Category Archives: Общуване с клиенти

Независимо с какви клиенти си решил да работиш – малки, средни, големи, всякакви – все един ден ще ти се обади голяма компания със запитване за сериозна поръчка. Ще поиска оферта и срок за изпълнение и ще добави, че й е спешно. Дори вече да си спец в разпознаването кога една поръчка е наистина спешна и кога не, пак може да се подлъжеш. Затова не се разочаровай, ако след всички разменени имейли с оферти, срокове, пробни текстове и какво ли още не, проектът не стартира. Това не значи, че няма да работиш по него. Просто не се знае кога точно ще започнеш. За да си улесниш живота, да си спестиш разочарования и най-вече да си помогнеш при планирането на всички текущи задачи, може да приложиш следните съвети.

1. Помни, че големите компании са бавни.  Тяхното „спешно“ и твоето „спешно“ се разминават със седмици, понякога и с месеци. Освен това те обикновено имат множество различни дейности, или оперират на българския и чужди пазари, и спешната нужда от твоята намеса  може да бъде избутана на заден план от какво ли не. Затова, ако ти одобрят офертата и пробния текст, и изчезнат за седмица, пиши им. Напомни за себе си и ако можеш, разбери с колко време се отлага проектът. Ако не можеш, запази офертата, имейлите, всичко – ще ти се обадят рано или късно и ще започнете от там, докъдето сте стигнали.

2. Не се хващай втори път на въдицата. Когато твоят мечтан голям клиент ти се обади отново, не зарязвай всичко, за да му угодиш. Няма да свърши светът, ако спешната работа, която никой не е свършил 6 месеца, се забави с още 1 седмица. Ако те хваща преди отпуска, договорете се да започнеш работа след това. Ако имаш много задачи, кажи откога можеш да се погрижиш за неговия проект. И настоявай за нормални срокове за работа. Поискаш ли си ги, ще ги получиш.

3. Независимо дали да започнете работа ще ви се получи от втори или от трети опит, върши си спокойно другите задачи. Ако нито ти, нито клиентът сте предвидили поне седмица за подписване на договора, няма да започнеш работа на определената дата. Какво толкова има да му се подписва? Част от големите компании имат офиси в България, но всички решения минават през централата, която се намира нейде по света. Това бави нещата. Ако им изпращаш свой договор, счетоводството или правният отдел трябва да го одобрят. Случва се или ти, или клиентът да имате възражения по някои клаузи и формулировки (Припомни си статията „Подписване на договор с клиент“.) Времето напредва и вие определено ще постигнете съгласие, не се притеснявай. Всичко, което се случва е напълно нормално – всеки има изисквания и иска да е подсигурен и да му е удобно. Вие не се карате, не спорите, а обсъждате и рано или късно ще постигнете консенсус. Не се тормози, а се грижи за редовните си клиенти и текущи задачи.

4. Не отделяй от времето си и не отказвай други поръчки, само защото някой от голямата фирма устно или писмено ти е казал: „Избрахме теб, започваш работа.“ Потвърждението на проекта, което значи да го включиш в графика си, се изразява в 50% предплата и/или подписан договор. В противен случай може да се окажеш с 2 – 3 седмици, разчистени специално за този така важен голям клиент, в които си гризеш нервно ноктите и даже не можеш да си починеш.

Ако пък си се окопитил и си поел нови поръчки за тези 2 – 3 седмици и клиентът се появи внезапно в края на втората, настоявайки да започнете работа веднага, не се огъвай! Обясни възпитано от коя дата можеш да го включиш в графика си. Не пропускай да добавиш, че всеки ден, в който не изпълняваш поръчки е ден, в който губиш пари, а клиентът не е пуснал предплата. На това рядко някой продължава да възразява.

5. Удължавай срока за изпълнение на поръчката, ако клиентът закъснее с подаването на материалите. Може да сте се разбрали да започнеш работа на 5 август примерно. Но ако никой не ти е дал нужната информация и материали, а човекът от фирмата, с когото общуваш е изчезнал вдън земя, няма какво да направиш. Много е важно, когато твоето лице за контакт отново се появи, да го предупредиш, че срокът се удължава с пропуснатата 1 седмица.

Това е. Бъди спокоен, работи си поръчките и отстоявай нормалните си срокове на работа. Ще ги получиш. В големите компании в повечето случаи работят разбрани, добре възпитани хора, които искат всичко да бъде направено както трябва. Е, понякога случаят не е точно такъв, но ти не се страхувай, че ще загубиш този голям клиент. Особено ако се опитвате да започнете работа за втори – трети път. Да не мислиш, че той иска да минава през цялата процедура на търсене и одобрение на нов човек още веднъж?

