Category Archives: Професионално и личностно развитие

Да, в България може да се печели от съдържание, при това в доста специфична, тясна ниша. Доказателство е сайтът „Бохемска София“, който популяризира културното наследство на столицата ни между Освобождението и края на Втората световна война. 

Много се радвам, че създателят му, Виктор Топалов, е гост на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. 

⇒ Уменията, които той посочва като ключови за успеха си, са слабо място на доста фрийлансъри. Например умението да приемаш критика, да се вслушваш в нея и да я ползваш, за да станеш по-добър; да говориш с аудиторията си, за да ѝ дадеш наистина това, което иска; да си постоянен; да съзнаваш, че си само част от цялото. 

Интервюто с Виктор е вдъхновяващо и полезно и за хора, които искат да създават съдържание по любимите си теми и да печелят от него, и за фрийлансъри с всякакви професии. Прочети го, сподели го с приятели, приложи наученото към твоята дейност. Успех! 

Continue reading →

Подробен наръчник с информация за необходимите стъпки

Преди да преминеш към този наистина полезен наръчник, който ще ти помогне да изнесеш работата си на светло, да дишаш спокойно и да предлагаш още по-качествено обслужаване на клиентите си, искам да ти кажа две неща: 

• стъпките в него са разписани от гост автора в блога Владислава Генова – фрийлансър, маркетолог, креативен предприемач с доста богат опит; 
• актуални са и ще бъдат обновявани всяка година, за да е сигурно, че читателите на „Свободна практика“ имат точна информация, на която могат да разчитат. 

⇒ Ако отдавна вече не си начинаещ фрийлансър и този материал не е за теб, прочети интервюто с Владислава Генова в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“, особено ако търсиш баланс между работа и личен живот, спокойствие и вътрешен мир и в същото време се занимаваш с 2-3 съвсем различни дейности. 

Continue reading →

⇒ „Как на пазар с непрекъснато покачващи се цени, да регулираме нашите цени, така че да не загубим клиенти и поръчки и в същото време да получим справедливо и пазарно възнаграждение за услугите си?“

Този въпрос в рубриката „Ти питаш, аз отговарям“ идва от преводач, но мисля, че е актуален за голяма част от фрийлансърите. При преводачите, както и в някои друг сфери, цените се подбиват постоянно, а клиентите често си избират с кого да работят единствено по цената. Разбира се, след това има изненади, недоволства и опарени, което вреди на всички в бранша. 

Съюзът на преводачите в България е публикувал препоръчителни възнаграждения за преводачески труд, но те са от 2021 година, а и са само препоръчителни. 

Виж какво можеш да направиш, за да работиш на ставки, адекватни на уменията и усилията ти, и на непрекъснато покачващите се цени. 

❗ Като видиш първите две стъпки може би ще си помислиш „много ясно, аз това го знам, друго питам“. Сигурно е така. Имай предвид обаче, че ако не си изпълнил стъпки 1 и 2, то вероятността да реализираш успешно стъпки 3, 4 и 5 е много, много малка. 

Continue reading →

Някои хора те вдъхновяват и ти дават кураж да се развиваш професионално така, както искаш, а не така, както трябва. Други те карат да си свериш часовника и да се замислиш не само дали и как се развиваш професионално, но и как живееш.

Днешното интервю на Александра Джандева в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ е от вторите. Застрахователният агент Николай Василев разказва за: 

• ползите от тясното профилиране;
• колко трябва да си упорит, когато работиш на свободна практика и най-вече
• защо да правиш каквото трябва, а не каквото можеш. 

Признавам, че за последното не съм се замисляла и не съм си формулирала отговор като неговия – много ми хареса.

Поздравявам те и с отговора на господин Василев на последния въпрос от интервото. Вижда ми се особено важен за всички ни. Приятно четене!

⇒ Сподели материала с приятели и познати, без значение дали са фрийлансъри. От него всеки може да почерпи допълнителни сили, за да продължи да прави колкото се може по-добре това, което обича най-много. 

Continue reading →

Подозирам, че днешният въпрос в рубриката „Ти питаш, аз отговарям“ си задава немалка част от фрийлансърите.

⇒ Колко е важно за един фрийлансър да включва лицето си в постовете, или видеата, които публикува? Какъв е вариантът да остане „анонимен“? Ще повлияе ли негативно на разпознаваемостта на работата му? 

Краткият отговор е „Не.

Това, че не показваш лицето си в социалните мрежи, няма да повлияе негативно на разпознаваемостта на работата ти, но и няма да можеш да се възползваш от някои предимства, които носят личните ти снимки или появата ти в твоите видеа.

Разбира се, винаги има начин да компенсираш.“  Виж какво имам предвид.

Continue reading →

Четеш първата статия от поредицата „Ти питаш, аз отговарям“. Въпросът

⇒ „Как да натрупам опит, ако се боя от грешки?“

идва от начинаещ илюстратор на свободна практика, който има проблеми не със самото илюстриране, а с предварителното поставяне на граници при работата с клиенти, т.е. договарянето на права, срокове, пари. Наистина важно питане, пред което в някакъв момент се изправя почти всеки фрийлансър.

Ако и ти имаш терзания по темата, продължавай да четеш, надявам се, че от днешната статия ще получиш практични идеи и кураж.

! В края на материала оставям и страхотна, кратка история, която илюстраторът ми изпрати заедно с въпроса си. От нея ще научиш коя е правилната гледна точка към страха от грешки.

Continue reading →

Наскоро с хлапето бяхме на концерт. Симфоничният оркестър свиреше. Децата търчаха, подскачаха и танцуваха пред него. След едно от изпълненията водещият помоли всички да се отдръпнат, да направят място, защото има специална изненада за тях.

Изненадата беше танц, изпълнен от детска балетна школа. Балеринките – нежни, изящни, с ефирни рокли в пастелни тонове – се подредиха на освободеното място. Музиката засвири и те започнаха да танцуват. Децата ги гледаха притихнали.

⇒  Изведнъж едно момченце скочи, застана леко встрани, до най-малката балеринка, и също затанцува, повтаряйки доколкото може нейните движения. Клатушкаше се в опит да направи пирует, въртеше се с ръце, вдигнати над главата, подскачаше на пръсти. Последното беше особено трудно, защото момченцето беше обуто с яркозелени гумени ботуши. Носеше и ушанки – също яркозелени. Приличаше на леко непохватно, но много щастливо, извънземно. Устата му беше разтегната в усмивка от ухо до ухо, очите му блестяха. След един-два неуспешни опита да го приберат, родителите му го оставиха и то танцува с балеринките до края.

В първия момент публиката се позасмя — момченцето изглеждаше очарователно нелепо на фона на танцьроките. После всички започнахме да го следим с интерес, защото

то не се отказваше, не се интересуваше какво мислят за него, не се опитваше да прави движенията перфектно, просто им се наслаждаваше. Цялото му същество излъчваше удоволствие и радост. 

⇒ Днес, две седмици по-късно, не си спомням ясно нито една от балеринките, нито пък танца им, но от време на време пред очите ми изскача момченцето, танцуващо балет с яркозелени гумени ботуши.

То ме накара да се замисля как оцеляваме като фрийлансъри, в свят, в който всички сме супербързи, мегапродуктивни, гигаефективни и често-често си мислим дали AI наистина ще ни извади от играта, или не съвсем. 

Continue reading →