Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 3

Овладял си всички тънкости за общуване с клиенти по имейл. Всичко, което съм писала в “Много кратък наръчник за писане на работни имейли”, част 1 и част 2, ти е добре известно и дори го прилагаш. Поздравления. Продължавай да се усъвършенстваш. Ето какво още можеш да направиш.

1. Пиши в началото на писмата кратко резюме на това, което сте обсъдили/решили в предишните си имейли. Не, не е добра идея да дадеш просто reply на последния ви разговор. Едно, защото не е удобно да се четат подобни верижни писма и да се търси информация в тях, второ, защото резюмето показва какво ти си разбрал. Благодарение на него по-бързо ще разберете кога говорите за едно и също нещо и кога имате две коренно различни неща предвид.

Ако пък толкова не искаш да пишеш резюме, тогава постави изречение от сорта на:

“Благодаря за писмото от дата …”

Така отсрещната страна ще може лесно да си намери имейла и да си припомни последния ви разговор.

2. Подканваща финална фраза. 

“Пишете ми за въпроси и коментари.”
“Очаквам коментар по изпратените текстове”
“Свържете се с мен, в случай, че имате нужда от … Ще се радвам да ви бъда полезен/а.”

Клиентът ти има нужда от подсещане и подканяне. Кажи му какво да прави, за да си спечелиш още един разговор с него, още една поръчка. Подбутвай го всеки път да задава въпроси, ако има нещо неясно. Така ще трябва да му отделиш малко повече време, но пък накрая няма да се окаже, че ти си направил реактивен самолет, а клиентът ти е искал метлата на баба Яга.

3. Подпис, в който има линк с координатите ти. Телефонен номер, skype, линк към сайт – задължително е да ги има във всеки твой имейл. Клиентите не ги забелязват, докато не им потрябват. Имат ли нужда от тях, добре е да ги намерят колкото се може по-лесно и бързо. 

Някои хора си пишат и името и поздрава в подписа, така че да се появяват автоматично в края на всеки имейл. Аз те съветвам тези две неща да си ги пишеш лично всеки път. Причината е, че всеки клиент те нарича по различен начин. Някои се придържат към обръщението “госпожо/господине” и фамилия. Други вече те наричат на малко име. Трети пък използват по-кратко и лично обръщение.  

Ако си пишеш името лично, ще можеш да се подписваш по начина, по който конкретният клиент се обръща към теб. Поздравът ти също ще е личен и в тона на комуникацията, която поддържаш точно с този човек. Това винаги прави впечатление. Използвай го. 

Разбира се, проверявай старателно да не си допуснал правописна грешка в собственото си име. Прави много, ама много лошо впечатление. И не, не е добра идея да го пишеш с малка буква, защото нали това е Интернет, на никой не му пука и не се старае да пише правилно. 

Това са трите задължителни елемента, които трябва да присъстват в твоя имейл. Не че без тях клиентът няма да те разбере. Напротив. Важното обаче е не просто някак да си вършиш работата. Важното е да го впечатлиш с внимание, съобразителност, малки детайли и професионализъм. Така със сигурност ще работите по-дълго време заедно.

Успешна седмица от мен.

=================
Прочети още полезни статии за общуване с клиенти по имейл: 

Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 1
Много кратък наръчник за писане на работни имейли, 2
6 съвета за общуване с клиенти по имейл

За подбиването на цените и минималните ставки

Преди около седмица ми попадна ето тази статия Редно ли е да съществуват минимални тарифи за създаване на произведения на изкуството?

Аз самата гледам твърде скептично на мисълта, че някой ден ще мога да се издържам само с писане на приказки, стихове и романи. Но това не може да ме спре да споделя своите размисли и страсти по темата.

Извиването на ръце в тази, както и във всяка друга сфера, е много голямо. Защото търсенето е малко, а предлагането – ехеее… Този, който дава поръчката знае, че винаги ще се намери някой, да свърши работата за по-малко пари. Как точно и какъв ще е резултатът е отделен въпрос.

Подбиването на цените винаги ми се е струвало най-бързият начин която и да е професионална общност (включително тази на фрийлансърите) сама да си срине реномето и да си отреже пътищата за нормални условия на работа.