Просто забрави, че това е голям клиент и ти е важно да го спечелиш. Дръж се професионално, възпитано и със съзнание за ценността на собствените ти време и умения. И ще ти се получи. Не се стягай и с удивление ще откриеш, че можеш да водиш паралелно дори двама такива клиенти, като междувременно не изоставяш и любимите си по-малки, но редовни поръчки.

5 истини за свободната практика, които не са съвсем верни

Миналата седмица ми попаднаха две статии – едната разкриваше истините за тъмната страна на фрийланса, другата разказваше за кошмарите на фрийлансърите. И преди ми се случвало да чета подобни текстове. Не споря с тях, всяко нещо си има добри и лоши страни, да бъдеш фрийлансър също. Всеки път обаче ме впечатлява едно – в никоя от статиите не се споменава, че описваните недостатъци на свободната практика могат да бъдат сведени до минимум и това е въпрос на организация и умения за преговори, две неща, на които може да се научи всеки, стига да иска. Затова ти предлагам моята версия на „5 ужасяващи истини за фрийланса“.

Гадна истина 1: Клиентът ти е шеф.

Моятa версия: Всъщност не ти е шеф. Да, той плаща, но ти решаваш дали да работиш по даден проект или не. Никой не може да те принуди. Ти се договаряш за заплащането. Ти обсъждаш срокове, изисквания, начин на работа и предаване на поръчката, които да са удобни и за двете страни. Ти можеш да откажеш да правиш повече корекции и да убедиш клиента си, че това което иска е зле за бизнеса му. Имам опит като копирайтър на трудов договор и доколкото си спомням, когато имах шеф, нещата не стояха по този начин.

Научи повече за разликите между фрийлансър и наемник от статията „Какво животно е фрийлансърът”

Разбира се, може така да се поставиш, че клиентът да ти е шеф. Можеш да откажеш да бъдете двама партньори, които ще извлекат полза от сътрудничеството си. Това обаче ще ти донесе малко пари и разстроени нерви. По-добре е да си държиш на цената, професионализма и условията, вместо да се бориш за всеки клиент, който ще ти загуби повече време отколкото може да ти плати.

Гадна истина 2: Клиентът винаги е прав и прецаква великите идеи за рекламни кампании, визии, лога или текстове, които създаваш.

Моята версия: Това е валидно за клиентите на фрийлансърите точно толкова, колкото и за клиентите на рекламните агенции. Даже мога да кажа, че докато работех в рекламни агенции, клиентите ми прецакваха много повече идеи. Просто тогава решенията как да се държа с даден клиент и какво да му говоря не ги взимах аз. Отношението към клиента, като към бебе, което трябва да се дондурка, за да не ревне, е повсеместно. Само че от него страда и този, който плаща музиката и този, който танцува на нея.

За мен истината е, че ако клиентът винаги е прав, няма да дойде при теб, а ще си направи всичко сам. Да изпълняваш всичко, което иска той е удобна застраховка срещу неуспех: “Правя каквото ми кажат, не съм отговорен за нищо.” Пробвай вместо да го галиш по главата и егото да му предложиш нещата, които наистина ще му свършат работа. Дръж на професионализма си. Не се съгласявай с всички безумия, насочвай, съветвай, убеждавай, настоявай, докато не постигнеш своето. Или поне по-голямата част от него.

Припомни си статията „Фрийлансърът и безбройните корекции”.

Гадна истина 3: Фрийлансърът е по-незащитен от измами и често се случва да не му платят.

Моята версия:  Абсолютно вярно. Докато свикнеш да не започваш работа без да си взел 50% капаро, ще те лъжат на почивки. Не, защото клиентът иска да не ти плати, а защото в повечето случаи забравя за теб веднага след като свършиш това, което иска.

Не започвай работа без да получиш предплата, независимо колко е спешно и колко те уговаря клиентът, че още утре пуска парите. Не давай работни файлове преди да си получил и последното плащане. За големи суми договаряй поетапно плащане – на седмица, на месец, на 3 – 4 пъти. Подписвай договор. Не оставяй да се натрупат големи суми за изплащане дори при най-стария ти клиент, на който вярваш най-много. Всичко се случва. Утре той ще има други грижи и ще забрави за теб.

Прегледай статиите „Клиент ми бави плащане! Какво да правя?“ и „Как да се справя с клиент, който бави авансово плащане?”. Хвърли едно око и на „7 признака, че имаш работа с некоректен клиент„.

