Ефектът от тях и как да ги поправиш
Един от най-ефективните начини да се научиш да вършиш нещо добре е като анализираш внимателно лошите образци и откриеш какво не бива да правиш. Това важи с пълна сила и за писането на съдържание за уеб.
Преди години попаднах на въвеждаща лекция по предмета „Полово възпитание на децата“. Откриващите думи на преподавателката бяха горе-долу следните:
Така че да привлечеш внимание и интерес
Декември е месецът на събитията – коледни, книжни, благотворителни, филмови, дружески, бизнес. Първоначално човек иска да е навсякъде, но се уморява още след първите две-три събития за една седмица и започва да подбира, да пропуска. А поканите за още и още невероятни неща, които трябва да види, чуе, опита, не спират да го затрупват. Особено във Фейсбук.
Ако и ти се готвиш да правиш събитие в социалката, за да привлечеш вниманието на потенциални и настоящи клиенти, партньори или по друга причина (припомни си нестандартния начин, по който книжарница „Ирида“ използва събитията във Фейсбук, за да продава детски книги), то постарай се да привлечеш вниманието на хората, да го задържиш и да ги накараш наистина да поискат да са част от това, което им предлагаш. Как да стане?
Подготвяш старателно съдържанието за сайта си. То е полезно, уникално – няма как потенциалните и настоящите ти клиенти да не го оценят. Но като си погледнеш посещенията и най-вече колко време се задържат посетителите на страницата ти, виждаш, че явно не го оценяват.
Качественото съдържание е базисно, но недостатъчно, за да привлече и задържи посетителите на сайта ти и да ги подтикне към действие. Трябват ти още 3 три съставки, за да сработи магията.
Ти пишеш, бришеш и публикуваш статии в блога си редовно, и всичко би трябвало да е наред. Но се оказва, че нещата не стоят съвсем така. Тълпи от посетители не кацат на сайта ти всяка минута, а тези, които все пак се прилъжат, изчезват бързо. Толкова бързо, че нямаш никаква полза от посещението им.
Очевадно има проблем, само дето не си много наясно какъв. Имам няколко подсказки по въпроса, може би ще ти свършат работа.
Решил си да търсиш нови клиенти. Подготвяш текстове за имейл кампания, бюлетин, анкета, с чиято помощ смяташ да си изясниш нагласите и очакванията спрямо твоя продукт или какви наистина са нуждите на потенциалните ти клиенти. Приемаме, че си се справил чудесно с всичко. (Ако все пак имаш нужда от помощ, припомни си какво е това „копирайтър“ и как може да ти е полезен.) Сега остава да привлечеш интереса на своята целева група, да я накараш да отвори мейла, да се абонира за бюлетина, да ги прочете, да попълни анкетата ти. Трудна операция, криеща немалко клопки по пътя си. Ще се опитам да ти помогна да не попадаш в тях.
Ти си фрийлансър и искаш да поддържаш блог на тематика, свързана с професията ти. Или имаш фирма и си решил, че ти е необходим фирмен блог. Независимо какъв ти е случаят разполагаш с 3 варианта за действие:
При всички случаи, за да има успех начинанието ти трябва да си предварително наясно със следните 3 неща.
Припомням ти накратко какво провокира написването на този пост. Незнайна фирма се опитва да привлече клиенти чрез телефонен маркетинг. Дамата, която ми се обажда не успява да ми представи нито фирма, нито услугите й, но ме убеждава, че те ще ми помогнат да развия бизнеса си и ще ми намират клиенти. Вместо да отговори на въпросите ми, тя предлага да се срещна с техния мениджър. Отказвам й и я моля да ми изпрати имейл. Повече прочети в статията „5 съвета за фрийлансъри, които искат да привличат клиенти с телефонен маркетинг“.
И така стигаме до същината – как се пише имейл на потенциален клиент, който е проявил интерес към твоите услуги/продукти след телефонен разговор. Ще си позволя да използвам като пример имейла, който получих от незнайната фирма 2 седмици след проведения телефонен разговор.
Преди да започна да го разглеждам по точки, ще те посъветвам следното – не чакай 2 седмици, за да изпратиш информация за продуктите/услугите си на потенциален клиент. Той отдавна вече ще е забравил вашия разговор и малката преднина, която си спечелил, ще се е стопила безвъзвратно. Както се казва „Язък за барута!“
Сега вече започвам с бележките по абзаци.