Author Archives: Ivanka Mogilska

Какво да правя, когато отида на среща без представител на фирмата, която ми е клиент?

След като сте уговорили всички подробности (припомни си първата част на статията) започваш работа.

Обикновено това включва срещи с клиента на твоя клиент. На тях присъстваш ти и представител на фирмата, която те е наела и отговаря за проекта. Но какво да правиш и как да се предпазиш от недоразумения, ако си сам на среща?

По принцип е редно още от първия ден да си се запознал максимално подробно с целия проект. Ако по една или друга причина това не се е случило, преди срещата, на която ще си сам, задължително трябва да го направиш.

По време на разговора се придържай стриктно към нещата, които си дошъл да обсъждате. Може да ти зададат въпрос и по друга част от проекта. Отговори само, ако си сигурен. В противен случай се извини, запиши си въпроса и кажи, че ще го предадеш на човека, който може да отговори.

Част от по-големите фирми за уеб предпочитат да записват всички срещи с диктофон. По принцип това е нож с две остриета, защото някои хора се притесняват и не могат да говорят свободно. Все пак, ако има такава практика, задължително запиши разговора. Ако не, води си бележките стриктно.

Понякога се случва да попаднеш между чука и наковалнята. Може клиентът, с който се срещащ, да изрази пред теб недоволство от фирмата, която те е наела. Не взимай страна. Ако това не е възможно, в никакъв случай не говори против хората, за които работиш. Помни, че представяш и себе си и тях.

Възможно е по време на самата среща да се разбере, че предлагаш и други услуги освен писане на текстове или дизайн и да ти предложат още работа. Ти преценяваш дали да приемеш или не, но е задължително да споделиш това с фирмата, чийто подизпълнител си в момента.

Когато срещата приключи и всички задачи са уточнени, помоли да ти ги изпратят на мейла с копие до този, който отговаря за целия проект.

По време на целия работен процес бъди внимателен. Не допускай някоя от двете страни да не е достатъчно информирана за това, което правиш. Само така можеш да си осигуриш максимално спокойствие и да се съсредоточиш върху работата си.

==============

Прочети „Фрийлансър, работи за клиент на свой клиент“, част 1

Когато започнеш да работиш като фрийлансър, този въпрос добива гигантско значение. Досега си бил копирайтър на заплата. Вероятно знаеш какви цени дава рекламната агенция на клиентите си, но не забравяй, че в тях тя включва и издръжката и печалбата си.

Вече си на свободна практика и сам определяш цената на труда си. Не трябва да е много ниска, защото няма да можеш да се издържаш и вероятно никой няма да гледа сериозно на предложението ти. Не трябва да е и много висока, защото няма да можеш да продадеш труда си.

Всяко начало е трудно. Когато клиент те попита за цена на статия, превод или слоган, ти се паникьосваш, изкушаваш се да поискаш повече, но казваш по-малко и с опънати нерви чакаш отговор. (Не действаш с предварително премислени и обосновани цени, а под напора на страха – “нямам пари и ако ми откажат, загубен съм”.) Така няма да изкараш дълго. Започни да подреждаш хаоса.

1. Регистрирай се във форумите за фрийлансъри. Виж какви са цените, които се коментират там. Следи бюджетите, които се обявяват за различните проекти.

2. Говори с колеги. Някои ще откажат да ти дадат информация. Други ще ти помогнат. Събери различни оферти.

3. Сметни какви пари са ти необходими на месец, за да живееш нормално. След това помисли каква сума трябва да заработваш на ден, за да получиш парите за месеца.
Сметнал си колко трябва да изкарваш на ден? Чудесно. Значи е въпрос на секунди да изчислиш колко е ставката ти за един час.

4. Отговори си на няколко въпроса:
– колко е професионалният ти опит;
– в кои сфери си най-добър;
– колко време ти трябва, за да измислиш слоган и какво реално трябва да
свършиш, за да стигнеш до краен резултат;
– за колко време пишеш една статия от 500 думи;
– колко страници максимум можеш да преведеш на ден;
– колко време ти е необходимо, за да напишеш радио или телевизионен сценарий;
– имаш ли специфични умения и предлагаш ли услуги, които твоите колеги не
предлагат.

