Едно от нещата, с които най-трудно се справих в тоз живот, и даже още не знам дали съм се справила съвсем, е приемането на промяната. Може да звучи странно за фрийлансър, но е факт. Е, сега вече доста се погаждаме с нея, но изпитвам наистина голямо възхищение към хора, които изглежда са я приели изцяло и не мога дори да ги заподозра в тревожност и страх, когато нова промяна се задава на хоризонта.
Такъв човек ми изглежда Анна Цочева – илюстратор, автор на комикси, създател на Манга академия и най-новият гост в рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“.
Прочети интервюто, което направи с нея Александра Джандева, за да разбереш как става този фокус с приемането на промяната и какво смята Анна за необходимостта фрийлансърите да се занимават с маркетинг (прекрасно мнение по темата!). Интервюто е пълно с истински фрийланс откровения и вдъхновения. Прочети го, сподели го с приятели, приложи новите си открития към твоята свободна практика.
Успех!
Анна Цочева: Единственото постоянно нещо е промяната
Здравейте, Анна, благодаря ви, че приехте поканата ми. Ще се радвам да се представите – с какво се занимавате и какво е образованието ви?
По образование съм художник-реставратор, но още от студентските си години се занимавам най-вече с илюстрация, комикси и анимация.
Рисувате комикси от 2003 г. – как открихте, че те са вашата страст и призвание?
Честно казано, не знам дали съм открила нещо като единствена страст и призвание. Има много неща, които ме вълнуват – образование, творчество, анимация и други.
Ако имам призвание, то може би е да съм любопитна и да експериментирам. Смятам, че хората трябва да са свободни и да си позволяват да търсят себе си, да се променят.
Съществува известна нагласа, че човек е едно цялостно и кохерентно нещо – но ние сме многопластови и често растем в различни посоки, имаме различни периоди.
Не е задължително само едно нещо да ни води и определя.
Как започна вашата кариера – колко време бяхте на свободна практика, имахте ли трудности в началото и какви бяха те?
Истината е, че след завършването си вече знаех, че искам да се занимавам най-вече с илюстрация на книги. За мен това беше сферата, в която има най-много свобода от гледна точка на стил и техника. Човек може да създава всичко – от класически гравюри до абстрактен минимализъм.
Знаех, че много малко издателства работят с постоянно назначени илюстратори. Така че може да се каже, че не съм се замисляла за друго, освен за свободната практика.
Като всички съм имала трудности в намирането на клиенти, определянето на цени, разучаването на различен софтуер или онлайн платформа.
Може би най-много ми тежаха трудности в това да осмисля юридическите и счетоводни проблеми. Ако за много други неща човек може да подходи с интуиция, тук правилата са доста конкретни, но и оплетени. Всичко е много специфично, според случая, а и законодателството на всяка държава си е за себе си.
Кои са най-големите предизвикателства пред младите художници и аниматори в България? Има ли подкрепяща среда за развитие?
Все още има предразсъдъци относно рисуването и творческите професии изобщо: кой може и кой не може да занимава с него („само ако си много талантлив е позволено“), дали това изобщо е работа, дали е „нормална“ професия. Дали човек може да си изкарва прехраната („ рисувай си за удоволствие, но все пак запиши едно право“).
Тази „социална“ бариера може да е много трудна за преодоляване, особено за младите художници, защото често идва от хората в непосредственото им обкръжение, от които се очаква те да имат подкрепа в началото.
Без тази подкрепа – емоционална, финансова, логистична, може да е много трудно човек да стартира.
За мен лично, предизвикателство се оказа „административната“ бариера. А именно, колко е трудно да работиш на нещо друго, освен на трудов договор. Имам предвид юридически, административно, счетоводно.
Налага се да знаеш много повече – да си четвърт юрист, четвърт счетоводител и дори и тогава се оказва, че законите като че ли не са предвидили хора като теб.
Много е трудно за един начинаещ фрийлансър да се ориентира в такава ситуация.
Липсва не само ясна информация (поднесена като за неспециалисти), но и понякога адекватна законова рамка за хора със свободни професии и стартиращи бизнеси (благодарности на този блог в това отношение).