Гадна истина 4: Клиентът непрекъснато добавя по още някоя малка, лека задачка след като вече сте започнали работа и сте договорили срокове и заплащане.

Моята версия: Точно така е. Само че клиентът не ти е шеф, спомняш ли си? Ако той може да променя правилата на играта, можеш и ти. След всяка нова задача връщаш информативен имейл с цена и срок за изпълнение. И той или ще спре да те товари, или ще приеме новите ти условия.

Гадна истина 5: Фрийлансърът няма работно време и трябва винаги да е на разположение.

Моята версия: Никой не е виновен, че имаш лоша организация и се съгласяваш на всички безумия на клиентите си.

Взимай такъв обем поръчки, какъвто можеш да изпълниш и договаряй разумни срокове. Тогава няма да ти се налага да се бъхташ денонощно. Отърви се от страха, че утре може да няма поръчки, затова е най-добре да вземеш всички наведнъж.

Припомни си статиите „Нормираното работно време на един фрийлансър”  и „Фрийлансърът, работното време и отношенията с близки и приятели”.

Таксувай двойно за спешни поръчки. Не пропускай да обясниш на клиента, който настоява да му свършиш работата в неделя или по празници, че това няма как да стане, защото почиваш или пък е възможно на една съвсем друга цена.

Няма да забравя как преди години нов клиент ме потърси в неделя, към 17 часа и поиска веднага! да започна работа по един превод, защото му трябвал за утре до обяд. Когато отговорих, че това ще му струва двойно и трябва да предплати, той ми каза: „Ааааа, това няма как да стане! А и защо да плащам двойно, вие фрийлансърите не сте ли за това – да откликвате винаги, когато имаме нужда?“ Ами… аз поне не съм.

Друг господин пък ми писа: „Имам нужда от 2 статии по 500 думи на тези и тези теми, до утре. Започвайте работа!“ Отговарям аз колко ще му струва, че взимам 50% капаро и че цената за експресна поръчка е двойна. Добавям също каква информация ще ми трябва, за да напиша текстовете. На писмото ми той отговори следното: „Няма как да ви платя предварително за статии, които не знам как ще изглеждат.“ Да. И аз няма как да си разместя цялата програма, за да напиша текстове за някой, с който не съм работила никога и после да се надявам на добрата му воля да ми плати.

Обобщение: Не забравяй, че работата ти с клиентите е двустранен процес за разлика от работата ти като служител. Ако нещо не ти харесва, можеш да го промениш. Ти взимаш решенията за това кога, с кого и колко да работиш.

Начинаещият фрийлансър минава през всички ужасяващи истини, изброени по-горе. Добрият фрийлансър бързо разбира, че това са само проблеми на растежа и намира начин да се справи с тях.

И понеже неизбежно ще се появят два типа коментари: „много е лесно да се приказва, но човек трябва да си плаща сметките” и „не работете с български клиенти и нищо от това няма да ви се случи” , отговарям им още отсега.

На първия със статията „Казусът „свобода по време на свободна практика”.

На втория със статията „Работа с български клиенти – да или не”

Няколко съвета от Яна Милошева – PR консултант

Обожавам да работя с творци. Вдъхновява ме мисълта, че помагам изкуството им да стигне до повече хора. Заразявам се с магията им. С времето си създадох няколко правила, които се старая да прилагам, за да протича съвместната ни работа възможно най-гладко. И с много любов.

Уточнете ясно какво и кога трябва да се свърши

Още след първата ви среща с човека на изкуството, на която обсъждате възможностите за съвместна дейност, много ясно поискайте обратна връзка. Искайте потвърждение, че наистина ще работи с вас. Настоявайте да се уточнят детайли като от кога до кога ще ползва услугите ви и срещу какво заплащане. Не пропускайте и едно от най-важните неща: какво точно се очаква от вас! Искайте творецът, с когото ще работите, да ви го обясни в прав текст.  Препоръчително е след това да опишете всичко в един имейл и да настоявате за писмено потвърждение, че той вижда нещата по същия начин. Не правете компромис с тази точка, само защото работите с хора от сферата на изкуството – това няма да има значение, когато дойде време за отчет и заплащане.

Настоявайте за спазване на крайните срокове

След като сте уточнили плана и сте разбили задачите на възможно най-малки детайли, време е за действие. Постарайте се целият проект да върви възможно най-точно във времевите рамки, които сте му поставили. Колкото и досадни да се чувствате – повтаряйте и притискайте творческата натура да спазва определените срокове.

