Кое ти е по-изгодно – да си самонает или ЕООД + калкулатор

Днес, вместо седмичен коментар, ти предлагам да прегледаш една полезна статия на счетоводна тематика.

„Кое е по-изгодно от данъчна гледна точка – ЕООД или самонает?“

В нея се разглеждат плюсовете и минусите на двата варианта. Има и безплатен калкулатор, с който да си изчислиш данъците и осигуровките при двата варианта.

калкулатор, данъци, осигуровки, фрийланс, ЕООД, самонает, свободна практика

Приятно четене, смятане и хубав петък.

п.с. Ако имаш неясноти относно счетоводството и кой е най-изгодният вариант за работа за теб, препоръчвам ти да се консултираш със счетоводител. Отлагането може да ти навлече куп проблеми и сериозни разходи.

Нова фрийланс платформа пуска специални услуги за работещите на свободна практика

Опити да се направи фрийланс платформа в България е имало много. Повечето просъществуваха за кратко и изчезнаха. Една от тях – freelance.bg– все още диша и живей. Напоследък забелязвам, че отново настъпи раздвижване. Сещам се поне за две платформи, които стартираха наскоро и една, чийто старт предстои. Никоя от тях обаче не предлага комбинацията от услуги, осигурявана от Red Lemon – платформата, за която смятам да ти разкажа днес. Тя все още е в тестов период, но ти като фрийлансър, можеш да последваш линка и да се включиш като бета тестер.

Continue reading

Работа с граждански договори, упражняване на свободна професия, едноличен търговец или търговско дружество

Материалът е изготвен специално за “Свободна практика” от Валентина Василева – собственик на счетоводна фирма P&L Consulting

Вероятно въпросът под каква форма да се регистрира си го задава всеки фрийлансър. За да се ориентирате кой вид и форма на регистрация би импонирала най-точно на вашия бизнес и доходи, по-долу ще разгледам най-основните сред тях.

В настоящата статия няма да сравнявам юридическите страни на тези форми, а ще разгледам основни данъчни аспекти. Ще разгледам идеални случаи, в които физическото лице не се осигурява на друго основание, има само един доход и собственик на ЕООД е физическо лице.

 

Гражданския договор

Гражданските договори представляват изгодна алтернатива на трудовите, в случай че отношенията между възложител и изпълнител не е необходимо да се обвързват с дефиниране на работно време и работно място.

Някои предимства на гражданските договори:

  • възнагражденията може да се договарят без ограничения, свързани с минимален осигурителен праг, минимална работна заплата и други;
  • ползват се нормативно признати разходи от 25% до 40%, което допълнително намалява базата за изчисляване на осигурителните вноски и данък върху доходите;
  • не подлежат на задължителна регистрация в НАП;
  • осигурителните вноски са споделени между Възложител и Изпълнител в съотношение 60:40;

Извод: работа като лице, наето по граждански договор е добър вариант при непостоянни по своя характер и не големи в своя размер (т.е. непревишаващи 500/600 лв. на месец) доходи.

 

Свободна професия

Свободната професия се упражнява от физическо лице след регистрация в регистър БУЛСТАТ. Дейността му е най-близка до едноличния търговец (ЕТ), но има и съществени различия.

Някои предимства на свободната професия:

  • чрез издаване на фактури към клиентите се улесняват взаимоотношенията в документално отношение, за разлика от по-утежнената процедура като лице, работещо на граждански договор;
  • евтина и гъвкава форма за упражняване на дейност;
  • не са търговци и нямат статут на предприятие, поради което са освободени от задължението да водят счетоводна отчетност и не изготвят годишни отчети, а единствено данъчна декларация като физическо лице, което намалява разходите по документиране и отчитане на дейността;
  • лесно и бързо регистриране при започване и прекратяване на дейност, като осигурителни вноски и данъци не са дължими след датата на прекратяване на дейността;
  • освободени са от издаване на касови бележки при постъпления от плащания в брой, т.е. разход свързан с наличие на касов апарат отпада;
  • ползват нормативно признати разходи от 25% до 40%, поради което е необходимо единствено да съхраняват приходните фактури с оглед деклариране на дохода и последващо документално обосноваване;

Някои недостатъци на свободната професия:

  • минималният праг от 420 лв. е задължителен и не се намалява при реализирани по-ниски доходи;
  • разходните фактури или други документи не се признават за разход;
  • при наемане на други служители техните възнаграждения не биха се признали за разход;
  • ежемесечно се подават декларации за дължими осигурителни вноски;
  • ако лицето работи с данъчно-задължени лица от ЕС, то трябва задължително да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 97а и да подава ежемесечно данни по повод тези сделки.

