Разкажи ми как стана фрийлансър: Габриела Митева – виртуален асистент

В края на 90-те започват първите опити на Габриела Митева да излезе на свободна практика. Какво се случва и как стига до създаването на фирмата си Smart Office Solutions през 2014 ще разбереш от текста й за поредицата „Разкажи ми как стана фрийлансър”.

Припомни си каква е идеята на поредицата и какво трябва да ми изпратиш. Пиши ми. Ще окуражиш начинаещите и ще ни дадеш възможност да се запознаем с работата ти.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

 

Какво ме накара да напусна офиса и да стана фрийлансър?

G.Mitteva_Svobodna_praktikaПри мен събитията започнаха сравнително по-различно и по-отдавна… Още докато работех с нормирано работно време и шеф (към 1996 – 1997 г.) попаднах на информация от американски и канадски списания и сайтове, че в САЩ (и някои други западни държави) има възможности да се работи от разстояние или от вкъщи. Като вида на работата беше много различна – лепене на пликове, сглобяване на играчки, текстообработка, попълване на онлайн въпросници и т.н.

Направих многобройни запитвания с надеждата, че някъде може и да приемат чужденци, за да работят от в къщи (от разстояние). Но отговорите бяха все едни и същи, че предложенията са валидни само за местни лица. Но идеята, че може да се работи по този начин толкова ми допадна, че години наред не спирах да се опитвам, да проучвам възможностите, да събирам нужната информация и т.н. Бях убедена,че един ден това ще се превърне в реалност за мен!

През 2003 г. по семейни причини ми се наложи да спра да работя от 8 до 17. И така стоейки си в къщи и разполагайки с много повече свободно време, продължих с търсенето. Интернет вече беше достатъчно развит в България и предлагаше достатъчно възможности, за хора, които имат желание, да осъществят мечтите си!

Благодарение на стабилната работа на мъжа ми, не съм имала страхове относно финансовата сигурност на семейството ни. Но най-голямата трудност в началото беше спечелване на първия клиент/ проект; и конкуренцията на индийци, пакистанци и др. азиатци, които дъмпингират пазара и пречат на фрийлансъри от други страни да работят при нормални условия и привикват клиентите да изискват ниски цени за изпълнение при високи изисквания.

А и несигурността в началото също си казва думата: има периоди на съмнение, липсва мотивация, не си убеден, че това, към което се стремиш, е осъществимо и доходоносно.

Направих си регистрация в GAF още през 2003 г, който вече е http://www.freelancer.com, но естествено в началото само изпращах оферти, които явно не се вземаха на сериозно. Продължих да си правя регистрации и в други подобни сайтове с пълната увереност, че все от някъде „ще изскочи зайчето”. И това стана през 2004, когато чрез GAF спечелих проект за link building за испански клиент – travel site.

Поработихме 2-3 мес., през които въведох 2650 линка в сайта на клиента, но така и не ми написаха review в GAF. Следващия месец в резултат от регистрацията ми в сайт за virtual assistants се сдобих с нов клиент и нещата  лека полека започнаха да се получават.

След спечелване на 1-2 проекта, нагласата ми към фрийланса се затвърди, вдъхна ми увереност в собствените възможности и вече имах стимула, че съм на правилния път. Вече знаех, че трябва да продължа по него и да се боря за развитието на дейността, привличане на нови клиенти, придобиване на нови умения,  четене на многобройни статии за фрийланса, успешни практики, и т.н.

Със сигурност имаше и моменти на отчаяние, тъй както всички колеги фрийлансъри са наясно, че освен, ако нямаш постоянни клиенти, в този вид работа няма точна дата за заплата и понякога, особено в началото нямаш никаква финансова сигурност. Но съпругът ми от самото начало ме подкрепя в моите начинания и когато съм имала периоди на отчаяние, несигурност или разочарование, винаги ми е помагал да се върна отново към правилния път и да бъда мотивирана.

Четенето на форуми и блогове за фрийлансъри, virtual assistants също много ми помогна. А и когато започнеш да трупаш портфолио от успешно завършени проекти и имаш клиенти, които се връщат при теб, това е много мотивиращо и те зарежда с увереност в собствените способности.