Хората на изкуството често забравят задачките от ежедневието. Точно затова сте вие – да държите в ред програмата и да повтаряте до втръсване кога, къде и кой трябва да бъде на интервю, кой на фотосесия и каква информация ви трябва за пресата.

Не се изкушавайте да подходите артистично към задачите си

Вие сте организиращата сила. В един момент ще ви се прииска да захвърлите всички тефтери и календари и да сте впуснете в луд танц на сцената заедно с артистите. Не се изкушавайте, не можете да си го позволите. Очарователният плам на хората на изкуството трябва да ви служи за вдъхновение и двигател, но не и да ви разсейва.

Винаги си подготвяйте резервен план

Хубаво е да бъдем оптимисти и да вярваме в хепи енда, но все пак имайте минимум план В. Аз лично се старая да имам и С, и D. Макар да важи за всички организационни дейности, това е особено важно за проекти, свързани с творчески особи, които треперят в предпремиерна треска, и със събития, които трябва да се проведат в конкретен ден и час. Възможно е всичко да се обърка в последния момент. Трябва да сте подготвени. Ако все пак се случи да не сте…

Не подценявайте човека на изкуството

По време на съвместната ви работа, докато общувате с печатница, журналисти, фотографи и артиста, който ви е наел, има моменти, в които ви се струва, че светът се разпада и няма никакъв начин да се справите. Точно тогава – напълно изневиделица – артистът изскача с най-оригиналния и работещ план на света и – воала, положението е спасено. Просто така, с финес и оригиналност. Имайте едно на ум, че човекът на изкуството най-често витае в облаците и все пак го слушайте внимателно. Когато е необходимо, той слиза на земята и заедно оправяте нещата.

Адаптирайте се към начина на мислене и работа на твореца

Хората на изкуството рядко мислят за крайни срокове и точно спазване на уговорените часове за среща, ако не са свързани с тяхната същинска работа. За тях PR-ът е важен, но той е ваша работа и те просто забравят за него. Забравят също, че без тяхното навременно съдействие, вие няма как да направите това, за което са ви наели. Научете се да получавате своето. Настоявайте, изпращайте артистични напомняния, използвайте всеки удобен момент, за да измъкнете информацията, която ви е необходима. Не очаквайте от артиста да ви помага. Измислете как да се справите сам, за да му помогнете вие.

Не се ядосвайте и не приемайте нещата лично

Приемете, че работата с творчески натури не върви по начертания предварително график. Оставяйте си тайно малко повече време до крайния срок за разпращане на прессъобщение, организиране на фотосесия и т. н. Не приемайте като лично отношение закъсненията, липсата на отговор на някои важни за вас имейли. Артистът, с когото работите мисли за представлението, изложбата, книгата си. И не, няма нищо против вас. Най-вероятно дори ви харесва. Просто е малко зает и нищо друго няма значение. Затова по-добре се настройте от самото начало за приключение, проявявайте изобретателност и се забавлявайте.

Яна Милошева завършва „Връзки с обществеността“ и магистратура „Организационно поведение и консултиране на организацията” в СУ „Св. Климент Охридски“. От няколко години активно работи като PR на свободна практика с различни театрални, художествени и музикални формации. Най-значимите й проекти са за: театрална къща „Viva Arte”; професионална група за импровизационен театър „ШиЗаПро“; хеви метъл група lieVeil.

За професионални контакти и повече информация, свържете се с Яна чрез нейния LinkedIn профил.

Струва ми се, че тази дилема стои пред всеки начинаещ фрийлансър. Много от колегите, които вече от години са на свободна практика, твърдят, че никога не биха работили с български клиенти, че те са най-ужасните на света – плащат малко или не плащат изобщо, не знаят какво искат, твърде претенциозни са, държат се грубо и невъзпитано. Често по форуми и групи за фрийланс се разразяват дискусии по въпроса и винаги по-голямата част от хората са против това, който и да било да се мъчи с български клиенти и прищевките им.

За мен навсякъде има и добри и лоши клиенти. Такива, с които искаш да работиш и такива, с които е най-добре да не се захващаш. Ще ти споделя моя опит, а също и защо ми се струва важно да се работи и с българи. А ти, разбира се, прави каквото знаеш и каквото е най-добре за теб.

