Откъде работя днес – Флоренция

DSC_0236

Днес работя от Синя – едно село/предградие на Флоренция. За първи път откакто сме в Италия имаме нещо като приличен интернет. Дотук ни спасяваше най-вече мобилният.

Синя е чудно място за работа. Тихо е, зелено е и топло. В цялото село/предградие има точно две кафенета. Едното е затворено, а другото го държат двама дядовци, които не знаят английски, но за сметка на това не спират да ти говорят и да искат да ти помогнат с нещо. С какво точно… ще остане загадка. Ако имаш мобилен интернет или не ти трябва такъв, можеш да работиш и от масите на тяхното кафене. Заслужава си да се разсейваш от така важните си задачи с гледката към площада, планината и околните къщи.

От самата Флоренция никак, ама никак не ти препоръчвам да се опитваш да работиш. Претъпкано е от туристи и местни, които искат да ти продадат нещо. Няма как да си събереш главата. Кафенетата също са доста шумни. Интернет? Ко? Не! Е, в някои заведения има, но по-добре си свърши работата в хотела и се разходи на спокойствие.

Доколко ще ти се получи е отделен въпрос. Ако искаш, прочети за моето произшествие във Флоренция и виж до какви два ценни извода ме доведе то. Цък.

Ае

п. с. Прилагам и малко снимков материал, който няма нищо общо с работата.

DSC_1017 DSC_0234

Общи правила за писане на статии и текстове в уеб

Подготвил си се за писането на текста:

  • направил си проучване на различните групи потребители;
  • намерил си верния тон (съобразил си се с техните предпочитания, език/жаргон, ниво на образование);
  • проучил си достатъчно подробно темата, по която смяташ да пишеш;
  • знаеш какво ново ще кажеш.

Сега остава да пристъпиш към самото писане. За начало ти предлагам няколко общи правила, които никога няма да те подведат.

1. Пиши разбираемо. 
Когато знаеш за какво говориш, обикновено можеш да го обясниш с думи прости, така че да те разберат и твоите читатели. (Разбира се, когато пишеш научен текст или за строго специфична потребителска група – партньори и клиенти, които са наясно с бранша ти и неговите особености – използваш съответните термини.)

Помни, че потребителите бързат и ще се зачетат в написаното само, ако то им дава нужната информация и ако го разбират. Не усложнявай текста повече от необходимото, защото бързо ще губят интерес към него. Не го и опростявай твърде много, защото няма да му имат доверие.

2. Използвай простички, кратки изречения.
Чела съм разказ, дълъг няколко страници, който всъщност е едно изречение. Но аз и ти не сме велики латиноамерикански писатели и не пишем художествена проза, а съдържание за сайтове. За нашите читатели е по-добре да се придържаме към простите изречения.

Започнеш ли да използваш твърде много запетайки, тирета, „който”, „която”, „които” и да вметваш вметки във вметнатите части на вече вметнатото изречение, нещата стават сложни и хората просто отказват да четат.

Не те съветвам да опростяваш до степен „четиво, подходящо за едноклетъчни”, а по-скоро да се научиш да разплиташ и излагаш стройно и ясно собствената си заплетена и разхвърляна мисъл.

3. Не прекалявай с прилагателните.
Фактът, че можеш да изредиш 13 прилагателни в 1 изречение, за да похвалиш прахосмукачката, която продаваш, показва само, че имаш богат речник. Потребителите нямат нужда от уникалните ти, невероятни, прекрасни, практични, добронамерени и приятелски уверения колко добър е твоят продукт. Имат нужда от факти:

  • какво точно прави този продукт;
  • как ще им помогне да решат проблема, който ги е довел до твоя сайт;
  • колко ще им струва да го купят/наемат;
  • как ще го получат;
  • каква е гаранцията, че ще работи и какво става ако все пак не получат очаквания резултат.

Разбира се, ще ти е нужно някое прилагателно тук-там, но не прекалявай.