И така вече почти 11 години по-късно се наложи да се пререгистрирам от свободна професия в ЕООД. През лятото на 2014 регистрирах Smart Office Solutions и макар, че вече оперирам като собственик на фирма, завинаги ще си остана фрийлансър по убеждения и разбирания.

И в заключение бих посъветвала всички стартиращи фрийлансъри: не се отчайвайте при първите неуспехи, използвайте максимално времето си за самоусъвършенстване, запознайте се детайлно с българските закони § наредби, касаещи свободните професии и самоосигуряващите лица и/или си наемете кадърен счетоводител, който има опит с тези професии, и не спирайте да преследвате целите и мечтите си!

Прочети още истории от поредицата:

Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова – копирайтър

Разкажи ми как стана фрийлансър: Мария Атанасова, копирайтър

Втората история от поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър” отново е на копирайтър – Мария Атанасова. Радвам й се особено много, защото е единственият раказ на майка с дете, излязла на свободна практика, който съм получила.

Дами, надявам се историята на Мария да ви подейства окуражаващо. Мами на свободна практика, научете повече за поредицата “Разкажи ми как стана фрийлансър” и ми пишете.
Приятно четене.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

 

Mariq_Atanasova_Svobodna_praktikaКаква беше моята действителна причина да стана фрийлансър?

Преместих се да живея в друг град. Останах без работа, но същевременно излязох и в отпуск по майчинство. След майчинството и две годишно търсене на подходяща, според специалността ми работа – тя се появи. Тогава се оказа, че детето ми се нуждае от малко повече допълнителни и по-специфични грижи. Така да започна работа на трудов договор вече беше невъзможно. Насочих се към фрийлансърството, като копирайтър.

Тази форма на работа ме удовлетворява напълно, защото нейната свобода предоставя възможност:

  1. Да се грижа за детето си, по всяко време, което работата в офис не ми осигурява.
  2. Харесва ми да се занимавам с това, от което получавам истинско удовлетворение.
  3. Работата като фрийлансър предоставя истинска свобода в избора на компромис, който понякога сме принудени да правим.

А дали се страхувах от избора си – и то много. Когато вариантът е единствен, страховете отстъпват пред желанието и целта. С много от нещата не бях запозната, но постепенно, с питане, четене, постоянство и известен инат, всичко започна да се подрежда. Естествено още се уча на тънкостите, но не се предавам, защото разбрах, че това е едно от основните неща за един фрийлансър.

Доволна ли съм? – Да. Виждам, че успявам, че получавам истинска радост, вдъхновение, признание и задоволство от свършената работа.

Вече съм спокойна, че пътят, който избрах е бил в правилната посока.

Това е отговор на една майка от провинциален град, където изборът и възможностите за започване на нещо ново е доста ограничен. https://mimiatanasova.wordpress.com/  

 

Припомни си първата история от поредицата: 
Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев – копирайтър

Разкажи ми как стана фрийлансър: Мартин Търпев, копирайтър

Първият, който ми изпрати история за “Разкажи ми как стана фрийлансър“, беше Мартин Търпев.

Припомням ти целта на занятието – да се окуражат потенциалните и начинаещи фрийлансъри, като се съберат повече истории на колеги, които разказват какво ги е принудило да минат на свободна практика, как се справят със страховете си, с какво се занимават. Все още не е късно да ми изпратиш своя текст + снимка (заедно с линк към сайта ти, моля).

Приятно четене, дано чуждият опит ти е полезен.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

 

 

 

M.TarpevКазвам се Мартин Търпев и в този текст говоря за 5 неща, свързани с пътя ми като копирайтър-фрийлансър:

1. Винаги съм обичал да пиша текстове. В началото, за удоволствие пишех есета и стихове, които прилежно събирах в папки под бюрото. Постепенно развих уменията си в тази посока и от дума на дума се включвах като копирайтър в разнообразни проекти на приятели и познати. Така се запалих по писането още повече и реших да дълбая по-дълбоко в тази дейност.

2. Горното описва накратко как реших да започна да пиша. Сега ще кажа защо стана така, че това се превърна в основна професия за мен. Ами, заради кризата основно. Може би ако не беше кризата, щях да работя в маркетинговия отдел на някоя фирма, тъй като завърших Маркетинг и много исках да се занимавам с това.

