Поговорката “Добра дума железни врати отваря.” в повечето случаи е изключително вярна.
Да се държиш възпитано с клиенти, колеги и с всички около теб ми се струва толкова естествено, че дори няма да го коментирам.
Но!
Както всичко на този свят и учтивостта си има граници. А границата между учтивост и прекалена учтивост, която дразни, е толкова тънка, че понякога не усещаме как сме я прекрачили.
Когато искам да попитам нещо клиент или колега, аз поздравявам, питам удобно ли е да говорим и след това казвам какво ме тормози.
Случва ми се колега или клиент, с когото не съм си писала от половин година – поне – да започне разговора със “Здравей”, изчаква да му отговоря, после пита “Как си?”, не продължава преди да съм му отговорила, после минава на “Добре ли се чувстваш?” и “Имаш ли време?”, пак изчаква, и чак след това решава да зададе конкретния си въпрос.
И двамата знаем, че цялото десет минутно предисловие няма никакво значение. Не е ли по-лесно да си кажем “Здрасти” и да минем директно на темата, която ни вълнува?
Да цениш времето на другия, както и своето собствено, все повече ми се струва като висша форма на учтивост и такт. Особено, когато става дума за работни отношения. Затова си мисля, добре е да се научим къде е границата между фиктивното дружеско бъбрене и учтивостта в бизнеса.
Да открием баланса е важно. И то най-вече за собствения ни успех. Представи си колко ще си благосклонен към един човек, който вече те е изнервил, макар и с най-добри намерения. “Прекаленият светец и богу не е драг.”, както казва една друга българска поговорка.
Та… надявам се, че се чувстваш добре. Здрав си. Имаш достатъчно работа. Нищо не те притеснява. Дано това продължи и следващите дни и така де… пожелавам ти хубава седмица.
Наръчник на клиента или как да работим с фрийлансър, 1 част
Ти си мечтата на всеки фрийлансър. Ти си клиент.
Искаш да наемеш копирайтър на свободна практика, който да ти свърши работа.
Ако това се случва за пръв път, запитването ти звучи горе-долу така: “Колко ще струва да ми напишете един текст?”
Предлагам един бърз преглед на всичко, което трябва да се включи в подобно запитване. Така ще си спестиш време. Ще получиш необходимата ти информация още от първия път. Бързо ще видиш кой ти дава смислен отговор и кой не и ще прецениш цените.
1. Уточни какъв текст ти трябва.
Статия
Колко дълга трябва да бъде?
Дължината се измерва в думи или в знаци. Интервалите влизат към знаците.
Една стандартна страница е 1 800 знака или около 300 думи.
Една страница, изпълнена с текст от горе до долу, е около 500 думи.
Съдържание на сайт
Текст за колко секции трябва да се пише? Правени ли са предварителни проучвания, има ли събрана информация или копирайтърът ще трябва да прави всичко от нулата.
Сценарий
За телевизия или за радио? Колко секунди искаш да е дълъг? Имаш ли някакви специални изисквания за ефекти, музика, участници? Може и да нямаш.
Питай каква е практиката на този копирайтър и колко варианта ще ти представи. Аз лично предлагам по два. Много рядко по три.
Слоган
Фирмен? За рекламна кампания? За листовка?
2. Сподели за кой бранш става въпрос или каква е темата!
Много клиенти до последно държат това в тайна и губят времето и на двете страни. Възможно е копирайтърът, с когото преговаряш, да е спец по козметика и женска красота и да не може да пише за дизайн на мебели от масивна дървесина.
3. Непременно кажи какъв е срокът за изпълнение на поръчката.
4. Ако искаш текстът да е написан на друг език, а не на български, спомени го още в началото.
5. Добави всяка една подробност за проекта, която ти се струва важна. Не забравяй да споменеш, ако:
ти определяш темите за статиите;
осигуряваш източника на информация;
искаш слоган на два езика;
имаш по-специфична таргет група и необходимите проучвания за нея.
Колкото повече информация дадеш, толкова по-точен ще бъде отговорът на копирайтъра. Сам прецени какви са ползите от това.
Сигурна съм, че ти се е случвало. Клиентът ти е страхотен. Ентусиазиран. Избрал е точно теб и е убеден, че ще му свършиш работа.
Ти си доволен. Амбициран. И си убеден, че ще направиш всичко перфектно.
Необяснимо защо по средата на работния процес клиентът ти започва да нервничи.
Иска огромно количество корекции. Ти също се изнервяш – той просто не може да оцени твоя гений. И един ден клиентът те уведомява – учтиво или не – че прекъсвате работни отношения.
Кой е виновен? Най-вероятно и двамата. А причината обикновено е една с много проявления – лоша комуникация.
1. Клиентът не познава работния процес. Ти обясни ли му какъв е?
Може би клиентът ти за първи път работи с дизайнер, копирайтър, програмист. Или поне за първи път работи с фрийлансър, а не с агенция. Той няма представа от процеса. Или си представя нещо много различно от реалността. Затова още на първата или втората среща трябва да му обясниш подробно:
кога какво ще правиш;
каква помощ – информация, файлове, etc. ти е нужна от него;
колко време трае всеки етап.
Така ще си спестиш много недоразумения.
2. Клиентът си представя нещо точно определено. Той не търси фрийлансър, който да свърши работата. Търси някой, който да да осъществи фантазията му.
Хюстън, имаме проблем! Трябва да разгадаеш какво точно си представя клиентът ти. Да направиш всичко така, както е във фантазиите му. Ако смяташ, че ще бъде ефективно за бизнеса му, честито! поръчката е изпълнена. Ако не, му показваш какво си свършил, той припада от кеф. Ти го свестяваш и започваш да му обясняваш защо в този вид текстът, визията или каквото-правиш-за-него няма да е ефективно и какво трябва да се промени. (Ако се справиш на 100%, ми се обаждаш да пием кафе и да ми обясниш как става.)
Има вариант да не успееш да пресътвориш клиентските фантазии в реалност. Не се чувствай виновен. Понякога това наистина няма как да стане. И е добре да се разделите, докато щетите не са много големи и за двете страни.
Съществуват още много причини, поради които клиентът ти може да се откаже. Вместо да гадаеш, да го обвиняваш, докато той обвинява теб, поискай разговор. Нека фокусът му не е върху това кой е виновен, а върху това къде е проблемът и как можете да го решите. Или ще се справите и ще продължите успешно работата или ще се разделите. Но поне разводът няма да е по италиански.
Ако си начинаещ фрийлансър, начинаещ копирайтър (дизайнер, програмист, etc.) фрийлансър и търсиш съвет от колега, когото не познаваш, този пост е специално за теб.
Ето няколко съвета как да напишеш мейла си, за да получиш отговор, който наистина ще ти е полезен.
1. Пиши грамотно. Особено ако обясняваш на колегата си копирайтър, че искаш да се занимаваш с писане на статии и рекламни текстове. Все пак първо трябва да те вземат насериозно.
2. Не започвай с предложения за съвместен бизнес и намеци, че искаш да ти възложат поръчка. Не забравяй, че човекът на когото пишеш, чува за теб за пръв път. Няма представа какво можеш. И може би изобщо няма нужда от подизпълнител в момента. Ако си спомняш, ти му пишеш, защото имаш нужда от насока и съвет.
3. Изложи ясно въпросите, които те вълнуват. Ако има нещо друго, за което искаш помощ, кажи го директно. Така спестяваш време и на двама ви, а възможността наученото да ти е полезно, се повишава.
4. Не искай да получиш тайните на колегата. Просто следи внимателно принципните положения, които ти обяснява. Те ще ти свършат повече работа.
5. Не му изпращай по 15 мейла на ден. Рискуваш да те сложи в спама.
Работя като копирайтър вече 6 години. И не минава седмица без да поискам помощ или съвет от колега – копирайтър или дизайнер. Допитвам се често и до колеги фрийлансъри как да постъпя в една или друга ситуация. Затова и не отказвам да отговоря, когато някой ми зададе въпрос. Защото ако не си помагаме, всичко става много по-бавно и много по-трудно. А всеки ден се сблъскваме с достатъчно трудности.
И все пак колегиалните отношения се изграждат дълго и ако в основата им не стои доверие, уважение и съобразяване със задълженията и времето на другия, нищо не излиза.
Ако почукаш твърде тихо на една врата, няма да ти отворят, защото няма да те чуят. Ако почукаш твърде силно и настоятелно, ще ти отвори някой, който се дразни, че го притесняваш. Прецени силата си. И действай. Успех!
п.с. Заглавието на поста е препратка към “Запорожките казаци пишат писмо на турския султан” на Репин. Може би историята ще ти е интересна.
Случка с клиент ме наведе на следната мисъл: често клиентът не осъзнава какво животно е фрийлансърът; още по-често фрийлансърът сам не осъзнава какво точно е неговото положение.
Затова реших да напиша този пост, предназначен и за двете страни.
За фрийлансъри
Фрийлансърът не е наемник. Той е договаряща страна. Каква е разликата?
Клиентът не ти плаща сума, която сам е определил. Вие сте две страни, които се споразумяват за заплащане за определена работа, която трябва да се свърши в срок.
Клиентът не е шеф. Той не може да ти виси на главата непрекъснато и да те пита докъде си стигнал. Всички срокове се договарят предварително спрямо спешността на поръчката и заетостта ти.
Клиентът не те уволнява. Разбира се, може да прекрати отношения с теб по различни причини. Както и ти с него.
Фрийлансърът се грижи да е изряден в своята част от задълженията. Клиентът прави същото. Всеки е отговорен сам за себе си.
За клиенти
Фрийлансърът не е изпаднякът, който ще свърши каквото и да е за каквито и да е пари. Той предлага качество, защото знае, че само така ще получи адекватно заплащане.
Фрийлансърът може да откаже да свърши работа поради заетост, защото си некоректен или защото се държиш с него като с подметка. Ти можеш да не работиш с него по същите причини.
Обобщавам
Разликата в отношенията между наемник и шеф и договарящи се страни е следната:
в първия случай решенията се взимат по-скоро еднолично и отговорността за почти всичко, което се случва е на шефа;
във втория случай решенията се взимат от фрийлансъра и клиента и отговорността към работата им е споделена.
