Няколко фрази, които напълно да забравиш, когато говориш с клиент. И една малка тайна.

Случвало ли ти се е в момента, в който изричаш нещо, да усещаш как другият човек се дистанцира от теб? Променят се погледът, жестовете, тонът на гласа. Сигурна съм, че се е случвало на всеки, независимо дали в личен или професионален план.

Затова, преди среща, обмисли какво ще говориш и се старай да избягваш фрази, като тези по-долу. Аз лично много се опитвам.

1. „Не можах да прегледам в подробности проекта, имах много работа.“
Водили сте предварителни разговори и ти си обещал до определена дата да се запознаеш с проекта. Не си го направил? Проблемът си е твой. Не казвай на клиента си, че има по-важни от него. Ако го пренебрегваш заради другата си работа още от самото начало, как да ти вярва, че няма да правиш същото и след това?

2. „Вашата поръчка е единствената ми за този месец. Може ли да получа цялата сума предварително?“
Недей да хленчиш. Запази това за приятелите си. Ако това е клиент, с когото
ще работиш за пръв път, поискай си капарото и работи възможно най-експедитивно и качествено. Така ще вземеш пари по-бързо. Ако става въпрос за клиент, с когото работиш отдавна, помоли го. Вероятно ще те разбере. Но дори на него не казвай, че е единствен, тази информация просто не го засяга.

3. „Нормално е да има грешки. Все пак сме хора, а не машини.“
Прав си. Много си прав, но това никого не интересува. Никой не иска да объркаш точно неговите неща. По-добре кажи, че ти също ще прегледаш нещата още веднъж и ако случайно има грешки, веднага ще ги коригираш.

4. „Първо да свършим всичко, а след това ще говорим за пари.“
С това изречение демонстрираш наивност и непрофесионализъм. Това е точно толкова лошо, колкото и да заговориш за плащане още преди да знаеш какъв ще е проектът.

5. „Извинявай, но не можах да свърша поръчката навреме, защото детето подпали холната гарнитура. Баба му е болна и не може да го гледа, а баща му е в командировка и освен това забрави да ни остави пари. Затова ни спряха тока и ти пиша, докато лаптопа все още има малко батерия.“
Може да не успееш да спазиш крайния срок. Дори е възможно да ти се случат всички изредени по-горе неща на куп. Но запази тези безценни подробности за себе си. Просто кажи, че наистина важни семейни или лични причини са ти попречили да си свършиш работата. Предложи нов срок, възможно най-кратък, и действай.

6. „Забравих.“ „Не съм погледнал.“ „Не съм догледал.“
Сериозно? Ти би ли работил с някой, който казва това?

7. „Работил съм за толкова народ от вашия бранш, че вашата поръчка ще я направя със затворени очи.“
Това, че имаш опит е наистина страхотно. Само формулирай изречението така, че наистина да се разбере, че можеш да бъдеш полезен и не подценяваш работата, която ти се предлага.

8. „Разбира се, че мога да сваля от цената.“
Вероятно наистина можеш да свалиш от цената. Но не е вярно, че се разбира. Цена се сваля заради нещо – по-голям обем работа, възможност за дълготрайно сътрудничество, лесна материя.

9. „Да не би да очаквате чудеса за толкова пари?“ или„За толкова пари, това е.“
Често срещани фрази. Обаче! Всичко това се договаря предварително. Ако си се съгласил да извършиш определен обем работа за определена сума пари, спази своята част от сделката. Ако сте още на етап договорки, не се заяждай. Просто кажи какво си готов да свършиш за парите, които ти предлагат. Тогава и двамата ще спечелите.

10. „Мога да направя всичко, което пожелаете.“
Наистина ли? Бъди професионалист, направи само най-доброто за клиента си. Не всичко. А и след като изречеш това, събитията могат да се развият по два начина: да си загубиш поръчката или да спечелиш поръчка и клиент, който дълго и напоително те разиграва.

Знам, че не можеш да си подговен за всичко. Има напрегнати ситуации, които те надвиват. Тогава говориш и действаш необмислено.
Ще ти споделя какво правя аз, за да сведа тези ситуации до минимум:

Напомням си, че ние всички сме клиенти на някого. Понякога сме доволни, понякога не. Затова, когато дойде някой, който има нужда от услугите ми, се държа с него така, както бих искала да се държат с мен.

Да си приятел с хората, с които работиш, е като шестица от тотото.
Да работиш с приятели, е като да спечелиш от тотото и да не профукаш всичко за един месец.
А да работите двама приятели фрийлансъри, е все едно да изобретите тотото, да спечелите и да успеете да задържите парите.

Краткият ми опит показва, че ако не наложиш правила още от самото начало, то скоро няма да имаш пари, клиент и приятел. Затова прилагам следната схема на действие.

1. Забравяйте, че сте приятели, когато работите. Просто помнете, че можете да си имате доверие.

2. Уговорете се кой ще преговаря с клиента. Може да е този, който го е намерил. А може да е и този, който преговаря по-добре. Вие избирате.
Ако всеки ще говори с клиента за своята част от работата, нека да бъде така от самото начало, за да няма недоразбрали или “ти не си му казал това, за което те помолих”.

3. Предварително си кажете кой какво очаква от общия проект: на кой колко време ще му е необходимо, колко пари иска, предварително ли ги иска или след като свърши работата, при какви условия няма да работи и какво правите, ако единият се откаже по средата.

4. Не коментирай с клиента работата на другарчето, колкото и доброжелателен да е той. Освен ако не си се разбрал с приятеля си какво точно да коментираш. Нито пък е нужно да разказваш случки от съвместния ви път – детска градина, гимназия и т.н.

5. Понякога се случва проектът да се провали, да не спазите сроковете или клиентът да изчезне без да ви плати. Не бързай да обвиняваш приятеля си. Не си позволявай да се чувстваш по-излъган и разочарован отколкото би бил, ако работеше с някого за пръв път.
Анализирай ситуацията. Потърси грешките – кое, как и защо се е случило.

6. След като всичко свърши, независимо как, покани приятеля си на бира. Разкажи му с какъв “идиот” си работил по последния проект. Той ще ти разкаже същото. Посмейте си се. И знайте, че ако не съумеете да се справите с точка 1. от плана, много е вероятно да не успеете и с останалите.

За да работиш за клиент, първо трябва да имаш такъв.
Винаги съм твърдяла, че не ме бива да търся клиенти. За кратко съм била акаунт и си спомням това време като пълно фиаско.

Мога да убедя клиент, че идеята или текста, които му предлагам ще са ефективни, но преди това някой трябва да го е довел при мен.

Ако си на свободна практика, това е пагубно. Имаш три варианта:

1. Отказваш се от фрийланса и си намираш работа на трудов договор.
2. Научаваш се да преодоляваш първоначалната си неувереност и стеснение, ходиш на курсове, надъхваш се, правиш чудеса от храброст и се научаваш как да търсиш клиенти и да ги убеждаваш да ти възложат поръчка.
3. Да накараш клиентите сами да дойдат при теб.

Аз лично избрах третия вариант. Отнема много време, но само с него се чувствам сигурна. Как става?

На много места вече сигурно си чел, че трябва да си направиш портфолио, да добавиш линк към него навсякъде, където е възможно, да коментираш постовете в други блогове от твоя бранш, да участваш във форуми и дискусии.

Всичко това е вярно. И трябва да го правиш. Просто искам да уточня няколко неща:
Не е нужно в портфолиото ти да има много проекти. Задължително е да показват, че можеш да се справиш с различни задачи и то добре.
Коментирай по блогове, само ако наистина има какво да кажеш. Всичко друго ти прави лоша услуга.
Чети внимателно какво пише по форумите и не задавай въпроси, за които има изписани вече десетки постове. Питай, защото наистина не можеш да намериш сам отговор, не за да те забележат.

Искам и да добавя няколко неща:

Ако някой има нужда от помощ за свой проект и проектът ти изглежда смислен, помогни. Дори да не спечелиш пари, ще натрупаш опит, ще го сложиш в портфолиото си, ще те потърсят за нов проект срещу заплащане, ще споменат името ти или ще сложат линк към сайта ти.

Направи си визитки и не се притеснявай да ги раздаваш.

Винаги, когато се запознаваш с някого, споменавай какво работиш.

Когато клиентите дойдат при теб, недей просто да си вършиш работата добре. Покажи им, че я вършиш с удоволствие, защото точно те ти я възлагат. Накарай ги да почувстват, че те е грижа за тях, за бизнеса им. Опознай ги. Не бъди изпълнител. Бъди партньор. Така те ще пожелаят да работят с теб дългосрочно.

