Преди да кацнем в Пенанг, Малайзия, бяхме преровили сериозно количество информация онлайн, за да разберем какви документи ни трябват, какво кога трябва да попълним и каква електронна проверка да минем преди да влезем в страната.
Ден преди пътуването попълнихме онлайн дигитална карта за пристигащи (MDAC) и си я свалихме на pdf. На следващия ден излетяхме от Сингапур, кацнахме в Пенанг и се озовахме в залата за паспортна проверка заедно с пътниците от още 2 полета.
Видяхме табела, на която бяха изрисувани флаговете на държавите, чиито граждани могат да минат електронна паспортна проверка. Българският беше сред тях, затова вместо към гигантската опашка пред паспортите гишета, се запътихме към машините за е-проверка. До тях седеше господин с червена риза и каскет. Повече приличаше на конферансие отколкото на служител, който помага на пътниците да се преборят с машините, какъвто всъщност беше.
– Нали тук е за е-проверка с онлайн попълнен MDAC? – питахме го ние. – Не знам – отговори той. – Отидете и питайте ей там, посочи ни униформен мъж в другия край на залата.
Хм…
Отидохме ние, питахме: – Не знам – отговори униформеният мъж. – Отидете питайте ей там – и ни посочи господина с червената риза.
Хм… Хм…
Върнахме се обратно ние и без да питаме нищо пристъпихме към машините, сложихме си паспорта и зачакахме. И двете машини дадоха грешка, но не беше много ясно каква и къде е проблемът.
Като изпищяха, господинът с червената риза дойде при нас, намести си каскета, направи магьоснически жест към други две машини и викна: – Давам ви още един шанс.
Пак пристъпихме, пак сложихме паспортите и машините пак дадоха някаква неясна грешка.
Нямаше какво друго да направим, върнахме се и зачакахме на опашката пред гишетата, която през това време не беше помръднала много.
След около час, час и малко, минахме без никой да ни поиска да покажем, онлайн или на хартия, нашето разрешително за влизане в страната.
да се успокоиш – и другите се борят с проблеми, подобни на твоите;
да ти светне къде какво можеш да направиш по-добре;
да се вдъхновиш да измислиш свое решение на проблем, който те мъчи отдавна;
да научиш нещо ново и да го приложиш;
да избегнеш чуждите грешки и да направиш свои, които после ще послужат за успокоение, опит и вдъхновение на някой друг.
⇒Насочвам вниманието ти към 12 съвета от 10 професионалисти на свободна практика, участвали в рубриката на Александра Джандева „Разкажи ми как стана фрийлансър“, които може да си пропуснал, а са важни, защото касаят:
позиционирането ти;
комуникацията с клиентите;
общуването с колеги, клиенти, партньори.
Прегледай и линковете към статии, които съм оставила под всяка група цитати и съвети, в тях ще намериш много полезна информация по изброените теми, която можеш да приложиш веднага.
Преди години бях на фестивал в Бремен с пърформанс по мои стихове. След пърформанса участници и публика се събрахме на сладки приказки. Една журналистка, младо момиче, се приближи и ме заговори. Искаше да знае пиша ли друго освен поезия и дали се издържам само от книгите си, или работя и нещо друго. Казах ѝ, че през деня съм копирайтър фрийлансър, а романите, стиховете и разказите си пиша вечер/нощем или когато успея да се освободя от основните си ангажименти.
Тя ми се оплака, че от няколко години се опитвала да напише първия си роман, но нямала никакво свободно време. През деня ходела на работа, после се виждала с приятели или ходела по събития и докато се прибере, вече била много уморена и не ѝ било до писане. И до днес си спомням удивлението ѝ, когато я посъветвах просто да не излиза с приятели и да сведе до минимум ходенето по събития, докато си напише романа. Явно не ѝ беше хрумвало. В този момент към нас се присъедини и художничката, която беше направила нашия пърформанс. Чу за какво си говорим и ме подкрепи – „Ако наистина искаш да се занимаваш с изкуство, ще трябва да жертваш част от другите си забавления. Всички правим така.“ Момичето изглеждаше напълно шашардисано и малко след това си тръгна. Не съм го виждала повече, не знам дали е написало първия си роман.
Всеки път, когато избираш едно, НЕ избираш друго. Ако наистина искаш да направиш нещо, въпросът дали да избираш между него и забавленията изобщо не стои. Само по себе си то е забавление за теб. Не казвам, че в реализирането му няма трудни или досадни моменти. Има, но обикновено ги приемаш като част от играта.
