Напоследък чета блога на Henneke Duistermaat Enchanting Marketing. Много ми харесва маниерът й да започва статиите си с кратка история, която уж няма нищо общо със създаването на съдържание и онлайн маркетинга. Пише леко, увлекателно и от време на време споделя трикове, които аз не съм си открила, а са доста по-простички от тези, които ползвам. Днешният ми хареса особено много. Ставаше въпрос за нещо, което вече трябва да ти е известно: пише се за ползите за клиента, а не за предимствата на продукта ти.

Как обаче определяш какво наистина клиентите ти смятат за ползи?

Оставяме настрана, че трябва непрекъснато да проучваш аудиторията си, да общуваш с нея, да създаваш профили на потребителите си. Предполагаме, че правиш всичко това. Ето какво предлага Henneke Duistermaat.

Задавай си въпроса „И какво от това“, за да намериш истинските ползи за твоите клиенти. Например:

Ти си копирайтър, който живее в София и можеш лесно да се срещаш с клиентите си, които също живеят в София, лично. И какво от това?

Така можеш по-добре да опознаеш спецификите на бизнеса им и да разбереш от какво се нуждаят. И какво от това?

Тази информация ще ти помогне да създадеш по-ефективни текстове за тях. И какво от това?

Сайтовете им ще привлекат повече, добре таргетирани, посетители и клиентите ти ще спечелят повече пари.

Това е и истинската полза за тях. Щом въпросът “И какво от това” вече няма нужда да бъде задаван, значи си я намерил. Честито, можеш да продължиш нататък с писането на съдържание. Преди това те съветвам да направиш още две неща, няма да ти отнемат много време.

1. Прегледай и другите статии от поредицата “Как се пишат статии и съдържание за уеб” или “Копирайтърски съвети”.
2.Припомни си “Какво не ти казват блоговете за онлайн маркетинг и привличане на клиенти”. 

Успешна седмица.

Пробвай една сутрин да не пускаш телевизора/радиото/компютъра веднага щом се събудиш. Не си гледай телефона. Позволи си 5 – 10 минути да си офлайн, дезинформиран и насаме с мислите си.

***
Разгадай  вечната мистерия за всеки фрийлансър в България: кога трябва да се регистрирам като самоосигуряващ се и какви декларации подавам.

***
Отдели 17 минути и 18 секунди от така и така лежерно започналия ти ден, за да чуеш какво отговаря Дан Ариели  на въпроса “Контролираме ли собствените си решения”. Той е автор на книгата “Предвидимо ирационални: кои са силите, формиращи нашите решения”, а в самата презентация има примери, които могат да ти дадат практични идеи за твоята работа с клиенти.

***
Помисли дали забележката, която Дега отправил към свой колега – “Господине, държите се така сякаш нямате талант.” – може да се отнесе към теб. Ако да, коригирай се. Ако не, сподели я великодушно с приятел, който има нужда от раздрусване.

Напоследък ме гложди един въпрос с няколко разклонения.

1. Когато търсят в Google, повечето хора пишат много неграмотно. Някои ключови думи имат повече търсения, когато се изписват грешно. Затова и на мен ми се случва да получавам поръчка за оптимизиране на текст с ключова фраза “крем против стрий” вместо “крем против стрии” например. Оставям настрана колко безотговорно ми се струва да потвърждаваш чуждото невежество и неграмотност и да се възползваш от тях. (Смятам, че това е бомба със закъснител, която залагаш под собствения си задник.) Чудя се, не се ли притеснява за имиджа си тази фирма? Не се ли сеща, че ще отблъсне онази част от клиентите си, които все пак са грамотни? Вярно, искат да са на първо място в Google, но все пак сайтът им едва ли се посещава само от хора, които не знаят как се пише думата “стрии”.

Преди години се шегувах, че клиентите ще започнат да ми плащат, за да пиша с грешки. Не съм предполагала, че ще ми се наложи наистина да водя подобен разговор.

2. Доста хора си говорят с Google като с човешко същество. Питат го “как се пише оферта”, “какво да правя, когато нямам работа”, “какво да уча, за да стана фрийлансър”.

Независимо от това, когато пише в полето за търсене, човек е сам пред компютъра. Той няма усещането, че ще го чете друг човек, защитен е и спокойно поверява на машината своите страхове, комплекси, желания. Ясно е, че тя няма да ги сподели с никого.

Затова и се натъквам на следния казус. Магазин за дрехи за хора с наднормено тегло иска да си оптимизира сайта. Получавам няколко ключови фрази, повечето от които са тип “дрехи за дебели жени”, “рокли за дебелани”, etc.

И тук започва моето чудене.

Ти можеш да наричаш себе си всякак. Можеш да позволяваш на приятелите си да се шегуват на твой гръб и дори да взимаш най-дейно участие в измислянето на шегите. Но едва ли ще ти е смешно, ако посетиш онлайн магазин, за да си купиш дрехи и на начална страница те посрещне приветствието: “Здравейте, дебели жени, радваме се, че пазарувате при нас!” Това, че някой нарича себе си по определен начин, не значи, че ще му е приятно да чуе същите думи от чужди уста.

