Фрийлансър или не на всеки се е случвало да прави корекции по проект. Нормално е. Проблемът е, когато работата се проточи.
Допуснал си грешка, имаш пропуск, свършил си проекта, пратил си го на клиента и чак тогава си видял, че нещо не е съвсем наред? Естествено е да си поискаш работата обратно и да я коригираш.
Случва се клиентът да поиска промени. Вслушвай се в това, което ти казва. (От подобни забележки ще научиш толкова, колкото и от всичко прочетено.) Обсъждайте. Трябва да знаеш ЗАЩО ги иска. Необоснованите корекции влекат след себе си нови. Не ги допускай.
Най-здравословно за теб, клиента и проекта е да се споразумеете предварително за определен брой корекции – 3 например. След третата, всяка следваща се заплаща.
Това е нужно по няколко причини.
1. Ако клиентът не е съвсем сигурен какво иска и може да прави безброй много корекции, всъщност му даваш възможност да опропасти твоята работа и част от своя бизнес.
2. Тези „малки“ и „бързи“, неплатени промени отнемат от времето ти, карат те да се отнасяш небрежно към работата и да допускаш грешки. Това води до нови корекции, а проектът изглежда все по-зле.
3. Усещаш, че на клиента изобщо не му пука за труда ти и прави каквото си иска (това не значи, че прави най-доброто за собствения си бизнес). Трупаш гняв. Освен, че не вършиш нищо като хората, започваш да се държиш зле.
Ако не си се договорил в началото и корекциите станат твърде много, поискай среща и обясни на клиента си какво си направил до момента, защо не е добре да се правят повече промени, какво вреди и какво помага на проекта, за който той плаща. Дръж се професионално, убеждавай, покажи, че наистина те е грижа всичко да се получи добре. В случай, че нищо не помогне и не можеш да получиш одобрение, поискай заплащане за всяка корекция, която ще правиш от тук нататък. И това не помага? Ти избираш – стискаш зъби и продължавате по старому или предаваш работните файлове и отказваш да се занимаваш повече.
Копирайтър, дизайнер, програмист – вярвам, че всеки е изпитвал тази безпомощност пред клиент, който снощи е сънувал новата си гениална реклама и тя почти прилича на тази, която ти му предлагаш, но…
Пожелавам ти успех и помни, колкото по-рано поставиш рамките, толкова по-разумно ще сънува клиентът ти.
More from my site
Как да промениш нагласата си към писането и да създаваш добри текстове за уеб
Как да ползвам булети при писане на статии за уеб
Фрийлансърско отклонение между две почивки
Искаш ли да разбереш кои са моите фрийлансърски гафове
Какво ще се случва в блога до септември
Какво прави бизнес блога успешен маркетингов инструмент
Всичко написано до тук е голата истина. Да не забравяме, че повечето клиенти и представа си нямат какво е копирайтер, изобщо не са запознати с интернет писанията и винаги са прави, до толкоз, че сами се провалят, а нас ни поставят в кофти настроение.
Трябва да им е ясно, че малко или много, копирайтерите са доста изпечени в интернет, а не да изискват от нас офлайн журналистика…, защото интернет е “роботизирана паяжина”, а не рекламна корица в пресата.
След време ще го оценят, когато им се провали бизнеса в интернет. Затова е нужно да се доверяват на нашите проекти…
Срещала съм всякакви клиенти. Има и много с наистина справедливи и точно забележки. Предполагам, че е нужно взаимно възпитание, за да знаем ние как да не изпускаме нещата, а те че не искаме просто да им вземем едни пари и да си ходим с нашите шмекерии и правила, “щото то, нали… е фасулска работа да се редят думички”.
🙂
И за мене това винаги е било голям проблем – как да се отсее зърното от плявата, когато започнат тези безбройни корекции – хем твоята идея да се запази, хем и мнението на клиента да бъде уважено. Мисля си, че понякога клиентът не е наясно какво очаква като резултат и някак “от самоуважение” коментира различни варианти. Ако му оставиш време да си каже как той вижда нещата и да помисли върху твоето предложение, по-късно лесно одобрява твоя първоначален вариант.
Харесва ми и това – още в самото начало да се договорят няколко безплатни корекции, а останалите да се заплащат, но пък така някои клиенти (особено нови клиенти) могат да станат много подозрителни. Но си права за това – когато нещата са ясни от самото начало, и краят е по-лесен. 🙂