Какви клиенти ще привлечеш зависи от начина, по който се представяш и изискванията, които имаш към тях и към себе си

С какви клиенти ще работиш – “добри” или “лоши” – до голяма степен е въпрос на позициониране. Ако цените ти са ниски, портфолиото скалъпено, винаги си готов да направиш отстъпка, да работиш при абсурдни срокове и независимо как се държат с теб, няма как да привлечеш платежоспособни клиенти. Ти просто не им вдъхваш доверие. И това важи за всички, които търсят професионализъм, добре свършена работа, спазване на срокове и са готови да си плащат.

Припомни си статиите “Фрийлансърът като бранд” и “Как да изградя имидж на добър фрийлансър”, прегледай портфолиото си, помисли как общуваш с клиентите, промени нещата, които те представят като посредствен фрийлансър, готов на всичко, за да спечели поръчка.

Ако ти не си готов да отстояваш цената си, никой няма да го направи вместо теб

И не, нямам предвид само и конкретно цената на работата ти. Писала съм много пъти по темата, но пак ще повторя – ако ти не си убеден, че заслужаваш по-висока цена за труда си, и не си я поискаш, както трябва, никой няма да ти я даде. Ако измънкаш, че искаш 20 лв. на час, за да свършиш определена работа и очакваш боязливо отговора, няма да ги получиш. Просто защото не си убеден, че ги заслужаваш.

Ако имаш достатъчно умения, опит, самочувствие, и знаеш, че те – заедно с някои твои специфични професионални умения и човешки качества – те правят идеален за дадена работа, накарай клиента да проумее това, да го усети, да се убеди. Самата аз често съм изреждала в прав текст на клиента кои именно мои качества и умения ме правят най-подходяща за дадената поръчка и защо трябва да ми плати толкова, колкото искам. Не си спомням досега да съм имала неуспех. (И да, случвало ми се е и с български и чуждестранни клиенти.)

Клиентите се държат с теб така, както им позволиш

Това между другото важи и за всички останали хора. Ако нечие отношение не ти харесва, ти си фрийлансър – свободен човек, можеш да си кажеш, да се опиташ да промениш нещата или просто да си вземеш шапката, вежливо да пожелаеш приятен ден и да се откажеш от работата.

Случвало ми се е да преговарям и с невъзпитани българи и с невъзпитани американци. Първите най-често са убедени, че не мога да си намеря нормална работа и ще съм благодарна на всичко, което ми подхвърлят. Вторите обикновено мислят, че щом съм от България, трябва да съм благодарна за това, което ми плащат и да нямам претенции към ставките и безумните работни графици. Всички те грешат. С някои от най-грубиянски подходилите към мен клиенти работим вече години и от време на време си припомняме със смях първите ни един – два разговора на висок тон. С други не намерихме приемлив и за двете страни учтив език и не започнахме работа.

Уважвай себе си и искай да се държат с теб така, както заслужаваш. А как заслужаваш прецени сам.

Защо аз работя предимно с български клиенти

1. Заради езика. Обичам да пиша на български. Работя бързо и с кеф. Забавно ми е да експериментирам. Предлагам услуги с наистина високо качество. Когато минах на свободна практика, започнах да работя през сайтове и да пиша на английски. Това бяха няколко много нещастни месеца в моя живот. Не изпитвах почти никакво удоволствие от работата, все бях на тръни дали наистина предлагам най-доброто на клиентите си. Освен това попадах предимно на т. нар. “лоши” клиенти. (Ти, ако си фрийлансър дизайнер или маркетолог, нямаш този проблем, но за един копирайтър свободата на боравене с конкретен език и удоволствието от работата с него, са от съществено значение.)

2. Защото тук се конкурирам с наличните на този пазар фрийлансъри българи, а не със стотици хиляди англичани, американци, индийци, филипинци и т. н. Решението ми да се преориентирам към българския пазар отчитам като едно най-разумните, които съм взимала изобщо. Интересното е, че година – две след като заработих постоянно на свободна практика с български клиенти, започнаха да ме търсят и чуждестранни.

3. Защото вярвам, че тук съм по-полезна и работата ми има повече смисъл.

Защо ми се струва важно да се работи и с български клиенти

Повечето от тях имат много по-малко опит в работата с фрийлансъри. Но все някой ден ще се научат да си подават заданията, да не си мислят, че ти си вълшебник и можеш да завършиш един проект, докато щракнат с пръсти. Ще проумеят, че добрият професионалист струва скъпо, но от неговата работа ще спечелят повече. Колко далеч във времето ще е този ден зависи и от нас – фрийлансърите, които работим с тях. Ако малка част от усилията ни отиват в това да отстояваме себе си, да изискваме и разбира се, да предлагаме качествени услуги, нещата ще се подобрят по-бързо.