Извод: свободната професия е подходяща при извършване на дейност основно с личен труд и с разходи, непревишаващи от 25% до 40% от размера на реализираните приходи. При по-високи разходи е по-изгодно да се потърси друга форма за реализиране на дейността.

 

Едноличен търговец

Някои предимства:

  • Годишната данъчна основа на ЕТ се намалява и с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, както и с някои други вноски, които Закон за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) определя;
  • при формиране на годишния резултат имат право да приспаднат получените през годината разходи;
  • разходни фактури или други документи се признават за разход;
  • при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

  • дължимият годишен данък върху доходите е 15%;
  • има статут на предприятие, поради което е задължено да води счетоводна отчетност и изготвя годишни отчети в облекчена форма;
  • за доходите, превишаващи минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, довнасят осигуровки при годишното изравняване на дължимия данък;
  • физическото лице е неограничено отговорно за задълженията на ЕТ (т. е. себе си) с цялото си имущество.

Извод: едноличният търговец-физическо лице е незащитен по повод неограничената си отговорност, но има право в пълен размер на получените разходи.

 

Еднолично дружество с ограничена отговорност

Някои предимства:

  • дължимият корпоративен данък е 10%;
  • собственикът на ЕООД може да разпределя печалбата след данъци под формата на дивидент без да заплаща осигуровки за него;
  • ЕООД и физическото лице – собственик са две отделни лица, като физическото лице е ограничено отговорно за задълженията на дружеството до размера на дела си;
  • при ЕООД, доходът на ЕООД-то не участва в годишното изравняване на собственика на дружеството;
  • разходни фактури или други документи се признават за разход;
  • при наемане на други служители техните възнаграждения се признават за разход.

Някои недостатъци:

  • ЕООД държи допълнително данък в размер на 5% данък върху разпределената под формата на дивидент печалба;
  • годишната данъчна основа на ЕООД не се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е направило за данъчната година за своя сметка;
  • задължително предполага ползване на счетоводни услуги.

Извод: ЕООД е юридическата форма, която категорично е по-защитена и по-добра за правене на бизнес при годишни обороти, надвишаващи 15-20 хил. лв.

Настоящата статия няма за цел да представи темата в подробности и да я изчерпа.

Ако имате нужда от консултиране или търсите дългосрочен и доверен партньор, който да ви подпомага в развитието на вашия бизнес, райчитайте на
“Пи енд ел Консултинг” ЕООД.

Прочетете още по темата: 

Лица, упражняващи свободни професии – какво трябва да знаем 
Фрийланс, граждански договор, задължителни осигуровки, вноски и данъци

Лица, упражняващи свободни професии – какво трябва да знаем

Ние питаме, счетоводна фирма P&L Consulting отговаря

В предишната статия Валентина Василева – от счетоводна къща P&L Consulting – беше така добра да отговори на въпросите ни, свързани с граждански договори, осигуряване, дължими данъци и подаване на данъчна декларация. Ако ти си фрийлансър, който иска да работи като самоосигуряващо се лице, днешната тема ще те заинтересува повече. Приятно четене.

Що е то свободна професия през призмата на данъчното законодателство?

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е дадено точно определение на дейностите: „Лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводители; консултанти; одитори; адвокати; нотариуси; частни съдебни изпълнители; съдебни заседатели; експерти към съда и прокуратурата; лицензирани оценители; представители по индустриална собственост; медицински специалисти; преводачи; архитекти; инженери; технически ръководители; дейци на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователни агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци (ЕТ);
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

 

Регистрация и дерегистрация на лице, упражняващо свободна професия

Свободната професия всъщност изисква задължителна регистрация в 7 дневен срок от започване на дейността. Заявление по чл. 3, ал.1, т.9 се подава в Регистър Булстат към Агенция по вписвания. След като лицето бъди регистрирано му се издава идентификационна карта по БУЛСТАТ. Таксата за регистрация е в размер на 10.00 лв.

