаги оценявай жеста на отсрещната страна. Не го приемай за даденост. Защото отдавна не си служител във фирма и бонусите, които получаваш или пък не получаваш значат нещо съвсем различно от това, че идват празници.

Хубава седмица. 🙂

Празнично отклонение

Цъкни върху картинката, за да прочетеш какво е имал да каже N.C. Winters в рубриката си Freelance Freedom

Ако следващите три дни не говорим за работа, ще има ли за какво изобщо да говорим?

Някои празнуват Великден, други празнуват почивните дни, трети дори не празнуват, просто мързелуват старателно. Пожелавам ви да правите каквото си щете в компанията на близки хора и далеч от компютъра.

И се усмихвайте. 🙂

Патериците на един копирайтър фрийлансър

Ако си копирайтър, основното, което ти трябва е лист, химикал, огромно любопитство и добри умения за анализ и синтез. Всичко останало са екстри.
По заповед на щуката и по ваше желание този пост ще бъде за екстрите (разбирай програмите и сайтовете), които най-често ми помагат да си върша работата.

Единствената програма, без която не мога е Word. На нея пиша текстовете си и редактирам. Когато преди шест години започвах да работя като копирайтър, това ми се струваше най-отвратителната програма на света. Сега, понякога, продължава да е по-умна от мен.

Работя с Power Point, TextPad и Poedit. Борбата с Excel е безмилостно жестока, защото на нея правя таблиците си с поръчки, приходи и разходи. Не й схващам логиката и тя ми отмъщава винаги, когато може. Надявам се един ден да я победя.

Това е скромният ми арсенал. Има още две програми, които бих искала да разуча, защото ще ми помогнат да съм по-добра в писането на съдържание за уеб или по-скоро в по-ефективното му представяне пред клиентите, но не ми остава достатъчно време и засега ще ги задържа в тайна. Предпочитам да има с какво да се похваля на по-късен етап. 🙂

Идва ред на сайтовете: Google и Yandex.ru.
(Ползвам повечето неща, които Google предлага: Gmail, Google Calendar, Google Documents, Translator. Google Documents ми позволява да нанасям по текстовете корекции в реално време, така че клиентът да ги вижда, докато говорим в skype. Понякога ми е помагал повече и от най-смислената работна среща.)

Често посещавам:

eurodict.com
thefreedictionary.com/
mega.km.ru/alphabyte/
kakvo.org

Мисля, че с това моите патерици, зависещи от компютъра, се изчерпват.
Освен тях ползвам тълковен речник, синонимен речник и учебник по българска граматика за учители, студенти и ученици.

Всичко това, разбира се, са само отправни точки. В зависимост от темата и проекта, по които трябва да работя се опитвам да събера максимално количество информация. Чрез интернет, справочници, енциклопедии, книги, посещения на магазини и офиси.
Преди години, когато все още работех в офис, ми се наложи да обиколя магазините за боя в София и да разговарям с продавачите от позицията на клиент, за да мога да направя един проект за “Оргахим”. Беше забавно. За съжаление подобни експедиции ми се случват все по-рядко. Те изискват доста повече време и инвестиции от страна на клиента.

И като обобщение – патериците на фрийлансъра копирайтър са като патериците на останалите копирайтъри: учебник по българска граматика и всяко нещо, което може да ти помогне да научиш повече за клиента си.
Останалото зависи от теб.

***

Ще се радвам, ако и други колеги споделят кои програми и сайтове им помагат в ежедневната работа. Така може да се окаже, че всички имаме поне по една патерица повече.

Теория и практика на работата от вкъщи

или един ден на копирайтъра фрийлансър

По желание на Рая ще разкажа как минава един фрийлансърски работен ден за мен. При това ще го опиша такъв, какъвто е сега, защото в началото опитите ми за организация бяха направо нелепи.

На теория фрийлансърът може да спи до късно и да работи после, като преди това дълго пие кафе и се мотка по пижама.

На практика ставам в 8 ч. Правя упражнения до 8:30. (Наложи се, когато открих, че се уморявам след половин час ходене пеша и дънките все повече ме стягат.) Душ, закуска и в 9:30 съм пред компютъра.

На теория трябва да преглеждаш фрийланс сайтовете непрекъснато, защото може да изпуснеш поръчка.
На практика това губи много време, затова ги проверявам сутрин и към края на работния ден.

Continue reading

Нравоучително фрийлансърско размишление

Чувал си израза “за толкова пари, толкова работа”. Сигурна съм. Той е началото на един омагьосан кръг, в който ти плащат малко, затова ти работиш лошо, но като работиш лошо, защо трябва да ти плащат повече, и понеже не ти плащат кой знае колко, на теб ти е все тая и продължаваш да работиш, колкото да се каже, че работиш…

Ако си фрийлансър, някъде на третото кръгче с това влакче на ужасите, ще излетиш от вагона.

Професионалното ти отношение е в основата на добре свършената работа. Може да си гениален, но ако те мързи, не изпипваш нещата и ти е все тая какво ще се случи с проекта, той няма да свърши почти никаква работа на клиента ти. Възможностите да получиш нови поръчки ще намаляват.
Комбинацията от по-скромни възможности и желание всичко да бъде изпипано до последния детайл е много по-печеливша.

Струва ти се, че не те оценяват достатъчно? Не приемай поръчката. Щом си я приел, направи всичко както трябва.
Мислиш, че заслужаваш повече пари за това, което вършиш? Поискай си ги. И покажи защо точно трябва да ти ги дадат.

Ако работиш точно толкова, за колкото ти плащат, никога няма да получиш повече. Ако не си поискаш, вероятно също.
Отношението към собствената ни работа, определя и отношението на другите към нея.
Затова следващият път, когато клиент ти обясни как:

– и той може да го направи това с фотото и шопа, но няма време;
– предпочита да ти плаща и да седиш на бюро, за да те гледа какво правиш;
– не вижда защо да ти дава кой знае какви пари, за да му напишеш 3 страници текст, на него кой му плаща, че е научил азбуката;

помисли как се държиш ти. Помни, че отношението на хората може да бъде променяно. Процесът е бавен, труден и понякога човек се уморява. Но си струва. Защото така ще се измъчиш днес, но ще работиш и живееш значително по-лесно утре.

DSC_0226

Всъщност, това важи не само за работата, а за отношението ти към всичко – града, в който живееш, храната, която ядеш, хората – познати и непознати, с които общуваш.

Ти си фрийлансър. Избрал си свободата и всички отговорности, които тя носи със себе си.
Защитавай ги.

И хубава седмица.