Не се ли страхува тази фирма, че ще отблъсне потребителите си? Не е ли идеята да ги накара да се почувстват специални и да се видят красиви в предлаганите дрехи? Няма ли тогава поръчките да са повече? Не се ли получава така, че излизаш на първа страница, и то на втора – трета позиция в Google, само за да обидиш хората и да ги отблъснеш от себе си? Защо не можеш да си представиш, че това е като да имаш истински магазин, в който продавачките посрещат всяка клиентка със “Здрасти, дебелано!”? Как така не разбираш, че работиш в ущърб на собствения си бизнес? И ако толкова не можеш да го проумееш, не се ли сеща твоят SEO гуру, че тези фрази ще навредят на имиджа ти? Защо си мълчи твоят съветник по въпросите на онлайн репутацията и всичко му се струва в реда на нещата?

Аз ли съм се объркала или хората забравят, че правилата на една търсачка се променят сравнително бързо, а стабилно изградената връзка с клиентите може да продължи години наред? Винаги ми се е струвало по-разумно да се пише за хора. Ако те харесат сайта ти, ще се върнат пак на него, ще го препоръчат, ще го споделят с приятели и трафикът ще се увеличава. Може би не рязко, но непрекъснато, въпреки че не си оптимизирал текста си за така търсеното в последните години словосъчетание “цени хотели Боровец” (смени името на курорта, с което друго се сетиш).

Не трябва ли оптимизацията да е едно от средствата, с които да подобряваш своята онлайн репутация, а не наивна увереност, че щом си на първо място някъде си, значи задължително ще продаваш?

И ако клиентът по една или друга причина не се сеща сам, колеги, не сме ли отговорни за чудовищата, които създаваме? Така почти отвсякъде изчезнаха кавичките. На дизайнерите им стоели грозно, а на не-знам-какви-други-специалисти им чупели не-знам-си-какво-като-наливат-текста. (Няма да се уморя да давам за пример обявеното в програмата на една екскурзия до Милано посещение на Тайната вечеря. О-о, ще хапваме тайно? Супер! А защо не са написали какво ще е включено в менюто?) Така кълчим текстовете и пишем забавно и информативно за “Нова година 2016 оферти” още в края на 2014. Така обиждаме клиентите си или ги убеждаваме, че ако ядат папая, ще се излекуват от рак, от всичките видове рак.

Ей такива въпроси ме тормозят напоследък. Все ми се струва, че World Wide Web може да ни служи по-добре и да имаме повече ползи от нея, ако не се опитваме да я изстискаме колкото можем и да я зарежем, както правим с нещата обикновено. Защото всичко се развива много по-бързо отколкото преди пет – десет години. Което ще рече, че съвсем скоро цялата неграмотност, безхаберие и лошо отношение, за които и ние имаме вина, ще се стоварят върху главите ни.

п. с. Такива въпроси ме тормозят напоследък. Включи се да си поговорим по темата. Може ти да имаш отговори, които не виждам.

5 идеи за фрийлансъри

Човек и добър фрийлансър да е, решава да заживее с някого или да се прибере за известно време при родителите си, и целият му работен режим отива по дяволите. Балансирането между професионален и личен живот е като да жонглираш със сватбения сервиз на майка си, докато се учиш да караш ролери. Трябва да опазиш кристала, защото на нея много ще й докривее, ако го счупиш. Трябва да опазиш и себе си, защото вероятността да се пребиеш е доста голяма. Преди да си се затюхкал и да си обявил ситуацията за патова, ти предлагам няколко идеи как да се справиш с нея. Знам, че всеки човек си има потребности, положението му е уникално, единствено и специално, а ти си неотразим и при теб наистина е съвсем различно, но все пак може съветите ми да ти послужат.

Continue reading →

Ти си фрийлансър или собственик на малък бизнес, който пише сам текстовете за сайта и блога си и общува с потенциални и настоящи клиенти, колеги и партньори в социалните мрежи. Мойте поздравления. На галено вероятно ти викат “Шива” или “Седемсединудар”. Предполагам, вече си запознат в подробности с поредицата копирайтърски съвети, прилагаш ги усърдно и дори имаш наблюдения по темата, които би споделил с нас.

Надявам се също, че не забравяш – комуникацията в социалните мрежи е точно толкова важна, колкото и блог постовете ти. Отдели й специално внимание.

1. Помисли какво ще публикуваш в социалките преди да си започнал. Добре е да пускаш информация поне два пъти седмично. Това не е толкова просто и бързо колкото ти изглежда. Особено ако не знаеш каква точно ще е тази информация. Нахвърляй идеи какво друго можеш да споделяш с твоята аудитория освен постове от блога си. И не си записвай доволно: “снимки, музика, филмчета, мъдри мисли, анкети, игри”. Опитай се да бъдеш по-конкретен.