Събрал си цялата информация по точки 1, 2, 3 и 4? Значи спокойно можеш да определиш базовата цена, за всяка една услуга, която предлагаш. Остана да съобразиш още няколко неща:
– какви отстъпки можеш да дадеш за обем работа;
– в какви други случаи би дал отстъпка и колко процента ще е тя;
– каква е надценката за експресна поръчка;
– искаш ли надценка и колко процента, ако темата, по която ще пишеш
е сложна и изисква множество проучвания (съобрази го с времето, което ще ти
отнеме).

След като обмислиш и сметнеш всичко, можеш да си направиш оферта. Не забравяй все пак, че всяка поръчка има свои специфики и тези цени са базови. Когато имаш конкретно запитване, вече можеш да прецениш колко точно да поискаш. Понякога ще е малко под базовата цена, понякога ще е повече.

Не се опитвай да подбиваш цените. Не бъди алчен. Прави редовно ревизия на офертата и си сверявай часовника с колеги и клиенти.

Изобщо не казвам, че е лесно. Аз лично все още понякога се обърквам. Но това е вариантът, в който си сигурен, че искаш реална цена и си максимално коректен към клиента, себе си и колегите. Успех.

Имаш страхотна първа среща с клиент. Говорили сте за проекта. Обяснил си му начина си на работа. Разбрали сте се за сроковете. Всичко е перфектно. Стигате до въпроса:”Колко ще ми струва?”
Обикновено клиентите не казват какъв им е бюджетът и чакат ти да назовеш цена.

Предполага се, че имаш базови цени за основните услуги, които предлагаш и те се променят леко в зависимост от срока, обема или сложността на проекта.

Continue reading →

Ти си копирайтър с много стаж. Работил си в агенция и като фрийлансър, въобще – много си печен. Прочиташ заданието на клиента и започваш работа.
Или не – съвсем нов си. Толкова си щастлив, че са ти възложили поръчка. Прочиташ на един дъх брифа и се мяташ.

Работиш много. Страхотен си! Много си доволен от себе си! Проверяваш текста за грешки и пращаш.

Вместо да получиш очакваното одобрение и похвали, клиентът твърди, че нищо не си свършил. Озадачен си. И ядосан. Веднага пишеш отговор. Обясняваш основни професионални принципи. Пожелаваш на клиента си успех и пращаш.
Слава богу, имаш срещу себе си свестен човек. Не те зарязва, а ти отговаря отново. Така разбираш, че вместо да пишеш за печатна медия си писал за уеб. Определено има разлика.

Отваряш отново заданието от първия мейл. Да, там изрично пише, че текстът ще се публикува в печатно издание. Твоята прекомерна увереност или вълнение са ти попречили да прочетеш това. После са ти попречили втори път.

Имаш още един шанс. Направи нещата както трябва. Все едно е дали после този клиент ще работи с теб или не. Поеми отговорност за грешката си.
Първо се успокой.
После прочети заданието внимателно. Напиши на лист какво трябва да направиш – стъпка по стъпка.
После помисли.
После започвай да пишеш.
Когато изпращаш новото си предложение на клиента, не казвай:: “Не съм видял, извинявайте.” Измисли нещо. Признай, че си сгрешил, но не директно. Обоснови новия текст, който пращаш и чакай реакция.

Може да се случи и друго. Прочел си заданието точно. Изпълнил си го. Всичко е наред. Клиентът е доволен. Текстът вече е публикуван, когато виждаш грешка в заглавието. И още няколко правописни и пунктуационни грешки под него.