Но кризата удари точно когато излизах от университета и започвах да търся работа. Естествено и аз нося отговорност. Може би не съм бил достатъчно активен или не съм проявил достатъчно старание, или не съм се рекламирал достатъчно. Но бях зелен и неуверен, а фирмите съкращаваха бюджети и гледаха да спестят от всичко. И най-вече от кадри в маркетинговите отдели. Затова попадах предимно на обяви с изискване на богат опит и на лелички/чичковци, които сякаш бяха обучени да казват “може би ще ви се обадим, но засега ни трябва човек с повече стаж”.

И реших да направя нещо сам.

1. Осъзнах, че много се дразня, когато някой ми пили на главата, или ми се бърка в работата. Особено, ако този някой не е наясно за какво по-точно ми пили, или какво точно правя.

По-конкретно, с времето установих, че думичките маркетинг, копирайтинг, интернет, PR, реклама и прочее се възприемат от много хора просто като словесни украшения. Много хора ги използват, за да изглеждат модерни, но не желаят да се напъват, за да вникнат в същността им.

Подобна е и думата брандиране. Естествено тя има своето място, но много българи очевадно я използват, за да внушат, че лепенето на лепенки по фирмените магазини и автомобили е изключително важна и сложна дейност, която изисква специална квалификация и години трудов стаж.

Та, хората обичат да разтеглят думите и да пъхат в тях каквото съдържание им хрумне. Така имах шефове, които под копирайтър и помощник в Маркетинговия отдел, разбираха най-различни неща и сменяха периодично дефиницията на длъжността ми – като организатор на събития, програмист, SEO специалист, лепач на надписи по колите… Капката преля, щом шефът реши, че трябва за седмица, максимум две, ГАРАНТИРАНО да кача сайта му на първо място в Google.

Освен това и колегите ме дразнеха. Разбрах за себе си, че се вбесявам, щом резултатите от плана ми зависят от натуткването на човек, който прави всичко възможно да ми покаже, че ми прави невероятна услуга – и то само този път. Колегите там, където работих за последно бяха кофти, а шефовете – объркани. И реших, че не ми дават достатъчно пари, за да понасям неадекватността на положението и че, след като не се харесваме взаимно, много скоро ще се разделим. Реших аз да определя кога ще стане това и напуснах.

1. Офисът обаче не съм го напуснал. Работя в семейна фирма за авточасти. За съжаление, все още няма толкова работа и ми остава време да се занимавам и с копирайтинг.

2. Дали ме беше страх, когато станах фрийлансър? Чак страх – не. По-скоро изпитвах леко притеснение и чувство на дискомфорт от недостатъчното знание как точно ще протекат нещата, след като видя в електронната си поща писмо със запитване.

Видях нагледно каква е разликата между това да имаш /или да си мислиш, че имаш/ някакви умения и това да ги превърнеш в бизнес и да правиш сделки. Много пъти съм се чудил:

  •  Ако бях предложил това, какво щеше да стане?
  • Да отстъпя ли малко от условията, при които работя, за да спечеля клиента или не?
  • Шикалкави ли клиентът с изискванията си за корекция, или нещо съм оплескал, или не съм го разбрал?
  • Да приема ли предложението за ангажимент към клиент да пълня постоянно блога му с текстове, като получа име и парола, или не, какво би очаквал той? Дали едно по-голямо обвързване от моя страна и сближаване между нас, които не съм предвиждал, не биха застрашили отношенията ни?
  • Как да реагирам, когато клиент не е доволен от текста, колко редакции да приема да правя?
  • Да работя ли за по-малко пари, ако ми се струва, че клиентът е обещаващ и как да позная дали е такъв?
  • Да дам ли готовите текстове, преди да съм взел парите или поне капаро, или да не се доверявам и да държа на принципите си докрай?

1. Как се справям със страховете си? Най-вече, чрез фокусиране върху конкретна задача. Разбрах, че това, което ме плаши най-много и събужда неувереност у мен е абстрактното възприемане на задачата, която ме очаква. Когато е мътно, най-много се притеснявам.

