Тази седмица получих неустоимо предложение. То ме накара да се замисля за пореден път за плюсовете и минусите на работата на свободна практика и на работата в офис. Нещата изглеждат горе-долу по следния начин.
Плюсове на фрийланса:
- Принуден си да учиш непрекъснато нови неща за професията си и общуването с клиенти, т.е. като професионалист ставаш все по-добър и се срещаш непрекъснато с нови, интересни и не толкова интересни хора. Това дава много нови възможности.
- Взимаш решенията си сам и не е нужно особено често да се конфронтираш с разбирането си за професионална етика и морал. Винаги можеш да откажеш поръчка или да се опиташ да промениш това, което смяташ за погрешно.
- Разполагаш с времето си, което ти позволява да пътуваш повече и да движиш собствените си проекти.
- Дисциплинира те. Трябва да работиш бързо, качествено и коректно. Всеки загубен час е загуба на пари. Всеки недоволен клиент е удар по твоето име, а то е твоята марка.
- Получаваш идиотското чувство за увереност, че можеш да се справиш винаги и във всяка ситуация. “Идиотско”, защото не е ясно дали ще имаш работа утре или след два месеца.
Минуси на фрийланса:
- Несигурно е. Това е истината. Във всеки момент клиентите ти могат да намалеят. Просто има неща, които са извън твоя контрол: икономическата обстановка, поредната вълна емигранти, лятото, коледните празници и какво ли още не.
- Всеки ден без работа е загуба на пари. Не можеш да си болен, продължителната отпуска значи двойно повече работа преди това, за да подготвиш достатъчно материали за клиентите си.
- Понякога не смееш да откажеш поръчка, защото не знаеш кога ще дойде следваща и се оказваш затрупан с работа. Не можеш да вдигнеш глава с дни и в един момент започваш да се чудиш струва ли си. (Разбира се това докато не изпаднеш в другата крайност, когато поръчки просто няма.)
Плюсове на работата в офис:
- Не се занимаваш с нищо повече от работата, за която са те наели. Ако си копирайтър, не се налага да ценообразуваш, да търсиш клиенти, да се рекламираш.
- Сигурно е. В края на месеца винаги си взимаш заплатата.
- Спокойно е. Може и да оставаш понякога след работно време, но като цяло знаеш, че почиваш в събота и неделя и по празници и имаш 20 дни платен отпуск плюс право на болнични.
Минуси на работата в офис:
- Твърде е спокойно. Дори и да си много съвестен и да обожаваш работата си, инерцията те хваща. Работиш половин час и поради изключително важни причини посвещаваш следващия един на фейсбук. Не срещаш много нови хора и възможностите, които те чакат зад ъгъла са доста по-малко. Просто не ги създаваш.
- Не си свободен. Имаш 20 дни платен отпуск, но ги съобразяваш с отпуските на още поне 5 човека. Понякога и повече. Ако дойде поръчка, с която не си съгласен, не можеш да я откажеш или това става много по-трудно. Времето за твоите лични проекти започва към седем вечерта.
- Несигурно е. Винаги могат да те уволнят. Не защото си лош работник, а защото съкращават разходите например. И тогава трябва да си търсиш нова работа. При определени обстоятелства или след определена възраст това не е чак толкова лесно. Чувстваш се толкова безпомощен и уплашен сякаш никога, никога не си работил. Ужасяващо е.
Теглих на кантар. Писах плюсове и минуси. И в крайна сметка, с пламнала глава и умряла от ужас, устоях на неустоимото предложение.
Продължавам да съм копирайтър фрийлансър.
Моля всички настоящи и потенциални клиенти да отбележат факта и да ме имат предвид.
И ми стискай палци. Аз ще направя същото за теб. Каквито и избори да ти се налага да правиш.
Хубава седмица. 🙂
Браво! Успех!
ох, през цялото време докато четях, очите ми ставаха все по-големи и по-големи и си мислех “wtf, has she gone crazy???” – радвам се, че си устояла… забравила си да споменеш, че ако си на “нормална” работа, най-вероятно няма да списваш този блог – което би било ужасна загуба 🙂
Нали има една приказка – човек оценява нещо едва когато го загуби – еми, нека това да е знакът “почти загубихме Иванка като фрийлансър, дай да й се обадим веднага да и възложим работа” 😉 Стискам палци да завалят предложения от нови и стари клиенти!
Да, нямаше да го списвам, защото тук всички “прозрения” са плод на личен опит. Но може би щях да направя друг, посветен на офисната джунгла и нейните обитатели.Както и да е, всички “ако”, “може би”, “щях” и “дали” се отлагат.
Дами, благодаря ви за подкрепата. 🙂