Свърши ли всичко, планирано за миналата седмица? Направи ли достатъчно за развитието си – професионално и личностно – през последния месец? Колко книги за продуктивност и организация на времето прочете? На колко уебинара за скалиране на бизнеса с помощта на изкуствен интелект се записа? Колко курса мина в последните три месеца? А какво от тях приложи? Изпитваш ли удовлетворение от постигнатото или смяташ, че може да положиш повече усилия? Колко повече? Знаеш ли, че движение му е майката, ако си спрял, значи си умрял? Защо не постваш повече в LinkedIn? Не присъстваш достатъчно в социалните мрежи, планираш ли промяна? Наясно ли си, че успешният бизнес е бизнесът, който се разраства? Ти кога ще минеш от фрийланс към агенция?
👉 Това са само малка част от въпросите, които съм си задавала сама или съм чувала да ми задават през годините и най-отговорно мога да заявя:
няма по-изтощително и опасно нещо от нас самите, когато сме решили, че не правим достатъчно и се поддаваме на външното напрежение, което ни се оказва отвсякъде – да сме по-продуктивни, по-развиващи се, да скалираме, да мащабираме, да растем, да сме видими, защото иначе, о! иначе сме загубени, загинали, край на смислената част от нашия живот!
Опитвам се от две години да се откъсна от тази своя версия и от този начин на мислене и живеене. Най-лесно ми е с книгите за продуктивност и организация на времето – никога не съм чела такива. Най-трудно ми е да свикна да отговарям с „да“ на въпросите „свърши ли си всичко вчера“ и „изпитваш ли удовлетворение от постигнатото или смяташ, че може да положиш повече усилия“.
👉 Като ученичка и студентка много често прекарвах целия ден в рисуване. Ако нещо ме тормозеше и не можех да го разреша с четене, пусках си музика, сядах и рисувах. Рисувах, рисувах, рисувах, докато това, което ме чопли, не се изясни или не отшуми. Никога, нито веднъж в края на този процес не ми хрумна да си кажа „Нищо не свърших днес!“ Напротив. Знаех, че рисунките ми не са добри, знаех, че не мога да рисувам, но въпреки това вечер имах усещането за смислено прекаран ден.
Преди две години се сетих, че не съм рисувала от години и се замислих – защо сега, когато непрекъснато правя неща, в които съм наистина добра – пиша за клиенти, помагам на колеги фрийлансъри, обучавам, консултирам, грижа се за дома и за семейството си, в края на деня имам чувството, че не съм свършила нищо?
И си отговорих:
- защото съм свикнала, че винаги може повече и ми се струва, че всички около мен правят много, много повече;
- защото в този ден не е останало достатъчно време за мен.
👉 В статията „Как да разбереш дали наистина искаш да направиш нещо“ ти разказах как разбрах, че всъщност не искам да правя копирайтинг агенция. Осъзнах, че не искам да ръководя хора, искам да споделям знанията и уменията си, и в същото време да имам различни източници на доход, без да трябва ежедневно да дишам в нечий врат и да следя кой какво и как прави.
Мислиш, че това автоматично доведе до по-малко ангажименти? Съвсем не. Втурнах се самоотвержено да правя други неща, които окупираха цялото ми време: курсове, книги за фрийлансъри, обучения, лекции.
Проблемът беше, че отговорът на двата въпроса „свърши ли достатъчно неща вчера“ и „изпитваш ли удовлетворение от постигнатото или смяташ, че може да положиш повече усилия“, все така беше „Не!“ Уж правех тези неща за мен, уж не работех точно с клиенти и нямах много подизпълнители, които да организирам, но всъщност отново нямаше достатъчно време за мен. Имаше време само за тази част от мен, която иска да прави и постига неща.
Смятах, че причината за това е, че се притеснявам за доходите си. Само че дойде пролетта, в която една банка купи достъп до моето онлайн копирайтинг обучение за самостоятелна подготовка за част от служителите си. Можех да си позволя цяло лято да не правя нищо. И не правих. По-добре ли се чувствах? Не съм съвсем сигурна. Струваше ми се, че не е добре, че не правя неща, че си губя времето. Изпитвах чувство за вина. Най-интересното е, че докато работех по някой проект ми се случваше да си помисля същото – че си губя времето. Патова ситуация откъдето и да го погледнеш.
Някъде по това време (или по-рано, не помня) се абонирах за бюлетина на Пол Джарвис, автор на книгата Company Of One Why Staying Small Is The Next Big Thing For Business. В него той обясняваше, че не е задължително да разрастваме бизнеса си; че човек може да организира ежедневието си така, че да не живее, за да работи. Говореше доста и за минимализма и как това не значи да живееш с малко, а да живееш с това, което е достатъчно за теб и да не ламтиш за повече.