Като бях относително начинаещ фрийлансър работех с клиент по голяма, еднократна поръчка. Искаше продуктови описания, десетина блог статии и не помня още какво. Беше разбран човек, обясняваше добре, подаваше ми нужната информация, даваше си сметка, че няма как нещата да бъдат готови за вчера. Клиент мечта. Личеше си, че влага грижа и старание в сайта си.
Забелязах, че пренебрегва началната страница и реших да му помогна. Нахвърлях структура и чернови на текстове и много доволна му ги показах. Човекът, дотогава мил и любезен, изведнъж смени тона, отхвърли всичко, затвори се. Комуникацията ни стана много трудна и едва довършихме проекта. Опитах се да разбера защо и от това, което измънка клиентът, се досетих, че се е почувствал притиснат от мен да направи нещо извън бюджета и текущите си цели. Моята цел не беше да го карам да ми възложи още нещо, за да взема едни пари, хареса ми и исках да му покажа как сайтът му може да стане още по-добър.
Случвало се е също клиент да се засегне, защото съм нанесла в текстовете промени, за които не съм го уведомила предварително. Той виждаше, че са за добро, признаваше го, но все пак не беше доволен и това се отрази на отношенията ни.
Това са само два, и то от по-меките, примери как от моите добри намерения не е произлязло нещо особено читаво. Имам и доста по-фрапиращи случаи.
Поговорката „Пътят към ада е постлан с добри намерения“ не е случайна. Ако се замислиш, ще откриеш, че и ти имаш поне една подобна, работна случка. Защо става така?
Желанието си да работя като копирайтър фрийлансър, споделих първо с една от най-близките ми приятелки – човек слънчев, практичен и с изключително умение да се наслаждава на живота.
Тя ме пита няколко пъти много сериозно и настойчиво сигурна ли съм, че това искам. Уверена ли съм, че искам да се боря сама с всякакви трудности от работно естество, да нямам колеги, да прекарвам много време вкъщи. След като потвърдих ентусиазирано, я чух да казва: „Добре, значи трябва да отидем да ти купим удобен стол.“ Последните ѝ думи ми се сториха странни. Имах къде-къде по-важни неща за вършене. Затова и не отделих време, не отидохме за стол. И сгреших.
Осъзнах го една година по-късно, когато се оказах с болки във врата, раменете и гърба от целодневни, ежедневни опити да се крепя на разпадащ се стар стол на колелца; а също и с доста килограми отгоре. В някакъв момент бях сменила стола с писане в легнало положение на дивана. След като късно вечер приключех работа просто се обръщах и заспивах. На сутринта, като се събуждах, първо бързах да отметна още една-две задачи, после хапвах, вършех нещо из къщи и после пак се инсталирах на дивана с лаптопа.
Имах чувството, че непрекъснато работя и горе-долу така си беше. Струваше ми се, че ако спра, всичко ще пропадне, няма да успея. Бях убедена, че не трябва да губя и секунда в странични занимания.
👉 Резултатът от моята трескава дейност беше, че нито се харесвах, нито се чувствах добре, нито бях преуспяла кой знае колко в работен план.
Дали всичко това стана само защото нямах удобен стол? Не съвсем, но някои проблеми можех да избегна, ако бях отишла да го купя навреме. Факт е, че пренебрегнах поредица от подобни „неважни“ дреболии, които биха ми осигурили поне някаква хигиена на труда.
Добрите условия са базова предпоставка за качествена работа и работник в кондиция. Впрочем, важи за всяка сфера от живота ни. Удобството не е глезотия, а основа на твоята ефективност, дори когато говорим за почивка.
➡️ Ако искаш да си добър родител, трябва да си създадеш условия за това – например да си осигуриш възможност някой друг да се грижи за детето ти от време на време, за да си презаредиш батериите и след това да можеш да приемаш детските щуротии спокойно; да имаш търпение да отговаряш на всички въпроси и да играеш с хлапето си, ама наистина.
➡️ Ако искаш да си здрав, трябва да отделиш време за спорт и да инвестираш малко пари в удобни обувки и подходящо облекло. (като минимум)
➡️ Ако ти е важно да пишеш добри текстове, задължително е да пишеш всеки ден, т.е. трябва ти тишина, лист и химикал или таблет, или компютър и поне по час на ден. Трябва да си отделиш и време за четене и да си набавиш много и различни книги. Като последно, немаловажно условие, ще ти е полезно да можеш да си позволиш да ангажираш с писането си професионалист, който да коментира текстовете ти, да ти дава насоки, да ти подсказва кое как става.
Схвана идеята, нали?
👉 Сигурна съм, че 5 от 7 души, които четат тази статия ще си кажат „Така е, но при мен наистина е невъзможно! Няма начин някой друг да гледа детето дори за малко; нямам пари за добри маратонки; нямам никакво време за писане, etc.“
Много добре ги разбирам. Аз съм си мислела същите неща.
Истината е, че в повечето случаи невъзможността да си осигурим условия да правим нещо, за което си мечтаем е предимно в нашата глава. Не виждаме възможностите, защото сме убедени, че ако променим каквото и да било в настоящето всичко ще се сгромоляса върху ни. Или защото прескачаме някоя стъпка и се опитваме да създадем перфектното ястие преди да сме се научили да опържим дори яйце.
Приеми, че нямаш време и пари, или каквото друго ти трябва, но си разреши да помечтаеш как би могъл да си ги осигуриш. Седни и пофантазирай по темата без да се цензурираш и да си казваш „Това е налудничаво, няма да стане!“
Фантазирането е лесен начин да излъжеш себе си и да си разрешиш да помислиш какво ти трябва, за да постигнеш това, което искаш. Защото като първа стъпка трябва да направиш това – да си разрешиш да помислиш какво би могъл да направиш, за да постигнеш каквото искаш.
Убедена съм, че съвсем скоро ще намериш начин да си създадеш условия да започнеш да правиш това, за което си мечтаеш. Или ще създадеш условия, които да ти позволят на по-късен етап да създадеш други условия, които да ти позволят да правиш това, за което си мечтаеш.
Понякога пътят е по-заобиколен, важното е, че го има.
Ето как горе-долу изглеждаше процесът при мен в онзи момент, когато все още нямах удобен стол:
Зададох си въпроса как искам да живея. Отговорът беше много прост:
без болка и в добро здраве;
без да се притеснявам за наема и сметките си и като разполагам с пари за основните неща – храна, дрехи, медицински грижи (ако се налага).
Разреших си да помисля логично, като оставя настрана страховете си, че ако стана от компютъра, ще настъпи краят на моята фрийланс… кариера.
Запитах се дали свободната ми практика ще пострада силно, ако сутрин тичам и правя упражнения вместо веднага да се залепя за компютъра. Трябваше да призная, че няма такава опасност. Разреших си да тренирам всеки ден по един час преди да започна работа. Пари за консултация с професионалист или за посещение на фитнес зала нямах. Четох, говорих с приятели, които спортуват и си направих програма.
Запитах се дали ще причиня непоправими щети на някой клиент, ако отделя два часа от деня си и отида с моята приятелка да си купя удобен стол. Попитах се също кое е по-добре – да отделя пари за стол сега или да давам пари за лекарства и лекари в най-скоро време. Досещаш се какво си отговорих. Обиколихме един-два магазина и взехме вълшебния стол, с който така и никога повече не ме заболяха гърбът и рамената. (Парите не ми стигнаха, част от тях взех назаем и ги върнах по-късно.)
Зачудих се кое най-много ми тежи и ми куца в работата като фрийлансър и си отговорих – търсенето на клиенти и кандидатстването по обяви. В това, и в убеждаване на недоверчиви, наежени хора, че мога да им свърша работа, пилеех най-много време. Помислих как мога да го избегна и стигнах до идеята за блог. Исках хората сами да ме намират и да се убеждават предварително в уменията ми. Не се чувствах достатъчно опитна да пиша за копирайтинг. Бях абсолютно боса и във фрийланса, но правех толкова грешки в общуването с клиенти всеки ден, че ми се стори добра идея да пиша за тях. Така можех да ги анализирам, да помагам на себе си и другите, да популяризирам свободната практика и да давам възможност на клиентите да ме намират сами.
👉 Втората година от моята свободна практика протече доста по-добре. Отслабнах, имах удобно работно място, нищо не ме болеше, изпитвах огромна радост да поддържам и развивам блога си и това започна да ми носи запитвания от усмихнати, възпитани хора, които искаха да работят с мен и не трябваше да ги убеждавам в нищо.
Разбира се, вече имах други представи за мечтания живот – вече исках да имам възможност да пътувам, да излизам и да разполагам с повече време за себе си.
Формулирах си какво ми пречи да постигна това и:
усъвършенствах уменията си – за да мога да предложа още по-добра услуга и да вдигна цените;
започнах съвсем съзнателно да давам по-дълги срокове за изпълнение на поръчка – така можех да работя по-малко часове.
На третата година вече исках да си напиша романа. Използвах познатата схема – формулирах си пречките, обмислих какви условия трябва да си осигуря, за да ги отстраня, нафантазирах си как да го направя.
С годините ставах все по-смела в мечтите си – да работя по-малко часове, да пътувам поне шест месеца в годината…
По познатата схема стигнах до извода, че трябва да създам продукти, а не да предлагам само услуги; да се занимавам повече с образованието на сина си (няма как да пътуваш особено дълго, ако хлапето трябва всеки ден да е на детска или на училище) и куп други неща.
Мечтаният живот не е нещо статично, той се променя и от време на време е важно да се питаме такъв ли е, какъвто го искаме и ако не, имаме ли всички условия да го постигнем.
Няма смисъл да се плашим, ако открием, че ги нямаме. Има смисъл да се успокоим, да се отпуснем и да си помислим как бихме могли да си ги създадем.
Условията, без които не можем да постигнем мечтания живот са тези, които предварително решаваме, че не са достъпни за нас; тези, за които си забраняваме да помислим. Вярно е, има безизходни ситуации, но те обикновено са такива, защото в този момент, на този етап, на който сме, не виждаме изхода.
Припомни си го следващия път, когато си мислиш, че нещо няма как да стане. И след като така и така си сигурен, че няма как да стане, позволи си да помечтаеш как все пак би могло като използваш описания по-горе начин.
Успех!
👇👇👇
Ако искаш да заразяваш другите с идеите си, да привличаш фенове, клиенти, съмишленици, научи се да пишеш въздействащо.
Умението за въздействащо писане ще развиваме през целия февруари в „Не-бюлетинът на стратегическия копирайтър“.
⇒ В този месец получаваш от мен 2 имейла с малко теория, много примери, няколко упражнения и 1 задача предизвикателство, по която да пишеш. В края на месеца се събираме на онлайн среща и заедно с всички участници обсъждаме кое как се е получило и как може да се подобри. Прилагаш всичко научено към текстовете си веднага.
Как се чувстваш в края на тази работна година? Обнадежден, обезсърчен, уморен, окрилен? Наясно ли си какво постигна и над какво трябва да поработиш още?
⇒ Каквито и да са отговорите ти, прочети последното за тази година интервю на Александра Джанджева за рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“. Мисля, че то се явява в точното време, докато всеки от нас си прави мислено или писмено равносметка на годината. Прочети го цялото.
В него ще си намериш: кураж – и други фрийлансъри се сблъскват с проблеми като твоите и ги преодоляват; практически съвети – винаги има какво да се научи от чуждия опит; вдъхновение – щом някой друг може да мине през подобни на твоите трудности, и да се справи, защо да не можеш и ти.
Гостът на Алекс е сравнително нов в дигиталния маркетинг професионалист – Петрана Петрова разказва за своите 4 години опит в дигиталния маркетинг и консултирането особено емоционално и заразително.
⇒ Лично аз много харесах идеята ѝ за тест за клиенти и твърдите принципи, към които се опитва да се придържа в работата си. Връщам се вече няколко дни и към репликата ѝ „дълбокото ми усещане е, че когато ИИ пише вместо нас, отнема саморефлексията ни“.
Сигурна съм, че и ти ще намериш твоите полезни съвети в това интервю.
Какво още можеш да използваш в преговорите с клиенти, за да си по-убедителен? Истории – най-бързият начин да въздействаш емоционално на отсрещната страна, да я убедиш, да я накараш да се съгласи с теб.
Ти и сега вероятно разказваш някои, просто не се замисляш, че го правиш. В тази статия насочвам вниманието ти към историите, които можеш да използваш в преговорите с клиенти, за да ги обмислиш, да подбереш най-ефектните примери от всеки вид, да ги изрепетираш, полираш и да ги прилагаш свободно, независимо дали преговаряш с клиента устно или по имейл.
Прочети в какви ситуации по време на преговори с клиент какви истории можеш да използваш.
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите за добавките за социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за употребата на страницата ни с нашите рекламни партньори, социални медии и анализатори. Добре!Още информация
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Преди да кацнем в Пенанг, Малайзия, бяхме преровили сериозно количество информация онлайн, за да разберем какви документи ни трябват, какво кога трябва да попълним и каква електронна проверка да минем преди да влезем в страната.