Какъв съвет бихте дали на начинаещите си колеги? Кои умения бихте ги посъветвали да развиват с приоритет?
В нашата сфера голямо значение се отдава на това колко си добър технически. Но бих казала, че това умение се усъвършенства по-лесно – има изобилие от информация по темата и ако човек е упорит и вложи систематични усилия, може да постигне добро ниво.
Много по-ценно става обаче, как всъщност ще приложиш уменията си. Как чрез рисунка или графика можеш да предадеш идеята, от която клиентът ти има нужда? Как визуално да се предаде дадена информация, така че хем да е разбираема и ясна, хем да бъде и естетически издържана?
Бих посъветвала младите автори, освен техническите задачи, да си дават и такива, свързани с конкретни цели. Те може да са инспирирани от реални казуси, например: „как би изглеждала новата обложка за албума на любимата ми група?“ или „рекламен плакат за последния филм, който ми хареса“.
В самото начало е възможно да е трудно да достигнете до интересни проекти (или до каквито и да е проекти), но никой не е казал, че не може да си ги давате сами. Те ще ви помогнат да работите не само върху техниката, но и върху приложението, да решавате проблеми и ще бъдат чудесно допълнение в портфолиото ви.
Знам, че за повечето хора, които се занимават с изкуство частта с продажбите е трудна – и тук имам предвид не само говоренето за крайната цена, но и самото ценообразуване, рекламирането. Доколко хората на свободна практика трябва да се стараят да разбират и от маркетинг?
В момента, в който човек работи на свободна практика, тоест намира клиентите си сам, той вече има някакъв маркетинг. Той може да е успешен или не, но не можем да изберем да „не се занимаваме“ с него.
Решението да публикуваме в социалните медии или да страним от тях, желанието ни да се представяме в една или друга светлина, да сме популярни в едни или други среди, това вече е някакъв маркетинг. Въпросът не е дали ще разбираме и ще се занимаваме с тази част, а колко и дали ще го правим съзнателно и целенасочено.
Според мен, дори и човек да не харесва тази част от работата си, е добре да взима информирани и осъзнати решения.
Има хора, които предпочитат да търсят работа чрез познанства и „нетуъркинг“, и други, които държат на имиджа си в социалните медии. Такива, които предпочитат да работят с цена на час и такива, които да работят за фиксирана сума.
Никой няма универсална рецепта за успех. Ако я имаше – всички щяхме вече да я ползваме. Информирайте се, вслушайте се в препоръките на специалистите и вземете решението, което е подходящо за вас. Всяко решение ще има някои недостатъци – няма перфектен ход. Важното е решението да не е оставено на случайността.
От 2011 г. преподавате рисуване на комикси – как се роди идеята за Манга Академия? Какво се случва в нея и как помагате?
Манга Академия се роди от моята лична нужда да общувам с повече хора със сходни интереси, но и от разбирането, че не е достатъчно да има читателски интерес към комиксите у нас – трябва да има и кой да ги създава.
Развитието на комикс и манга общността – създаването на разбиране за това изкуство сред творци и читатели – беше сред основните цели.
За нас винаги е било важно да дадем на курсистите си не просто едно количество информация, която биха могли да намерят лесно в Интернет, а среда, в която да се чувстват подкрепени. Умения, които да им помогнат да използват знанията си и начин на мислене, който да ги подготви да учат и да се развиват сами.
Извън самите уроци по рисуване, с учениците си правим неформални срещи, участваме в проекти и събития, в които те показват работата си, поддържаме връзка с тях и си помагаме взаимно в различни творчески и житейски ситуации.
Какви са вашите впечатления от децата – от каква подкрепа се нуждаят те в училище и извън него, за да развиват своя талант? Има ли достатъчно подготвени преподаватели, които да ги подкрепят?
Тук отговорът не е еднозначен, защото, както вкъщи, така и в училище, ситуацията за всяко дете е различна. Чувам за много подкрепящи преподаватели и родители, но и много истории за неразбиране, отхвърляне.