Важно е ти, като фрийлансър, да знаеш това, защото то определя отношението ти към теб, работата, клиента, а от там и заплащането.
Важно е ти, като клиент, да знаеш това, защото то определя отношението ти към фрийлансъра, качеството на работата, която получаваш, а също и заплащането. И въобще дръжте се на положение. Моля.
Ако сега излизаш на свободна практика, виж програмата на онлайн видео курса за начинаещи фрийлансъри, ще ти помогне да се справяш с клиентите, да си организираш времето и да се продаваш по-бързо и по-добре.
Обикновено това включва срещи с клиента на твоя клиент. На тях присъстваш ти и представител на фирмата, която те е наела и отговаря за проекта. Но какво да правиш и как да се предпазиш от недоразумения, ако си сам на среща?
По принцип е редно още от първия ден да си се запознал максимално подробно с целия проект. Ако по една или друга причина това не се е случило, преди срещата, на която ще си сам, задължително трябва да го направиш.
По време на разговора се придържай стриктно към нещата, които си дошъл да обсъждате. Може да ти зададат въпрос и по друга част от проекта. Отговори само, ако си сигурен. В противен случай се извини, запиши си въпроса и кажи, че ще го предадеш на човека, който може да отговори.
Част от по-големите фирми за уеб предпочитат да записват всички срещи с диктофон. По принцип това е нож с две остриета, защото някои хора се притесняват и не могат да говорят свободно. Все пак, ако има такава практика, задължително запиши разговора. Ако не, води си бележките стриктно.
Понякога се случва да попаднеш между чука и наковалнята. Може клиентът, с който се срещащ, да изрази пред теб недоволство от фирмата, която те е наела. Не взимай страна. Ако това не е възможно, в никакъв случай не говори против хората, за които работиш. Помни, че представяш и себе си и тях.
Възможно е по време на самата среща да се разбере, че предлагаш и други услуги освен писане на текстове или дизайн и да ти предложат още работа. Ти преценяваш дали да приемеш или не, но е задължително да споделиш това с фирмата, чийто подизпълнител си в момента.
Когато срещата приключи и всички задачи са уточнени, помоли да ти ги изпратят на мейла с копие до този, който отговаря за целия проект.
По време на целия работен процес бъди внимателен. Не допускай някоя от двете страни да не е достатъчно информирана за това, което правиш. Само така можеш да си осигуриш максимално спокойствие и да се съсредоточиш върху работата си.
През последните две години броят на копирайтърите на свободна практика рязко се повиши. Повече са и фирмите, които предпочитат да работят с тях. Криза е. Първите нямат избор, освен да се борят до колкото могат, а вторите са чували, че да работиш с фрийлансъри е по-евтино. Какво следва от това?
Да пишеш текстове изглежда измамно лесно. Това, плюс убеждението на фирмите, че фрийлансърът е по-ниско платен, усложнява работата на копирайтъра на свободна практика по три линии.
Първо: Трудно е да убедиш някого да ти плати, за да напишеш това, което той смята, че може да напише сам.
Второ: Много хора, останали без работа или пък решили да си докарат страничен доход, предлагат писане на статии или съдържание на сайтове. Когато това е страничен доход или някой е толкова отчаян, че предпочита цял ден да работи за 5 лв., цената на услугата пада. Освен това фактът, че някой пише грамотно, не го прави копирайтър.
Трето: Хората рядко се замислят защо е по-изгодно да наемат фрийланс специалист. Те смятат, че трудът му е по-евтин. Ако ги попитате, защо са склонни да платят на рекламна агенция луди пари, а на копирайтър на свободна практика в пъти по-малко за една и съща услуга – измисляне на слоган например – те вероятно ще ви кажат, че в агенцията по техния слоган мислят повече хора, името й е гаранция за качество и т.н.
В рекламната агенция със слогана обикновено се занимава един единствен човек – копирайтърът. Същият, който след няколко месеца можете да наемете като фрийлансър. Що се отнася до гаранцията – името на копирайтърът е неговата търговска марка. Мислите ли, че има интерес да го компрометира?
Фрийлансърът е по-евтин по две причини: едната е, че след като приключи работа по проекта, за който сте го наели, няма да продължите да му плащате. Другата – цената, която ви дава, включва само труда му, няма я издръжката и печалбата на агенцията.
Работата по самия проект няма причина да бъде по-ниско платена, защото алгоритъмът, по който се стига до качествен слоган, статия, сценарий е еднакъв, независимо дали го практикуваш в къщи, в офиса или в парка.
Всяко правило си има изключения – съществуват проекти и поръчки с мащаб, който би могла да изнесе на гърба си само една добра рекламна агенция. Случаят не е такъв? Решил си да наемаш копирайтър фрийлансър, защото е по-евтино? Смятай добре и не забравяй, че твърде евтиното често е доста скъпо.
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите за добавките за социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за употребата на страницата ни с нашите рекламни партньори, социални медии и анализатори. Добре!Още информация
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.