Не се паникьосвай. Ако става въпрос за печатна медия и грешката е по твоя вина, нищо не можеш да направиш, освен да си понесеш последствията.
Ако текстът е публикуван онлайн, свържи се по най-бързия начин с клиента си или с човека, който може да поправи нещата.
Не започвай с “Аз съм сгрешил.”
Пробвай с”Преглеждах текста отново, защото понякога се случва да сме изпуснали нещо или да са станали грешки при наливането и открих (изброяваш грешките), може ли да ги поправиш?”

И нещата се оправят. Никой не е застрахован, но можеш да ограничиш максимално подобни неприятни ситуации. Провери текста след като го напишеш. Ако има неща, за които се съмняваш – пунктуационни и правописни – прави справка, по възможност не само в Google, и питай колеги.

Затвори файла и забрави за него. Поне за два часа. (Ако е възможно, остави го за следващия ден.) После го провери отново. Оправи грешките, които виждаш и изпращай. Почти няма вероятност да си пропуснал нещо.

Ако поръчката е много спешна, помоли някой, който не е виждал текста до сега (в този смисъл колегата дизайнер не върши работа), да го провери. След това изпращай.

Човешко е да се греши. Просто трябва да бъдем готови да си признаем. И по-бързичко да поправим грешката.

Фрийлансър или не на всеки се е случвало да прави корекции по проект. Нормално е. Проблемът е, когато работата се проточи.

Допуснал си грешка, имаш пропуск, свършил си проекта, пратил си го на клиента и чак тогава си видял, че нещо не е съвсем наред? Естествено е да си поискаш работата обратно и да я коригираш.

Случва се клиентът да поиска промени. Вслушвай се в това, което ти казва. (От подобни забележки ще научиш толкова, колкото и от всичко прочетено.) Обсъждайте. Трябва да знаеш ЗАЩО ги иска. Необоснованите корекции влекат след себе си нови. Не ги допускай.

Continue reading →

Какво да правя?

Това е често срещана грешка. Особено при начинаещите фрийлансъри.
Свършил си работа без да кажеш колко ще струва трудът ти. Направил си плах опит да договориш цена, но клиентът е отговорил: “Аз нищо не разбирам, вие си знаете, колкото струва, ще си платя.” и ти си се отказал.

Грешката е твоя. Не се отказвай. Настоявай. Щом клиентът не иска да го обсъждате, просто му изпрати оферта на мейла. Важно е да знае колко ще му струваш. В противен случай има два най-вероятни начина да се развият нещата:

1. Предаваш свършената работа и казваш цената. За клиента тя е много висока и за да получиш поне нещо, ти се съгласяваш да ти се плати по-малко.

2. Предаваш свършената работа и казваш цената. За клиента тя е много висока, но без да се разправя си плаща.

И в двата варианта някой се чувства излъган и вероятността да работите заедно в бъдеще е минимална. За да спреш поредицата от грешки, предлагам следното:

1. След като свършиш цялата работа, опиши подробно кое колко струва, като разбира се имаш готов отговор защо струва толкова.
2. Дай базовата цена.
3. Ако я товариш заради експресна поръчка, напиши с колко.
4. Ако си дал отстъпка, колко е тя и защо я даваш.
5. Опиши всичко, извън базовата цена, в проценти. Така клиентът може да изчисли какво ще му струва да използва услугите ти следващия път.
6. Подробната оферта му предай заедно с работата.

Ако не го направиш, а просто назовеш някаква сума, вероятността тя да му се стори висока, да помисли, че искаш да го излъжеш и да стане недоверчив и агресивен е много голяма. Не забравяй, че клиентът ти вече е спокоен – нищо не спъва делата му, спешната работа е свършена и сега по-неизгодната позиция е твоята.
Затова бъди открит – дай му възможност да проследи всяка стотинка. Спечели доверието му преди да си го загубил.

Дал си подробна оферта. Клиентът я е прегледал отгоре-отгоре и все пак му се е сторила висока. Не прави повече
грешки – не отстъпвай от цената. Ако го направиш, клиентът ти или ще остане с убеждението, че си го излъгал и затова така бързо си се съгласил на по-малко пари или ще остане с впечатлението, че не цениш работата си. А ако не я цениш ти, защо да я цени някой друг?

