Как щях да си прецакам имейл листа с абонати и съдържанието, което им пращам

В края на септември 2023 година имейл листът ми с абонати нарасна значително, без да съм полагала каквито и да било усилия за това. Все още пътувахме, исках да изстискам всеки момент от нашето, удължило се с два месеца лято – казах си, че по-късно ще проверя какво се случва и забравих.

През октомври най-сетне смених имейл платформата, през която изпращам бюлетина си всеки понеделник. Старата беше станала неудобна за мен, а и за абонатите ми – поради технически ограничения не можех да им предложа добре структурирано, лесно за сканиране, четене, кликване съдържание.

Преместването беше сравнително лесно. Успях да експортна целия си имейл лист, да го изчистя от hard bounce имейли, да си направя шаблон за различните рубрики на бюлетина.

Всичко изглеждаше чудесно, докато абонатите не започнаха да се отписват. 

Обичайният процент читатели, които се отписват от всеки, изпратен мейл, е между 0,19 и 0,52%. Всичко над това сигнализира за проблем. 

Е, при мен от първия, разпратен през новата платформа, бюлетин се отписаха 1,3% от абонатите! След разпращането на втория, третия и четвъртия бюлетин, процентите ставаха все по-ниски, но пак бяха над нормалните 0,52%.

Иванка Могилска, фрийланс, свободна практика, копирайтинг, имейл маркетинг, имейл лист с абонати

Прочети какво направих.

 

Какво направих

1. Паникьосах се

Знам, че не помага, обаче да гледаш как толкова много хора се отписват от бюлетина, който подготвяш с внимание, грижа и желание да си полезен, си е обезсърчаващо, гадно и каквито-други-негативни емоции се сетиш.

 

2. Започнах да търся причината на грешното място

Първо, защото се бях паникьосала и второ, защото все още не познавах добре имейл платформата и не подозирах за съществуването на по-подробни статистики.

В следствие на това реших, че по някаква причина абонатите на блога рязко и изведнъж са спрели да намират за полезно и интересно съдържанието, което им пращам и започнах да подготвям анкети и въпросници, за да разбера какво искат да четат. Междувременно обаче…

3. Открих най-сетне списъка, в който всеки отказал се от абонамент беше посочил каква е причината за решението му

  • „Не искам повече да получавам този мейл“– повечето хора бяха отбелязали тази причина, което не дава кой знае каква информация. Освен, най-вероятно, че съдържанието на бюлетина не е достатъчно полезно и интересно за тях.
  • „Получавам мейли от вас твърде често“ – следващата най-многобройна група беше посочила тази причина.  Това малко ме озадачи, защото над/под всяка моя форма или призив към читателите да се абонират за блога „Свободна практика“ стои информация кога ще получават мейл от мен. Не знам какво може да е по-ясно от „всеки понеделник“, но знам, че процент от посетителите просто не четат какво е написано, независимо как е структурирано, колко е лесно за сканиране и се набива на очи. Някои пък извършват действието преди изобщо да са осмислили сканираната информация.

Остана ми обаче следното притеснение – от 13 години разпращам бюлетина си всеки понеделник и досега читателите му не са имали нищо против това, не се е случвало толкова много хора да откажат получаването му поради тази причина.

Зачудих се: Ако реша да послушам тези, които се отписват, и да разредя разпращането на бюлетина, няма ли другите, които са ми абонати от години, да останат недоволни? 

 

4. Обърнах внимание на две графи в таблицата с отписали се, които бях пренебрегвала досега

Графата с датата, на която посетителят се е абонирал за бюлетина и графата с датата, на която се е отписал от имейл листа с получителите му.

Всички отписали се от октомври до момента са се абонирали за „Свободна практика“ на 21. 09. 2023.

Оттук нататък беше лесно. Разрових се и видях, че на тази дата беше излязло онлайн интервюто ми в рубриката на вестник „Капитал“ – „20 въпроса“. В него, в представянето ми, имаше линк към блога. Големият трафик, който бях пропуснала, защото още съм била на вълна почивка, а също и повишеният брой абонати идваха именно от него. 

