Първият, който ми изпрати история за “Разкажи ми как стана фрийлансър“, беше Мартин Търпев.

Припомням ти целта на занятието – да се окуражат потенциалните и начинаещи фрийлансъри, като се съберат повече истории на колеги, които разказват какво ги е принудило да минат на свободна практика, как се справят със страховете си, с какво се занимават. Все още не е късно да ми изпратиш своя текст + снимка (заедно с линк към сайта ти, моля).

Приятно четене, дано чуждият опит ти е полезен.

п. с. Историите се публикуват така, както са изпратени, без моя редакторска намеса.

========

Казвам се Мартин Търпев и в този текст говоря за 5 неща, свързани с пътя ми като копирайтър-фрийлансър:

1. Винаги съм обичал да пиша текстове. В началото, за удоволствие пишех есета и стихове, които прилежно събирах в папки под бюрото. Постепенно развих уменията си в тази посока и от дума на дума се включвах като копирайтър в разнообразни проекти на приятели и познати. Така се запалих по писането още повече и реших да дълбая по-дълбоко в тази дейност.

2. Горното описва накратко как реших да започна да пиша. Сега ще кажа защо стана така, че това се превърна в основна професия за мен. Ами, заради кризата основно. Може би ако не беше кризата, щях да работя в маркетинговия отдел на някоя фирма, тъй като завърших Маркетинг и много исках да се занимавам с това.

Но кризата удари точно когато излизах от университета и започвах да търся работа. Естествено и аз нося отговорност. Може би не съм бил достатъчно активен или не съм проявил достатъчно старание, или не съм се рекламирал достатъчно. Но бях зелен и неуверен, а фирмите съкращаваха бюджети и гледаха да спестят от всичко. И най-вече от кадри в маркетинговите отдели. Затова попадах предимно на обяви с изискване на богат опит и на лелички/чичковци, които сякаш бяха обучени да казват “може би ще ви се обадим, но засега ни трябва човек с повече стаж”.

И реших да направя нещо сам.

1. Осъзнах, че много се дразня, когато някой ми пили на главата, или ми се бърка в работата. Особено, ако този някой не е наясно за какво по-точно ми пили, или какво точно правя.

По-конкретно, с времето установих, че думичките маркетинг, копирайтинг, интернет, PR, реклама и прочее се възприемат от много хора просто като словесни украшения. Много хора ги използват, за да изглеждат модерни, но не желаят да се напъват, за да вникнат в същността им.

Подобна е и думата брандиране. Естествено тя има своето място, но много българи очевадно я използват, за да внушат, че лепенето на лепенки по фирмените магазини и автомобили е изключително важна и сложна дейност, която изисква специална квалификация и години трудов стаж.

Та, хората обичат да разтеглят думите и да пъхат в тях каквото съдържание им хрумне. Така имах шефове, които под копирайтър и помощник в Маркетинговия отдел, разбираха най-различни неща и сменяха периодично дефиницията на длъжността ми – като организатор на събития, програмист, SEO специалист, лепач на надписи по колите… Капката преля, щом шефът реши, че трябва за седмица, максимум две, ГАРАНТИРАНО да кача сайта му на първо място в Google.

Освен това и колегите ме дразнеха. Разбрах за себе си, че се вбесявам, щом резултатите от плана ми зависят от натуткването на човек, който прави всичко възможно да ми покаже, че ми прави невероятна услуга – и то само този път. Колегите там, където работих за последно бяха кофти, а шефовете – объркани. И реших, че не ми дават достатъчно пари, за да понасям неадекватността на положението и че, след като не се харесваме взаимно, много скоро ще се разделим. Реших аз да определя кога ще стане това и напуснах.

1. Офисът обаче не съм го напуснал. Работя в семейна фирма за авточасти. За съжаление, все още няма толкова работа и ми остава време да се занимавам и с копирайтинг.