Затова основното, което правя срещу страховете е максимално бързо да фокусирам усилията си и да раздробя ангажимента на по-малки и конкретни задачи. Основно това става така: 

  • Осланям се на опита си от предишна сделка.
  • Отделям специално внимание да формулирам предложенията и въпросите си към конкретния клиент.
  • Уверявам се, че клиентът е разбрал какво ще получи накрая, за каква сума и при какви условия. 
  • Започвам работа, само след изчистено и конкретизирано задание и дадено от клиента “ok”.
  •  Ако клиентът е объркан и говори общо, се опитвам да си представя какво точно ще му свърши работа и му отправям конкретно предложение. Отново изисквам и изчаквам неговото “ok”.  
  • Гледам да не се отклонявам съществено от условията, при които работя, за да запазя максимално самообладание. Посланието ми често е “това са моите условия, така работя, решавай”. Може да звучи надуто, но съм установил за себе си, че отклоненията от принципите и практиките водят до неувереност и усложнения.

Разбира се, когато преценя, че ми е изгодно, проявявам гъвкавост! Но отново не “клякам” на клиента напълно, а си пазя територията, на която знам, че съм добър.

Мартин Търпев – собственик на http://www.avtorsko.com/

Разкажи ми как стана фрийлансър

Kak_stanah_freelancer_Svobodna_praktikaПомниш ли каква беше действителната причина да станеш фрийлансър? Нямам предвид желанието сам да си бъдеш шеф, да разполагаш с времето си и подобни. Имам предвид конкретната причина:

  • имал си достатъчно спестявания и си решил да пробваш;
  • съкратили са те и докато да си намериш работа на трудов договор си станал фрийлансър;
  • скарал си се с шефа, писнало ти е, напуснал си и си скочил директно в дълбоката вода – без спестявания, без идея какво точно ще правиш.

Аз лично станах фрийлансър, докато се опитвах да си намеря работа като копирайтър в рекламна агенция по време на кризата. Нямах идея как ще си търся клиенти и с какво се захващам. Знаех само, че това е единственият начин – към онзи момент – да работя това, което искам.

 

Защо те питам как си станал фрийлансър?

Защото ми е интересно и защото твоята история може да помогне на хората, които искат да излязат на свободна практика.

Често срещам кандидат-фрийлансъри, които не смеят да се откажат от илюзорната сигурност на работата на трудов договор. Аз им разказвам кое как е, но знам, че шубето си стои в тях и им пречи да пробват. Това не е обвинение! Често съм си мислела, че може би ако не бях принудена от обстоятелствата, аз също нямаше да стана фрийлансър. А и именно заради форсмажорната ситуация нямах време да се страхувам.

Ето защо не мога да дам никому съвет как да се пребори със страховете си и да излезе на свободна практика.

Разкажи ми накратко, моля те – при теб как беше? Какво те накара да напуснеш офиса и да станеш фрийлансър? Беше ли те шубе? Как се справи със страховете си? 

Ще публикувам твоята история (с линк към портфолиото/сайта ти и кратко твое представяне) през следващите седмици, ако ми я изпратиш на mogilska(at)gmail.com.

Можеш да пишеш и в коментарите към поста, ако искаш. При всяко положение на тези читатели на блога, които все още не смеят да излязат на свободна практика, твоята история ще им е полезна/интересна/вдъхновяваща.

Предварително ти благодаря.

Как да се справя, когато имам твърде много задачи

Познаваш го това чувство, сигурна съм. То се появява, когато затвориш телефона, договорил поредната поръчка. Вместо усещане за доволство, в теб се промъква леко безпокойство, сещаш се, че май си взел твърде много работа за следващата седмица или две. Трескаво превърташ в ума си на кого какво и кога си обещал да свършиш. Безпокойството ти е заменено от тлъста, ледена тревога, която малко по-късно се превръща в разкошен пристъп на паника.

Не се притеснявай, още много пъти ще взимаш повече работа отколкото можеш да свършиш. Учи се да не го правиш и междувременно се забавлявай с това да си тренираш нервите и да бъдеш спокоен в кризисни ситуации, които си предизвикал сам.

Паникьосаният фрийлансър е напълно безполезен за себе си и за клиентите. Затова, действай по следната схема и ще излезеш сух от водата:

1. Напиши на един лист всичките си задачи. Това ще ти помогне да си прецениш времето и да разбереш наистина ли са толкова много и няма да успееш да се справиш в определения срок или само така ти се струва.

2. Подреди задачите по срок. Отбележи срещу всяка поръчка кога трябва да бъде предадена.

