Ти си копирайтър с много стаж. Работил си в агенция и като фрийлансър, въобще – много си печен. Прочиташ заданието на клиента и започваш работа.
Или не – съвсем нов си. Толкова си щастлив, че са ти възложили поръчка. Прочиташ на един дъх брифа и се мяташ.
Работиш много. Страхотен си! Много си доволен от себе си! Проверяваш текста за грешки и пращаш.
Вместо да получиш очакваното одобрение и похвали, клиентът твърди, че нищо не си свършил. Озадачен си. И ядосан. Веднага пишеш отговор. Обясняваш основни професионални принципи. Пожелаваш на клиента си успех и пращаш.
Слава богу, имаш срещу себе си свестен човек. Не те зарязва, а ти отговаря отново. Така разбираш, че вместо да пишеш за печатна медия си писал за уеб. Определено има разлика.
Отваряш отново заданието от първия мейл. Да, там изрично пише, че текстът ще се публикува в печатно издание. Твоята прекомерна увереност или вълнение са ти попречили да прочетеш това. После са ти попречили втори път.
Имаш още един шанс. Направи нещата както трябва. Все едно е дали после този клиент ще работи с теб или не. Поеми отговорност за грешката си.
Първо се успокой.
После прочети заданието внимателно. Напиши на лист какво трябва да направиш – стъпка по стъпка.
После помисли.
После започвай да пишеш.
Когато изпращаш новото си предложение на клиента, не казвай:: “Не съм видял, извинявайте.” Измисли нещо. Признай, че си сгрешил, но не директно. Обоснови новия текст, който пращаш и чакай реакция.
Може да се случи и друго. Прочел си заданието точно. Изпълнил си го. Всичко е наред. Клиентът е доволен. Текстът вече е публикуван, когато виждаш грешка в заглавието. И още няколко правописни и пунктуационни грешки под него.
Не се паникьосвай. Ако става въпрос за печатна медия и грешката е по твоя вина, нищо не можеш да направиш, освен да си понесеш последствията.
Ако текстът е публикуван онлайн, свържи се по най-бързия начин с клиента си или с човека, който може да поправи нещата.
Не започвай с “Аз съм сгрешил.”
Пробвай с”Преглеждах текста отново, защото понякога се случва да сме изпуснали нещо или да са станали грешки при наливането и открих (изброяваш грешките), може ли да ги поправиш?”
И нещата се оправят. Никой не е застрахован, но можеш да ограничиш максимално подобни неприятни ситуации. Провери текста след като го напишеш. Ако има неща, за които се съмняваш – пунктуационни и правописни – прави справка, по възможност не само в Google, и питай колеги.
Затвори файла и забрави за него. Поне за два часа. (Ако е възможно, остави го за следващия ден.) После го провери отново. Оправи грешките, които виждаш и изпращай. Почти няма вероятност да си пропуснал нещо.
Ако поръчката е много спешна, помоли някой, който не е виждал текста до сега (в този смисъл колегата дизайнер не върши работа), да го провери. След това изпращай.
Човешко е да се греши. Просто трябва да бъдем готови да си признаем. И по-бързичко да поправим грешката.
Всеки има право на грешки и всеки е грешил неведнъж не само в тази професия.
Няма перфектни хора и всеможещи и всезанещи не е възможно да знаеш и разбираш от всичко доказано и факт.Дори машините Грешат доста често понеже и те както доста други неща се управляват от Хора които са способни на грешки.
Важно е ти как ще десйтваш след това и какви поуки ще вземеш от грешката която си допуснал.
Напълно си прав. Важно е да действаш по най-добрия начин и възможно най-бързо да коригираш грешката. Независимо в коя сфера е.
Ще ми е интересно да разбера каква е разликата да пишеш за уеб и за печатна медия? Стилът на писане или на оформяне на текста или използвани думи и изрази, кое трябва да е различно?
Зависи, разбира се, от вида печатна реклама, но в някои случаи можеш да си позволиш повече закачка, по-разточителен стил на писане. Когато пишеш за уеб е по-добре да се изразяваш кратко, ясно, стегнато, да започваш с най-важното за потребителя, за да не загубиш вниманието му.
Текстът също се оформя по различен начин.
Най-най-общо казано е това. 🙂