Когато подхвана тази тема във връзка с цените за фрийланс услуги, винаги се намира някой да ми обясни как аз съм можела да си позволя да избирам, но хората имали да хранят семейства.

Този път, понеже темата е уж по-различна, дори няма да се опитвам да противореча. Но, ако саморегулацията е невъзможна, защо да няма регулация? Защо да не се определят наистина минимални тарифи за създаване на произведения на изкуството?

Доводът, че качеството ще се влоши ми се вижда много нелеп. Първо, защото при постоянното подбиване на цените проблемът е същият – качеството се влошава. Просто хората имат да хранят семейства и затова се стараят да изкарат колкото се може повече продукция. (Нали забелязваш, че между “продукция” и “произведения на изкуството” има разлика?) Няма как да ти хрумнат 3 гениални идеи за един ден. Честно казано, ако ти хрумне една, ще си е чиста печалба.

Второ, ако наистина си творец, ще искаш да създадеш най-доброто, на което си способен. Това с минималната тарифа ще стои в главата ти толкова, доколкото знаеш, че имаш някакви основни средства за съществуване. Тези, които и сега подбиват цените, ще си останат на минимална ставка и ще произвеждат същите… неща, които са си произвеждали и преди. Но поне няма да пречат на останалите.

Може би е необходимо да има минимални тарифи, докато хората се научат, че за изкуство също се плаща. В момента и тези, които го поръчват и тези, които го консумират, много често живеят със следните заблуди:

1. Артистичните души зяпат в тавана и създават музика, картини, книги, спектакли. (Всъщност това си е дълъг, упорит и понякога доста тежък труд.)

2. Можем да минем и без произведения на изкуството. С лекота ще се справим без танци, музика, филми, книги, спектакли. (По този повод си спомням едно есе на Стефан Цанев. В него той неколкократно призовава само за един ден да не се пуска музика. Никъде. После добавя, че това ще е достатъчно, за да се убедим, че не е така ненужен трудът на музикантите, както ни се струва.)

3. Артистите се кефят на нещата, които правят и това е най-голямата им отплата. (Това изказване го чух за пръв път много отдавна, но и до момента не знам как да реагирам на толкова изкривена логика. “А да ти платя, за да ме ощастливиш да ти напиша нещо, искаш ли?” – горе-долу това ми минава през главата.)

Защо те занимавам с тия глупости, като трябва да приключиш петилетката за три години и то още утре или пък като нямаш никаква работа и по-добре да ти дам съвет как да привлечеш клиенти?

Защото нещата са навързани и всички си се въртим в омагьосан кръг. Може би е хубаво да вдигнем глава от собствената си бразда и да погледнем към съседната. Тя прилича на нашата, макар и не съвсем, нали? Току-виж сме успели, давайки акъл на съседа, да помогнем на себе си.

п. с. Знам, че блогът се чете от доста артисти и художници на свободна практика. (За музиканти нямам информация. 🙂 Ще ми се да чуя какво мислиш ти по въпроса, независимо дали си артист,преводач, копирайтър, дизайнер. Сподели, моля.

Благодаря.

———
*“На браздата” е разказ на Елин Пелин, който си учил в училище. Припомни си го.

Общуване по време на свободна практика

Това е последната, засега, статия от поредицата за фрийлансъра и неговото оцеляване – физическо и психическо – в домашни условия.

Има хора, които поддържат приятелски отношения предимно с колегите си. Причините за това са много. От “по-лесно и удобно е” до “по принцип не съм много общителен и това е шансът ми да имам приятели”. Ако се разпознаваш в тези редове, разбирам защо се тревожиш, че работата у дома ще те остави сам като кукувичка. Не се тревожи, а вземи нещата в свои ръце. Това, че си на свободна практика, не означава, че нямаш колеги.

Поддържай връзка с колегите от старата ти работа
Ако измежду тях си открил хората, с които наистина можеш да си говориш за всичко и се чувстваш добре, ще е доста глупаво да се оставиш на инерцията и да загубиш контакт. Все ще намериш време за една бира. Или чай. Или кафе. Или, ако работят наблизо, обядвайте заедно. Така хем ще излезеш с приятели, хем ще решиш проблема с пижама като официално облекло и яденето пред компютъра.