3. Подреди задачите с еднакъв срок по реда, в който смяташ да ги вършиш. Аз бих те посъветвала да започнеш с най-сложните задачи и да вървиш към по-лесните. Така, когато вече си уморен и ти е писнало, няма да си толкова натоварен. Но може да тръгнеш и наобратно. Някои фрийлансъри предпочитат да започнат с по-леките задачи, защото ги отхвърлят по-бързо. Успокояват се, че са свършили по-голямата част от работата и могат по-добре да се концентрират върху сложните задачи. Пробвай кой вариант е подходящ за теб.

Tvarde_mnogo_zadachi_Svobodna_praktika

4. Направи си списък с задачите по реда, в който ще ги вършиш. Когато приключиш с някоя задача, задрасквай я. Действа успокояващо, окуражаващо и мотивиращо за пристъпване към следващата.

5. Вземи предварително мерки, ако след като си изпълнил точка 1, се окаже, че наистина не можеш да свършиш всичко в срок. Когато списъкът със задачи е направен и е очевадно, че си прекалил с обещанията към клиентите си, най-добре е просто да се обадиш на някои от тях или да им пишеш и да предоговориш сроковете, в които трябва да получат поръчките си. (Или да си намериш помощници, но за това ще пиша друг път.)

6. Не губи време във вайкане и чупене на пръсти, а действай. (И не забравяй точка 4.)

Защо да си губиш времето със списъци, когато можеш направо да започнеш да работиш?

Защото, докато си паникьосан и без това нищо смислено няма да свършиш. Отдели половин час и си подреди нещата. Тогава и най-малката безумна надежда, че може да се случи чудо и да изпълниш всичко, което си обещал ще се изпари. Истината действа успокояващо, подтиква те да вземеш адекватни мерки за справяне със ситуацията и да работиш спокойно и съсредоточено. А това е единственият начин да изпълниш поетите ангажименти.

Лека работа. И успех.

п. с. Съветвам те да си пазиш тези списъци. Натрупай ги на купчинка в единия край на бюрото си и поглеждай с превъзпитателна цел към тях всеки път, когато договаряш нова поръчка. Нали не искаш от спокоен и уверен професионалист на свободна практика да се превърнеш в уплашен фрийлансър.

Работа с български клиенти – да или не

Струва ми се, че тази дилема стои пред всеки начинаещ фрийлансър. Много от колегите, които вече от години са на свободна практика, твърдят, че никога не биха работили с български клиенти, че те са най-ужасните на света – плащат малко или не плащат изобщо, не знаят какво искат, твърде претенциозни са, държат се грубо и невъзпитано. Често по форуми и групи за фрийланс се разразяват дискусии по въпроса и винаги по-голямата част от хората са против това, който и да било да се мъчи с български клиенти и прищевките им.

За мен навсякъде има и добри и лоши клиенти. Такива, с които искаш да работиш и такива, с които е най-добре да не се захващаш. Ще ти споделя моя опит, а също и защо ми се струва важно да се работи и с българи. А ти, разбира се, прави каквото знаеш и каквото е най-добре за теб.

 

Какви клиенти ще привлечеш зависи от начина, по който се представяш и изискванията, които имаш към тях и към себе си

С какви клиенти ще работиш – “добри” или “лоши” – до голяма степен е въпрос на позициониране. Ако цените ти са ниски, портфолиото скалъпено, винаги си готов да направиш отстъпка, да работиш при абсурдни срокове и независимо как се държат с теб, няма как да привлечеш платежоспособни клиенти. Ти просто не им вдъхваш доверие. И това важи за всички, които търсят професионализъм, добре свършена работа, спазване на срокове и са готови да си плащат.

Припомни си статиите “Фрийлансърът като бранд” и “Как да изградя имидж на добър фрийлансър”, прегледай портфолиото си, помисли как общуваш с клиентите, промени нещата, които те представят като посредствен фрийлансър, готов на всичко, за да спечели поръчка.