Очертай темите, с които ще привлечеш и задържиш вниманието на аудиторията си. След това ще ти е много по-лесно да намираш материали от всякакъв тип. Просто ще знаеш какво търсиш.

2. Открий подходящия стил на общуване с твоята публика
Едно от най-важните неща, когато си във фаза “подготовка за писане на статии и текстове за уеб“, е да намериш гласа си. За общуването в социалните мрежи е валидно същото.

• Реши как ще се обръщаш към хората, с които искаш да си говориш. Положи малко усилия и измисли нещо различно от “приятели”. Всички го използват и звучи безкрайно фалшиво. Освен това ти не искаш да черпиш с кафе и паста твоите клиенти, партньори и колеги, да си споделяте, да ходите заедно на концерти и разходки. Ти искаш те да направят нещо определено – да си купят твоите стоки, да се абонират за бюлетина ти, да ги увериш в своята стабилност, коректност и т. н. Не бъркай нещата.
• Определи какъв стил ще е подходящ. Строг, информативен, сух, закачлив, заядлив? Ще използваш ли жаргон? На “Ви” или на “ти” ще си говорите?
• Научи се да провокираш към разговор. Ако това ти е целта, разбира се. Може да си преценил, че е по-ефективно да водиш безкрен монолог. Тогава статиите ти пак може да се четат и споделят, но ще се лишиш от един безкраен извор на идеи и вдъхновение. А и няма по-добра обратна връзка от живия разговор с твоята аудитория.

3. Как да се справиш с всичко, описано в точка 2
Честно казано това е обезпокоителен въпрос, който подсказва, че не си направил достатъчно добър профил на своите потребители преди да започнеш да си правиш сайта/блога. Съветвам те първо да се погрижиш за това. После се отпусни, концентрирай се и се опитай да си представиш, че ти си потребителят, ти четеш постове, статуси и коментари. Как би искал да се държат с теб, да те наричат, да ти говорят? Какво би искал да научиш от съответната страница, как очакваш да те забавлява, ако изобщо смяташ, че трябва да те забавлява? Повтаряй упражнението, докато не изпълниш всичко, описано в точка 2.

4. Не публикувай линкове без да добавиш обяснение за какво става въпрос. Независимо дали споделяш нещо на стената си, в чужда страница/профил или в коментар, направи си труда да обясниш какво е това и защо смяташ, че някой трябва да му отдели цяла минута от живота си. В противен случай няма да имаш особен успех. Подобно пляскане на самотни линкове само подсказва, че си незаинтересован, начинаещ, нямаш време или всичките неща на куп.

5.  Как се пише самото обяснение към линк
Като си припомниш и приложиш една класическа формула за писане на привличащ вниманието текст. Най-общо казано започваш с проблема на клиента/партньора/колегата си, после му загатваш, че има решение, и то се намира в линка. Разбира се, има още десетки начини за привличане на вниманието към това, което искаш да споделиш. Но в основата им винаги стои отговорът на въпроса защо трябва да бъде отворен точно този линк.

6. Как се пишат статуси и съобщения на стена
Това много зависи от предварителната работа, която си свършил по точки 1, 2 и 3. Зависи също и от социалната мрежа. За мен например Facebook предразполага към повече хахо-хихи и по-свободен стил на общуване. При публикации в Google+ е по-добре фриволният тон да е една – две идеи по-сдържан. В LinkedIn пък е добре подходът да е по-строг и директен. За твоя бизнес нещата може да са съвсем различни и/или някоя от тези мрежи изобщо да не ти върши работа. Експериментирай и анализирай резултатите.

Не поствай, за да отбиеш номера. Това винаги личи. Ако нямаш нищо интересно за казване, по-добре не се изявявай. Търси нова гледна точка към баналните теми. Използвай празниците и всички други всенародни събития като повод за разговор, за изразяване на важна твоя позиция или си трай и си празнувай без да правиш изказвания от типа: “Честита баба Марта, приятели!”

7. Разказвай истории и бъди искрен
Ще ти помогна още  малко. За да се отървеш от синдрома “Усмихнат понеделник/вторник/сряда/etc., приятели!” просто разказвай. Хората обичат истории. Споделяй с тях как си създал продукта си, какъв гаф е станал преди ден – два и как си се справил с него; какви похвали си получил. Това е материалът, от който изграждаш лицето си пред клиенти, партньори и колеги. Разбира се, от значение е как ще поднесеш информацията, но ако наистина искаш да разкажеш нещо и то ти е важно, ще бързо ще налучкаш правилния тон, фалшивите обръщения ще изчезнат от речника ти и сковаността ще те напусне.

8. Пиши правилно
Не ми казвай, че това е социалка и всички пишат както им дойде и една – две запетайки, само малките или само главни букви и шльокавицата са без значение. Припомни си статията “Ефектът на запетайката” и пунктуационните и граматични правила и се дръж на положение – прилагай ги.

Това, приятелю, е достатъчно като за начало. Ако имаш въпроси или искаш нещо да добавиш по темата, пиши в коментарите. За всички ни ще е полезно. Благодаря ти и успешна седмица.