Въоръжи се с търпение. Не се отчайвай. Ако твоите клиенти са доволни от теб, техните клиенти и приятели, ще те потърсят. Не знам кога. На мен започна да ми се случва едва сега, година след като съм станала фрийлансър.

И за да обобщя: когато се появяваш (ти или портофлиото ти) някъде, прави го с искрената цел да бъдеш полезен на клиенти и колеги. За по-ефективна реклама не се сещам.

Каква е връзката между фрийланса и пижамата? Голяма.

В началото, когато започвах да работя като копирайтър фрийлансър, често прекарвах цял ден по пижама. Понякога и по няколко дни. От една страна е хубаво. Нищо не те стяга и като те дострашее за цялата сигурност, която си загубил, разделяйки се с работата си във фирма, си казваш:”Поне съм свободен и никой не ми казва какво да правя. Ако бях в офиса, щях ли да стоя по пижама цял ден?”

После установих, че има пряка връзка между пижамата и гадното ми настроение – страхът, обезкуражаването, депресията. Когато ми омръзна да се чувствам зле, забелязах, че съм уморена. И ме мързи да се облека. Най-сетне, решавайки да се взема в ръце, първото, което си помислих е как ще започна да ставам рано и ще сменям пижамата си с други дрехи.

Добрата концентрация, която е необходима, за да свършиш качествено максимално много работа за кратко време се плаши от пижамата като дявол от тамян.
Излизаш ли на свободна практика, ти трябва двойно по-голям самоконтрол.
Само така можеш наистина да разпределиш времето си правилно, за да ти стига за всичко: търсене на клиенти, договаряне на поръчки, писане на статии или каквато и да е друга възложена работа; и да не забравяш собствените си проекти.

Когато мине през първоначалното втрещяване, паника, чувство за слободия и опипване на почвата, фрийлансърът си съблича пижамата. Към спецификите на професията му – дизайнер, копирайтър, програмист, преводач – с които се е съобразявал до този момент, се прибавят и особеностите на това да е фрийлансър. Той просто става професионалист, на когото можеш да разчиташ.

Ти си фрийлансър и се чудиш откъде да я подхванеш? Започни с простите неща. Помни, че работата винаги изисква дисциплина и концентрация. За да не загубиш обаче усещането за свобода, което те мотивира и успокоява, съблечи дрехите, с които си спал и си облечи официалната работна пижама. Помага. 🙂

Колкото повече работиш, толкова повече опит и техника трупаш.
Поне за мен това важи с пълна сила. Отдавна вече имам изработена система за подготовка и писане на статии и сценарии или измисляне на слогани.

Това не значи, че ми е безинтересно. Напротив. Опитът ми помага да се изненадвам повече, когато започна работа върху нещо ново и ме спасява, когато блокирам.
Впускаш ли се в нов проект, добрата техника е сигурна опора.
Осланяш ли се само на нея и не усещаш колко умора си натрупал, добрата техника е сигурен препъни камък.

Включваш на автопилот. Желанието за работа, любопитството и енергията ти са си взели почивен ден. С минимално ниво на концентрация, сръчни ръце и максимална доза занаятчийство продължаваш да пишеш. Защо ли? Защото имаш срокове. Поел си ангажимент. Нужни са ти пари, а и готовите текстове не са лоши. Прилични са. Дори си ги написал по-бързо, т.е. бил си по-продуктивен. И продължаваш.

Понякога постоянен клиент насочва вниманието ти към проблема.
Поняко го забелязват читателите на блога ти. Нищо не казват. Просто спират да посещават този адрес.
Обикновено самият ти се усещаш последен, защото текстовете ти са изрядни, с добре изложена тема, без правописни и пунктуационни грешки. Само че нямат душа. Еднакви са. Всичките. Абсолютно безлични.

Не си прави труда да издирваш техники за стимулиране на вдъхновението и креативността. (Има много такива, но не в това е въпросът.)
Излез навън. Дишай. Гледай. Слушай. Прави каквото пожелаеш, само не пиши текстове. Когато усетиш, че желанието ти за работа се е върнало, а любопитството само си търси повод да задълбае в неизвестна посока, се прибери в къщи. Включи компютъра и бавно започни отначало.

Аз лично смятам да направя точно това.

🙂