И как да промениш това
Като бях относително начинаещ фрийлансър работех с клиент по голяма, еднократна поръчка. Искаше продуктови описания, десетина блог статии и не помня още какво. Беше разбран човек, обясняваше добре, подаваше ми нужната информация, даваше си сметка, че няма как нещата да бъдат готови за вчера. Клиент мечта. Личеше си, че влага грижа и старание в сайта си.
Забелязах, че пренебрегва началната страница и реших да му помогна. Нахвърлях структура и чернови на текстове и много доволна му ги показах. Човекът, дотогава мил и любезен, изведнъж смени тона, отхвърли всичко, затвори се. Комуникацията ни стана много трудна и едва довършихме проекта. Опитах се да разбера защо и от това, което измънка клиентът, се досетих, че се е почувствал притиснат от мен да направи нещо извън бюджета и текущите си цели. Моята цел не беше да го карам да ми възложи още нещо, за да взема едни пари, хареса ми и исках да му покажа как сайтът му може да стане още по-добър.
Случвало се е също клиент да се засегне, защото съм нанесла в текстовете промени, за които не съм го уведомила предварително. Той виждаше, че са за добро, признаваше го, но все пак не беше доволен и това се отрази на отношенията ни.
Това са само два, и то от по-меките, примери как от моите добри намерения не е произлязло нещо особено читаво. Имам и доста по-фрапиращи случаи.
Поговорката „Пътят към ада е постлан с добри намерения“ не е случайна. Ако се замислиш, ще откриеш, че и ти имаш поне една подобна, работна случка. Защо става така?