Основният вид подкрепа, който ми се струва, че липсва, е по отношение на свободата на изразяване. Често съществуват определени разбирания от преподавателя (или родителя) по отношение на естетика, стил и съдържание. Те могат да варират от „небето трябва задължително да е синьо“ до „комиксът не е изкуство“.
В много случаи преподавателят се опитва да наложи своята стилистика и предпочитания, вместо да се опита да се води от потенциала и интересите на детето.
Според мен трудността в ролята на учителя по рисуване, е в това, не да подобрява създаденото по свой собствен калъп, а да намери начин да извади най-доброто от ученика, запазвайки посоката, в която детето иска да върви.
Вкъщи смятам, че най-добрата подкрепа е искреният интерес към работата и личността на детето. Празните хвалебствия се изтъркват бързо и фокусират вниманието на децата върху резултата. Много по-ценно е да попиташ за намерението и трудностите в създаването на една рисунка или да похвалиш неща като старание, внимание, смелост, упорство, вместо самата рисунка.
В какви други проекти участвате напоследък и бихте ли споделили за тях?
Един от най-вълнуващите проекти беше издаването на книгата „Дневник на младия комикс художник“ с помощта на Национален фонд Култура. Това беше проект, в който участват 17 от курсистите на Манга Академия от последните 10 г и няколко наши колеги комикс художници.
Целта му е да помогне на начинаещите комикс автори и да покаже, че у нас има млади хора, които творят в тази област. В книгата всеки от авторите споделя за своите трудности и как ги е преодолял под формата на есе, комикс или илюстрация.
От миналата година Манга Академия участва и в един интересен международен комикс проект, за който нямаме търпение да разкажем повече скоро.
Можете ли да споделите от кои ваши колеги – български и чуждестранни – се вдъхновявате и учите?
Вдъхновявам се от творци, които си позволяват да бъдат различни. Разбира се, няма нищо лошо в постоянство и характерния стил. Но се вълнувам, когато любими автори покажат нещо изненадващо или нетипично за тях, или започнат работа в различна сфера. Това за мен ги прави интересни и истински. Вдъхновявам се от свежия поглед на учениците ни и от автори, които с творчеството си подкрепят различни социални каузи.
Винаги се интересувам от общностите и има ли приемственост между поколенията. Има ли достатъчно събития и конкурси, български и международни, в които младите художници да участват и образно казано „да сверят часовника си“?
Не е новина, че светът вече е безкрайно свързан и човек има достъп до събития от цял свят. Това могат да са изложения, фестивали, конкурси, резиденции, изложби и всякакви други възможности за изява и обмен на творчески идеи.
Много млади художници са резервирани към някои от тях – дали защото имат съмнения в себе си или пък не виждат ценност в участието. Последното особено важи за по-малки или непопулярни събития с местна публика.
Смятам, че е важно да се участва (например в български изложби и конкурси), защото има огромна ценност в това да дадеш публичност на по-непопулярни изкуства. Да покажеш на прохождащите артисти и на публиката, че има успели творци в тази сфера.
Забравих ли да ви питам нещо важно, което бихте искали да споделите с читателите на блога? Послание, съвет или мисъл, която ви е помагала най-много в трудни моменти.
Може да е изтъркан израз, но единственото постоянно нещо е промяната – ще откриете професия, режим на работа, подходящ маркетинг, които ще работят за вас.
После нещо ще се случи и вие ще се адаптирате и ще пипнете малко плана. Ще смените ходенето във фитнеса с разходки с кучето, работата от вкъщи – с пътувания.
После това може да спре да работи за вас и да ви се прииска (или наложи) да поработите от офиса. В тази ситуация много хора чувстват, че са се провалили. Че не са способни да си намерят „мястото“. Но истината е, че светът и ние самите сме динамични.
Вярвайте в себе си и своята способност да се адаптирате, когато промените се случват. Те не са лични провали, а просто естествения цикъл на живота и са неизбежни.
Запознай се с работата на Анна:
===
Казвам се Александра Джандева и имам над 13 годишен опит като журналист. След раждането на трите ми деца се насочих към работа на свободна практика.
Поддържам личен блог, с който подкрепям майките и жените да развиват смело и уверено кариерата си.