Много често те се борят за оцеляване на техния бизнес, както ние се борим за нашия. Случвало ми се е да помагам или да работя на по-ниска цена за клиенти, които са в затруднена ситуация, имат нужда от копирайтър и са успели да ме запалят по идеята си. Никога не съм съжалявала за това. Ако всички си даваме по едно рамо от време на време, няма ли да се справяме по-добре с връхлетелите ни работни проблеми?

Предполагам, че последната част от днешната статия звучи малко наивно-романтично. Не те карам да мислиш като мен, това са си моите доводи. За всичко останало обаче съм сигурна: с какви клиенти ще работиш зависи преди всичко от това как се представяш, как се държиш, как преговаряш, как работиш и много по-малко от това къде ще ги намериш.

Благодаря за вниманието. И успех.

Да откажеш работа? Това вероятно ти звучи като пълна лудост, особено ако си начинаещ фрийлансър. Докато не дойде един ден, в който изтормозен, уморен и нервен, не се чуеш как съветваш потенциален клиент да потърси някой друг твой колега. Не се притеснявай. Това е съвсем нормално и дори колкото по-рано ти се случи, толкова по-добре. Сега сигурно си мислиш “Тая говори пълни глупости!”. Хвърли един поглед на описаните 3 типа клиенти, с които е по-добре да не се захващаш и помисли пак.

Клиентът, който не знае какво иска

Има хора, които не са много наясно какво точно искат и те търсят първо за консултация. След това обмислят предложенията ти и ти възлагат работата или не ги виждаш повече. Има други, които уж ти искат съвет, но на практика нещата стоят малко по-иначе.

Тези клиенти непрекъснато ограничават опитите ти да си свършиш добре работата. Те повтарят, че ти си специалист и знаеш най-добре, но не спират да ти се бъркат, карат те да пробваш това, онова и трето и твърдят, че със сигурност ще разпознаят това, което искат, когато го видят. Те те наемат да им редактираш текстовете на сайта, но междувременно споменават, че не бива да ги променяш много – много, защото са ги копирали от не-знам-си-кое-светило в техния бранш. Или искат да им представиш 4 – 5 варианта за дизайн. Поне! След като ги видят им хрумва гениалната идея да те накарат да вземеш по някой елемент от всеки вариант и да направиш 6 и той е почтии това, което си представят.

С времето ще се научиш да ги разпознаваш още по време на началните разговори. Отърви се от подобни клиенти без никакви колебания. Защото ще започнеш работа, вероятно дори ще си получиш 50% авансово плащане, но това ще бъде краткото ти щастие. Тези клиенти винаги искат още един вариант, имат безброй корекции, взимат елементарни решения в продължение на седмици. Парите няма да са достатъчни, за да покрият цялото време, което губиш с тях. Междувременно ти е по-трудно да се съсредоточиш и да захванеш друг проект. Просто те винаги искат още една малка корекция, която ти отнема минимум половин час. После още половин, за да се настроиш на работна вълна за друг проект. И така, докато не останеш изтощен, омерзен и с лепкавото чувство, че правиш пълни безсмислици и не взимаш никакви пари.

Клиентът, който непрекъснато те притиска със сроковете и проверява докъде си стигнал

Той иска всичко да стане веднага. Ти му обясняваш, че цената за експресна поръчка е двойна, но дори и тройно да ти плати, има техническо време за изпълнение на всяка задача. Припомняш, че ненужното пресиране се отразява на качеството на работата, което е само в ущърб на самия клиент и бизнеса му. И той се съгласява с теб. Договаряте в какъв срок трябва да се изпълни поръчката, например една седмица. Клиентът те оставя един ден на спокойствие. На следващия звъни, за да пита докъде си стигнал. На по-следващия вече настоява да му покажеш какво си направил, а на третия, ако не си готов, вдига скандал и заявява, че се отказва и разбира се, няма да ти плати.

Остави настрана обичайния невъзпитан и обиден тон, с който говорят тези клиенти. Допусни, че има свестни хора, криещи се зад маската на грубияни и точно един такъв стои пред теб. Това, че клиентът непрекъснато ти диша във врата и иска да те контролира добавя ненужно напрежение към работата ти, което пък се отразява на качеството й. Съгласието му с нормалните срокове, поискани от теб, е само привидно и ти си обречен да преживееш скандал с недоволен, едва ли не измамен клиент. Ще се чувстваш зле. Освен това няма да си получиш парите, защото според него не си спазил договорката ви. Междувременно няма да си вършил нищо друго, защото си бил зает с неговите неща. На загуба си откъдето и да го погледнеш.