2. Дали ме беше страх, когато станах фрийлансър? Чак страх – не. По-скоро изпитвах леко притеснение и чувство на дискомфорт от недостатъчното знание как точно ще протекат нещата, след като видя в електронната си поща писмо със запитване.

Видях нагледно каква е разликата между това да имаш /или да си мислиш, че имаш/ някакви умения и това да ги превърнеш в бизнес и да правиш сделки. Много пъти съм се чудил:

•  Ако бях предложил това, какво щеше да стане?

• Да отстъпя ли малко от условията, при които работя, за да спечеля клиента или не?

• Шикалкави ли клиентът с изискванията си за корекция, или нещо съм оплескал, или не съм го разбрал?

• Да приема ли предложението за ангажимент към клиент да пълня постоянно блога му с текстове, като получа име и парола, или не, какво би очаквал той? Дали едно по-голямо обвързване от моя страна и сближаване между нас, които не съм предвиждал, не биха застрашили отношенията ни?

• Как да реагирам, когато клиент не е доволен от текста, колко редакции да приема да правя?

• Да работя ли за по-малко пари, ако ми се струва, че клиентът е обещаващ и как да позная дали е такъв?

• Да дам ли готовите текстове, преди да съм взел парите или поне капаро, или да не се доверявам и да държа на принципите си докрай?

1. Как се справям със страховете си? Най-вече, чрез фокусиране върху конкретна задача. Разбрах, че това, което ме плаши най-много и събужда неувереност у мен е абстрактното възприемане на задачата, която ме очаква. Когато е мътно, най-много се притеснявам.

Затова основното, което правя срещу страховете е максимално бързо да фокусирам усилията си и да раздробя ангажимента на по-малки и конкретни задачи. Основно това става така: 

• Осланям се на опита си от предишна сделка.

• Отделям специално внимание да формулирам предложенията и въпросите си към конкретния клиент.

• Уверявам се, че клиентът е разбрал какво ще получи накрая, за каква сума и при какви условия. 
• Започвам работа, само след изчистено и конкретизирано задание и дадено от клиента “ok”.

•  Ако клиентът е объркан и говори общо, се опитвам да си представя какво точно ще му свърши работа и му отправям конкретно предложение. Отново изисквам и изчаквам неговото “ok”.  

• Гледам да не се отклонявам съществено от условията, при които работя, за да запазя максимално самообладание. Посланието ми често е “това са моите условия, така работя, решавай”. Може да звучи надуто, но съм установил за себе си, че отклоненията от принципите и практиките водят до неувереност и усложнения.

Разбира се, когато преценя, че ми е изгодно, проявявам гъвкавост! Но отново не “клякам” на клиента напълно, а си пазя територията, на която знам, че съм добър.

Мартин Търпев – собственик на http://www.avtorsko.com/

Помниш ли каква беше действителната причина да станеш фрийлансър? Нямам предвид желанието сам да си бъдеш шеф, да разполагаш с времето си и подобни. Имам предвид конкретната причина:

• имал си достатъчно спестявания и си решил да пробваш;
• съкратили са те и докато да си намериш работа на трудов договор си станал фрийлансър;
• скарал си се с шефа, писнало ти е, напуснал си и си скочил директно в дълбоката вода – без спестявания, без идея какво точно ще правиш.

Аз лично станах фрийлансър, докато се опитвах да си намеря работа като копирайтър в рекламна агенция по време на кризата. Нямах идея как ще си търся клиенти и с какво се захващам. Знаех само, че това е единственият начин – към онзи момент – да работя това, което искам.

Защо те питам как си станал фрийлансър?

Защото ми е интересно и защото твоята история може да помогне на хората, които искат да излязат на свободна практика.

Често срещам кандидат-фрийлансъри, които не смеят да се откажат от илюзорната сигурност на работата на трудов договор. Аз им разказвам кое как е, но знам, че шубето си стои в тях и им пречи да пробват. Това не е обвинение! Често съм си мислела, че може би ако не бях принудена от обстоятелствата, аз също нямаше да стана фрийлансър. А и именно заради форсмажорната ситуация нямах време да се страхувам.

