Кратък седмичен коментар 37
Category Archives: Професионално и личностно развитие
Фрийланс и хигиена на труда
или правила, които да спазваш по време на работа, за да се чувстваш във форма
Кои фрийлансърски теми ти се струват най-важни? Да отгатна ли? Как се намират клиенти, как се пише оферта, как се водят преговори, как се ценообразува, как се пише статия за уеб – все в този дух. Познах ли?
Вероятно от време на време те мъчат и проблеми, за които не говориш много с околните. (Припомни си статиите „Мръсните тайни на един фрийлансър“ и „Социалният живот на един фрийлансър “.) А сигурно вече са се появили и проблеми, на които упорито се мъчиш да не обръщаш внимание. Болки в кръста и рамената, парене и сухота в очите, усещане, че главата ти е пълна с памук, килограми в повече – това не са „подробности“, които могат да почакат, а сигнали, че не се грижиш за себе си и че хигиената ти на труд клони към нула.
Именно по тази тема смятам да пиша днес. Тя е точно толкова важна, колкото и тези от началото на статията. Ако не се чувстваш добре, професионализмът и успехите ти нямат никакво значение. Обърни внимание къде седиш, как седиш, кога и колко почиваш, какво ядеш, къде ядеш, какво пиеш, каква е работната ти среда, etc.
Кратък седмичен коментар 36
Кратък седмичен коментар 35
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мирослав Моравски – адвокат и правен съветник
Какво значи да си юрист-фрийлансър и как така правиш едни и същи неща, но веднъж са ти скучни и неприятни, а друг път ги вършиш с удоволствие? Тези два въпроса ще ти разясни днес Мирослав Моравски – адвокат и правен съветник в сферата на гражданското, търговското право и интелектуалната собственост – който ми изпрати своята история за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.
Пожелавам ти приятно четене. И напомням – ти също можеш да представиш себе си и своята работа в „Свободна практика“, прочети как и ми пиши.
п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.
Първомартенска история за фрийлансъри
Преди 7 години, когато бях съвсем начинаещ фрийлансър, към края на февруари започна да ме тормози един въпрос – като не ходя на работа, кой ще ми върже мартеница на първи март?
Може да ти се вижда смешно и маловажно, обаче за мен си беше проблем. И да, имах по-сериозни неща, за които да се тревожа, но те не ме притесняваха чак толкова. Опитах се да си направя среща с някой приятел. За проклетия, всички бяха заети точно на първи. Разбира се, аз не пропуснах да ги уведомя за окаяното положение, в което съм изпаднала – няма кой една мартеница да ми върже – но не помогна.
Кратък седмичен коментар 34
