Разкажи ми как стана фрийлансър: Теодора Петрова – режисьор, монтажист, спец по видеата

Най-хубавото на всяка добра история е, че е лична и универсална едновременно. Разказваш нещо конкретно и хората, дето го четат, си казват „Ето! И при мен е така! И аз от това се страхувам. И аз така постъпих. И аз на това се радвам.“ Затова обичам рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. Историите в нея всеки път са различни, а в същото време си приличат и доста читатели на блога пишат, че се припознават в тях.

Виж най-новата история в рубриката, тази на Теодора Петрова, която учи режисура, пише сценарии, снима късометражни филми и един ден започва да прави поредицата „Историите на Теди“ – вдъхновяващи разкази за вдъхновяващи хора. Благодарение на тях започват да я търсят и да ѝ възлагат и куп интересни поръчки. Въобще, самата Теди  съвсем спокойно може да бъде герой в собствената си поредица. Прочети как тя започва да работи на свободна практика, какви са страховете ѝ, как се справя.

Теди е и спецът по видеата, с когото можеш да се посъветваш в новата, ежемесечна, безплатна консултация в блога „Питай видео специалист #1“.

Приятно четене и питане и успешна седмица от мен!

п.с.  Ако искаш да се включиш в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“, за да популяризираш услугите си и да бъдеш полезен на тези, които сега започват, пиши ми на mogilska/at/ gmail.com – ще ти изпратя въпросника.

 

Теодора Петрова, видео специалист, фрийлансър

Здравейте, казвам се Теодора и в последните 8 години снимам, режисирам и монтирам фирмени и уеб видеа, музикални клипове и филми.

Работя на свободна практика както директно с клиенти по техните видеа, така и с продуцентски къщи. В последните години фирмените видеа в голяма степен прераснаха в уеб видеа за Ютуб канали и Фейсбук страници. Клиентите понякога се чудеха след като имат готово видео – как точно да го разпространяват и използват онлайн. В тази връзка преминах обучение, а и паралелно тествах на практика различни стратегии за поддръжка и развитие на профили в социалните мрежи. В последните години фокусът ми е създаване на фирмени и уеб видеа, а като бутикова услуга предлагам и поддръжка на каналите им в социалните мрежи.

Преди да премина към свободна практика

учих „Кино и телевизионна режисура“, снимах късометражни игрални филми, документални филми, стажувах и работих в продуцентски къщи по различни предавания, сериали, фирмени видеа и реклами. Това си беше преход към работата на свободна практика (за която в университета дори не знаех, че съществува, нито пък бях наясно как изобщо успяваш да имаш приход без да си на трудов договор към някоя фирма).

 

Как и защо реши да станеш фрийлансър?

В моята сфера работата обикновено е на проект. Намираш финансиране за филм – наемаш екип и действаш. Клиент има нужда от фирмени видео или поредица видеа – заснемат се и се монтират.

 

Какви бяха страховете и колебанията ти, докато взимаше решението?

В началото (поне 4 години) ми беше много трудно, защото изобщо не ми беше ясно как може да си успешен и на свободна практика. Вариантите бяха или да разбера как човек може да се развива като фрийленсър, или да пробвам да създам своя фирма. Или да сменя сферата и да започна „сигурна“ работа на трудов договор.

По време на обучението ми учихме как да създаваш – да пишеш сценарии, да композираш и снимаш кадри, да работиш с актьори, да режисираш и монтираш – но нищо за това как да превърнеш всички тези умения в професия с регулярен приход.

Притесненията ми бяха най-вече в тази посока – как да комуникирам с клиенти (бизнес умение, изцяло различно от писането на сценарии например), как да сключвам сделки, как да се заявя като професионалист, имайки предвид какви уникални видеа и филми се създават в световен мащаб от големите продуцентски къщи.

 

Разреших ги с практика

Посещавах различни нетуъркинг събития, запознавах се с хора с бизнеси, карах се аз да отида при някой и да започна разговора. В началото беше голяма мъка. По-скоро се чувствах като творчески типаж, на който се налага да извършва неприсъщи бизнес действия.

В последните години обаче бизнес страната дори ми стана интересна. Представите ми за комуникация с потенциалния клиент се промениха. От нещо силно притеснително, което опитвам да избегна и максимално бързо да мина към творческата част – в процес, благодарение на който мога да опозная различни бизнеси отвътре (има толкова много интересни и обогатяващи бизнеси!), да опозная целите, процесите и трудностите, през които хората минават и най-удовлетворяващия момент – да им бъда полезна в това да разширят кръга от потенциални клиенти, да подобрят представянето на бизнеса, продуктите и услугите си чрез видеа, да обучат потенциалните си клиенти или пък екипите си… На кратко – помогна ми да се справя с притесненията си това, че насочих фокуса си от моите вътрешни драми – навън – към бизнеса на клиента, да науча повече за него и да бъда полезна с това, което мога.

 

В последно време трудностите, което срещам са най-вече как да съчетая, всичко, което бих искала да направя

От едната страна са фирмените видеа за клиенти, от друга страна създавам и своя документална уеб поредица – „Историите на Теди“, опитвам да развия и присъствието си онлайн. Уеб сериите може би не е правилно да нарека работни трудности, защото нямат финансиране, самоинициатива са или както познати ги нарекоха – професионално хоби. Сезон едно е наличен за гледане, планирам втори.

Въпросът е, че и сериите, и присъствието онлайн си искат време. И то доста време. А проектите за клиенти са с приоритет. Уча се да си разпределям времето, така че хем за работа да има, хем и за личните проекти.

Друг проблем, който срещам е свързан с подценяването. Проявява се най-вече при търсенето на нови клиенти, а в уеб поредицата – в огромна неувереност в представянето ми пред камера и постоянни колебания дали сценарият така разписан
ще бъде достатъчно интересен за аудиторията. Понякога подценяването се преплита с перфекционизма и става страшно. И за двете ми помага да намаля времето за размисъл. Ако се притеснявам да се свържа с някой потенциален клиент, защото се подценявам – трикът е максимално бързо да премина към действие и да се свържа с човека. Така умът няма време да увеличи изкуствено така или иначе несъществуващия
проблем. За представянето пред камера трикът е същия – вместо да го мисля и премислям седмици и месеци (което също се е случвало и ефектът не е добър) – максимално бързо да се подготвя и да заснема кадрите. Факт е, че в наши дни и в тази
част от света, в която живеем – повечето вътрешни страхове и притеснения са неоснователни.

 

Има ли нещо, за което да съжаляваш?

Може би, че все още не съм пробвала (по-настоятелно) да работя с чуждестранни екипи по чуждестранни проекти. И тук голяма роля играе подценяването… В този му аспект като че ли още не съм го преодоляла.

 

Кое те задържа все още на свободна практика?

Свободата сам да боравиш с времето си. Възможността да чуваш нуждите на тялото и духа си и да им помагаш да се чувстват добре дори това да означава да отидеш на йога ранния следобед или да се разходиш в парка през работния ден, за да ти почине главата от лаптопа и след това пак да си креативен. В последно време имам доста работа на компютър – монтаж на видеа и създаване на съдържани за социалните мрежи. Тук големият плюс е, че мога да сменя града и да работя от някое село (както през изминалата седмица) или от морето (планира се за някоя от предстоящите).

===

Напомням ти отново, ако искаш да направиш добри видеа за твоите клиенти, посъветвай се с Теди.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.