Ти тези неща може и да ги знаеш, но за мен си бяха откровение. Не защото не си ги бях мислила, а защото най-сетне виждах потвърждение и някакво своеобразно разрешение да се живее и иначе. Разбира се, едно е да разбереш нещо, съвсем друго е да започнеш да го прилагаш към собствения си живот.
👉 В първото мое свободно от работа лято, си бях взела картон и пособия за рисуване. Но като рисувах, усещането беше странно. Първо, не можех да се съсредоточа – мисълта ми често се връщаше към това, че в момента не правя нищо полезно (разбирай нищо за работата ми). Второ – ядосвах се колко съм неумела, вместо да се радвам, когато нещо ми се получи поне малко.
👉 Пак по това време синът ми, тогава на 2-3 години, рисуваше нещо и рисунката ми се стори особено сполучлива за възрастта му. Казах си, че искам да я запазя. И докато си го казвах, той взе един дебел червен маркер и я надраска цялата. Скарах му се, той ме погледна учудено и аз се засрамих, много. Детето си беше добре. Беше се забавлявало от първата драска до последната драсканица. Аз просто вече бях прекалено резултатно ориентирана.
Фокусът единствено върху нещата, които не са свършени определено ти пречи да видиш цялата картина. Губиш представа за постиженията си, спираш да изпитваш удоволствие от това, което правиш. Чела съм, че начинът да се справиш с този проблем е да преместиш фокуса, върху това, което си свършил/постигнал. За мен той не проработи достатъчно добре. Затова просто спрях да правя неща. Буквално. Позволих си да скоча в пропастта, изкопана от собствения ми страх, че ако спра, всичко, за което съм работила ще се срине и да видя какво ще стане.
Ето изводите ми към момента:
- Не се срина!
- Да не разширяваш бизнеса си не те прави неуспял. Неуспял си, когато не се чувстваш добре със себе си. Ако си в период от живота си, в който работиш по десет часа на ден и се чувстваш добре – всичко ти е наред. Ако си в период, в който работиш по 3-4 часа на ден и се чувстваш добре – също всичко ти е наред. Ако искаш да спреш да работиш въобще и се опитваш да го постигнеш – да, и това е ок. Когато се напочиваш така или иначе ще започнеш да правиш нещо и то ще е нещото, с което наистина искаш да се занимаваш в този момент.
- Да нямаш твърд постинг план, който да следваш като машина, няма да провали бизнеса ти, но закъсняването с поетите срокове и ангажименти би могло.
- Да не четеш най-новите книги за развиване на добри навици, продуктивност, организация на времето, маркетинг, дигитален маркетинг и подобни, няма да забави професионалното и личностното ти развитие, но неанализирането на твоите грешки и отказа ти да се учиш от тях със сигурност ще ти попречи.
- Да откажеш да тъчеш всеки ден на 100 стана ти помага да разбереш на кой стан наистина искаш да тъчеш, т.е. какво наистина да правиш сега, в този момент.
- Понякога ужасно много искаш отново да започнеш да правиш все повече и повече неща, защото ти се струва, че пилееш драгоценното време на живота си. Когато започнеш да ги правиш със същата интензивност като преди, всъщност разбираш, че не искаш точно това, ами отново си се поддал на навика, на страха, на външния натиск всички да сме продуктивни, ефикасни и свръхорганизирани.
- Няма как да правиш смислени неща в работата си/бизнеса си, ако си загубил връзка със себе си и теб, извън професионалния ти живот, те няма. Ако ти е толкова трудно да се откъснеш от резултатно ориентираното си мислене, приеми, че почивката и „безсмислените“ неща, които правиш, всъщност са горивото, което ти помага да минеш към „по-смислените“. Затова и всъщност няма „смислени“ и „безсмислени“ занимания, а такива, които те карат да се чувстваш удовлетворен и такива, след които се усещаш празен, недоволен, потиснат.
Всичко, което ти трябва, за да се чувстваш успешен е вечер да имаш усещане за смислено прекаран ден. Честно.
Как да спреш да правиш все повече и повече неща в работен план
Като спреш. От сега.
За известно време прави само най-важното за твоя бизнес (да, първо ще трябва да определиш кое е то) и виж как ще потръгне, как ще се чувстваш, какво ще се случи. Ако решиш, сподели ми. Ще се радвам да разбера.