4. Превърни качествата на продукта в ползи за клиента.
Това има общо с липсата на прилагателни и необходимостта от факти. Формулирай последните не като предимства на предлагания продукт, а като ползи за клиента. Така с един крушум удряш  четири заека:

  • информираш отсрещната страна как ще й решиш проблема;
  • пишеш така все едно отговаряш на вече зададен въпрос, което пък помага на потребителите да те намерят по-лесно;
  • текстът е ясен и разбираем;
  • по-лесно ти се получава да направиш „карта на текста”.

5. Направи „карта на текста”.
Помниш, надявам се, че първоначално потребителят сканира, а не чете. Помогни му да разбере по-бързо дали твоята публикация му върши работа. Използвай подзаглавия за ориентири. Нека само от един поглед, да вижда в кой абзац каква информация ще намери. (Как се пишат заглавия и подзаглавия е дълга тема, по която скоро ще напиша отделна статия.)

Припомни си как да се подготвиш за писане на статии в уеб. И действай.

Откъде работя днес – Ронкаделе, Италия

DSC_0200Вятърът ни довя в Ронкаделе, Тревизо. Накъдето и да погледне човек вижда лозя, наблизо минава река Пиаве, небето е мастилено с бели облаци, а местните хора не говорят английски. За сметка на това рисуват отлично, когато трябва да ти обяснят как се стига до даден адрес.

Отседнахме в дома на може би единствената англичанка наоколо. 🙂 Съжителството с котка, куче и бъбрива, усмихната домакиня действа разложително на работния процес.

Безжичен интернет няма в цялото село. Другият е в общи линии приличен. Ако не трябва да си онлайн, можеш да седнеш с  компютъра в единственото кафене и да се правиш, че работиш до насита. Аз предпочетох по-мързеливия начин.

 

 

С какви клиенти искаш да работиш

И защо е важно в някакъв момент да си изясниш този въпрос

Много фрийлансъри не се замислят с какви клиенти искат да работят – малки, средни, големи, всякакви фирми. Може би и ти си от тях. Важно ти е да имаш поръчки, колко голям е клиентът не е от значение. От една страна си прав. Особено в началото не е важно. От друга страна, когато целенасочено търсиш клиенти, добре е да знаеш къде и в какво всъщност се прицелваш. Как да разбереш?

Continue reading

Как да се подготвя за писане на статии и текстове за уеб

В статията „Какво е това копирайтър” ти споменах, че има различни видове копирайтинг. Понеже предполагам какво най-силно те вълнува ще започна с писане за уеб. То включва писане на статии, писане на съдържание за сайтове, текстове за банери, etc. и се подчинява на малко по-различни правила от тези за писане на текстове за хартиени издания.

Структура
Когато пишеш статия за списание, което излиза на хартия, структурата му обикновено прилича на пясъчен часовник. Имаш увод, теза, изложение (доказателства) и заключение. Когато пишеш статия за блог или съдържание за сайт, структурата представлява обърната пирамида. Започваш с най-важното и оставяш най-маловажните неща за финал.

Добре е да предположиш какво биха искали да разберат от твоята страница, конкретно твоите потребители, и да го изведеш на максимално челна позиция. Помисли си само как ти преглеждаш някой сайт, за да намериш каквото ти е нужно. Не четеш всичко наред, сигурна съм. По-скоро сканираш, за да намериш нужната ти информация. Това правят и твоите потребители. И ако не намерят каквото търсят в първите един – два абзаца, и ако нямаш подзаглавия, които да ги ориентират какво има по-надолу в статията, просто натискат close и продължават нататък.

Въпроси и отговори
Сигурно имаш GoogleAnalytics на сайта си, а също така ползваш GoogleWebmastersTools. Ако ги разглеждаш достатъчно често, та дори и не толкова внимателно, сигурно си забелязал как търсят твоите потребители. В повечето случаи те задават на търсачките въпроси. Сякаш срещу тях стои жив човек. Дори и да не намират сайта ти през търсачка, те пак имат формулиран въпрос, на който търсят отговор.

„Как се пише оферта”
„Как се прави презентация”
„Как да започна работа като фрийлансър”

Затова и ще спечелиш, ако им даваш отговори. Откъде да знаеш какво точно питат? Използвай инструментите за анализ, а също и акъла си, за да разбереш.

