Опитваме се ние на първи март да сложим на дон Фелипе мартеница. (Това е синът ми – на година и три месеца.) Той бяга, мръщи се, дърпа се и в крайна сметка с баща му решаваме да го оставим на мира.
Говорим си двамата, дон Фелипе се мотка наоколо, доволен че е станало на неговата, и изведнъж забелязва, че на ръцете ни има нещо непознато за него – мартеници. Приближава се, подръпва ги, пощипва ги. Ние се възползваме от момента и подкупващо му сочим една гривна: „Искаш ли да ти вържем и на теб?“. Хлапето се съгласява и вече омартеничено отива да си играе.
След малко забелязвам, че се върти като котка, дето си гони опашката и очевадно се бори с нещо. Приближавам се – с мартеницата се бори. Пречи му и се опитва да я свали от ръката си. За съжаление не знае как и я стяга, вместо да я разхлаби. Все пак, докато да се намеся, намира начин да се отърве от нея. Хвърля я и победоносно се оттегля при кубчетата си.
Разказвам ти тази история, защото тя ми помогна да формулирам три принципа за успешен фрийланс, които следвам от самото начало на моята свободна практика без досега да съм ги осъзнавала напълно. Прегледай ги, вярвам че ще са полезни и на теб.
1. Ако усещаш, че нещо не е за теб, не го прилагай към своя бизнес, независимо кой го е казал или го прави.
Има куп техники, инструменти, похвати и насоки за стартиране и развиване на успешен бизнес. Избери и ползвай тези от тях, които ти пасват. Пречупвай всеки съвет или супер ефективен трик през собствената си личност, съобразвай го със спецификите на твоята работна сфера, не копирай едно към едно, защото ще загубиш. Пробвай, тествай, анализирай, коригирай и пак анализирай, докато след време не се окаже, че на базата на някога прочетеното си развил свой инструментариум за успешен бизнес.
Не се изкушавай да направиш нещо, само защото и Пешо го прави пък той вече има две супер успешни фирми. Или защото го е казал Ричард Брансън.
Аз например, още в началото на моята свободна практика, открих че се чувствам некомфортно да предлагам услугите си на непознати хора, които не са ги поискали. Особено ако това трябва да се случва по телефона или по време на трудно извоювана жива среща. Проявих известно старание в тази посока, понаучих се как да го правя, но не ми беше приятно и съответно нямах кой знае какъв успех.
Затова реших да пробвам две неща:
- да накарам клиентите да идват при мен, да ме търсят; (виж куп статии по темата как може да стане това)
- да намеря и използвам най-комфортния за мен начин да предлагам услугите си и да водя преговори – по мейл.
Вече 10 години съм на свободна практика и смятам, че това са две от най-мъдрите ми решения като фрийлансър. Когато е в съгласие със себе си за нещата, които прави човек просто ги прави по-добре.
Ако имаш нужда от още размисъл по темата, прегледай статията „Какво НЕ ти казват блоговете за онлайн маркетинг и привличане на клиенти“.
2. Ако все пак прилагаш в бизнеса си нещо, което не си уверен, че е за теб, и усещането ти не се променя с времето – спри, независимо колко усилия си положил да ти се получи.
Научи се да се слушаш и да си имаш доверие. Вярно, необходими са и здрав разум, и натрупване на професионален опит, за да вземеш правилните решения за себе си и бизнеса си, но не подценявай интуицията си.
Може би ще отлагаш, защото „толкова усилия положих досега, всичките ще отидат на вятъра“. Или защото „всички казват, че това е начинът“. Или понеже „започнал съм да изграждам бизнеса си по този начин, вярно че нещо не върви, но съвсем ще рухне, ако не спазвам тези конкретни правила“.
Ако правиш нещо, в което не вярваш, което те кара да се чувстваш неудобно или направо зле – е безсмислено да се надяваш на успех. Спри да се саботираш.
Познавам доста фрийлансъри, които често пробват една или друга изпитана техника за успех. Най-прост пример – мъчат се да стават рано и да започват деня си в 5 сутринта, защото така правели успелите, вместо да си признаят, че са нощни птици и са по-продуктивни вечер. Дали успяват да свършат достатъчно работа? Не. Дали я вършат добре? Зависи колко са се успали, т.е. наспали. Дали водят преговорите с клиентите си добре през деня, всъщност правят ли каквото и да било както трябва? Трудно им е да кажат, защото предимно им се спи и се носят като в мъгла. За щастие ранното ставане е нещо, от което се отказваш лесно и бързо, когато усетиш, че не е за теб. Не с всички неща, които правиш, защото някой ти е казал, че са характерни за успешните бизнеси/хора, е така.
3. След като се отървеш от неподходящите за бизнеса ти и за теб неща, продължавай смело напред и намери тези, които работят за теб.
Слушай коментарите на околните за своите постъпки и действия. Ако нещо ти се стори разумно, вземи го предвид. Ако не, спести си времето за по-важни неща.
Не се задоволявай само да отхвърляш съвети, препоръки, техники, стратегии. Вложи усилия в намирането на тези, които ще ти позволят да се чувстваш добре и да развиеш бизнеса си.
И не прави всичко на живот и смърт – играй си. По време на игра се забавляваш и всяка трудност прави приключението само още по-интересно, не те кара да се откажеш от него.
Успех!
п.с. Този петък, 15. 03. 2019, ще има безплатна, онлайн, счетоводна консултация в блога. Сутринта публикувам пост, под който можеш да зададеш въпроса си. Първите 10 получават отговор най-късно до вторник.
п.п.с. Припомни си прозренията и изводите от „Първомартенска история за фрийлансъри“, ще са ти от полза, особено ако сега започваш.
Малко спам коментар, но вкъщи се разигра същият сценарий с мартеницата. За мое съжаление, случката не пробуди никакви размисли в главата ми, но се радвам, че прочетох точи пост. Напълно съгласна съм, че когато нещо не ти е по мярка, няма как да бъде успешно.
Поздрав!