BG_Klienti_Sbobodna_praktika

Ако ти не си готов да отстояваш цената си, никой няма да го направи вместо теб

И не, нямам предвид само и конкретно цената на работата ти. Писала съм много пъти по темата, но пак ще повторя – ако ти не си убеден, че заслужаваш по-висока цена за труда си, и не си я поискаш, както трябва, никой няма да ти я даде. Ако измънкаш, че искаш 20 лв. на час, за да свършиш определена работа и очакваш боязливо отговора, няма да ги получиш. Просто защото не си убеден, че ги заслужаваш.

Ако имаш достатъчно умения, опит, самочувствие, и знаеш, че те – заедно с някои твои специфични професионални умения и човешки качества – те правят идеален за дадена работа, накарай клиента да проумее това, да го усети, да се убеди. Самата аз често съм изреждала в прав текст на клиента кои именно мои качества и умения ме правят най-подходяща за дадената поръчка и защо трябва да ми плати толкова, колкото искам. Не си спомням досега да съм имала неуспех. (И да, случвало ми се е и с български и чуждестранни клиенти.)

 

Клиентите се държат с теб така, както им позволиш

Това между другото важи и за всички останали хора. Ако нечие отношение не ти харесва, ти си фрийлансър – свободен човек, можеш да си кажеш, да се опиташ да промениш нещата или просто да си вземеш шапката, вежливо да пожелаеш приятен ден и да се откажеш от работата.

Случвало ми се е да преговарям и с невъзпитани българи и с невъзпитани американци. Първите най-често са убедени, че не мога да си намеря нормална работа и ще съм благодарна на всичко, което ми подхвърлят. Вторите обикновено мислят, че щом съм от България, трябва да съм благодарна за това, което ми плащат и да нямам претенции към ставките и безумните работни графици. Всички те грешат. С някои от най-грубиянски подходилите към мен клиенти работим вече години и от време на време си припомняме със смях първите ни един – два разговора на висок тон. С други не намерихме приемлив и за двете страни учтив език и не започнахме работа.

Уважвай себе си и искай да се държат с теб така, както заслужаваш. А как заслужаваш прецени сам.

 

Защо аз работя предимно с български клиенти

1. Заради езика. Обичам да пиша на български. Работя бързо и с кеф. Забавно ми е да експериментирам. Предлагам услуги с наистина високо качество. Когато минах на свободна практика, започнах да работя през сайтове и да пиша на английски. Това бяха няколко много нещастни месеца в моя живот. Не изпитвах почти никакво удоволствие от работата, все бях на тръни дали наистина предлагам най-доброто на клиентите си. Освен това попадах предимно на т. нар. “лоши” клиенти. (Ти, ако си фрийлансър дизайнер или маркетолог, нямаш този проблем, но за един копирайтър свободата на боравене с конкретен език и удоволствието от работата с него, са от съществено значение.)

2. Защото тук се конкурирам с наличните на този пазар фрийлансъри българи, а не със стотици хиляди англичани, американци, индийци, филипинци и т. н. Решението ми да се преориентирам към българския пазар отчитам като едно най-разумните, които съм взимала изобщо. Интересното е, че година – две след като заработих постоянно на свободна практика с български клиенти, започнаха да ме търсят и чуждестранни.

3. Защото вярвам, че тук съм по-полезна и работата ми има повече смисъл.

 

Защо ми се струва важно да се работи и с български клиенти

Повечето от тях имат много по-малко опит в работата с фрийлансъри. Но все някой ден ще се научат да си подават заданията, да не си мислят, че ти си вълшебник и можеш да завършиш един проект, докато щракнат с пръсти. Ще проумеят, че добрият професионалист струва скъпо, но от неговата работа ще спечелят повече. Колко далеч във времето ще е този ден зависи и от нас – фрийлансърите, които работим с тях. Ако малка част от усилията ни отиват в това да отстояваме себе си, да изискваме и разбира се, да предлагаме качествени услуги, нещата ще се подобрят по-бързо.

Много често те се борят за оцеляване на техния бизнес, както ние се борим за нашия. Случвало ми се е да помагам или да работя на по-ниска цена за клиенти, които са в затруднена ситуация, имат нужда от копирайтър и са успели да ме запалят по идеята си. Никога не съм съжалявала за това. Ако всички си даваме по едно рамо от време на време, няма ли да се справяме по-добре с връхлетелите ни работни проблеми?

