Какво е минимализъм – здравословна гледна точка, полезна за фрийлансъри

Да живееш с малко, да се отървеш от ненужните вещи, да се съсредоточиш върху най-необходимото – минимализмът се превърна в мода през последните години. Ако не си минималист, значи нещо ти куца в духовен, професионален и всякакъв план и не ги разбираш нещата.

Предлагам ти друга, по-здравословна и разумна гледна точка към това що е минимализъм и как да го приложиш към всяка сфера от своя живот. Мисля, че е особено полезна за фрийлансъри. За начинаещи, защото ще им помогне да се ориентират и да определят своите цели. За напреднали, защото ще им помогне да решат искат ли наистина да се превърнат в собственици на малък бизнес (заедно с всички отговорности и задължения, които носи това), или предпочитат да си останат на свободна практика.

Статията е превод, със съкращения, на текста на Paul Jarvis Enough. Авторът му е дизайнер фрийлансър, писател – негова е книгата Company of One, участник в поредица от подкастове за бизнес, и най-здравомислещият човек, който някога съм чела. Негов е бюлетинът Sunday Dispatches, силно ти го препоръчвам.

Приятно четене!

п.с. Малко офтопик преди това. На 27 май, от 19 часа, ще съм гост лектор на фондация E-commerce success. Събитието е част от великолепната им поредица безплатни онлайн лекции и разговори за развитие на онлайн бизнес. Темата е „Как да пишете продаващи текстове за уеб: основни правила“. Виж програмата и как можеш да присъстваш

=====

Достатъчно

Външната осъзнатост (някои я наричат минимализъм) работи само, когато си решил да живееш с това, което ти е достатъчно. Не да имаш по-малко вещи, да не притежаваш нищо или да имаш една-единствена, внимателно аранжирана, масичка за кафе от кедър. Това е полезно само, ако минимализмът е просто стил, който харесваш и демонстрираш в Инстаграм. А да си готов да живееш с това, което ти е достатъчно, имам предвид твоето специфично, лично „достатъчно“.

За да сме наясно какво е най-важното за нашия живот и бизнес, трябва да сме наясно какво е „достатъчно“ за нас.

Защото то е различно за всеки. Аз се нуждая от много по-малко от семейство с 6 деца, защото моето семейство се състои от двама души. Трябват ми по-малко пари от някой, който живее в скъп град, защото разходите за живот в гората (където съм се разположил аз) са много по-ниски. Имам нужда от по-малко приходи от други бизнеси, защото моите маржове са високи, а разходите – ниски, такава е спецификата на работата ми.

При други обстоятелства, щях да имам нужда от повече. Не защото съм ужасяващ капиталистически потребител, готов да купи всички, което му рекламират, а за да си осигуря лесен и спокоен живот. Тогава да искам/имам повече щеше да е важно за мен. Щях да съм принуден да изкарвам повече, за да постигна това, което ми е достатъчно.

Моето „достатъчно“ засяга само мен и би трябвало да се сравнявам само със себе си: къде съм всъщност аз спрямо крайната цел, за която работя. А също и щастлив ли съм сега, предполага ли се, че ще съм по-щастлив в бъдеще и ако да, защо?

„Достатъчно“ е противположност на неконтролирания растеж, защото той насърчава безсмисленото потребление. Личната ти дефиниция колко е „достатъчно“ изисква постоянно задаване на въпроси и осъзнаване.

минимализъм, фрийланс, свободна практика, Пол Джарвис

„Достатъчно“ е, когато достигнеш горната граница на това, което изискваш от себе си.

Достатъчно приходи означават, че бизнесът ти е печеливш и може да поддържа служителите/подизпълнителите-фрийлансъри, с които работиш, независимо дали е 1 или са 5 души. Достатъчно доходи означава, че си спокоен по отношение на финансите и оставяш по нещо настрани за по-късни дни. „Достатъчно“ означава, че семейството ти е сито, има покрив над главата и бъдещето му е осигурено. Достатъчно неща означава, че имаш това, което ти трябва, за да живееш живота си без излишества.

Така че „достатъчно“ може да се раздели на две. „Преди достатъчното“ означава, че не си стигнал все още до това, от което наистина се нуждаеш. Когато започваш бизнес, е много трудно да имаш достатъчно веднага, трябва да работиш повече, за да го постигнеш. В този случай растежът има смисъл.

Нещата се объркват, когато не ти минава през ума да определиш колко е достатъчно за теб или не го приемаш като знак, че е време да спреш. Просто продължаваш да трупаш повече и повече много след като си достигнал твоето „достатъчно“. Това е и причината някои хора никога да не спират и да имат къщи с 524 стати, пълни с толкова неща, че им трябват поне 524 шкафчета за съхранение.

Та… в началото, да достигнеш до това, което е ти е достатъчно е твоята първа цел. Правиш каквото е необходимо, за да я постигнеш.

Когато нямаш достатъчно, е трудно да слушаш как хората се опитват да живеят с по-малко. Когато си постигнал своето „достатъчно“ е трудно да проявиш разбиране и съпричастност към тези, които са в „пре“ фазата. Просто ти в момента оптимизираш и взимаш решения на база на нещо, което вече си постигнал и което не всеки има.

Не бива да оценяваш и съдиш чуждото „достатъчно“, нито да сравняваш твоето с нечие друго. От теб и само от теб зависи да преценяваш къде се намираш, какво искаш да постигнеш, колко ти е достатъчно и как да опитимизираш нещата, за да го задържиш без да се подлагаш на стреса на неконтролируемия растеж.

На санскритски има една дума – „мудита“ – която на английки (а и на български) няма еквивалент. Означва да изпитваш симпатия или безкористна радост за другите, независимо на какъв етап в живота си се намират. Наистина, ако завиждаме по-малко и приемем, че другите не мислят много за нас, защото се намират на различен етап в живота си, тогава е по-лесно да се съсредоточим върху важното за нас самите.

Струва ми се, че смисълът на „мудита“ не е да сме щастливи за другите, защото сме безкористни. Смисълът е, че това да се тревожиш, да завиждаш, да се сравняваш с другите не ти носи особени ползи и не допринася за твоята осъзнатост. Ще се чувстваш по-добре и ще си по-фокусиран върху това, което ти носи радост, ако спреш да се сравняваш с останалите.

Лично аз се боря много с това, което съм приел за моето „достатъчно“. Слава богу, никога не съм бил във въртележката на работата от 9 до 5, но понякога се самоосъждам, когато чета размислите на други хора какво е „достатъчно“ за тях. Случва се да се чудя дали не съм се разминал с това, което наистина ми е важно.

Понякога това сравняване ми отнема толкова голям мисловен и времеви ресурс, че когато го забележа трябва да се калибрирам и да се върна съзнателно и с усилие на избрания от мен път. Ще съм много по-щастлив, ако мога да поддържам другите в техния избор, вместо да сравнявам недостатъците си с техните постижения. Вероятно всички ще сме много по-щастливи, ако направим точно това.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.