Фрийлансър или не на всеки се е случвало да прави корекции по проект. Нормално е. Проблемът е, когато работата се проточи.
Допуснал си грешка, имаш пропуск, свършил си проекта, пратил си го на клиента и чак тогава си видял, че нещо не е съвсем наред? Естествено е да си поискаш работата обратно и да я коригираш.
Случва се клиентът да поиска промени. Вслушвай се в това, което ти казва. (От подобни забележки ще научиш толкова, колкото и от всичко прочетено.) Обсъждайте. Трябва да знаеш ЗАЩО ги иска. Необоснованите корекции влекат след себе си нови. Не ги допускай.
Най-здравословно за теб, клиента и проекта е да се споразумеете предварително за определен брой корекции – 3 например. След третата, всяка следваща се заплаща.
Това е нужно по няколко причини.
1. Ако клиентът не е съвсем сигурен какво иска и може да прави безброй много корекции, всъщност му даваш възможност да опропасти твоята работа и част от своя бизнес.
2. Тези „малки“ и „бързи“, неплатени промени отнемат от времето ти, карат те да се отнасяш небрежно към работата и да допускаш грешки. Това води до нови корекции, а проектът изглежда все по-зле.
3. Усещаш, че на клиента изобщо не му пука за труда ти и прави каквото си иска (това не значи, че прави най-доброто за собствения си бизнес). Трупаш гняв. Освен, че не вършиш нищо като хората, започваш да се държиш зле.
Ако не си се договорил в началото и корекциите станат твърде много, поискай среща и обясни на клиента си какво си направил до момента, защо не е добре да се правят повече промени, какво вреди и какво помага на проекта, за който той плаща. Дръж се професионално, убеждавай, покажи, че наистина те е грижа всичко да се получи добре. В случай, че нищо не помогне и не можеш да получиш одобрение, поискай заплащане за всяка корекция, която ще правиш от тук нататък. И това не помага? Ти избираш – стискаш зъби и продължавате по старому или предаваш работните файлове и отказваш да се занимаваш повече.
Копирайтър, дизайнер, програмист – вярвам, че всеки е изпитвал тази безпомощност пред клиент, който снощи е сънувал новата си гениална реклама и тя почти прилича на тази, която ти му предлагаш, но…
Пожелавам ти успех и помни, колкото по-рано поставиш рамките, толкова по-разумно ще сънува клиентът ти.
Всичко написано до тук е голата истина. Да не забравяме, че повечето клиенти и представа си нямат какво е копирайтер, изобщо не са запознати с интернет писанията и винаги са прави, до толкоз, че сами се провалят, а нас ни поставят в кофти настроение.
Трябва да им е ясно, че малко или много, копирайтерите са доста изпечени в интернет, а не да изискват от нас офлайн журналистика…, защото интернет е “роботизирана паяжина”, а не рекламна корица в пресата.
След време ще го оценят, когато им се провали бизнеса в интернет. Затова е нужно да се доверяват на нашите проекти…
Срещала съм всякакви клиенти. Има и много с наистина справедливи и точно забележки. Предполагам, че е нужно взаимно възпитание, за да знаем ние как да не изпускаме нещата, а те че не искаме просто да им вземем едни пари и да си ходим с нашите шмекерии и правила, “щото то, нали… е фасулска работа да се редят думички”.
🙂
И за мене това винаги е било голям проблем – как да се отсее зърното от плявата, когато започнат тези безбройни корекции – хем твоята идея да се запази, хем и мнението на клиента да бъде уважено. Мисля си, че понякога клиентът не е наясно какво очаква като резултат и някак “от самоуважение” коментира различни варианти. Ако му оставиш време да си каже как той вижда нещата и да помисли върху твоето предложение, по-късно лесно одобрява твоя първоначален вариант.
Харесва ми и това – още в самото начало да се договорят няколко безплатни корекции, а останалите да се заплащат, но пък така някои клиенти (особено нови клиенти) могат да станат много подозрителни. Но си права за това – когато нещата са ясни от самото начало, и краят е по-лесен. 🙂