Всяка настъпила промяна следва да се заяви за вписване в 7-дневен срок. За прекратяване на извършваната дейност се подава заявление за заличаване на регистрация, с което се връща издаденото при регистрация идентификационна карта по БУЛСТАТ.

 

Самоосигуряващо се лице

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:

  • лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;
  • лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
  • земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния.

 

Данъци и осигуряване на самоосигуряващо се лице

До 7 дни след започване на дейността е необходимо да се подаде Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП по постоянен адрес на лицето. Прекъсване/възобновяване на дейност се заявява с подаване на същата Декларация.

Лицата, упражняващи свободни професии, доказват участието си в осигуряването с осигурителни книжки (очаква се отпадането им през 2015 г.). В осигурителните книжки се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, както и направените осигурителни вноски. Осигурителните книжки се получават и заверяват в териториалните поделения на Националния осигурителен институт.

Избор на месечната осигурителна сума не може да бъде по-малка от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (за 2015 г. той е 420 лв. или по скала съгласно облагаемия доход 2 години назад) и не по-голям от максималния доход. Всяка година самоосигуряващо се лице може да променя дохода.

Избралите да се осигуряват само за пенсия, внасят ежемесечно осигурителни вноски в размера, определен за фонд “Пенсии” (за 2015 г. той е 17,8% за лицата, родени след 1960 г. и 12,8% – за родените преди 1960 г.) както и за Здравно осигуряване (за 2015 г. 8%). Когато упражняващите свободна професия са избрали да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, освен вноски за фонд “Пенсии” внасят и осигурителни вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” (общо за 2015 г. е 21,3% за лицата, родени след 1960 г. и 16,3% – за родените преди 1960 г.).

Дължимите осигуровки се внасят по сметка на бюджета до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Декларират се в същия срок с подаване на Декларация обр. 1 в НАП, която може да се подаде на място или по електронен път. Изравняване на авансово внесените осигурителни вноски с реалния облагаем доход от тази и други дейности, се извършва на годишна база с подаване на Годишна декларация за доходите на физически лица по чл.50 в срок до 30 април на следващата година. В същия срок се подава и Декларация обр. 6 за самоосигуряващи се лица за дължимите осигурителни вноски.

Ако дейността подлежи на различно данъчно облагане е възможно да попада в разпоредбите на патентен данък. В този случай преди започване на дейността трябва да се подаде Декларация за патент. Ако дейността  не е патентна, ще се дължат данъци по ЗДДФЛ. В този случай на тримесечие (до 30 април, до 31 юли и до 31 октомври) трябва да подаде Декларация по чл. 55 (образец 4001) и да внесе авансов данък в размер на 10% върху реално придобития доход след приспадане на 25% нормативно признати разходи и дължимите осигуровки.

Лица, упражняващи свободна професия подлежат на регистрация по Закона за ДДС, ако са доставчик на услуги към данъчно-задължени лица от ЕС. В тези случаи регистрацията е по чл. 97а или задължителна по общия ред на ЗДДС.

Регистрираните като упражняващи свободнa професия лица не са длъжни да имат касов апарат и да издават касови бележки, но трябва да издават фактури за извършената работа.

Упражняващите свободна професия не са търговци по смисъла на ТЗ.

Ако извършват дейност в конкретен обект, в общия случай е необходимо разрешително за обекта, в случай че подлежи на такава регистрация.

На лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, при изплащане на възнаграждения за работа по договори с възложител (комисионни договори, договори за изработка, за поръчка и др.) не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат лични вноски от лицата.

Това са основни неща, които трябва да знаеш, ако искаш да работиш като самоосигуряващо се лице. Имаш повече въпроси? Трябва да се справиш с по-сериозни казуси? Свържи се с P&L Consulting. Това е счетоводна фирма, в която фрийлансърите получават експертна помощ, независимо дали става въпрос за еднократна консултация, еднократни счетоводни услуги или абонаментно обслужване. Екипът й е наясно с неволите и нуждите на хората на свободна практика и малките фирми.

Ще получиш адекватни съвети и професионална помощ. Добрият счетоводител е толкова важен за фрийлансъра, колкото и наличието на читави клиенти. Затова не се помайвай, а пиши на office.plconsulting@gmail.com.

Прегледай предишната статия: “Фрийланс, граждански договор, задължителни осигурителни вноски и данъци”

Очаквай следващата статия – “Кой е правилният избор: работа с граждански договори, упражняване на свободна професия, едноличен търговец или търговски дружество”.

Фрийланс, граждански договор, задължителни осигурителни вноски и данъци

Ние питаме, счетоводна фирма P&L Consulting отговаря

Много често се случва колеги фрийлансъри да ми пишат със счетоводни въпроси. Не бих поела отговорността да раздавам съвети в област, в която съм съвсем боса. За всяко нещо си има специалисти. Затова помолих Валентина Василева – собственик на фирма за счетоводни услуги и консултации P&L Consulting – да внесе малко яснота в мъглата. Тя се съгласи да отговори на някои основни за фрийлансърите счетоводни въпроси, които ще публикувам в кратка поредица от статии.

 

Как да провери физическо лице какви данъци дължи?

P&L Consulting отговаря:
Подайте заявление в НАП за получаване на ПИК (Персонален Индетификационен Код). Той се издава безплатно и безсрочно по постоянен адрес. С него можете онлайн:

  • да проверявате какви са задълженията ви към бюджета;
  • да следите какви плащания са постъпили;
  • да се информирате за пенсионния фонд, в който се осигурявате;
  • да искате издаването на документ, като например удостоверение за липса на задължения;
  • да подавате годишните си данъчни декларации.

 

Какви данъци се дължат по граждански договори и от кого? 

P&L Consulting отговаря:
Осигурителните вноски по извънтрудови правоотношения, т.нар. граждански договори, през 2015 се разделят между възложител и изпълнител в съотношение 60:40. Изчисляват се като от брутната договорена сума се приспаднат необходимо-присъщи разходи в размер на 25%.

Процентите са както следва:

Родени преди 1960 г. Родени след 1960 г.
възложител изпълнител възложител изпълнител
Фонд “Пенсии” 9.9% 7.9% 7.1% 5.7%
Фонд “Доп. задължително пенсионно осигуряване” 2.8% 2.2%
Фонд “Здравно осигуряване” 4.8% 3.2% 4.8% 3.2%

 

Какви осигуровки се плащат при граждански договор? 

P&L Consulting отговаря:
Върху определяне на осигуряването за Изпълнителя по извънтрудови правоотношения (т.нар. граждански договори) влияят редица фактори. Ето и някои от най-разпространените сред тях:

  • Изпълнителят е лице, родено преди 1960: от договорената брутна сума се приспадат необходимо-присъщи разходи (25%). Върху получената разлика, т.е. осигурителен доход, се удържат общо 11.1% осигурителни вноски (фонд “Пенсии” 7.9% и фонд “Здравно осигуряване” 3.2%). Дължимият данък в размер на 10% се изчислява върху разликата между облагаемия доход, намален с осигурителните вноски.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., Осигурителни вноски (пенсии – 29.63 лв. и здравно осигуряване – 12.00 лв.) 41.63 лв., дължим данък ((375.00-41.63)*10%) 33.34 лв., сума за получаване (500.00-41.63-33.34) 425.03 лв.

  • Изпълнителят е лице, родено след 1960: от договорената брутна сума се приспадат необходимо-присъщи разходи (25%). Върху получената разлика, т.е. осигурителен доход, се удържат общо 11.1% осигурителни вноски (фонд “Пенсии” 5.7% , фонд “Допълнително задължително пенсионно осигуряване” 2.2% и фонд “Здравно осигуряване” 3.2%). Дължимият данък в размер на 10% се изчислява върху разликата между облагаемия доход, намален с осигурителните вноски.

