Един бонус разлика

Празничният мързел още ме държи, затова ще бъда кратка.

Докато бях служител на заплата, ми се виждаше съвсем естествено да получавам бонус за коледните и великденските празници.
Тази коледа осъзнах, че бонус няма да има, каквото съм изкарала това.
Причислих факта към недостатъците на фрийлансърството и го забравих.

Вече няколко пъти получавам допълнително пари от клиенти, доволни от работата, която съм свършила за тях. Няма значение дали сумите са големи, малки или съвсем малки. Усещането е страхотно. Все едно взимаш коледна и великденска премия едновременно.

Ако клиент ти е превел повече пари от уговореното, най-вероятно ти също имаш бонус за добре свършена работа. И все пак те съветвам да дадеш знак, че си получил повече пари.Аз винаги го правя.
Може клиентът да се е объркал. Може да ти плаща и за част от работата, която ще свършиш за него следващия месец.

Напиши му имейл. Обясни, че парите са повече и ако е станала грешка, веднага ще ги изпратиш обратно. Изкажи благодарност, ако са бонус за добре свършена работа.

Винаги оценявай жеста на отсрещната страна. Не го приемай за даденост. Защото отдавна не си служител във фирма и бонусите, които получаваш или пък не получаваш значат нещо съвсем различно от това, че идват празници.

Хубава седмица. 🙂

Празнично отклонение

Цъкни върху картинката, за да прочетеш какво е имал да каже N.C. Winters в рубриката си Freelance Freedom

Ако следващите три дни не говорим за работа, ще има ли за какво изобщо да говорим?

Някои празнуват Великден, други празнуват почивните дни, трети дори не празнуват, просто мързелуват старателно. Пожелавам ви да правите каквото си щете в компанията на близки хора и далеч от компютъра.

И се усмихвайте. 🙂

Патериците на един копирайтър фрийлансър

Ако си копирайтър, основното, което ти трябва е лист, химикал, огромно любопитство и добри умения за анализ и синтез. Всичко останало са екстри.
По заповед на щуката и по ваше желание този пост ще бъде за екстрите (разбирай програмите и сайтовете), които най-често ми помагат да си върша работата.

Единствената програма, без която не мога е Word. На нея пиша текстовете си и редактирам. Когато преди шест години започвах да работя като копирайтър, това ми се струваше най-отвратителната програма на света. Сега, понякога, продължава да е по-умна от мен.

Работя с Power Point, TextPad и Poedit. Борбата с Excel е безмилостно жестока, защото на нея правя таблиците си с поръчки, приходи и разходи. Не й схващам логиката и тя ми отмъщава винаги, когато може. Надявам се един ден да я победя.

Това е скромният ми арсенал. Има още две програми, които бих искала да разуча, защото ще ми помогнат да съм по-добра в писането на съдържание за уеб или по-скоро в по-ефективното му представяне пред клиентите, но не ми остава достатъчно време и засега ще ги задържа в тайна. Предпочитам да има с какво да се похваля на по-късен етап. 🙂

Идва ред на сайтовете: Google и Yandex.ru.
(Ползвам повечето неща, които Google предлага: Gmail, Google Calendar, Google Documents, Translator. Google Documents ми позволява да нанасям по текстовете корекции в реално време, така че клиентът да ги вижда, докато говорим в skype. Понякога ми е помагал повече и от най-смислената работна среща.)

Често посещавам:

eurodict.com
thefreedictionary.com/
mega.km.ru/alphabyte/
kakvo.org

Мисля, че с това моите патерици, зависещи от компютъра, се изчерпват.
Освен тях ползвам тълковен речник, синонимен речник и учебник по българска граматика за учители, студенти и ученици.

Всичко това, разбира се, са само отправни точки. В зависимост от темата и проекта, по които трябва да работя се опитвам да събера максимално количество информация. Чрез интернет, справочници, енциклопедии, книги, посещения на магазини и офиси.
Преди години, когато все още работех в офис, ми се наложи да обиколя магазините за боя в София и да разговарям с продавачите от позицията на клиент, за да мога да направя един проект за “Оргахим”. Беше забавно. За съжаление подобни експедиции ми се случват все по-рядко. Те изискват доста повече време и инвестиции от страна на клиента.

И като обобщение – патериците на фрийлансъра копирайтър са като патериците на останалите копирайтъри: учебник по българска граматика и всяко нещо, което може да ти помогне да научиш повече за клиента си.
Останалото зависи от теб.

***

Ще се радвам, ако и други колеги споделят кои програми и сайтове им помагат в ежедневната работа. Така може да се окаже, че всички имаме поне по една патерица повече.

