Category Archives: Професионално и личностно развитие

Подобри правописа и граматиката си с „Как се пише? Книжовен, диалогичен и дигитален български“ на Павлина Върбанова. Книгата е практична, обясненията в нея – разбираеми. Разгледай съдържанието ѝ и си я поръчай онлайн.

***
Почерпи идеи от статията „Как да си върнеш вдъхновението за работа, когато си зациклил“ и влез отново в работна форма, сезонът на многото поръчки точно започва.

***
Сподели с мен, като линк в коментарите, любимия си TED talk.
Знам, че обикновено аз се хваля каква любопитна презентация, която може да ти е полезна не само професионално, съм намерила, но последните седмици бях доста заета. Кажи какво да гледам, мерси.

***
Почерпи се с един цитат от любимия ми Станислав Йежи Лец и използвай ресурсите, с които разполагаш по предназначение. По-лесно ще ти е. „Сигурно ви е много трудно да измисляте толкова много мисли с главата си” — попита ме мило тя. „Така е — отвърнах,- но мисля, че с краката щеше да ми е още по-трудно“.

Хубава седмица.

След клиентите, които правят безброй корекции, най-трудно и неприятно е да се работи с клиентите, които бавят коментарите си със седмици и месеци. И причините за това са основно три:

1. Колкото повече време минава, толкова повече забравяш подробностите около проекта и ти отнема време да влезеш отново в час, за да направиш корекции.
2. Не можеш да приключиш поръчката и да си вземеш парите.
3. Обикновено коментарите и корекциите пристигат точно, когато ти е най-напрегнато и едва можеш да си вдигнеш главата от работа.

Затова не оставяй клиентите си да се мотаят много. Притискай ги да ти дадат обратна връзка. Вярно е, ако са решили, че точно в момента не могат да направят това, няма сила, която да ги накара, но нищо не пречи да ги побутваш и подсещаш, докато получиш своето. Ето какво можеш да предприемеш.

Continue reading →

Ти си фрийлансър, който се гордее, че прави всичко както трябва и спазва сроковете до секундата – безупречен си. Чудесно! Много нерви ли ти коства? Притежаваш ли онази здравословна доза непукизъм, която ти помага да си гледаш наистина добре работата и да й се наслаждаваш?

В много колеги фрийлансъри, особено начинаещи, го забелязвам – непрестанното притеснение за неща, които не зависят от тях.

Спомних си, че и при мен го имаше. Не съм сигурна кога изчезна, но те съветвам да се отървеш от излишния драматизъм на тема „аз съм професионалист” колкото се може по-скоро. Ще живееш по-спокойно и ще работиш по-добре. Едва тогава ще си се добрал до обетованата земя на професионализма.

Какво имам предвид? Спри да се притесняваш вместо клиентите си и да поемаш техните отговорности.

Например:
1. Не страдай, че клиентът се бави с подаването на информация и затова няма да можеш да спазиш предварително договорения срок. Напомни му, че ако той закъснее, ще закъснееш и ти.

2. Дори не се опитвай да наваксаш закъснението му и да свършиш всичко за 2 дни вместо за седмица. Нищо професионално няма в това. А и работата ти ще е с доста по-ниско качество от обичайното. Уведоми клиента си кога е новият краен срок, в който ще му предадеш поръчката.

3. Не се нагърбвай с проучвания и задачи, които са работа на клиента. Остави го да ти помогне. Той е професионалист в неговата си област и няма нищо лошо в това да дава насоки, да консултира, да ти препоръчва литература по темата, да попълва въпросници, да ти разкаже за собствените си клиенти. Да въвлечеш твоя клиент в процеса на работа, да го накараш да се почувства отговорен за собствената си поръчка не е срамно, а естествено. А и крайният резултат ще е много по-добър отколкото, ако получиш задание от 2 изречения и си изсмучеш всичко от пръстите.

Стреми се към максимално сътрудничество с клиентите. Ако нещо по пътя се обърка, разговаряй и преговаряй. Не припадай от изтощение, защото си се опитал да направиш всичко сам за невъзможно кратко време, с почти никаква информация. Уверявам те, че геройството ти няма да бъде оценено. Освен това рано или късно ще се издъниш. И никой няма да се интересува от причините. Всички ще кажат, че си действал непрофесионално и ще са прави. Капиш?

Припомни си и статията „Фрийлансър на живот и смърт или къде е границата между професионализма и твърде личното отношение”.