Ето защо не мога да дам никому съвет как да се пребори със страховете си и да излезе на свободна практика.

Разкажи ми накратко, моля те – при теб как беше? Какво те накара да напуснеш офиса и да станеш фрийлансър? Беше ли те шубе? Как се справи със страховете си? 

Ще публикувам твоята история (с линк към портфолиото/сайта ти и кратко твое представяне) през следващите седмици, ако ми я изпратиш на mogilska(at)gmail.com.

Можеш да пишеш и в коментарите към поста, ако искаш. При всяко положение на тези читатели на блога, които все още не смеят да излязат на свободна практика, твоята история ще им е полезна/интересна/вдъхновяваща.

Предварително ти благодаря.

Членуваш в няколко групи за фрийланс, уеб маркетинг и SEO във Facebook и LinkedIn. Дейно дискутираш наболели професионални теми в Google+. Регистриран си още в професионални форуми, чиито членове се предполага, че ще имат нужда от услугите ти. Искаш да си полезен на останалите и разбира се, да привлечеш някои от тях за клиенти. Това е чудесно, обмисли как ще представиш себе си и услугите, които предлагаш.

Continue reading →

Добро утро. Добре ли спа?
Днес е рожденият ми ден и ще си позволя да дрънкам малко общи приказки. За сметка на това ще бъда кратка.

1. Няма празен ход в живота ти. Каквото и да правиш, прави го със сърце и разум. Не се жали, не претупвай. Всичко, което свършиш или не свършиш, след време ще се върне при теб. Късметът най-често е сбор от всички онези малки стъпки, които си направил през годините. Ти си даваш и отнемаш възможностите всеки ден, когато избираш да те мързи или да не те, да си груб или да се усмихваш и да си възпитан, да си стиснат или пък да се раздаваш.

2. Не се къпи в собственото си самосъжаление. Ако попаднеш в задънена улица – лична или професионална – върни се малко назад и потърси пряка. Все някоя ще изскочи. Докато се тръшкаш, че нищо не става и никой не ти помага, нищо няма да става и никой няма да ти помага.

3. Радвай се. Ако си депресар по душа, няма да те насилвам – и веднъж дневно е достатъчно. Просто всичко е хубаво, най-вече това, че докато си жив, винаги има шанс да ти бъде още по-хубаво. А и причини за сдухване бол, не е кой знае какъв майсторлък и изобретателност да ти е гадно и да се чувстваш зле.

4. Зарежи тия просветления и ми направи подарък. Ако смяташ, че съм ти била полезна, предай щафетата нататък, бъди полезен на някой друг и ти.
Избери си статия от блога и я сподели със свои приятели.
Изпрати им линк, сподели я на стената си в някоя социалка – каквото искаш.
(Да, подаръкът е същият като миналогодишния, но аз си го харесвам.)
Благодаря ти.

Нека съботата започне сега.
🙂

Допитвай се до служба “Езикови справки и консултации” винаги, когато не си сигурен как се пише някоя дума, къде се слага запетайката или не можеш да си редактираш текста. Работещите там са истински спецове, ще ти помогнат. Отговарят на въпроси по телефона от 9 до 17 часа всеки работен ден:

• 0900-12-230 (за стационарни телефони на Виваком),
• 0879 66 83 63.

Можеш и да им пишеш на: ezikovispravki@ibl.bas.bg. Ще ти отговорят.

***
Отдели 14 минути и 28 секунди от напрегнатото си ежедневие, за да разбереш как да направиш стреса свой приятел. Кели Макгонигал обяснява логично и вдъхновяващо как и защо той може да ти помогне.

***
Отдай се на забавления – вземи пример от Марк Твен, който казва: “Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра. Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша.”