3 типа клиенти, с които е по-добре да не работиш

Да откажеш работа? Това вероятно ти звучи като пълна лудост, особено ако си начинаещ фрийлансър. Докато не дойде един ден, в който изтормозен, уморен и нервен, не се чуеш как съветваш потенциален клиент да потърси някой друг твой колега. Не се притеснявай. Това е съвсем нормално и дори колкото по-рано ти се случи, толкова по-добре. Сега сигурно си мислиш “Тая говори пълни глупости!”. Хвърли един поглед на описаните 3 типа клиенти, с които е по-добре да не се захващаш и помисли пак.

 

Клиентът, който не знае какво иска

Има хора, които не са много наясно какво точно искат и те търсят първо за консултация. След това обмислят предложенията ти и ти възлагат работата или не ги виждаш повече. Има други, които уж ти искат съвет, но на практика нещата стоят малко по-иначе.

Тези клиенти непрекъснато ограничават опитите ти да си свършиш добре работата. Те повтарят, че ти си специалист и знаеш най-добре, но не спират да ти се бъркат, карат те да пробваш това, онова и трето и твърдят, че със сигурност ще разпознаят това, което искат, когато го видят. Те те наемат да им редактираш текстовете на сайта, но междувременно споменават, че не бива да ги променяш много – много, защото са ги копирали от не-знам-си-кое-светило в техния бранш. Или искат да им представиш 4 – 5 варианта за дизайн. Поне! След като ги видят им хрумва гениалната идея да те накарат да вземеш по някой елемент от всеки вариант и да направиш 6 и той е почтии това, което си представят.

С времето ще се научиш да ги разпознаваш още по време на началните разговори. Отърви се от подобни клиенти без никакви колебания. Защото ще започнеш работа, вероятно дори ще си получиш 50% авансово плащане, но това ще бъде краткото ти щастие. Тези клиенти винаги искат още един вариант, имат безброй корекции, взимат елементарни решения в продължение на седмици. Парите няма да са достатъчни, за да покрият цялото време, което губиш с тях. Междувременно ти е по-трудно да се съсредоточиш и да захванеш друг проект. Просто те винаги искат още една малка корекция, която ти отнема минимум половин час. После още половин, за да се настроиш на работна вълна за друг проект. И така, докато не останеш изтощен, омерзен и с лепкавото чувство, че правиш пълни безсмислици и не взимаш никакви пари.

Svobodna_praktika (2)

Клиентът, който непрекъснато те притиска със сроковете и проверява докъде си стигнал

Той иска всичко да стане веднага. Ти му обясняваш, че цената за експресна поръчка е двойна, но дори и тройно да ти плати, има техническо време за изпълнение на всяка задача. Припомняш, че ненужното пресиране се отразява на качеството на работата, което е само в ущърб на самия клиент и бизнеса му. И той се съгласява с теб. Договаряте в какъв срок трябва да се изпълни поръчката, например една седмица. Клиентът те оставя един ден на спокойствие. На следващия звъни, за да пита докъде си стигнал. На по-следващия вече настоява да му покажеш какво си направил, а на третия, ако не си готов, вдига скандал и заявява, че се отказва и разбира се, няма да ти плати.

Остави настрана обичайния невъзпитан и обиден тон, с който говорят тези клиенти. Допусни, че има свестни хора, криещи се зад маската на грубияни и точно един такъв стои пред теб. Това, че клиентът непрекъснато ти диша във врата и иска да те контролира добавя ненужно напрежение към работата ти, което пък се отразява на качеството й. Съгласието му с нормалните срокове, поискани от теб, е само привидно и ти си обречен да преживееш скандал с недоволен, едва ли не измамен клиент. Ще се чувстваш зле. Освен това няма да си получиш парите, защото според него не си спазил договорката ви. Междувременно няма да си вършил нищо друго, защото си бил зает с неговите неща. На загуба си откъдето и да го погледнеш.

 

Клиентът, който се обижда, когато му поискаш авансово плащане

Често съм чувала колеги да се оплакват, че поискат ли част от сумата като авансово плащане, клиентите най-често отговаряли: “В България няма такава практика.” Още веднъж ти казвам и на теб – това просто не е вярно.

Други фрийлансъри са се оплаквали, че някои клиенти се обиждат, ако им поискат част от сумата в аванс. Как можело да им нямат доверие? Ако това ти се случи, съветвам те и ти да се обидиш и да зададеш същия въпрос – “Как може да ми нямате доверие?”.

