Преди седмица бяхме с хлапето в Младежкия театър на събитието “Запознай се с куклите”. Идеята му е да разкажат на децата за различните видове кукли, да им покажат как се води кукла, да им дадат да докоснат любимия си куклен герой.
Когато влязохме, се оказа, че децата основно се снимат с любимите си куклени герои, пипат ги, говорят си с тях, но никой не зачеква темата, за която сме дошли – как се движат куклите и какви са скритите им механизми.
Като усети това хлапето беше доста разочаровано.
– Можеш ти да попиташ коя кукла каква е, как е направена, как се управлява – окуражавах го аз, но той не се престрашaваше и настояваше, че аз трябва да задам тези въпроси вместо него.
Времето минаваше и детето повяхваше все повече, затова реших все пак да му помогна. Приближихме се до актьора, който държеше храбрия оловен войник и аз започнах да го разпитвам. Той беше страшно мил, обясняваше много интересно и накрая даде на момчето ми да пробва да раздвижи куклата.
След това хлапето беше неудържимо. Отиде при почти всеки актьор, разпита го, води почти всяка кукла и най-вече, успя да се добере до прекрасната марионетка – джуджето от спектакъла “Малката елфа”. Тя си върти очите, отваря си устата, движи ръце, крака, глава. Актьорът, който играе с нея отдели много време да му обяснява и показва коя част на марионетката как се движи и да помага на хлапето да я раздвижи само.
Когато излязохме от театъра, нямаше по-щастлив човек от моето момче. Цял следобед си говорихме за куклите.
– Виждаш ли, ако не беше попитал, нямаше да имаш възможност да пипнеш нито една кукла – подкачих го аз.
– Да, но ти каза, че те ще ги разказват тези неща и няма да трябва да ги питам – сопна ми се той.
Тогава се замислих за следното:
- ако имаш очаквания, много често, освен че си разочарован, си и неспособен да се отърсиш от тях и да реагираш според обстоятелствата;
- масовият интерес често неусетно променя, подменя и оформя съдържанието и събитията по свой вкус; за да задоволиш собствения си интерес, трябва да го заявиш, да покажеш, че съществува;
- понякога е важно да направиш първата крачка с някого, а после да продължиш сам.
Пожелавам ти през 2026 година да:
- нямаш очаквания, но да имаш цели (разбирай го като да знаеш какво искаш, какво ти е важно, с какво ти се занимава);
- не се страхуваш да заявяваш и отстояваш интересите си;
- има кой да ти осигури подкрепа, за да направиш първата крачка към каквото ти е важно.
⇒ Блогът и бюлетинът излизат в почивка до 10 януари. Благодаря ти, че ги следиш, четеш, споделяш и прилагаш наученото от тях в собствения си живот.
Остават още три дни, в които можеш да се запишеш за целогодишно участие в „Не-бюлетинът на стратегическия копирайтър“
и
още десетина дни за записване само за месец януари, ако искаш да развиваш конкретно умението си за креативно писане и разказване на истории.
⇒ Разгледай цялата програма на „Не-бюлетинът“ и си запази място.