Пример: брутен доход 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., Осигурителни вноски (пенсии – 21.38 лв., ДЗПО – 8.25 лв. и здравно осигуряване – 12.00 лв.) 41.63 лв., дължим данък ((375.00-41.63)*10%) 33.34 лв., сума за получаване (500.00-41.63-33.34) 425.03 лв. 

  • Изпълнителят е осигурен на друго основание върху максималния осигурителен доход (за 2015 той е 2,600 лв.): размерът на другия осигурителен доход е необходимо да се декларира ежемесечно пред Възложителя; от брутната договорена сума се приспадат необходимо-присъщи разходи и върху получения осигурителен доход се начислява 10% данък върху доходите на физически лица.

Пример: брутна сума 500.00 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., ДДФЛ (375.00*10%) 37.50 лв., доход за получаване (500.00-37.50) 462.50 лв.

  • Изпълнителят е пенсионер: от брутната договорена сума, след намаляване с необходимо-присъщи разходи (25%), за сметка на лицето се удържат здравно- осигурителни вноски 3.2%.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., осигурителни вноски (здравно осигуряване) 12.00 лв., дължим данък ((375.00-12.00)*10%) 36.30 лв., сума за получаване (500.00-12.00-36.30) 451.70 лв.

  • Изпълнителят е лице с намалена работоспособност 50% и повече: тези лица дължат авансово данък само когато облагаемият доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши сумата от 7,920 лв. От брутната договорена сума, след намаляване с необходимо-присъщи разходи (25%), за сметка на лицето се удължат здравноосигурителни вноски 3.2%.

Пример: брутна сума 500 лв., облагаем доход (500.00-25%) 375.00 лв., осигурителни вноски (здравно осигуряване) 12.00 лв., сума за получаване (500.00-12.00) 488.00 лв.

  • Изпълнителят е безработно лице и доходът по това извънтрудово правоотношение не надвишава минималната работна заплата за страната (360.00 лв. до 30.06.2014 и 380.00 от 01.07.2015): липсата на осигуряване на друго основание е необходимо да се декларира ежемесечно пред Възложителя; от брутната договорена сума се приспадат необходимо-присъщи разходи. Когато облагаемата част е под размера на минималната работна заплата, то осигурителни вноски не се удържат, а се начислява само 10% данък върху доходите.

Пример: брутна сума 450.00 лв., облагаем доход (450.00-25%) 337.50 лв., данък върху доходите (337.50*10%) 33.75 лв., доход за получаване (450.00-33.75) 416.25 лв.

При всеки от изброените случаи Възложителят издава Сметка за изплатени суми и е задължен да удържа и внася данъка и за сметка на лицето осигурителни вноски. За последното четвърто тримесечие не се удържа данък. В срок до 30.04 на следващата година лицата, получили доходи по извънтрудови правоотношения, подават в ТД на НАП по местоживеене годишна данъчна декларация по чл. 50 с попълнено Приложение 3 с код за дохода 307 и приложени сметки за изплатени суми към нея.

Подава ли се данъчна декларация за сключен граждански договор през годината, по кой член и кое приложение се попълва?

P&L Consulting отговаря:
В срок до 30.04 на следващата година лицата, получили доходи по извънтрудови правоотношения, подадат в ТД на НАП по местоживеене годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с попълнено Приложение № 3 и посочен код за дохода 307 и приложени сметки за изплатени суми към нея.

В случай, че лицето има и други доходи през година, то попълва и необходимите за тях приложения.

Това бяха въпросите за днес. Очаквайте следващите статии, свързани със самоосигуряване, работа като ЕТ или ЕООД, фактури и ДДС при работа с чуждестранни клиенти.

Междувременно, ако имате повече въпроси и по-сериозни казуси, с които да се справяте, потърсете P&L Consulting. Това е счетоводна фирма, в която фрийлансърите получават експертна помощ, независимо дали става въпрос за еднократна консултация, еднократни счетоводни услуги или абонаментно обслужване. Екипът й е наясно с неволите и нуждите на хората на свободна практика и малките фирми.

Ще получите адекватни съвети и професионална помощ. Добрият счетоводител е толкова важен за фрийлансъра, колкото и наличието на читави клиенти. Затова не се помайвайте, пишете на office.plconsulting@gmail.com. 

Успех.