Откъде работя днес: Царево, Шабла, Обзор

Преди си мислех, че границите на рая са ясно очертани – започват от Резово и свършват на 7 км след Шабла. Сега вече съм склонна да събера границите и да обява за почти свободни, райски кътчета единствено най-южната и най-северната точка на нашето крайбрежие. Между тях са предимно руски квартали, алъш-вериш с джапанки, гащи и магнитчета и строени, недостроени, запустели, понякога чак блатясали, бетонни уроди. Предупреден си. Сега ти предлагам кратък прелет над местата, от които работих последния месец.

 

Царево

Svobodna_praktika_Carevo (1)Първата – втората седмица на юли Царево си е доста поносимо място. Не е претъпкано с хора, можеш да избягаш от навалицата по главната улица в парка или край морето. Плажът е малък, пренаселен, сенчест и на него живеят хиляди малки мушички. Плажът на Арапя обаче е съвсем наблизо и е пре-кра-сен. До него можеш да стигнеш пеша, с открито автобусче, което минава на всеки 30 минути сутрин и на 1 час следобед или с кола.

За работа ти препоръчвам бар Shikozo. Интернетът е добър. Персоналът е любезен. Гледката към морето успокоява и мотивира да приключиш по-бързо. Освен това през деня заведението е почти празно, а музиката тиха към никаква. Има високи и ниски маси, можеш да се настаниш където ти е удобно.

По квартирите не знам как е. В хотелите има Интернет и когато доставчикът не се бори с авария, може да се работи спокойно. Друг е въпросът, че докато бяхме в Царево аварираха два пъти и просто бяхме принудени да отидем на плаж рано-рано.

 

Шабла

Svobodna_praktika_ShablaДаже не Шабла, а къмпингите след нея. След като излезеш от града, виждаш табела за къмпинг “Регина”, следваш я и се озоваваш в центъра на къмпинг “Добруджа”. Там всеки 4 – 5 бунгалца си имат име и различен собственик. Интернет има в заведенията и в най-близките до рутера бунгала. Ако има повече свободни места, можеш да се разхождаш с лаптопа и да си избираш къде да останеш според Интернета.

DSC_0508Ние бяхме почти на края на света, след който къмпинги вече няма. Мястото се нарича бунгала “Фиеста”, не е ремонтирано от 80-те години, но пък е чисто, зелено и има най-добрия Интернет в околността. Намира се на 2 минути от плажа. Ако не обичаш дивото къмпингуване и спане на палатки, не го пробвай. Условията са абсолютно първобитни и няма да ти хареса. А и току-виж не останало място за нас. 🙂

Това, което виждаш на снимката е място, на което преди имаше тополи. Сега вече няма. Пак е хубаво, но не е същото като преди 2 години. Как ще заварим мястото догодина пък си е съвсем загадка. Надращих и кратък коментар по темата. Не, че ще ти е полезен като информация, но искам да си кажа, затова го копирам и тук:

На към изуй гащи отиват нещата.
В Шкорпиловци дойде цирк “Рио” – цифром и словом една баничарка и една каравана народ. Шапито си нямат, играят в читалището, показват дресура на кучета и гълъби, то не че няма кучета и гълъби в Рио, ама едно време какви клоуни, акробати и жени с бради имаше, а сега…
7 км след Шабла пък, където краят на света обикновено седи под тополите и си клати краката в нищото, тополите изсечени. Не може човек да познае ни мястото, ни края на света. Само едни големи пънове се пулят на ливадата, блещиш се и ти срещу тях и се чудиш да плачеш ли или да хващаш към Рио. Като ти се произясни пред погледа, виждаш че в едно кьоше са останали 3 тополи и 5 бунгала. Още като приближиш към тях и чуваш – шушкат тополите, приказват си, и ти олеква колкото едно тополово листо на душата.
Питаш хората защо са изсекли тополите. Едните викат, че софиянец купил парцелите и ще строи. Другите суснат, че от горското издали заповед да се отсекат тополите, че пречели на туристите. И вечерта, докато се сприятеляваш с комарите – единственият начин да не те разпарчетосат и отнесат целия, и докато ги убеждаваш, че има едни сладки мръвки – софиянци и туристи за унищожение, срещаш края на света. Върви замаян и несвестен между бунгалата, бледичък такъв, слабичък – чак неприятно да му стане на човек като го види. Едно време какъв край на света имаше, а сега…

 

Обзор

ObzorВ Обзор е по-добре отколкото в Бяла, но неимоверно по-зле отколкото в Шабла. Там се събрахме трима работяги. Интернетът беше лош към никакъв. Един съвет от мен – никога, никога не вярвай на уверения на хазяйка, която те гледа с очи на синьо куче и твърди, че те мести в стаята с най-добрия Интернет само и само да си доволен. Отваряш лаптопа, цъкаш колкото ти е необходимо, за да провериш, без да се притесняваш от жални и нетърпеливи погледи и след това решаваш дали оставаш или не. Иначе се настаняваш, плащаш си и кротко си ползваш мобилния Интернет една седмица.