Когато започваш работа с нов клиент, е съвсем нормално да си поделите отговорността и да получиш 50% от сумата предварително. Това е важно по няколко причини:

  • показва, че клиентът ти има доверие;
  • кара го да се ангажира повече със собствената си поръчка; в противен случай можеш да го чакаш около месец да ти пусне информация и материали, после около два месеца да прегледа и да нанесе корекции, не че капарото ще те предпази съвсем от протакане, но все пак има ефект;
  • позволява ти да се успокоиш и да си свършиш по-добре работата.

Ако някой се обижда и фръцка като ощипана мома, когато заговориш за капаро той или ти няма доверие, или ще се мотка дълго,или просто ще забрави да ти плати накрая. А може и всичките неща наведнъж.

Сигурна съм, че си срещал в практиката си доста такива клиенти, но страхът, че утре може и да няма работи ти е попречил да ги подариш на конкуренцията. Направи си изводите от прочетенето и вложи усилията си в търсене на други клиенти или просто си почивай. Дано тази статия ти помогне.

п. с. Сподели с нас на какъв тип клиенти отказваш работа. Сигурна съм, че съм пропуснала някой.

 

5 comments to “3 типа клиенти, с които е по-добре да не работиш”
  1. Здравей, супер статия. Аз лично съм имал проблеми с клиенти, които избягват плащането с обяснение, че искат пробен текст. Тъй като все още не съм много опитен в този бизнес, винаги се чудя как да реагирам в такива случаи, особено след като се опарих няколко пъти – след изпращане на пробен текст, просто не отказаха да плащат.

    Разбирам да има някакви забележки към текста. Но тези клиенти не ги споменават. Освен това не ми казват изискванията си в началото – и накрая просто отказват да платят и/или започват да искат още ПРОБНИ текстове и така до безкрай.

    Обикновено аз просто спирам комуникацията с такъв клиент. Но всеки път ме човърка въпросът “Ами ако?”, питам се дали все пак клиентът не е обещаващ и дали трябваше да направя компромис, въпреки грубото му отношение.

    Също така ме дразни, когато клиентът умишлено, от небрежност или даже от стеснение избягва да говори за пари и поддържа един уклончив тон, докато преговаряме. Затова и свикнах аз директно, даже още в началото, да обясня на всеки кое колко струва, пък който се разстрои от търговския ми тон да се разстройва колкото ще.

    Ето и малко мои разсъждения по темата: http://www.avtorsko.com/2015/04/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D1%81-%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8/

    Ти как реагираш в подобни ситуации?

  2. Аз обикновено правя съвсем кратки пробни текстове. Един абзац превод или редакция на текст и до 200 думи пробен текст. Всичко по-дълги проби се заплащат.

    Задължително питам за предварителни изисквания. Ако ми кажат: “ти пиши, после ще редактираме”, обяснявам, че това най-вероятно ще създаде двойно работа, а тя съответно се заплаща два пъти. Задължително си искам и капаро. Много рядко, в специални случаи, работя без предварително плащане на 50% от сумата.
    Затова и няма как да не стане въпрос за парите. След като получа информация за проекта просто казвам колко ще струва работата ми по него.

    В началото допусках веднъж – два пъти грешката да не питам колко ще ми платят. Ползите от това бяха две: статията “Не съм договорил цена преди да си свърша работата” и навикът ми винаги да договарям парите предварително без да се притеснявам.

    Вече не ме човърка и въпросът дали не трябва да преглътна грубото отношение. Възползвам се от едно от предимствата на това да съм фрийлансър – не съм длъжна да търпя невъзпитани хора. Просто препоръчвам на клиента да се ориентира към колеги.

  3. Лично на мен “Клиентът, който не знае какво иска” е от най-любимите ми. Аз обаче от доста време вече избягвам да работя по проекти с фиксирани бюджети; вместо това таксувам на час. Много по-елегантно се получава и за двете страни – особено когато не може да се предвидят параметрите по проекта в самото начало. Корекции в бъдеще, смяна на стратегия, промяна в плана – добре са дошли. Повече работа = повече часове = повече пари.

    Когато сравнявам двете положения (фиксиран бюджет или заплащане на час), като че ли клиентът успява да вземе по-бързи и качествени решения по проекта си, когато плаща на час – поне моят личен опит показва именно такъв ефект (мога много да спекулирам за причини “Защо не е така и при фиксираните бюджети?”).

    Колкото до контрол-фрийковете и обидчивите на авансови плащания клиенти – уволнете ги! Или както Иванка каза по-горе: подарете ги на конкуренцията! 🙂

  4. Много любопитно и полезно четиво. Аз съм се сблъсквала с клиенти, които искат за бъдат обслужени на цена по-ниска от тази на друг колега, който вече обслужва клиента на обидно ниска цена. На такива им казвам двойната ми тарифа, за да е сигурно, че пазарлък няма да стане.
    Поздрави, и продължавай да пишеш, с интерес чета статиите тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published.