Предполагам, че последната част от днешната статия звучи малко наивно-романтично. Не те карам да мислиш като мен, това са си моите доводи. За всичко останало обаче съм сигурна: с какви клиенти ще работиш зависи преди всичко от това как се представяш, как се държиш, как преговаряш, как работиш и много по-малко от това къде ще ги намериш.

Благодаря за вниманието. И успех.

 

Как да разбера какво иска клиентът

Питай го. Това е най-лесният начин. Абсурдно ти звучи, но се случва да не се сетиш. Може да си много уморен или напрегнат и чак като пристъпиш към съответната поръчка да установиш, че не знаеш почти нищо за това, което се иска от теб. Ако си начинаещ фрийлансър, често чакаш клиентът да си каже сам и ако това не се случи, се оправяш както можеш. Още по-често пък клиентът очаква ти да го питаш. Не го ли направиш, той си наляга парцалите и не казва нищо, докато не предадеш цялата работа. Чак след това споменава укорително какво всъщност е искал. И ти коригираш, какво да правиш. Вината за недоразумението си е изцяло твоя.

За да решиш веднъж завинаги проблема „не съм питал навреме клиента какво всъщност иска“, направи си стандартизиран въпросник и го пращай на всеки, с когото договаряш нова поръчка. След като ти отговори лесно ще прецениш имаш ли нужда от допълнителна информация или не.

 

Научи се да питаш правилно

1. Не задавай въпроси, които изискват едносрични отговори

Питай така, че клиентът да трябва да ти разказва. Насърчавай го да говори.

2. Не давай на клиента си готови отговори, които той трябва само да потвърди

„Значи вие искате информативен текст, в по-строг стил, който да убеди потребителите, че продуктът ви е без странични ефекти?“ На този чудесен въпрос най-вероятно ще ти отговорят с „да“, проблемът е кой какво разбира под „по-строг стил“. Задай първо един куп други въпроси и когато си получил задоволително количество информация, и си сигурен, че говорите за едно и също нещо, изстреляй подобен обобщаващ въпрос.

SONY DSC

3. Внимавай с конкретните примери

Докато работех в рекламна агенция, често ставах свидетел на следната ситуация: колега дизайнер трябва да предложи идеен проект; разработва го и включва в него примерна снимка. Клиентът е предупреден, че това е само илюстрация на идеята, че ще има промени, че снимката няма да е същата. И дори е съгласен. Одобрява всичко. Но! следващите два месеца минават в мъки и търсене на същата снимка с по-добро качество, издирване на автора й и какви ли още не детективски задачки-закачки, защото на клиента тази най му харесва.

Клиентите са симпатични човешки същества с повече или по-малко въображение, което категорично отказва да работи в най-неподходящия за теб момент. С посочването на примерни текстове положението е по-добро, но не много.

4. Не задавай въпроси, свързани само с конкретния проект

Опитай се да разбереш какво харесва клиентът ти като цяло. Няма нищо лошо между въпросите да има и такива свързани с кино, книги, музика, реклами, любими цветове. Разбира се, постарай се да ги вмъкнеш така, че да звучат естествено в този работен контекст, а не като случайно изпаднали странички от лексикон.

Зададох правилните въпроси, получих всички отговори, но не разбрах какво иска клиентът 

Защото си слушал само това, което ти казва и си търсил директен отговор. А много често той не може да ти го даде. Помисли отново за начина му на изразяване; за местата, на които изглежда като да си противоречи; за това, което ти е казал, че иска или си представя и любимите му филми, книги, реклами (има ли несъответствие между тях, няма ли). Истинският отговор на този така важен въпрос „Какво иска клиентът“ много често е между всички объркани и насипани факти, обяснения, описания, които получаваш и текущите му рекламни материали. Обикновено какво наистина мислим си проличава в разминаването между това, което говорим и това, което правим. Търси по-внимателно. 

Прочети още две статии по темата: Питащият фрийлансър и „Голямото налучкване. Втората е специално за клиенти, които искат да работят ефективно с фрийлансъри.

п. с. Ако много се обезкуражиш, препрочети си финала на статията Две причини клиентът да се откаже след като си започнал работа“.

⇒ За да се подготвиш за изцяло успешна фрийланс дейност, виж програмата на онлайн видео курса „Как да успея на свободна практика“ и го запиши. 

фрийланс видео курс, онлайн курс, свободна практика, как да стана фрийлансър