Дали можеш да работиш от заведение не знам. Покрай плажа са единствено места за хапване, които не са достатъчно уютни за прекарване на работния ден. На самия плаж има 2 – 3 заведения, но са толкова шумни, че едва ли ще можеш да свършиш нещо. Никъде не видях място, на което да ми се прииска да поседна и да поработя или да чета.

Ако нямаш сериозна причина да си в Обзор – примерно луд фен си на Криско или на Веселин Маринов – най-добре отиди в Шкорпиловци. За това чудно място ще пиша в някой от следващите постове. Припомни си, ако искаш какви са условията за работа в Черноморец и тръгвай към морето, че лятото преполови.

Откъде работя днес – Черноморец

Svobodna_praktika_Chernomorec

 

Добро утро. Допреди малко работех от Черноморец. По-точно от терасата на квартирата ни, накрая на улица “Бриз”.

Ако искам да пиша навън трябва да ставам рано. В десет часа вече слънцето започва силно да затруднява работния процес, а плажът изглежда все по-разумна алтернатива.

Черноморец е чудесно място за работа и почивка за фрийлансъри. Все още почти няма хора. Квартира се намира бързо и на смешни пари. Топлите закуски са вкусни. Кръчмите – прилични. Интернет има и в квартирите, и в хотелите. Не е от най-бързия, но става за работа. Може да се настаниш с лаптопа в някое от трите кафенета и да си цъкаш цял ден.

Повечето магазини и места за хранене са почитатели на 4 часовия работен ден. Някои работят сутрин, други следобед. Почти всички се опитват да са отворени и част от вечерта. Липсата на шумотевица и атракциони на всяка крачка помага да се прибереш вечер, да си седнеш на терасата и да довършиш каквото си имал да правиш сутринта.

Хубаво е, ела и ти.

======

Имам и едно важно съобщение! Миналата есен, когато се върнахме от голямото си пътешествие из Европа, много клиенти ми писаха, че са следили приключенията ни, но не са ми пращали работа, защото не искали да ме притесняват. Сега се обръщам специално към всички:

Уважаеми клиенти, приемам поръчки през цялото лято. Мога да бъда намерена на имейл, телефон – отговарям на въпросите ви бързо и си спазвам сроковете. Не забравяйте, че вие сте генерален спонсор на всички мои приключения. Имате ли текстове за писане и реклами за измисляне, пишете ми. Ще останете доволни, както винаги.

Край на съобщението. Благодаря.

 

 

Откъде работя днес – IC2, Лисабон – Порто

 

 

DSC_4110Колкото и неромантично и неудобно да изглежда, това е истината. По време на цялото пътуване най-често работя от предната седалка на колата. Така си осигурявам достатъчно време за разходки, плажове и други блаженства.

При едно от пътуванията ни из България в началото на лятото, пробвах мога ли да пиша по този начин. Опитът се оказа сполучлив – не ми друса, тихо е, не правя повече технически грешки.

Следващата стъпка беше да се сдобия със зарядно за лаптоп за кола. Избрах универсално зарядно GEMBIRD NPA-DC1 и съм доволна. Зарежда бързо и се нагрява много бавно, което е важно, ако си решил да пътуваш през лятото в Андалусия например.

Когато ми е нужно, ползвам мобилния интернет, за който ти писах в предната статия. Понеже не трябва да превишавам определени мегабайти на ден, не влизам във Facebook и не се разсейвам с интересни статии, които трябва да се прочетат на момента. Съответно работя по-бързо. А най-хубавото е, че когато и да вдигна очи от компютъра, гледката през прозореца на офиса ми винаги е различна.

DSC_4722

Не съм забравила за серията статии със съвети за писане, нито пък за по-сериозните постове за общуване с клиенти, определяне на цени и т. н., но с тях ще продължа през септември. Ако някой въпрос относно фрийланса много те тормози, потърси отговора му в по-старите статии или ми пиши.

Откъде работя днес – Албуфейра, Португалия

DSC_3605

! Виж коментарите за новости по темата „интернет в роуминг“. Цени и параметри на услугата за трите оператора – всичко си е написано. 

След чудесно скитане по испанските села, малки градчета и пусти плажове стигнахме до Португалия. Първата ни спирка е Албуфейра. Мястото, на което сме отседнали е извън курортния град, нагоре в планината. Живеем в каравана, двор до двор с школата за езда на нашата домакиня. Заобиколени сме от коне, кучета и котки. Срещу нас е океанът, зад нас е планината, а пред вратата на караваната растат бадемови дръвчета.

Условията за работа са отлични – тихо е и няма хора – ако се трудиш от ранна утрин. Към обяд настава такава жега, че мозъкът просто отказва да функционира и поне до 17 – 18 часа човек е принуден да си почива. Или отиваш на плаж или притичваш до външния душ със слънчева вода и после мокър-мокър се просваш на хамака. Знам, че е тежко, но друг избор нямаш.

Интернет също нямаш. В по-малките населени места на Испания и Португалия (поне от това, което видях дотук) хората ползват доста ограничен мобилен интернет или плащат големи такси, за нормален Интернет.

Дали не можеш да седнеш на кафене и да работиш оттам? Извън града, във вилната зона или в планината, трудно ще намериш кафене, какво остава за заведение с екстри.

Ако не съм ти казала как се справяме с този проблем по време на цялото пътуване, сега е моментът. Виж тази оферта на Мтел за интернет в роуминг. Появи се малко преди да тръгнем и дотук ни спасява безотказно. Не е ли много скъпо? По-евтино е от всички останали варианти.

Август месец е и ако си фрийлансър, то работата ти доста е намаляла вероятно. Затова те съветвам да направиш като мен. Спри да се притесняваш, че няма работа (максимум след 2 седмици ще се оплакваш, че си претоварен от поръчки), изключи компютъра и пробвай как е да живееш без него.

п. с. Бих качила още снимки, но и мобилният интернет на Мтел не може да прави чудеса.

Откъде работя днес – Барселона

DSC_0250

Барселона е перфектно място за фрийлансърска работа през лятото. Не, не, не съм се объркала. Когато за първи път видях града, беше зима и нямаше особено много хора. Сега навсякъде има тълпи народ и няма особено много град. За препоръчване е да си стоиш в къщи на сянка, да си вършиш работата и да излизаш по-късно вечер, когато основната част туристи вече се е прибрала.

Ако шумът около теб не ти пречи, можеш да работиш и от заведение. На някое малко площадче, изскочило пред теб в Готическия квартал, все ще се намери място за нежното ти тяло и за лаптопа. Не разчитай на зоните с безплатен, публичен интернет. В 9 от 10 случая не можеш да се закачиш. Затова пък почти всяко заведение има wi-fi – взимаш си една сангрия и паролата е твоя.

Плаж? Не, на точно този градски плаж няма как нито да работиш, нито да почиваш. Свършвай каквото има да вършиш в Барселона и се върни през зимата.

Предупреден си.
Чао.

п. с. Не оставяй нещата си без надзор, ако работиш навън, защото бързо ще си намерят нов собственик.

Откъде работя днес – Флоренция

DSC_0236

Днес работя от Синя – едно село/предградие на Флоренция. За първи път откакто сме в Италия имаме нещо като приличен интернет. Дотук ни спасяваше най-вече мобилният.

Синя е чудно място за работа. Тихо е, зелено е и топло. В цялото село/предградие има точно две кафенета. Едното е затворено, а другото го държат двама дядовци, които не знаят английски, но за сметка на това не спират да ти говорят и да искат да ти помогнат с нещо. С какво точно… ще остане загадка. Ако имаш мобилен интернет или не ти трябва такъв, можеш да работиш и от масите на тяхното кафене. Заслужава си да се разсейваш от така важните си задачи с гледката към площада, планината и околните къщи.

От самата Флоренция никак, ама никак не ти препоръчвам да се опитваш да работиш. Претъпкано е от туристи и местни, които искат да ти продадат нещо. Няма как да си събереш главата. Кафенетата също са доста шумни. Интернет? Ко? Не! Е, в някои заведения има, но по-добре си свърши работата в хотела и се разходи на спокойствие.

Доколко ще ти се получи е отделен въпрос. Ако искаш, прочети за моето произшествие във Флоренция и виж до какви два ценни извода ме доведе то. Цък.

Ае

п. с. Прилагам и малко снимков материал, който няма нищо общо с работата.

DSC_1017 DSC_0234

Откъде работя днес – Ронкаделе, Италия

DSC_0200Вятърът ни довя в Ронкаделе, Тревизо. Накъдето и да погледне човек вижда лозя, наблизо минава река Пиаве, небето е мастилено с бели облаци, а местните хора не говорят английски. За сметка на това рисуват отлично, когато трябва да ти обяснят как се стига до даден адрес.

Отседнахме в дома на може би единствената англичанка наоколо. 🙂 Съжителството с котка, куче и бъбрива, усмихната домакиня действа разложително на работния процес.

Безжичен интернет няма в цялото село. Другият е в общи линии приличен. Ако не трябва да си онлайн, можеш да седнеш с  компютъра в единственото кафене и да се правиш, че работиш до насита. Аз предпочетох по-мързеливия начин.