Опознай потребителите си, за да знаеш какво да им кажеш
Написването на един текст е сравнително лесно нещо. По-трудната част е да измислиш какво точно да кажеш на тези, които ще го четат. Да проверяваш по какви ключови думи те намират е само малка част от нещата, които трябва да направиш преди да решиш за какво да пишеш.

Опознай потребителите си. В дебелите книги за писане за уеб е подробно обяснено как да направиш няколко различни профила за различните потребители, които ще посещават сайта ти. В книгите за реклама също. Почети по темата.

Нямаш толкова време? Все ще намериш, но дотогава просто прояви съобразителност. Ще пишеш например за сайт за скъпи детски колички с много екстри и допълнителни функции:

  • помисли какво вълнува всички майки;
  • после стесни кръга – какво е важно за майките, които нямат финансови затруднения; ще е глупаво да акцентираш върху „евтини детски колички”, трябва да е нещо друго – прецени какво;
  • иди в истински магазин за скъпи детски колички, наблюдавай клиентите; как говорят с продавачите, как се държат помежду си, какво обсъждат.

Използвай всичките си анализи и изводи, за да напишеш текста. Ако си се подготвил добре, ще нацелиш и тона на комуникацията, и ще акцентираш върху важните за конкретната потребителска група неща.

Бъди полезен
Това сигурно си го чел сто пъти, но ще повторя и аз. Не изтъквай предимствата на продуктите, които предлагаш, не се хвали колко много знаеш. Достатъчно е да кажеш на твоите потребители как ще решиш конкретни техни проблеми. И те сами ще ти станат клиенти.

Намери своя глас
Дори да пишеш по много изтъркани теми, защото такава ти е нишата – вече твърде разработена – или просто такава поръчка са ти възложили, намери начин да добавиш нещо ново; да дадеш по-интересна гледна точка; да направиш текста по-забавен. Тогава потребителите ти ще те четат и ще очакват нови публикации.

Засега толкова по темата. Струва ми се достатъчно за начало. По-конкретни съвети за самото писане очаквай следващата седмица. И не забравяй, най-добрият начин да се научиш да пишеш е като четеш. И пишеш. Много.

Откъде работя днес – нова рубрика

лятното работно място на един фрийлансър Предстоят ми два месеца и половина разходки с кола из Европа. Решила съм да работя, да разглеждам нови места, да се радвам на морето и на новите хора, които срещам. Междувременно ще те информирам за важните за работата на един фрийлансър неща: състояние на Интернет връзката в хостели и кафенета, тихи и шумни заведения; места, с подходяща атмосфера за работа, места, на които всичко крещи: „почини си“ и каквото друго се сетя. Към всеки пост ще има и снимки.

Виж къде работя днес и откъде подготвям пътуването. Мястото се казва вилна зона “Изгрев”. Намира се между Албена и Балчик. Терасата гледа към планината. Дворът – към морето. Интернетът е слаб към никакъв. Мобилният на Vivacom  е спасение в случая. Мястото е тихо и подходящо за фрийлансъри, които си пускат шумове от гора – птички, вятър – за да се съсредоточат и да работят по-добре. Това е. Повече интерсни снимки и инфо, скоро.

п. с. Похвали се от кое кътче на страната или света работиш днес. В статиите от тази рубрика публикувам снимки, информация за интернета по хотелите, квартирите, препоръки за заведения, от които може да се работи – въобще, всякакво полезно инфо за фрийлансъри.

Сподели информация по темата с нас, като добавиш свое кратко представяне и линк към сайта ти.

Предпоставки за успешни преговори с клиент – голяма компания

Ти си фрийлансър, който вече има значителен опит в преговорите с клиенти – малки и средни фирми. Най-накрая получаваш покана за среща от голяма фирма!

Защо всички решаваме, че работата с големи клиенти ще ни оправи живота и даваме ли си сметка какви са предимствата и недостатъците на това сътрудничество, ще нищим следващата седмица. Засега ти предлагам няколко съвета как да си постелеш за по-успешни преговори с клиент – голяма компания, основани на личния ми опит.

1. Не се спичай. Не позволявай на гръмките позиции, изписани по визитните картички, луксозния офис в лъскава бизнес сграда и високомерната секретарка да свалят самочувствието ти под нулата.

Помни, че:
1. всеки голям бизнес е бил малък и е започнал отнякъде;
2. всяка секретарка е зависима от настроението на шефа си, ти зависиш само от собствените си желания;
3. често пъти мениджърите се държат доста надменно или арогантно, облягайки се на известното име на голямата компания, в която работят. Ти се облегни на своето име, за което работиш неуморно и успешно. Сам.

Ако ти не позволиш, никой не може да ти смачка самочувствието. В случай, че не си много уверен в себе си, напиши си предварително на едно листче всичко, което си постигнал дотук. Може да звучи смешно, но работи. Често пъти не си даваме сметка колко много сме направили и с колко много неща можем да се гордеем.

2. Не бъди твърде високомерен. Понякога, като защитна реакция, ти самият ставаш толкова надменен и неприятен, че чак не можеш да се познаеш. Това също не е добра идея. Освен надувките в големите компании работят и хора със знания и опит, от които можеш да научиш много. Затова се опитай да намериш златната среда. Не позволявай да ти скачат по главата, но и не упражнявай стъпките на валса по гелосаната коса или голото теме на човека отсреща.

3. Реши дали ще играеш по правилата или ще се правиш на противник на корпоративния консерватизъм. Имам предвид облеклото ти. Можеш да се нагласиш според бизнес етикета или да си останеш с оранжеви кецове и дънки и само да смениш тениската с риза. В първия случай имаш шанс да получиш одобрението и на секретарката. Във втория случай ще се забавляваш много с леда в погледа й, който преминаваа в оглупяване, когато кажеш, че имаш среща с шефа й. Помисли добре преди да решиш. Ако не се чувстваш комфортно, вероятността да доведеш преговорите до успешен край е почти нулева. Сферата, в която работиш също е от значение. Ако си счетоводител на свободна практика, добре е да вдъхваш доверие и да си свалиш халката от носа преди да тръгнеш за срещата. Ако си фрийлансър копирайтър или дизайнер, то нестандартното, цветно облекло и шашавата прическа са в твой плюс.

Каквото и да решиш, съветвам те да си носиш визитка и да не я побутваш смутено към ъгъла на масата, а да я подадеш със самочувствие.

4. Научи как работи цялата тежка машина. Не се опитвай да започнеш и приключиш преговорите още на първа среща. Ще се прецакаш.

В повечето случаи големите компании са тромави, имат установени правила за всичко, за което можеш или не можеш да се сетиш. Постарай се да разбереш как функционира тази машина. Какви са процедурите по отношение етапите на работа, предаване на проекта, начини на плащане. (Те може да се окажат неизгодни за теб. Например: една голяма фирма няма дори да усети ако получава плащания за извършена работа след месец – два, но за начинаещ фрийлансър това може да е пагубно.) Измъкни максимум информация за срокове, бъдещи планове относно проекта, за който говорите, защо са се обърнали точно към теб. Едва след това вече имаш създадена база за преговори. Поискай време да обмислиш нещата, за да можеш да им предложиш най-изгодния вариант и насрочи втора среща или разговор в скайп.

5. Грижи се и за своето удобство. Това, че клиентът ти е голяма фирма с офис по-близо до Пловдив отколкото до София, може да се превърне в проблем, ако трябва всeки път да ходиш на място. Не си размествай целия график, за да направите втората среща. Още от самото начало покажи, че искаш да постигнете максимално удобни договорки и за двете страни. Читавите клиенти оценяват това.

Мисли за голямата фирма като за останалите си клиенти. (Като не забравяш съвет 4.) Всички други очаквания или представи, с които я натовариш, ще са пагубни за преговорите и съвместната ви работа заедно.

Успех!

п. с. Поредицата с копирайтърски съвети ще стартира тази сряда.