Теория и практика на работата от вкъщи

или един ден на копирайтъра фрийлансър

По желание на Рая ще разкажа как минава един фрийлансърски работен ден за мен. При това ще го опиша такъв, какъвто е сега, защото в началото опитите ми за организация бяха направо нелепи.

На теория фрийлансърът може да спи до късно и да работи после, като преди това дълго пие кафе и се мотка по пижама.

На практика ставам в 8 ч. Правя упражнения до 8:30. (Наложи се, когато открих, че се уморявам след половин час ходене пеша и дънките все повече ме стягат.) Душ, закуска и в 9:30 съм пред компютъра.

На теория трябва да преглеждаш фрийланс сайтовете непрекъснато, защото може да изпуснеш поръчка.
На практика това губи много време, затова ги проверявам сутрин и към края на работния ден.

Continue reading

Нравоучително фрийлансърско размишление

Чувал си израза “за толкова пари, толкова работа”. Сигурна съм. Той е началото на един омагьосан кръг, в който ти плащат малко, затова ти работиш лошо, но като работиш лошо, защо трябва да ти плащат повече, и понеже не ти плащат кой знае колко, на теб ти е все тая и продължаваш да работиш, колкото да се каже, че работиш…

Ако си фрийлансър, някъде на третото кръгче с това влакче на ужасите, ще излетиш от вагона.

Професионалното ти отношение е в основата на добре свършената работа. Може да си гениален, но ако те мързи, не изпипваш нещата и ти е все тая какво ще се случи с проекта, той няма да свърши почти никаква работа на клиента ти. Възможностите да получиш нови поръчки ще намаляват.
Комбинацията от по-скромни възможности и желание всичко да бъде изпипано до последния детайл е много по-печеливша.

Струва ти се, че не те оценяват достатъчно? Не приемай поръчката. Щом си я приел, направи всичко както трябва.
Мислиш, че заслужаваш повече пари за това, което вършиш? Поискай си ги. И покажи защо точно трябва да ти ги дадат.

Ако работиш точно толкова, за колкото ти плащат, никога няма да получиш повече. Ако не си поискаш, вероятно също.
Отношението към собствената ни работа, определя и отношението на другите към нея.
Затова следващият път, когато клиент ти обясни как:

– и той може да го направи това с фотото и шопа, но няма време;
– предпочита да ти плаща и да седиш на бюро, за да те гледа какво правиш;
– не вижда защо да ти дава кой знае какви пари, за да му напишеш 3 страници текст, на него кой му плаща, че е научил азбуката;

помисли как се държиш ти. Помни, че отношението на хората може да бъде променяно. Процесът е бавен, труден и понякога човек се уморява. Но си струва. Защото така ще се измъчиш днес, но ще работиш и живееш значително по-лесно утре.

DSC_0226

Всъщност, това важи не само за работата, а за отношението ти към всичко – града, в който живееш, храната, която ядеш, хората – познати и непознати, с които общуваш.

Ти си фрийлансър. Избрал си свободата и всички отговорности, които тя носи със себе си.
Защитавай ги.

И хубава седмица.

Проучване за фрийлансърите по света и по-малко у нас

По една случайност участвах в 2010 Global Freelancer Survey. Проучването, проведено от Freelance Switch, обхваща всички аспекти, касаещи професионалния живот на фрийлансъра:
как намира клиенти;
какви пари получава;
как свободната практика се отразява на качеството му на живот – свободно време, осигуровки.

Резултатите и изводите от него са публикувани в книгата Freelance Confidential. Може би ще ви е интересно да се запознаете с една малка част от тях. Нищо, че в някои отношения, нещата в България стоят съвсем различно. Ще се опитам да ви спестя собствените си размисли и страсти по темата. Поне засега.

Почти 50% от всички фрийлансъри, взели участие в изследването, нямат друга работа.
50% от тях твърдят, че работните им часове са по-малко отколкото, когато са били служители във фирма. Почти по равно са тези, които работят повече и тези, които се напрягат толкова, колкото и когато са били на трудов договор.

Останала съм с впечатление, че българските фрийлансъри предпочитат клиентите от чужбина. По света практиката не е съвсем такава.

Едва 5% работят изцяло с чужди клиенти и почти 50% само с клиенти от собствената си страна.
Аз лично влизам в тези 6,6%, които се грижат предимно за местни клиенти и понякога работят по чуждестранни проекти.

Няма да задълбавам в детайли относно парите, които печели един фрийлансър годишно. (Това зависи от професията, натрупаните години опит и т.н.)
Ето каква е средната часова ставка за някои от най-разпространените фрийлансърски професии:

уеб дизайнер – $59.86
копирайтър – $48.00
графичен дизайнер – $45.71
илюстратор – $44.91

Големият въпрос “Как фрийлансърът определя цена?” се решава по няколко начина:

25,3% го карат на око, т. е. дават приблизителна цена;
15,7% работят само с фиксирани цени;
6,4% са на часова ставка;
52,6% определят цената и подхода при ценообразуването според проекта.

Интересен беше въпросът какви пари заработва фрийлансърът след като осигури тези за основни разходи. Повече или по-малко отколкото, когато е бил служител на пълен работен ден.

Цели 48,7% твърдят, че изкарват по-малко.
За 24% няма разлика.
Само 27% печелят повече.

Въпреки това по-голямата част от хората смятат, че свободната практика им позволява да работят по по-интересни проекти и да се справят с по-големи предизвикателства в професията си. Аз охотно се присъединявам към тях.

За десерт оставих най-важния резултат:

94% от всички анкетирани твърдят, че са по-щастливи като фрийлансъри.

Не се сещам за нищо по-важно.
Все пак ясно е, че едно нещо е винаги за сметка на друго.
Важното е цената да ви устройва.

Съвети за общуване с клиенти в skype, част 2

Когато говориш и използваш камера

Надявам се предният пост да ти е бил полезен.
Или ти не пишеш в skype, а говориш и ползваш камера? В този случай също е добре да съобразиш някои неща.

1. Когато говориш със слушалки и микрофон, който е много близо до устата ти, не пуши и не пий нищо. В противен случай събеседникът ти ще чува неприятни и доста силни звуци, за които не подозираш. Това ще го разсейва, дразни и той ще бърза да приключи разговора. А и да не бърза, няма да свършите кой знае каква работа.

2. Елиминирай всички разсейващи фактори. Не говориш със слушалки, а на вградения микрофон на компютъра? Ако не си включил камерата и много ти се пуши, давай. Но според мен това ще те разсейва и може да изпуснеш нещо важно, свързано с договарянето на предстоящ проект или някоя подробност по текущата ти работа. По-добре си води записки, задавай въпроси.

Внимавай за няколко неща, които ще те ориентират как събеседникът възприема казаното от теб. Колко бързо ти отговаря? Прави ли големи паузи? Променя ли се скоростта, с която говори след определени твои изказвания? Използва ли помощни звуци за печелене на време: “хъм, ааа, ами” и подобни, както и покашляния и прочиствания на гърлото.

3. Добре е да си се подготвил предварително и да говориш кратко и ясно. Строго по темата. Предимството на писането в skype е, че имаш повече време за размисъл или проверка на някой факт. В момента, в който използваш микрофон, времето драстично намалява. Не можеш да се върнеш назад и да провериш какво си изпуснал, затова – концентрирай се. Все едно се срещаш с клиента на живо. Не позволявай на разстоянието между вас да те успокоява.

4. Не знам за теб, но аз не обичам да използвам камерата на компютъра в къщи. Понеже нямам офис, понякога се налага. Ако включваш твоята камера, докато говориш с клиенти, предлагам ти да вземеш предвид няколко неща.

Какво има около теб. Избери къде да поставиш компютъра, така че да не се виждат дрехи, легло, чинии, чаши. Хубавото е, че можеш да избереш все пак какъв да е фонът зад теб – гола стена, лавица с книги, календар, плакат, картина…

Как изглеждаш ти самият. Не, сериозно ли си още по пижама? Нали вече говорихме по въпроса. Ако си с ролки на главата или смешно кукуригу, за да не ти влиза косата в очите – махни го. Ако не си се бръснал 3 дни и знаеш, че ще водиш skype разговор с клиента си, обръсни се. Въобще, не забравяй, че той те вижда.

Дръж се професионално. Разкарай котката от клавиатурата, затвори кучето в другата стая и си изхвърли пепелника. Не ръкомахай много и гледай в камерата. Създай на събеседника си чувството, че го гледаш в очите.

И ако си хремав, кашляш и имаш вопиюща нужда да си издухаш носа, никога не го прави близо до микрофона или пред камерата.

Сигурна съм, че има още неща, които могат да се кажат по темата, затова вероятно ще я продължа по-нататък. Мислиш, че всичко, което ти казвам е близко до акъла? Много се радвам, значи вече спазваш всички тези малки правила за разговор по skype с клиенти. 🙂