Ако не си поискаш сам, никой нищо няма да ти даде
Цъкни върху комикса, за да го увеличиш. Pearls Before Swine by Stephan Pastis |
Ако не си поискаш сам, никой нищо няма да ти даде
Цъкни върху комикса, за да го увеличиш. Pearls Before Swine by Stephan Pastis |
И пак да работиш по негова поръчка
Вече си убеден, че срещите с клиенти лице в лице са голяма загуба на време. Няма нещо, което да не можете да изговорите по скайп или да уточните с два – три имейла. Съгласна съм. Клиентите обаче не мислят така. Според някои няма как да разбереш какво искат от теб, ако не ти го обяснят очи в очи. Други си признават, че предпочитат да се запознаете на живо преди да започнете работа. Ти трудно ще им откажеш, защото това често значи да загубиш поръчка. Все пак пробвай да направиш срещата от реална виртуална.
2. Ако някой настоява да се запознаете, кажи, че през следващата или по-следващата седмица ще имаш повече време и ще можеш да отделиш един час. Предлагаш обаче да обсъдите някои неща предварително. Онлайн. Пусни си камерата, докато говорите и води срещата към окончателно приключване на преговорите и съгласие за започване на работа. После свърши всички задачи както трябва.
Проблемът на клиента е, че не те свързва с лице и смята, че една среща ще му помогне да си състави по-точно мнение за теб. Успокои ли се, желанието му за запознаване на живо най-вероятно ще изчезне.
3. Предложи да се срещнете извън офиса на клиента. Повечето хора знаят, че ти нямаш офис, а и за тях е по-удобно да ги посетиш на място. Откажи възпитано, но твърдо. Обясни, че нямаш кола и ти е трудно да стигнеш от Дружба до Манастирски ливади, например. Предложи среща в някое кафене по средата на маршрута. В резултат е много вероятно да получиш така желания разговор по скайп.
За други хитрини не се сещам. Ако тези не помогнат, припомни си как да се държиш на първа среща с клиент и действай.
В случай, че ти хрумне още нещо по въпроса, чувствай се свободен да го споделиш в коментарите.
Затваряш телефона след вбесяващ разговор с клиент. Предлагам ти следното упражнение.
1. Стани от стола. Погледни през прозореца – зелено е, слънчево е… Найс, а? Не се ядосвай. Това ти губи времето и те кара да се чувстваш зле. Друг резултат няма. А ти искаш да промениш нещо, за да работиш по-лесно и по-ефективно.
2. Още си ядосан? Вдишай дълбоко и издишай бавно, докато броиш до 10. Направи го няколко пъти. (Преди това си извади цигарата от устата.)
3. Точка 2 те спаси от необмислени и не особено ласкателни изказвания по отношение на клиента ти. Сега е време да измислиш какво да направиш, за да постигнеш своето с минимум нерви и максимум удоволствие. Всеки човек и ситуация си имат цака. Само трябва да я откриеш.
4. Наистина, спри да се ядосваш и започни да мислиш. Ако не намериш начин да се справиш със себе си, как смяташ, че ще се оправиш с клиентите си?
5. Отдели 10 минути и препрочети “Пипи става нещотърсач и попада в схватка”.
Така работят нещата, драги ми смехурко. Успокои ли се?
Приятна и успешна работа.
Ти си фрийлансър рекламист (или някакъв друг „-ист“) и сам се грижиш за рекламата си. За да е ефективна, препоръчвам ти едно основно нещо – да си най-вече реалист.
1. Бъди пестелив на прилагателни. Придържай се към фактите.
2. Не изтъквай своите предимства, а покажи на клиентите каква им е ползата да работят с теб.
3. Помни, че всичко е въпрос на формулировка само след като имаш читаво съдържание.
4. Внимавай с формулировките. Съобразявай се с особеностите на аудиторията, до която искаш да стигнеш.
Наскоро ми попадна реклама на хотел. Предлагаха “страхотен лукс на ниски цени.” Няма такова нещо. Или не е лукс или имат особено разбиране за “ниска” цена.
5. Не пиши/не казвай нищо, на което не би повярвал самият ти.
Това е.
Пожелавам ти чисти ръце, смело сърце, хладен чекистки ум и успех.
п.с. Припомни си как се пише дайрект мейл, ако имаш нужда, и действай.
Хубава седмица от мен.
Ако вече имаш поне малък стаж като фрийлансър, не може да не си усетил леката шизофреничност на това поприще. Хем се кефиш, че си свободен да работиш, когато и откъдето си поискаш, хем в един момент се оказва, че трябва да си счетоводител.
Стартирах блога “Свободна практика” преди 2 години и няколко месеца. Тайните ми и явни подбуди бяха следните: