Днес съм неприятно тъжна и ще се въздържа от даването на умни и не толкова умни съвети. Ще ви разкажа нещо.
Преди да стана фрийлансър бях копирайтър в криейтив студио. Бях доволна. Споменавала съм при какви условия работех. Отнасях се отговорно към работата си, защото я обичам. Много.
Колегите ми бяха, и си останаха, мои приятели. Имах достатъчно време и възможност да пиша, да чета, да се разхождам и да пътувам. Интересувах се от проблемите на близките си хора, от новите театрални постановки, филми и книги. Не мислех много за всичко останало, което се случва наоколо ми. Вероятно, защото при мен всичко си беше наред.
След като станах фрийлансър пак се интересувах от същите неща, но започнах да забелязвам и други, които касаят не само мен и близките ми. Просто бях принудена да се науча да виждам по-далече от носа си.
Открих, че светлото бъдеще е като среброто – бързо потъмнява, ако го използваш без да се грижиш за него.
С колкото повече проблеми се сблъсквам, толкова повече си мисля, че ако всеки от нас спре да мисли само за сегашния момент и как да изгази мътилката; ако винаги, когато решаваме нещо, мислим с перспектива и не само за себе си; ако правим каквото трябва, пък да става каквото ще, ще ни бъде много по-лесно и приятно да работим и да живеем точно тук.
Това е. И ми се струва, че изисква много по-минимални усилия от това просто да оцеляваме. Може да звучи наивно, твърде романтично или съвсем утопично. Но, както казах, днес съм неприятно тъжна и много исках да си кажа.
На вас ви пожелавам усмихната и успешна седмица.
п. с.
Заглавието на поста е препратка към страхотната книга на Ивайло Петров “Преди да се родя и след това”. (Моето издание е от 1981 година, издателство “Христо Г. Данов”. По-новите издания са със заглавие “Преди да се родя и след смъртта ми”.)
Препоръчвам ви я.
Дори можете да започнете веднага, благодарение на chitanka.info.
More from my site
Кратък седмичен коментар 27
Как да рекламираш интересно скучни продукти
Бележки на стената – 9, грешките на соло предприемачите и още малко за разказването на истории
Разкажи ми как стана фрийлансър: Анна Димитрова и нейните многобройни занимания
Гайд за работа с клиенти – от получаване на запитване до предаване на поръчката
Нравоучително фрийлансърско размишление
Хъм, да. Според мен, проблемът на повечето хора е, че имат изкривена идея за това какво е нужно да се прави и за това в повечето случаи става каквото си ще. После се заемат да обвиняват света и другите за помията, в която са затънали.
Вярно е това, което казвате.
Но от друга страна тези хора са се формирали и под влиянието на някакви външни фактори, нали? От примера на другите, от средата, образованието, качеството на живот.
Ако нищо не се променя, те също няма да се променят.
Промените са като раждане – дълги и болезнени. За някои, болката е сладка, защото резултатът е желан. Други си взимат под някаква форма противозачатъчно срещу външни фактори и хич и не гледат какво става около тях. Така и не разбират, че нещо някъде се променя. Живеят в собствения си сос и най-лошото е, че даже се чувстват доволни от това.Много мои познати казват, че са на “еди-колко-си години” и нямало сега, тепърва да почват да се променят… Така са възпитани, да смятат, че не трябва да се променят, защото това би било проява на безхарактерност. За тях фрази от типа: Всичко тече, всичко се променя! – са просто красиво подредени думички.
Да, но има и други хора. Има хора, които са точно на години да се променят. 🙂 Има по-млади и по-стари, които винаги са на точните години за промяна. Хората са различни и се отказват да правят каквото трябва, а пък да става каквото ще, по различни причини. Не може да е само черно или само бяло, нали?
О, да! Нищо не е такова каквото изглежда на пръв поглед. Просто си разсъждавам тук на “глас”, провокирана от написаното и в пореден опит да схвана хората, които не желаят да се променят, осъзнавайки дори, че го правят даже от инат.