Има един тип клиенти, които първоначално смяташ за идеалните – знаят, че се нуждаят точно от твоите продукти/услуги, плащат исканата от теб сума, за да ги получат, вежливи са. Проблемът е, че в някакъв момент усещаш как тихо и любезно са обсебили или се опитват да обсебят все по-голяма част от времето ти, да получат още малко информация, още един бонус или подарък.
Например: платили са за един твой продукт и очакват, настояват, изискват да им отделиш един ден, за да отговориш на въпросите им, да им дадеш допълнителни насоки и да ги научиш да го ползват. Безплатно. Ако ти сам си предложил такава опция, когато си им предлагал да го купят, естествено, отделяш това време. Ако в пакет с продукта обаче няма такова предложение, най-добре е да си поискаш нещо в замяна или да ограничиш консултацията до някакви разумни времеви рамки – 10-30 минути, час.
Тези клиенти смятат, че след като са ти платили си им длъжен и могат да искат от теб куп допълнителни неща, които изобщо не влизат в сметката. Изискват ги така любезно, естествено и настоятелно, че на теб ти е неудобно да им откажеш. Приисква ти се на мястото на учтивия, крайно положителен и благоразположен към теб, талантите и продукцията ти човек да седи груб клиент, на който много по-лесно можеш да НЕ окажеш допълнително съдействие или въобще да спреш да работиш с него. За съжаление, случаят не е такъв. Иначе щеше да погледнеш статиите:
- „Как да се справя с груб клиент“ и
- „Възпитание на клиента“ и да действаш.
С вежливия нахалник обаче си като в небрано лозе. От една страна те кара да му се чувстваш длъжен. От друга – извън допълнителните бонуси и подаръци, които иска непрекъснато, човекът си плаща редовно и с готовност за твоите продукти/услуги и не ти се ще да го изпуснеш. От трета – с всичкото време, което гориш, за да му угодиш, си на чиста загуба. Виж какво те съветвам да направиш.
