Разкажи ми как стана фрийлансър: Дарина Гильова, художник на свободна практика

Как да постъпиш, ако някой супер маркетингов трик не ти пасва? Какво трябва да правиш постоянно, за да си успешен фрийлансър? Какво е важно да подредиш, когато си на кръстопът между работа на трудов договор и свободна практика?

Това са част от въпросите, на които ще намериш отговор в днешната история. В рубриката „Разкажи ми как стана фрийлансър“ гостува художничката Дарина Гильова. Тя споделя патила и размисли от началото на своята свободна практика, които те вдъхновяват за промяна, борба и намиране на нови начини за привличане на клиенти.

Прочети ги и продължавай да разкопаваш своята нива с повече кураж и леко сърце.

п.с. Пиши ми на i/at/mogilska/at/com, ако искаш да участваш в рубриката с твоята история, за да вдъхнеш смелост на начинаещите, да споделиш опит и да популяризираш услугите си. Ще ти изпратя въпросник, който да попълниш, за да подготвя публикацията.

===

Казвам се Дарина Гильова и от две години съм художник на свободна практика. Всъщност артистичната ми история започна много по-рано, но поради прозаични обстоятелства, може би липса на смелост или подходяща мотивация, нещата за мен се случиха със закъснение от… ами десетина години!

Как започнах

През 2009 година завърших бакалавърската си степен по ПИИ-Живопис към Великотърновския университет, а след това и магистратура. Някъде по времето на магистратурата ми се роди синът ми. Завърших и се отдадох на радостите на майчинството, имайки и достатъчно време да рисувам и да участвам в някои общи изложби в родния ми град Поморие.

Към края на майчинството, изгубих допълнителния си доход (работих дистанционно като преводач) и стана ясно, че няма друг начин, освен да започна редовна работа на заплата. Имах късмет да попадна на хубаво място със сплотен екип (макар и в съвсем друга професионална сфера). И така, в комфорта на редовната заплата не усетих как минаха години. Продължавах да рисувам, колкото да не губя форма, участвах в общите изложби, имах и някои поръчки, но времето все не стигаше…

‌След раждането на дъщеря ми, отново усетих спокойствието да разполагаш с времето си, макар и с грижи за две деца (бебе и първокласник!). След майчинството се върнах на работа и разбрах, че колкото и да е амбициран човек, понякога просто не може да се справи със всичко, с което се е нагърбил, и трябва да определи приоритетите си. Вече почти не оставаше време за рисуване и изобщо ми липсваше каквото и да е време за себе си.

‌В крайна сметка, се видях принудена да напусна работа. Казвам „принудена“, защото не бях уверена, че ще се справя, а и ми беше мъчно да се разделя с приятелите, с които работих толкова години. За щастие, семейството ми ме подкрепяше изцяло, и събрах смелост да опитам. 

‌Дотук разказът ми беше много дълъг и подробен, но често при хората, работещи на свободна практика, решаващ се оказва моментът, в който се престрашават да сбъднат мечтите си, а пътят до този момент е не по-малко важен.

‌

Какво стана след като напуснах работа

Нещата лека-полека потръгнаха. Ще ви излъжа, ако кажа че поръчките заваляха, но все пак с времето ставаше все по-добре, отново имах време за семейството си и за себе си и се чувствах добре.

Първите неотложни въпроси, които трябваше да реша бяха:

• Как да привлека клиенти и по кой начин е най-подходящо да узаконя дейността си?

Понеже живеем в ерата на информацията, започнах да търся в Интернет. Информация имаше много, но доста объркваща. В svobodnapraktika.com попаднах на полезна статия, в която много достъпно бяха обяснени особеностите на различните начини човек на свободна практика да регистрира дейността си, консултирах се и със счетоводител и избрах подходящата за мен форма.

Намирането на клиенти беше по-трудният, но и по-съществен въпрос. Към този момент вече имах поръчки и продажби, но съвсем не достатъчно. Отново в Интернет открих много начини да популяризирам изкуството си, повечето свързани със социалните мрежи. Разбира се, не всичко работи за всеки. Важното е да не се отказвате, когато нещо не се получи, както сте очаквали. Просто пробвайте друго.

Ако някой супер популярен маркетингов трик не пасва на вижданията ви за нещата, просто го подминете.

Следвайки тази философия, намерих това, което работи за мен и отхвърлих много „стратегии“, които бяха неуспешни или просто не ми подхождаха. Наблюдавах внимателно какво правят колегите ми, за да достигнат до публиката и си взех по нещичко от всеки.

Кое е нещото, което правя упорито и постоянно, за да имам успех

Важно е да осъзнаваме, че светът постоянно се променя, а с него и методите, с които можем да достигнем до публиката си. В този смисъл аз все още често опитвам нещо ново – нова социална мрежа, нова платформа за продажби, нова визия за сайта си, ако щете.

Разбира се, както всичко около нас се изменя постоянно, така и ние трябва да се развиваме. В днешно време човек може да открие в интернет обучения за какво ли не и да подобрява знанията и уменията си на приемлива цена, без дори да излиза от дома си. Аз използвам тази възможност редовно.

Установила съм, че всяко умение влиза в употреба в някакъв момент, дори и на пръв поглед да няма пряка връзка с основната ми дейност.

И най-важното, макар и изтъркано: изберете за професия това, което наистина харесвате! Само в него ще се отдавате с цялото си сърце и ще постигнете резултати.
‌ Покрай пандемията окончателно осъзнах, че съм взела правилното решение за мен и за семейството ми – работният ми процес е гъвкав и не се налага да избирам дали да съм майка или работеща жена – мога да бъда и двете! Щастлива съм!
Както виждате, моята история е доста прозаична, но и реалността твърде често е такава.

‌Така че, дами (и господа), не се страхувайте да опитате!