Клиентът, който се обижда, когато му поискаш авансово плащане

Често съм чувала колеги да се оплакват, че поискат ли част от сумата като авансово плащане, клиентите най-често отговаряли: “В България няма такава практика.” Още веднъж ти казвам и на теб – това просто не е вярно.

Други фрийлансъри са се оплаквали, че някои клиенти се обиждат, ако им поискат част от сумата в аванс. Как можело да им нямат доверие? Ако това ти се случи, съветвам те и ти да се обидиш и да зададеш същия въпрос – “Как може да ми нямате доверие?”.

Когато започваш работа с нов клиент, е съвсем нормално да си поделите отговорността и да получиш 50% от сумата предварително. Това е важно по няколко причини:

• показва, че клиентът ти има доверие;
• кара го да се ангажира повече със собствената си поръчка; в противен случай можеш да го чакаш около месец да ти пусне информация и материали, после около два месеца да прегледа и да нанесе корекции, не че капарото ще те предпази съвсем от протакане, но все пак има ефект;
• позволява ти да се успокоиш и да си свършиш по-добре работата.

Ако някой се обижда и фръцка като ощипана мома, когато заговориш за капаро той или ти няма доверие, или ще се мотка дълго,или просто ще забрави да ти плати накрая. А може и всичките неща наведнъж.

Сигурна съм, че си срещал в практиката си доста такива клиенти, но страхът, че утре може и да няма работи ти е попречил да ги подариш на конкуренцията. Направи си изводите от прочетенето и вложи усилията си в търсене на други клиенти или просто си почивай. Дано тази статия ти помогне.

п. с. Сподели с нас на какъв тип клиенти отказваш работа. Сигурна съм, че съм пропуснала някой.

Материалът е изготвен специално за “Свободна практика” от Валентина Василева – собственик на счетоводна фирма P&L Consulting

Вероятно въпросът под каква форма да се регистрира си го задава всеки фрийлансър. За да се ориентирате кой вид и форма на регистрация би импонирала най-точно на вашия бизнес и доходи, по-долу ще разгледам най-основните сред тях.

В настоящата статия няма да сравнявам юридическите страни на тези форми, а ще разгледам основни данъчни аспекти. Ще разгледам идеални случаи, в които физическото лице не се осигурява на друго основание, има само един доход и собственик на ЕООД е физическо лице.

Гражданския договор

Гражданските договори представляват изгодна алтернатива на трудовите, в случай че отношенията между възложител и изпълнител не е необходимо да се обвързват с дефиниране на работно време и работно място.

Някои предимства на гражданските договори:

• възнагражденията може да се договарят без ограничения, свързани с минимален осигурителен праг, минимална работна заплата и други;
• ползват се нормативно признати разходи от 25% до 40%, което допълнително намалява базата за изчисляване на осигурителните вноски и данък върху доходите;
• не подлежат на задължителна регистрация в НАП;
• осигурителните вноски са споделени между Възложител и Изпълнител в съотношение 60:40;

Извод: работа като лице, наето по граждански договор е добър вариант при непостоянни по своя характер и не големи в своя размер (т.е. непревишаващи 500/600 лв. на месец) доходи.

Свободна професия

Свободната професия се упражнява от физическо лице след регистрация в регистър БУЛСТАТ. Дейността му е най-близка до едноличния търговец (ЕТ), но има и съществени различия.

Някои предимства на свободната професия:

• чрез издаване на фактури към клиентите се улесняват взаимоотношенията в документално отношение, за разлика от по-утежнената процедура като лице, работещо на граждански договор;
• евтина и гъвкава форма за упражняване на дейност;
• не са търговци и нямат статут на предприятие, поради което са освободени от задължението да водят счетоводна отчетност и не изготвят годишни отчети, а единствено данъчна декларация като физическо лице, което намалява разходите по документиране и отчитане на дейността;
• лесно и бързо регистриране при започване и прекратяване на дейност, като осигурителни вноски и данъци не са дължими след датата на прекратяване на дейността;
• освободени са от издаване на касови бележки при постъпления от плащания в брой, т.е. разход свързан с наличие на касов апарат отпада;
• ползват нормативно признати разходи от 25% до 40%, поради което е необходимо единствено да съхраняват приходните фактури с оглед деклариране на дохода и последващо документално обосноваване;

Някои недостатъци на свободната професия:

• минималният праг от 420 лв. е задължителен и не се намалява при реализирани по-ниски доходи;
• разходните фактури или други документи не се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения не биха се признали за разход;
• ежемесечно се подават декларации за дължими осигурителни вноски;
• ако лицето работи с данъчно-задължени лица от ЕС, то трябва задължително да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 97а и да подава ежемесечно данни по повод тези сделки.