След като дадеш разяснения защо цената е такава – прави го спокойно и любезно, моля – клиентът я плаща. Ако си го убедил в правотата си, дори ще те потърси отново за работа. (Тогава вече със сигурност ще те попита за условията предварително.) Ако не си успял да го убедиш, едва ли ще работите повече заедно. Съветвам те да си потърсиш нов клиент. И непременно договаряй цената предварително – това не е израз на недоверие, а осигуряване на нормални отношения по време на работа.

Ти си фрийлансър. Имаш уменията си и компютър. Няма офис, няма секретарка
и все пак не можеш да общуваш с клиентите само по мейл и скайп. Понякога се налага да се срещнеш с тях на живо. Ако фирма те наема за свой клиент, отиваш в офиса им. Ако работиш за клиент, който също като теб няма офис, срещате се в кафене. И в двата случая трябва да имаш изработено поведение.

1. Как ще се облечеш? Чети колкото искаш книги за етикет и бизнес етикет. В България това са доста мъгляви понятия. Може да се случи да отидеш стегнат – с риза, вратовръзка, панталон/пола, сако и да се окаже, че всички наоколо са с дънки. И обратното. Отиваш с дънки и пуловер или риза и всички са с костюми. И в двата случая ти си този, който се чувства неподходящо облечен. Това се отразява на способността ти да преговаряш. Затова избери средното положение. Тъмен панталон/пола, риза и жилетка или пуловер (цветовете са тъмносиньо, кафяво, черно, сиво). Няма как да сбъркаш.

2. Никога не сядай срещу светлината – без значение дали сте в офис или в кафене. Няма да виждаш събеседника. Тя ще те дразни и разконцентрира. Ако са те поканили в офис и ти се струва, че нямаш избор, измисли си причина да се преместиш на друг стол или ги помоли да пуснат щорите.

3. Не прекъсвай клиента. Поне не преди да си го усетил. Какво харесва? Какво си мисли, че иска? (Може да е различно от това, което всъщност иска, но това ще разбереш в последствие.) Къде е слабото му място? (Имах клиент на около 50 години с невероятен страх от остаряване и млада жена. Взимаше голяма част от решенията си под влияние на този страх.)

4. Дори когато клиентът ти задава неудобен въпрос, гледай го в очите докато отговаряш.

5. Не пуши. В кафене сте и той пуши? Това е негов избор. Не се изкушавай. В офиса сте и той поставя пепелник и ти предлага да запушиш? Не се изкушавай! Цигарите те разсейват. Не си толкова наблюдателен, а част от нещата, които клиентът казва, изчезват в щракането на запалката. Ти губиш. Цигарите създават и измамното усещане за близост. Отпускаш се. Не, вие не сте приятели. Тепърва ще градите доверие един към друг и дори без да го съзнавате това е взаимен тест. Всяко движение може да ви изхвърли от играта.

6. Записвай си. Покажи заинтересованост. Дори това вече да го знаеш, да имаш 5 мейла и 4 прессъобщения по въпроса, намери какво да си запишеш. Задавай конкретни въпроси. Записвай отговорите. Дори да си наясно, че не ти вършат работа и ще трябва да се оправяш сам.

7. Не бързай да поемаш ангажименти и да уговаряш цени, освен ако не си много сигурен. В противен случай увери клиента, че в рамките на половин работен ден ще му изпратиш нужната информация, защото: искаш да провериш, да си сигурен, да предложиш най-доброто и т.н. Дай си време за мислене и сметки.

8. Усмихвай се. Благодари за отделеното време и независимо как свърши срещата, дръж се максимално спокойно и възпитано. Може да срещнеш този човек отново. А и е по-приятно някак.

Първата среща с клиент е като blind date. Никога не знаеш на какво ще попаднеш. Може да не излезе дълга връзка, но от тази среща зависи поне авантюрата да ви остави приятен спомен.