Преди години моя приятелка, поетеса с хубав и много четен блог, беше публикувала домашното по литература на сина си в Интернет ден преди той да го предаде. Искала да се похвали със съчинението на детето си.
След като го предал, учителката проверила написаното и решила да пусне части от него в Google, за да види дали ученикът не е преписал отнякъде. И разбира се, попаднала на блога на моята приятелка. Разбираемо, не се задълбочила да провери какъв е този сайт, какво пише над публикуваното съчинение (а там пишело, че е на сина на притежателката на блога), просто писала двойка на момчето. Приятелката ми беше потресена от себе си и от глупостта, която е направила в желанието си да се похвали, да я харесат, да пусне нещо ново. Каза ми, че едва като се прибрало хлапето и разказало какво е станало, си дала сметка колко поглъщаща, обсебваща е тази необходимост да захранваш мрежата със съдържание, за да може тя да ти отвръща с лайкове и сърца.
❓ Ти правил ли си нещо адски глупаво само и само да получиш лайкове? Не бързай да отричаш, помисли си добре, сигурна съм, че ще се сетиш поне за едно.
След като родих увеличих значително висенето си в социалните мрежи. Така компенсирах факта, че в онзи период нямах, а и не бях способна да водя, кой знае какъв социален живот. Разказвала съм, че скоро след раждането започнах да работя отново по малко – имах нужда да усещам, че правя добре поне едно нещо. Само че нямах никаква възможност да пиша моите си неща, не ходех по събития, не мислех дори да кандидатствам за писателски резиденции, въобще, водех доста затворен живот дори за интроверт като мен.
👉 Случваше ми се да усещам непреодолим вътрешен порив да публикувам нещо и то в моменти, в които не съм в особена кондиция – физическа, психическа, емоционална – и/или нямам кой знае какво да кажа.
Невинаги успявах да му устоя, въпреки че много добре разбирах защо ме завладява – имах нужда да бъда видяна, оценена и най-вече похвалена. (Аз съм тези хора, които се мотивират за действие и дишат, и виреят най-добре, когато ги хвалят и одобряват.) С ръка на сърцето заявявам, че най-смотаните и незабелязвани от околните постове съм пускала именно в такива моменти. Това, както вероятно се досещаш, водеше единствено до още по-голям глад за внимание, лайкове, коментари и подобни. А как се утолява подобен глад? С още постове, как иначе.
👉 Подобна хамстерова въртележка е изтощителна, изкривява представата ни за нас самите и ограбва емоционалния ни живот (опитай се да преживееш нещо дълбоко, истински, изцяло, докато всъщност си мислиш как ще го опишеш в социалните мрежи или в блог пост).
⇒ Опитвала съм се да публикувам и повече от веднъж седмично в блога. Пробвах да имам смислен материал всеки понеделник и сряда, после пробвах да са понеделник, сряда и петък и накрая се усетих толкова празна откъм съдържание и смисъл, че реших да се върна към обичайната си схема – публикувам веднъж седмично в понеделник.
⇒ Пробвах се да публикувам по няколко пъти седмично в три социални мрежи. За по-малко от три месеца стигнах до същото усещане за празнота и пратих това си решение по дяволите. Аз съм мързелив човек със силно развит инстинкт за самосъхранение, който мечтае основно да прави каквото си иска и да се чувства добре.
Всички гурута на дигиталния маркетинг не спират да напомнят, че за да имаш успех, трябва да публикуваш редовно, да не спираш. Това стимулира самите социални мрежи да показват постовете ти, а и създава навик в аудиторията да посещава профила/страницата/блога ти, за да си вземе поредната доза от каквото ѝ даваш. Ти или бизнесът ти се представяте и сте възприемани като сериал. А знаеш, сериали има много. Някои потъват в забрава, други си пускаш периодично, защото са ти любими, трети изкарват нови и нови сезони, докато свят светува, за да не спрат да получават внимание и пари от своите зрители.