Извод: свободната професия е подходяща при извършване на дейност основно с личен труд и с разходи, непревишаващи от 25% до 40% от размера на реализираните приходи. При по-високи разходи е по-изгодно да се потърси друга форма за реализиране на дейността.

Едноличен търговец

Някои предимства:

• Годишната данъчна основа на ЕТ се намалява и с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, както и с някои други вноски, които Закон за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) определя;
• при формиране на годишния резултат имат право да приспаднат получените през годината разходи;
• разходни фактури или други документи се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

• дължимият годишен данък върху доходите е 15%;
• има статут на предприятие, поради което е задължено да води счетоводна отчетност и изготвя годишни отчети в облекчена форма;
• за доходите, превишаващи минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, довнасят осигуровки при годишното изравняване на дължимия данък;
• физическото лице е неограничено отговорно за задълженията на ЕТ (т. е. себе си) с цялото си имущество.

Извод: едноличният търговец-физическо лице е незащитен по повод неограничената си отговорност, но има право в пълен размер на получените разходи.

Еднолично дружество с ограничена отговорност

Някои предимства:

• дължимият корпоративен данък е 10%;
• собственикът на ЕООД може да разпределя печалбата след данъци под формата на дивидент без да заплаща осигуровки за него;
• ЕООД и физическото лице – собственик са две отделни лица, като физическото лице е ограничено отговорно за задълженията на дружеството до размера на дела си;
• при ЕООД, доходът на ЕООД-то не участва в годишното изравняване на собственика на дружеството;
• разходни фактури или други документи се признават за разход;
• при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

• ЕООД държи допълнително данък в размер на 5% данък върху разпределената под формата на дивидент печалба;
• годишната данъчна основа на ЕООД не се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е направило за данъчната година за своя сметка;
• задължително предполага ползване на счетоводни услуги.

Извод: ЕООД е юридическата форма, която категорично е по-защитена и по-добра за правене на бизнес при годишни обороти, надвишаващи 15-20 хил. лв.

Настоящата статия няма за цел да представи темата в подробности и да я изчерпа.

Ако имате нужда от консултиране или търсите дългосрочен и доверен партньор, който да ви подпомага в развитието на вашия бизнес, райчитайте на
“Пи енд ел Консултинг” ЕООД.

Прочетете още по темата: 

Лица, упражняващи свободни професии – какво трябва да знаем 
Фрийланс, граждански договор, задължителни осигуровки, вноски и данъци

Има един бърз и лесен начин да решиш някои проблеми, свързани с недостатъчното доверие на клиента в загрижеността ти за неговия проект и в професионализма ти. След като си свършил възложената работа перфектно и в срок, е необходимо само едно малко усилие, за да се превърнеш от “подозрителен фрийлансър” в “работим с един много добър копирайтър/дизайнер/маркетолог”.

Интересувай се от съдбата на свършената от теб работа след като я предадеш на клиента.

Ако пишеш текстове, които някой друг качва, следи за форматирането и за допуснати грешки – правописни и пунктуационни. Видиш ли такива, веднага реагирай. Говори с клиента си. Обясни му защо форматирането трябва да се спазва. Посочи къде са допуснати грешки.

Ако си дизайнер, като изпращаш готовия проект, дай допълнителни указания за отпечатването му. Можеш да посочиш и добри печатници, с които си работил или работиш.

Независимо какъв фрийлансър си по професия, покажи че те е грижа какво ще се случи със свършената от теб работа и че ти е важно тя да стигне до клиентите на клиента ти в най-добрия й възможен вид.

Не чакай да ти искат мнението. Бъди проактивен. Говори любезно, от позицията на професионалист, който иска най-доброто за своя клиент.

Подобни действия винаги правят впечатление. Будят доверие. Успокоявят клиента, че не искаш просто да вземеш едни пари от него. А това е най-важното. Никой не иска да гледаш на него, като на портфейл. Особено, когато ти поверява задача, свързана с благополучието на собствения му бизнес.

Припомни си още трикове за печелене на постоянни клиенти:

• 4 начина да задържиш клиент
• Фрийлансърът, клиентът и дългите връзки
• Фрийлансърът, клиентът и дългите връзки
• Как да задържим клиент
• 5 начина да се отървеш от клиентите си