Преди да стана фрийлансър и след това

Хъм, да. Според мен, проблемът на повечето хора е, че имат изкривена идея за това какво е нужно да се прави и за това в повечето случаи става каквото си ще. После се заемат да обвиняват света и другите за помията, в която са затънали.

Промените са като раждане – дълги и болезнени. За някои, болката е сладка, защото резултатът е желан. Други си взимат под някаква форма противозачатъчно срещу външни фактори и хич и не гледат какво става около тях. Така и не разбират, че нещо някъде се променя. Живеят в собствения си сос и най-лошото е, че даже се чувстват доволни от това.Много мои познати казват, че са на “еди-колко-си години” и нямало сега, тепърва да почват да се променят… Така са възпитани, да смятат, че не трябва да се променят, защото това би било проява на безхарактерност. За тях фрази от типа: Всичко тече, всичко се променя! – са просто красиво подредени думички.

О, да! Нищо не е такова каквото изглежда на пръв поглед. Просто си разсъждавам тук на “глас”, провокирана от написаното и в пореден опит да схвана хората, които не желаят да се променят, осъзнавайки дори, че го правят даже от инат.