👉 Страхът „ще ме забравят“, „конкуренцията ще ме победи“ или „бизнесът ми ще умре“ + мигновеното утвърждение и аплодисменти, които може да получи човек онлайн карат всички ни да създаваме планини от ненужно съдържание, да полагаме нечовешки усилия, да ограбваме себе си, за да сме във фокуса на алгоритмите.
❓ Познати ли са ти тези страхове и желания? Какво си мислиш, че ще стане, ако спреш да публикуваш регулярно в социалните мрежи и оставиш блога си в почивка? Разчовъркай повече, отговори си честно на тези въпроси. Няма как да се справиш с даден проблем, ако не си го разнищил и не го познаваш добре.
Не казвам, че не трябва да сме в социалките, не казвам, че не трябва да поддържаме блог, бюлетин, страница във Facebook или в LinkedIn. Настоявам обаче, противно на всички съвети, които се леят в момента за присъствие в максимален брой канали, че това не е необходимо. По-важно е да имаш силен, отчетлив глас, важни неща за казване и да говориш на хора, които имат нужда да те чуят.
Защо не е необходимо да си навсякъде?
Да, ще стигнеш до повече хора, вероятно. Но! Какъв е отговорът ти на тези два въпроса:
- тези хора ще имат ли нужда от това, което искаш да им дадеш;
- ще успееш ли да поддържаш темпото на създаване на съдържание, постване, същинска работа с клиенти, време за мислене и развиване на бизнеса ти (забележи, нарочно не пиша „разрастване“)?
Защо е по-важно да имаш силен глас и нещо важно за казване?
Защото силният глас стига по-надалеч, а важните неща хората си ги предават от уста на уста – все още нищо не е успяло да измести този рекламен канал по ефективност.
✅ Ако не си принуден да бълваш количества съдържание, ще ти остава време да се фокусираш върху качественото съдържание. В дългосрочен план то винаги печели.
👉 Проблемът е, че никой от нас не иска диамант после, обикновено предпочитаме лъскави стъкълца сега.
Как да се справиш със страха си, че всичко ще пропадне, ако не си активен онлайн и да започнеш да копаеш диаманти?
- Разреди постването за един или два месеца. Ако постваш всеки ден, започни да го правиш 2-3 пъти седмично. Ако публикуваш 2 пъти седмично и се задъхваш, започни да публикуваш веднъж на седмица. Виж какво ще стане. Следи и анализирай внимателно резултата. Ако се паникьосаш, напомни си, че винаги можеш да се върнеш към всекидневното постване.
- Определи предварително за какво ще ползваш времето, освободено от подготвяне и постване на съдържание. Избери си нещо любимо или нещо, което искаш да направиш отдавна. Може да е свързано със същинската част на бизнеса ти, а може и да е в сферата на хобито и почивката.
- Използвай го точно за това.
✅ Виж резултатите в края на месеца и помисли как искаш да продължиш. Не гледай само трафик и лайкове. Гледай как се случва взаимодействието с твоето съдържание и как се отразява то на абонати, поръчки, отношение на клиентите към бранда ти (все едно личен или фирмен).
Така ще се убедиш от собствен опит, че нищо не изпускаш, светът не пропада, бизнесът ти не умира и има само една съществена промяна – чувстваш се по-добре и отново изпитваш радост от създаването на съдържание.
Как хората около теб използват ИИ и удачно ли е да си помагаш с него, за да ускориш създаването на съдържание
Моята скромна прогноза е, че ако хората не започнат съзнателно да забавят темпото, ИИ няма да им освобождава време, а ще ги стимулира да се затрупват с още и още задачи, докато прегорят и не са способни да се занимават с каквото и да било. Хипотезата ми се потвърждава и от краткия анализ на отговорите на участниците в анкетата „Как да използваме ИИ прозрачно и етично в работата си“. ⇒ Само 1 от всички 144 респонденти използва освободеното му от AI време за почивка. Всички останали просто ускоряват препускането по задачи. Ти можеш да откриет
Виж целия анализ може да си намериш друг отговор, прозрение, вдъхновение.