Освен това нищо не ти пречи да си общуваш с бившите си колеги по Skype, Facebook или по имейл. Нещо като вътрешния чат на фирмата, но без досадната колежка от съседния отдел да ви подмята глупави смешки.

На приятелските отношения трябва да се дава шанс. Те се развиват бавно и минават през разни перипетии. Дай време на себе си и на своите приятели от офиса.

Общувай с новите си колеги
Като фрийлансър, особено в началото, висиш доволно дълго време по форуми и блогове и търсиш съвет или сътрудничество с други фрийлансъри. След това ставаш един от тези, дето дават акъл и помагат. Всичко това е чудесно. Значи, общуваш с приличен брой твои колеги. Как ще се развият отношенията ви, дали ще пренесете разговора извън форума или блога и ще преминете на други теми зависи от теб. Дори и да не си много добър в общуването лице в лице, нямаш извинение. Все пак между теб и страшните нови хора стои компютърът. Можеш спокойно да се представиш в най-добра светлина. Когато стигнете до дружески, фрийлансърски бири, всичките ти притеснения ще са изчезнали.

Посещавай сбирки по интереси
Тази опция я споменах и в предния пост, но тук имам предвид нещо малко по-различно. Блогърски срещи, туитърски бири, фенски пикници и каквото друго се сетиш, което кара окопаните пред компютрите хора да си покажат носа навън.

В мрежата почти всички се познаваме и сме си тайни фенове или явни критикари. Затова, събери кураж, който да ти помага докато изпиеш първата бира, и посети една такава среща. С някои от хората вече си говорил, с други тепърва ще се опознаваш. Ходила съм от любопитство на една или две блогърски сбирки. Интересно е да видиш лицата зад писанията. А и хората се забавляват. Щом те могат, сигурно можеш и ти.

Харесай си някое от новите coworking пространства и работи от там
Ще имаш повод да излизаш от къщи всеки ден. Ще се срещаш с хора, които могат да са ти интересни, полезни и с които се борите със сходни проблеми. (Това си е важно начало за една стабилна дружеска връзка.) Всяко подобно място си има и допълнителна програма – представяния на книги, прожектиране на филми, курсове по танци, семинари и какво ли още не. Ако имаш нужда да се чувстваш част от общност – тези места са идеални за теб.

С това идеите ми по този въпрос се изчерпват. Хрумне ли ми нещо ново, ще пиша. Припомни си останалите постове по темата:

Мръсните тайни на един фрийлансър
Социалният живот на един фрийлансър
Фрийлансър печели от доброволческа работа

Виж и този пост. Всички трикове. описани в него, които те съветвам да използваш при общуване с клиенти и партньори, важат и за нормалния, извънработен живот:

5 трика за фрийлансъри с проблеми в общуването

Покажи ни твоето работно място. Изпрати ми снимка на mogilska@gmail.com. Добави малко текст от типа на: “Аз съм фрийлансър от … години и се занимавам с… “. Прати ми и линк към твоя сайт, блог, портфолио. Ще го публикувам в блога и Facebook страницата заедно със снимката и инфото за теб.

Преди време на страницата на “Свободна практика” във Facebook се беше заформила дискусия за това на кой как му е удобно да работи. Оказа се, че някои колеги предпочитат да работят прави и дори са си направили сами плот и каквото друго им е нужно за целта.

Покажи ни твоето работно място. Защото е забавно. Защото ще се опознаем. Защото, благодарение на линка към сайта ти, ще разберем с какво се занимаваш и на някакъв етап можем да станем партньори по проект.

Очаквам снимките ти и за да не се притесняваш, че твоето фрийлансърско кътче не е като от списание за интериор, ти показвам моето. Преместих се скоро в ново жилище и още съм на полеви условия. Къмпингарски стол, плот, който се мести, когато му скимне… такива неща. Тепърва ще си създавам работен кът. А при теб как е? Прати ми снимка на твоето работно място и линк към сайта ти на mogilska@gmail.com

Чакам! 🙂