 

Какво беше станало

Звучи съвсем реалистично да се е случило следното

Хората са прочели/прегледали интервюто, харесали са отговорите и са цъкнали на линка. Част от тях са поразгледали набързо блога и са се абонирали без да се задълбочават особено в тематиката и вече наличното съдържание. (Разбира се, има и изключения и доказателство за това са абонатите, които са се абонирали през линка в „Капитал“ и все още четат моя бюлетин.)

Проблемът е, че като теми интервюто няма общо с темите на блога. В него не говоря за фрийланс, а разказвам съвсем други неща. Така че, най-вероятно, когато част от абонатите са започнали да получават моя бюлетин за фрийлансъри, са разбрали, че той не е за тях, не ги интересува и са се отписали от имейл листа. И всъщност, това е добре, точно така трябва да бъде.

 

Какво направих, за да спра потока от отказващи се от бюлетина ми абонати

Нищо.

Приех за вярна версията, която ти споделих по-горе. Съответно, примирих се с мисълта, че голяма част от новозаписалите се абонати ще се откажат в следващите седмици до месец.

Неприятно е, но рационално погледнато, това е по-добрият вариант. Те не си губят времето с тема, която не им е важна към момента и не ми се дразнят, че им пълня мейла. Аз имам по-малка, но активна имейл листа, с нисък баунс рейт и висок процент на отваряне и четене на мейлите. Затова и вероятността те да бъдат натикани в спам листи е по-малка.

 

Защо не направих опит да задържа тези абонати

Защото това би значело да променя доста тематиката на бюлетина. Което пък вероятно би отблъснало част от твърдата ми аудитория – имам редовни читатели почти от самото създаване на блога и бюлетина, както и читатели, абонирали се през годините, които ми дават обратна връзка, задават въпроси и наистина смятат споделеното от мен за ценно и полезно.

 

Какво мислех да направя преди да открия истинския проблем и да стигна до решението му

  1. Да разпратя на абонатите си анкета, за да разбера какво искат да четат. Това го правя в началото на почти всяка година, но предвид ситуацията, щях да добавя и друг тип въпроси. Вероятно щях да получа изкривена информация, нали част от отговорите щяха да дойдат от хора, които всъщност не се интересуват от горещите за фрийлансърите теми.
  2. Да се допитам до абонатите и да разредя разпращането на бюлетина, ако те пожелаят това. Въпросът е отново, доколко това желание би отговаряло на реалното желание на твърдото ядро читатели-абонати.

Изкривената информация щеше да ме накара да предприема действия в грешна посока и съответно, да изгубя ценна част от абонатите си.

 

Какво се случва с листата ми с абонати към момента

Смали се. Но процентът абонати, които се отписват от бюлетина влезе в норма, а след разпращането на последния бюлетин дори беше равен на 0.

 

С какво ти е полезна моята история

С тези няколко извода:

  1. проверявай и анализирай всяка една по-необичайна промяна в статистиките;
  2. анализирай всяка една информация; ако си на нова платформа, обърни я с хастара навън и я разучи цялата, преди да правиш заключения;
  3. не бързай да правиш промени, а ако правиш, променяй само едно нещо за една кампания – иначе няма да разбереш кое е проработило;
  4. паниката е най-безсмисленото нещо на света;
  5. по-добре по-малка имейл листа с добри показатели, отколкото голяма мейл листа с хора, които не реагират на мейлите ти по никакъв начин.

А сега, ако НАИСТИНА смяташ, че блогът „Свободна практика“ ти е полезен, абонирай се и получавай инфо за статии, покани за събития, ранен достъп до безплатни консултации със счетоводител, копирайтър и дизайнер и други благини.

Ако не, наминавай през сайта, когато си в настроение или когато мислиш, че по някоя важна за теб тема може да има статия тук.

При всяко положение, благодаря ти за вниманието и ти желая успех с каквото правиш!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *