Децата падат жертва, освен ако не сте скъпоплатен в своята професия

Второто интервю от поредицата „Фрийланс и родителство“ е вече факт. Не го пропускай. Още една гледна точка по темата може само да ти е полезна. Особено ако се колебаеш какво да бъдеш - фрийлансър, родител или и двете. Както се досещаш, ще се радваме да споделиш с нас и своето мнение.

Приятно четене.

=======

Евгения Каравачева: Децата падат жертва, освен ако не сте скъпоплатен в своята професия

интервю на Мая Цанева

Евгения Каравачева е блогър и последните 10 години работи по фрийланс проекти в IT-сферата и финансовите пазари – преводи, писане на статии. В момента работи от Лондон, където иска да се реализира в IT-сферата. За да се издържа и да помага на семейството си, помага в домакинството на британско семейство. Има две дъщери – Диана на 20 г. и Люси на 8 г.

EKavanacheva

От колко години работиш на свободна практика и как започна?

От 12-годишна. Разбира се, през 1988 г. на такъв тип работа му казваха „на свободна практика”, а не „freelance”. Тогава помагах в студентската кооперация на дядо ми, професор в Тeхническия университет, когато имаше поръчки. Сглобявах неговия патент – Механизъм Свободен Ход.

През последните поне 10 години се занимавам с фрийланс проекти в IT-сферата, преводи, писане на статии. Преди 4 години постъпих във фирма с гъвкав режим на работа. Това ми позволи преди 2 години да се включа в международен проект за английска компания като фрийлансър. Миналата година той така се разрасна, че предпочетох да се отдам изцяло на него. За съжаление след няколко месеца настъпиха промени и аз реших да замина за Англия. Междувременно поемах и други, по-дребни поръчки.

В Лондон искам да намеря работа в IT сферата. Но целият ми 6-годишен опит в този сектор в България тук не струва нищо. Необходими са като минимум някои сертификати, за които уча в момента, референции. Междувременно, за да се издържам и да помагам на семейството си, работя като домакиня.

Имаш дългогодишен опит като фрийлансър в няколко области – IT, копирайтинг, в България, както и в чужбина. Какво те държи на свободния пазар и какво би те върнало на пазара на заетостта на трудов договор?

Свикнала съм да правя няколко неща едновременно. В момента работя както като домакиня в Лондон, така и по английския проект.

През годините как съчетаваше родителство и работа на свободна практика? Какви умения разви? Какво отличава отглеждането на първото и второто ти дете?

Двете ми деца имат 12 години разлика. Това прави отличията в отглеждането им значителни. Родих голямата си дъщеря на 19-годишна възраст. Година по-късно започнах да уча, а след още две със съпруга ми отворихме собствен ресторант, в който работехме само членове от семейството. В продължение на няколко години, докато завърша, спях по не повече от 4 часа на нощ.

Втората си дъщеря родих на 31 години, като същевременно работех по проекти, занимавах се и с мечтата на живота си – с музика. Както разбирате, отново с години неспане. И с двете деца (за което имам голяма вина пред тях) не знаех какво е да се разхождаш с часове в парка. Тази задача оставях на близки, когато идваха да ми помагат. Много внимание съм отделяла и на двете ми деца, но в домашна обстановка, докато съм се занимавала и с нещо друго.

Всеки проект, с който съм се захващала, е допринесъл с нещо за моите умения. Развих техническите си способности (с години ходех с комплект отвертки в дамската си чанта), смея да твърдя, че владея перфектно български език, руският ми се приближи до 95% владеене, английският ми е почти професионален, научих как работят финансовите пазари… Списъкът е дълъг.

Налагало ли ти си е да разбиваш заблуди и предразсъдъци относно себе си като родител без шеф пред работодатели, общество? Какви?

В момента съм изправена пред подобно предизвикателство. Тази подредба в моята работна история – от 2009 до 2015 г. - 6 години като IT-специалист, 2014-2016 – фрийланс блогър, 2015-2016 – домакиня в Лондон – много хора считат това за значителен регрес. Само най-близките ми разбират, че това е сериозна инвестиция. За съжаление съм принудена да преработя CV-то си по приемлив за бъдещите си работодатели начин.

Какво е общото между родителството и работата на свободна практика?

Възможността да пренареждаш графика си според нуждите дава големи преимущества в полза и на двете.

Как преминава един твой ден? Как се справяш в екстремни ситуации?

В момента доста рутинно. Работата ми като домакиня е целодневна. В част от почивките работя по английския проект, в друга част уча, в трета част говоря по Skype с децата, роднини и приятели.

В екстремни ситуации се справям доста различно. В някои случаи едва овладявам паниката си, в други изглеждам толкова спокойна, че хората ме наричат „герой”.

В момента работиш по проект от Лондон. Какви са наблюденията ти за пазара на свободна практика там и в частност по отношение на жените майки?

Според мен огромен социален недостатък във Великобритания е учебният график на децата. Учат от 8.30 до 16.00 ч, а на всеки два месеца имат по месец ваканция. Разбирате, че тук такова понятие като „помощ от баби” не съществува, така че жените или не работят, или работят от къщи, или имат детегледачки. От една страна, това облагодетелства имигрантките като мен, които могат сравнително лесно да намерят нископлатена (за тукашните стандарти) работа като домакини, Au-Pair или Mother’s help, от друга страна – британската икономика е лишена от огромен сегмент с потенциал – майките.

Кажи ми няколко „за“ и „против“ за фрийлансърството и родителството в едно?

Много зависи. Ако си утвърден фрийлансър с добро заплащане спрямо времето, което отделяш, преимуществата са в това, че можеш да разпределяш времето си така, че да балансираш успешно. Но това се постига трудно.

Като цяло наблюдението ми е, че има смисъл да работиш по поръчки само за чуждестранни компании. В България, като че ли все още фрийлансърството не се възприема адекватно. Няма го разбирането, че този труд носи своя скрит разход за фрийлансъра, който е спестен на възложителя, съответно цената на труда следва да е малко по-високо калкулирана, отколкото нето заплатата на редовите служители. Също така конкуренцията между фрийлансърите е голяма и поръчителите „скачат” на този, който предложи най-ниска цена, без оглед на качество. Това е много жалко. А често се случва и възложител да не иска да плаща.

От гледната точка на родител, който работи на свободна практика, какво ти липсва в българската и британската социална и икономическа среда?

Както споменах, британската социална среда доста „куца” в това отношение. Но ето – много е показателен моят случай – имам възможност да оставя децата си в България (защото има кой да ги гледа), за да дойда да работя тук и изкараното да върна пак в България. Друг е въпросът защо ми се налага да съм далеч от семейството си, за да изкарам приличен за страната ни доход. Същевременно на този етап да ги взема при мен е немислимо.

Накрая нещо практично: какви са твоите съвети как да бъдем добри родители фрийлансъри, ако работим по няколко проекта едновременно?

Освен ако не сте скъпоплатен, е невъзможно. Падат жертви и често това са децата. Може би най-важното от всичко е да им се обясни защо се прави всичко това. Но и в това си има своите преимущества – нека видят какво е да си боец и да се научат и те да бъдат такива.

========

За автора 

Maya-Tsaneva_Svobodna_praktikaМая Цанева е журналист, специалист „Връзки с обществеността“ на свободна практика и експерт по европейски проекти. Щастлив родител на малкия Митко. Магистър по европейски науки от НБУ и докторант към Софийски университет. Има над 10-годишен журналистически опит в пресата и електронните медии. Специализира в областта на предприемачеството. Пише за в.“Труд“, „Жената днес“, „Дневникът на мама“ и др. издания. Свържете се с Мая и/или научете повече за професионалния й опит.

Ако искате да споделите своята история на родител фрийлансър и какви предизвикателства срещате, пишете ми. Очаквайте и практична информация за вашите социални задължения и права като родители, които работят на свободна практика.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *